№ 342
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110125689 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор е изпълнявала
длъжността “юрисконсулт”, срещу заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1300
лева, изменено с Допълнително споразумение № РД 13 – 54/17.12.2019 г. на размер от 2200
лева. Излага, че на 17.03.2022 г. й бил връчен Акт за прекратяване на трудово
правоотношение № РД 13 – 32/17.03.2022 г. на изпълнителния директор на /фирма/, с който
същто било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, считано от деня,
следващ датата на връчване на акта, поради “съкращаване на щата”. Излага подробни
доводи за незаконосъобразност на уволнението, тъй като за изпълнение на същата трудова
функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, което води и
до злоупотреба с право от страна на ответника. На следващо място, на самостоятелно
основание излага, че актът за прекратяване на процесния договор следва да бъде отменен
като незаконосъобразен, тъй като избраната от работодателя Комисия по подбор се състояла
от членове, които не били от сфера с юридически характер, в която попада длъжността
“юрисконсулт”, а по-скоро са били компетентни в сферата на финансите и счетоводството.
Това от своя страна препятствало възможността членовете на Комисията по подбор да
вземат компентетно решение за съкращаване и да поставят правилни и обосновани оценки
на служителите. Заявява, че за да уволни работник или служител поради съкращаване не
щата, работодателят - ответник в настоящото производство, е сл е двало да вземе
предварителното съглсие на съответния синдикален орган в предприятието на основание чл.
333, ал. 4 КТ, което в настоящия случай не било сторено. В исковата молба се твърди, че
ответникът не спазил нормативно вмененото му задължение да посочи точно определените
основни критерии и тяхната последователност, която е задължително да бъде спазена, както
и ако реши - допълнителни такива. Твърди, че след като такова разграничение не е
осъществено, то не са спазени и задължителните изисквания на разпоредбата на чл. 14, т. 4
КТД във вр. С чл. 6, изр. 2 КТД, което от своя страна води до опорочена процедура по
1
подбор и незаконно уволнение. С оглед на изложеното, ищцата моли съда да признае
процесното уволнение за незаконно и да го отмени, както и да я възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност “юрисконсулт” в /фирма/, Централно управление. Претендира
и разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът /фирма/ е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между него и ищцата е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което последната е изпълнявала
длъжността “юрисконсулт” към Дирекция “...”, Централно управление, което е било
прекратено с Акт за прекратяване № РД - 13 - 32/17.03.2022 г. Оспорва твърденията на
ищцата, че процесното уволнение е незаконосъобразно, като излага, че новоназначеният
след уволнението й служител на длъжност “юрисконсулт” изпълнява трудови функции в
Дирекция “Административно-правна”, а не в Дирекция “...”, към която е работила З. Л. Д..
Оспорва твърденията на ищцата, че уволнението е незаконосъобразно поради липса на
реално съкращаване на щата, като уточнява, че за да бъде съкращението реално, т.е. не само
да е премахната длъжността като щатна бройка, а и трудовата функция на ищцата да е
престанала да съществува като отделна длъжност, което в настоящия случай било
изпълнено. Посочва, че съкращението е извършено по съответния ред и от компетентния
орган при спазване на изискванията на КТ и КТД. Ответникът твърди, че в настоящия
случай трудовите функции на ищцата са преминали като допълнителни задължения към
длъжностната характеристика на директора на Дирекция “...”, което води до извод, че не е
отпаднала изцяло трудовата функция на съкратения щат, а част от функциите са запазени,
но са преминали към друга длъжност. Оспорва, че е налице идентичност между трудовите
функции на длъжността “юрисконсулт” в дирекция “Административно-правна” и в
дирекция “...”, като заявява, че двете длъжности, макар и с еднакво наименование,
притежават различно място в служебната йерархия на ответното дружество и са свързани с
осъществяване на различни функции - едната в правно-организационната сфера, а другата -
в сферата на недвижимите имоти и изпълнението на сключените от ответника договори.
Твърди, че трудовата функция на ищцата не е престанала да съществува, а част от трудовите
й функции са продължили да бъдат осъществявани от директора на дирекция “...”, като
допълнително възложени трудови функции към съществуващите такива. Излага, че съгласно
чл. 329 КТ, извършването на подбор е негово право, а не задължение, предвид, че се
съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност. Оспорва твърдението на
ищцата, че не е посочил основните и допълнителни критерии за подбор, като заявява, че
същите са точно и ясно описани в чл. 14, т. 4 от Браншовия Колективен трудов договор за
работещите при ответника. Оспорва, че на основание чл. 333 КТ не е поискано съгласие от
съответното синдикално ръководство за извършване на уволнението поради съкращаване на
щата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото релевантни доказателства и след
обсъждане доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По основателността на исковете:
Предявени са при условията на обективно съединение искове за отмяна на
уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и
за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „юрисконсулт“, изпълнявана при
ответника /фирма/ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За уважаване на предявената искова претенция за признаване на незаконосъобразността
и отмяна на уволнението, извършено с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №
РД 13 - 32/17.103.2022 г. на /фирма/, ищецът следва да докаже незаконното упражняване от
2
страна на ответника на потестативното право едностранно да прекрати трудовото
правоотношение, сключено между тях, а с оглед на наведеното в исковата молба твърдение
за неспазена процедура по извършеване на подбор на основание чл. 329 КТ, следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че са били налице и някои от
предвидените предпоставки за провеждането на същия, че такъв не е извършен, или ако е
извършен - то той е незаконосъобразен.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че в
негова полза е възникнало потестативното право да прекрати правоотношението с ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ: че съкращаването е: 1) реално - т.е. премахва се
съответната трудова функция, заемана от уволнения (длъжност или щатна бройка), 2)
извършено е по съответния ред - от компетентен орган, 3) е налице към момента на
уволнението - извършено преди или едновременно с уволнението и 4) че е извършен подбор
или че подборът по чл. 329 КТ е бил незадължителен, тъй като се съкращават всички
идентични и сходни длъжности.
С Определение № 22050/30.08.2022 г. на СРС, 87 състав, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в трудово
правоотношение, безсрочно по своя характер, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „юрисконсулт”, че правоотношението е прекратено с Акт за прекратяване на
трудовото правоотношение № РД 13 - 32/17.103.2022 г. на /фирма/ на основание зл. 328, ал.
1, т. 2, предл. 2 КТ.
Между страните е формиран спор относно обстоятелството налице ли е незаконност на
уволенението поради извършването на подбор не в съответсвие със законовите изисквания
предвидени в разпоредбата на чл. 329 КТ, или ако такъв е извършен - законосъобразен ли е
той.
От внимателният анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до
обоснован извод за неоснователност на предявената от ищеца искова претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има
право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. С нормата, в полза на работодателя се създава
субективно право, което може да се прилага при прекратяване на трудовия договор с
предизвестие на изчерпателно посочени основания - при закриване на част от
предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При
съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят
може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи
подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност.
В настоящия случай, видно от представените по делото доказателства, се установява, че
работодателя единствено се е възползвал от субективното си право да извърши подбор на
основание чл. 329 КТ, тъй като в Дирекция “...”, към която ищцата е работила на длъжност
“юрисконсулт”, не е имало друг служтел, заемащ близка или сходна длъжност. От
приложения като писмено доказателство документ представляващ Структура на /фирма/,
заедно с Длъжностно разписание на ответника в сила от 26.04.2021 г. /л. 136 - л. 140 по
делото/ се установява, че в Дирекция “...” са назначени служители на длъжност “Директор”,
“Експерт управление на собствеността”, “Специалист наеми и странична дейност” и
“Юрисконсулт”, последната заета от ищцата. От наименованието на посочените длъжности,
както и видно от длъжностната характеристика на З. Л. Д., се установява, че трудовите й
функции се различават безспорно от тези на лицата, изпълняващи изброените по-горе
длъжности, т.к. не може да се приеме, че длъжността “юрисконсулт” е близка или сходна на
останалите длъжности, включени в Дирекция “...”. С оглед на това обстоятелство,
3
работодателят - ответник в настоящото произовдсво, е извършил процесния подбор измежду
служители на длъжност “юрисконсулт” в Дирекция “...” и на длъжност “юрисконсулт” в
Дирекция “Административно-правна” /л. 82 - л. 131 по делото/.
Преценката на работодателя, кой от служителите има по-висока квалификация и работи
по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на
правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени
с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Правото на подбор е субективно материално право,
което се характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при
конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ - закриване на част от предприятието,
съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При една част от тях - съкращаване
на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на
трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността или с работниците и
служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на
работодателя. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на
брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа,
прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления
обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на
уволнение. Начинът за упражняване на материалните субективни права по КТ -
притезателни и преобразуващи е нормативно регламентиран с повелителни правни
разпоредби. Подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се
упражнява по същия единствено възможен начин - в границите установени в закона, т.е. по
законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Като дейност по упражняване на
субективно право, тази преценка се извършва по критериите, установени в правната норма,
предназначена е да задоволи определен от закона интерес и да доведе до посочените в
разпоредбата резултати. Затова осъществяването й трябва да бъде съобразно закона, а не по
целесъобразност. Целесъобразността, означавана още като оперативна самостоятелност или
дискреционна компетентност, възниква при дейности, за които са необходими властнически
правомощия, упражнявани в областта на управлението. Целесъобразността е установена в
закона възможност за субекта в полза, на когото е предоставена да избира измежду няколко
/най-малко две/ юридически равностойни решения, най-целесъобразното. Приложното й
поле в трудовите отношения между работника или служителя и работодателя е в
управленческата дейност на последния. С цел обезпечаването на предпоставки за по-голяма
ефективност в управлението на стопанската и административна дейност в условията на
пазарна икономика, законодателят е осигурил широки възможности на работодателя да се
освобождава от работници и служители, които не са професионално подготвени за
длъжността, която заемат, с оглед ефективното организиране на производствената и
служебна дейност, като е въвел режим на уволнение, съчетаващ широк кръг на основания за
прекратяване на трудовите правоотношения с тяхната законоустановеност посредством
изчерпателното им изброяване - чл. 328, ал. 1, ал. 2 и чл. 330 КТ.
В настоящия случай, съдът достигна до извод за законосъобразност на извършения
подбор, в съотвествие с разпоредбата на чл. 329 КТ. При упражняване на правото на подбор
преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на
лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска
компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по
законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели
по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя,
обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя
относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде
4
обективирано в различни негови актове - решение, разпореждане, резолюция, заповед и др.,
чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или
учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е
начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се
преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият
представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител
истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от
работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства,
с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на
извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при
оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в
подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии,
обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените
професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед
на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В настоящия случай
ответникът е ангажирал относими писмени доказателства, включително Доклад с изх. №
жАД - НС132-6/11.03.2022 г., Структура на /фирма/, Длъжностно разписание на отвентика,
влязло в сила от 14.03.2022 г., Протокол с вх. № АД - АС29-5/17.03.2022 г. и Формуляри за
оценка на служители в Дирекция “Административно-правна” и “...”, от които се установяват
дадените оценки от назначената Комисия по подбор, в съответствие с утвърдени критерии
за подбор на служителите. Констатирано е от комисията, че от всички служители ищцата е с
най-малко професионален трудов стаж, който е под 5 години, като натрупаният опит е
единствено при ответника. В сравнение с останалите служители, последните имат
професионален стаж над 10 години.
Със Заповед № ЧР 12 - 7/14.03.2022 г. на основание чл. 25, ал. 3, т. 4 от Устава на
ответника, издадена от /фирма/, е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността
“Директор” на Дирекция “...”, в сила от 14.03.2022 г., като се съкращава длъжността
“юрисконсулт” в същата дирекция. Предвид обстоятелството, че директорът на дирекция
“...” е с юридическо образование, в длъжностната й характеристика са включени функции по
правно нормативно обслужване и законосъобразност на актовете и действията в дирекцията,
то /фирма/ е взело обосновано решение именно длъжността на ищцата да бъде съкратена.
Видно от длъжностно разписание, в сила от 14.03.2022 г., такава длъжност не е
предвидена, като при съпоставка с предходното щатно разписание, в сила от 26.04.2021 г., в
което е предвидена една щатна бройка за тази длъжност в дирекция “...”, съдът приема за
установено, че е налице съкращаване в щата на единствената щатна бройка за длъжността
"юрисконсулт", заемана от ищцата. Неоснователни са изложените от ищцата доводи, че
подборът не е извършен от компетентно лице, тъй като видно от представените по делото
писмени доказателства, съставът на Комисията по подбора е надлежно определен от
изпълнителния директор на ответника - инж. Николай Чолаков /л. 77 - л. 79 по делото/, като
обстоятелството дали членовете следва да са в сферата на съкращаваната длъжност и да
притежават знания по отношение на трудовите функции, които изпълнява ищцата, са в
оперативната самостоятелност на работодателя и по целесъобразност, с оглед на което не
подлежи на съдебен контрол.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само когато
съкращаването на щата е реално – т. е. когато не само е премахната длъжността като щатна
бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на
отделна длъжност, независимо от нейното наименование. Реално съкращаване на щата е
налице, когато едни щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови
длъжности с различни от предходните трудови функции, както и когато съществуващата
щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част
от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени
5
трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава
нова трудова функция и нова длъжност /т. е. разлика в същността на извършваната работа/ –
в този смисъл Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 154
от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о., ГК.
Реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за определена
длъжност без да отпадат трудовите й функции – когато част от тях се запазват и преминават
към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности
в рамките на предприятието или извън него /във втория случай само по граждански
договор/ – виж Решение № 106 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. дело № 5857/2014 г., ІV г. о.,
ГК и Решение № 222 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5394/2013 г., IV г. о., ГК. В тази
насока решенията са по целесъобразност и се вземат от работодателя с оглед нуждата от
ефективно управление на работната сила.
Съдът приема, че в разглеждания случай е налице реално съкращаване на щата. На първо
място, длъжността на ищцата не фигурира в новото щатно разписание на длъжностите при
ответника. На следващо място се установява от събраните по делото доказателства, че част
от изпълняваните от ищцата дейности са били разпределени към длъжността Директор към
Дирекция “...", за която длъжност е утвърдена нова длъжностна характеристика, в сила от
14.03.2022 г. /л. 71 по делото/. Същевременно не е налице идентичност между заеманата от
ищцата длъжност и други длъжности по щатното разписание на ответника. Неоснователни
са твърденията на ищцата, че уволнението е незаконно поради назначаване на друг
служител на същата длъжност, тъй като по делото се установи различие между трудовите
функции на длъжността”юрисконсулт” в дирекция “Административно-правна” и трудовите
функции на длъжността “юрисконсулт” в дирекция “...”, видно от представените
длъжностни характеристики по делото.
На следващо място, следва да бъде посочено, че не може да се приеме процесното
уволнение за незаконно на основание липса на дадено съгласие по чл. 333 КТ, тъй като
видно от представеното писмено доказателство /л. 148 по делото/ синдикалното ръководство
на БСС на /фирма/ към ФНСЗ при КНСБ и на СО на Централно управление на ФНСЗ е
удостоверило, че съгласно решение на синдикалното ръководство на СО на Централно
управление на ФНСЗ, се дава съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищцата З. Л.
Д. - член на СО на Централно управление на ФНСЗ.
Поради това настоящият състав приема, че ответното дружество – работодател,
законосъобразно е упражнило субективното си потестативно право да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, а предявеният иск
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Елемент от основателността на претенцията е незаконност на уволнението.
Доколкото съдът не достигна до такъв правен извод, то искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
следва да останат за сметка на съда.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответното дружество сторените от последното разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда в съответствие на
разпоредбите на Закона за правната помощ и чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащане на правна
помощ.
Ищцата няма право на разноски с оглед отхвърляне на исковите й претенции изцяло.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., против /фирма/,
ЕИК ...8, със седалище и адрес на управление: ..., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ - за признаване на уволнението, извършено с Акт за прекратяване на трудовото
правоотношение № РД 13 - 32/17.03.2022 г. на Изпълнителния директор на /фирма/ на
основание зл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, за незаконно и неговата отмяна, както и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата от нея до уволнението
длъжност „юрисконсулт“, изпълнявана при ответника /фирма/, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК З. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., да
заплати на /фирма/, ЕИК ...8, със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 100 лв. -
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7