О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр.Плевен, 9.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
в закрито съдебно заседание на девети фeвруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева чкад № 33 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава тринадесета от АПК
във връзка с чл.281 от ЗИНЗС .
Делото е
образувано по частна жалба от З.И.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Белене против Разпореждане № 5416/21.12.2020 г., постановено по адм. дело №
1037/2020 г. по описа на Административен съд гр. Плевен.
С обжалваното
разпореждане, административният съд е отхвърлил искането на П.
за преустановяване на противозаконно действие на
Началника на Затвора-Белене, изразяващо се в отнемане на интелектуална
собственост в електронен вариант и възпрепятстване правото му да се ползва от
нея, осъществено чрез отнемане на компютър, съдържащ същата.
В частната жалба
се твърди, че разпореждането е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон, при особено съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Подробно описва фактите, изложени в исканeто му до
първата инстанция. Твърди, че му е отнето правото на интелектуална собственост,
като на файлове в компютъра са негова жалба, от която няма копие на хартиен
носител. Твърди, че има няколко разказа и почти готова научна статия, които,
ако бъдат унищожени, няма как да ги възпроизведе – напише, точно по същия
начин. Отнето му е и правото да учи, да работи и да твори - научно и
художествено творчество. Твърди, че в докладна записка на служителя А. е
посочено, че юни месец компютърът е бил взет, отремонтиран, от него са били
изтрити видеофайлове, след което е бил върнат, за да си пише книгата, която той
нарича „труд”. Така са опровергани твърденията на ответника, че компютърът не
му е бил предоставен, за да създава свои авторски и научни произведения. Твърди,
че първоинстанционният съд не знае какво е имало на файловете, за да прави
извод, че не е налице интелектуална собственост по смисъла на ЗАПСП. Неговите
изводи, че не е налице такава, счита за неправилни.
Твърди, че
първоинстанционният съд е проявил пристрастие, като е променил правната
квалификацията на искането. Освен това съдът е отказал да му предостави копия
от всички доказателства, представени от ответника. Бил е прекъснат в о.с.з по
време на устните състезания, като не му е била дадена възможност да защити
каузата си. Твърди, че неправилно не е било съобразено гр.д. №8537/2016 на СРС,
от което е видно, че е бил подложен на противозаконен натиск да оттегли жалбата
си до КЗД. Неправилно не е било разпитано вещото лице /ВЛ/ пред съда.
Моли да се постанови
осъдително решение, с което началникът на Затвора Белене да му върне
интелектуалната собственост в електронна форма, и да бъде задължен да му
осигури възможност да се ползва от нея. Алтернативно, да се отмени
разпореждането и да се върне делото на друг състав на съда за ново разглеждане.
Моли да му се заплатят всички разходи по делото.
От ответника – Началник
на Затвора Белене, чрез юрк.У., е постъпило становище по частната жалба /л.23/,
в което се сочи, че същата е допустима, но неоснователна. Претенцията се
изразява в това, че иска да му бъде върнат компютър, собственост на затвора Белене,
на който твърди, че има негови файлове, без да посочва законовите основания, на
които основава искането си. Съдът е установил, че от страна на административния
орган не е налице действие, което да не се основава на закона, и е отказал да
издаде разпореждане за преустановяването му. С разпореждането съдът се е произнесъл
по същество на спора, разпореждането е обосновано и не са налице пороците,
описани в частната жалба. Моли да се потвърди разпореждането.
За да се
произнесе по частната жалба, Административен съд - Плевен първи касационен
състав, съобрази следните обстоятелства:
Частната касационна
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Производството
по адм. дело № 1037/2020 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, е
образувано въз основа на искане от л. св. З.И.П., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора Белене. С оспореното разпореждане първоинстанционният съд
е намерил за установено следното: З.П. ***. Въз основа на утвърден от Началника
на Затвора Белене, седмичен график от 30.05.2018 г., за ползване от страна на
лишените от свобода, настанени в ЗПС, изтърпяващи наказание лишаване от свобода
- "доживотен затвор" и "доживотен затвор без право на
замяна", е предоставена компютърна конфигурация- компютър, монитор,
клавиатура и "мишка". Видно от представения график, компютърната
конфигурация е предоставена за ползване на П. в ден понеделник. Съобразно изявлението
на жалбоподателя и на процесуалният представител на ответника, компютърната
конфигурация се ползва предимно от П.. Безспорно е, че ползваната от л. св. П.
компютърна конфигурация не е негова собственост. В тази връзка, по делото е
приета Заповед №ЛС-04-642/28.11.2019 г. на Министъра на правосъдието, ведно с
утвърден списък на разрешените лични вещи, сред които не фигурира компютърна
конфигурация. Понастоящем компютърната конфигурация не се използва от никого,
тъй като е иззета от затворническата администрация за профилактика и ремонт.
Видно от приложената по делото докладна записка от Б. А. от 9.06.2020 г., в
същата е посочена необходимостта от извършване на ремонт на конфигурацията, по
депозирано от П. оплакване.
При така
установеното от фактическа страна, първоинстанционния съд е изложил съображения,
че съобразно нормата на чл. 276, ал.
1, т. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или
задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на
орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи
нарушение на забраната по чл. 3. Съобразно нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНСЗ,
към която чл. 276 изрично препраща, осъдените и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Нормата на ал. 2 постановява, че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В
случая, от събраните по делото доказателства, в т. ч. и по реда на чл. 278, ал.
1 от ЗИНСЗ, първоинстанционният съд е намерил, че искането на л. св. З.П., не
попада в никоя от хипотезите на нормата на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС,
поради което, същото е отхвърлено като неоснователно. Прието е, че по делото
безспорно се установява, че л. св. П. е ползвал компютър, предоставен от
затворническа администрация, за ползване от лицата, изтърпяващи наказание
лишаване от свобода - "доживотен затвор" и "доживотен затвор без
право на замяна", по утвърден график, както и факта, че конфигурацията е
ползвана предимно от П.. Изземването на този компютър, от страна на
затворническата администрация, чиято собственост е, за профилактика и ремонт,
не съставлява такова действие, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНСЗ.
Изземването на компютърната конфигурация, не съставлява и действие по лишаване
на л. св. П. от интелектуалната му собственост върху създадените от него
файлове, нито го лишава от правото му на жалба, както твърди. В случая не е
налице такова право на интелектуална собственост на л. св. П., върху
създадените от него файлове, по смисъла на Закон за
авторското право и сродните му права. Поради това,
факта на изземване на компютърната конфигурация, не води до нарушаване каквито
и да е права на л. св. П.. Още по-малко това води до лишаване на л. св. П. от
правото му на жалба, доколкото същият може да реализира същото, както и в
настоящето производство, на хартиен носител.
На основание
гореизложеното, депозираното от л. св. З.П. искане, по реда на чл. 276, ал.
1, т. 1, вр чл. 3 от ЗИНЗС, е отхвърлено като неоснователно.
Според настоящия
касационен състав постановеното разпореждане е правилно.
От приобщените
по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че З.П. ***.
Видно от
докладна записка от 15.01.2018 год. от СИСДВР А., , във връзка с осмисляне на свободното време на л.св. от ЗПС, е
направено предложение до Началника на
затвора да се разреши предоставянето на
желаещите л.св. да ползват 1 бр. компютърна конфигурация, която да бъде без
достъп до интернет, с инсталирани игри като шах и карти и с програма, от която
л.св. да могат да придобият нови умения за писане.
Въз основа на докладна
от СИСДВР от 30.05.2018 год. и утвърден от Началника на Затвора Белене,
седмичен график от 30.05.2018 г., за ползване от страна на лишените от свобода,
настанени в ЗПС, изтърпяващи наказание лишаване от свобода - "доживотен
затвор" и "доживотен затвор без право на замяна", е предоставена
компютърна конфигурация- компютър, монитор, клавиатура и "мишка", с
цел по-пълноценно осмисляне на престоя на лишените от свобода в ЗПС. След позволение
от Началника на Затвора и съобразявайки се с правния статут на л.св., поставени
на специален режим, какъвто е и жалбоподателят, конфигурацията е предоставена в
ЗПС въз основа на този утвърден график.
Видно от
докладна от 9.06.2020 год.на л.36 от първоинстанционното дело от СИСДВР А.,
поради това, че компютърната конфигурация е доста остаряла и не може да работи,
както и появата на проблем, състоящ се в оттечка на електрически ток,
вследствие на което л.св. се оплакват , че при ползване „от време на време бие
ток“, л.с. П. е описал тези проблеми, като СИСДВР е предложил конфигурацията да
бъде проверена и по възможност възстановена. А при невъзможност това да бъде
сторено-да бъде закупена нова.
Видно от докладна
записка на л.35 от ад 1037/2020 год., през по-голямата част от времето , почти
през целия период на ползване от л.св., конфигурацията е била на разположение
на жалбоподателя с много малки и кратки изключения, което е съобразено с
желанието на П. и със съгласието на останалите лишени от свобода, които са се
възползвали в единични случаи от конфигурацията, при заявено желание от
тяхна страна. Сочи се още в докладната /без
да е посочен времеви период/, че П. е информирал СИСДВР А., че конфигурацията е
остаряла и има нужда от нова, или обновяване на досегашната, поради което А. е
изготвил предложение с исканията на П. до Началника на затвора. Това е наложило
впоследствие конфигурацията да бъде взета за преглед, евентуален ремонт,
обновяване или преценка за доставяне на нова конфигурация. След преглед на
компютъра обаче, СИСДВР бил уведомен, че в същия се съдържат видеофайлове,
каквито л.св. не е редно да ползва. Била е проведена среща и разговор
между П. и ръководството на затвора, в
която проблемът е изглеждало, че е бил решен и компютърът отново е предоставен
на л.св. за писане на книги или труд. Не след дълго обаче /отново не се посочва
в кой период/, по повод извършено нарушение от друг лишен от свобода, който е
бил изслушан от ръководството на затвора, е било установено, че П. е направил
услуга на този л.св., състояща се в използване на конфигурацията за запис на
музика или „нещо подобно“. След това тя е взета, съдържанието и е проверено,
нищо не е записвано, изтривано или вземано от нея. Докладната записка е от
2.12.2020 год.
Видно от
представения график, компютърната конфигурация е предоставена за ползване на П.
в ден понеделник. Съобразно изявлението на жалбоподателя и на процесуалният
представител на ответника при разглеждането на ад 1037/2020 год., компютърната
конфигурация се ползва предимно от П.. Безспорно е, че ползваната от л. св. П.
компютърна конфигурация не е негова собственост, видно от приобщената Заповед №ЛС-04-642/28.11.2019 г. на Министъра
на правосъдието, ведно с утвърден списък на разрешените лични вещи, сред които
не фигурира компютърна конфигурация.
Единственият
извод, който се налага за касационната инстанция от горните описани писмени
доказателства е, че към датата на последната докладна записка от 2.12.2020 год.
, компютърната конфигурация към тази дата е била иззета от л.св. П., като няма
данни въз основа на кое по време събитие-дали поради извършване на ремонт на
последната или поради узнаване от затворническата администрация за направените
записи от П. на музика в услуга на друго л.св.лице, и няма данни, доказателства,
да е била върната.
При тези
установени фактически данни, касационната инстанция прави следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 122, ал.1 от ЗИНЗС, министърът на
правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените
и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. В съответствие с тази законова регламентация,
Министърът на правосъдието е утвърдил на 28.11.2018 год. приложената на
л.105-108 от ад 1037/2020 год. Заповед относно разрешени лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по
реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите. Видно е от тази заповед , че л.св., в т.ч.
настанени в ЗПС, нямат право да
получават, ползват и държат при себе си компютърна конфигурация, дори само
компютър. На това основание е недопустимо да бъде давана възможност за ползване
по този ред от л.св. П. на компютърната конфигурация , като непопадаща сред
разрешените за държане и използване при л.св. вещи, въз основа на заповедта на
министъра на правосъдието, от една страна.
На второ място, правното
положение на лишените от свобода, и по-
конкретно техните права и задължения са регламентирани в глава девета от ЗИНЗС,
раздел първи. Изрично е разписано в разпоредбата на чл.75 от закона, че лишените от свобода могат да се ползват от
правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда; които са им отнети или са ограничени изрично
със закон; чието упражняване е несъвместимо
с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.
В Мотивите към
проекта на Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража при
неговото приемане през 2009 (№ 802-01-102 от 17.12.2008 г., 40-ото НС) е
посочено, че законодателната уредба на
изпълнението на наказанията е необходима предпоставка за хуманното третиране на
закононарушителите и гаранция за спазване правата на човека, необходимо условие
за функционирането на пенитенциарната система и привеждането й в съответствие с
международните минимални стандарти относно местата за задържане и Европейските
правила за затворите. По тази причина с приемането на ЗИНЗС през 2009 год.
проектът е съобразен с действащите международни актове и с най-добрите
европейски практики в областта на наказателно-изпълнителното право. В този
смисъл целта на приетия през 2009 год. закон
е усъвършенстване и осъвременяване на нормативната уредба на дейността по
изпълнение на наказанията, укрепване на ефективността при третиране на
осъдените лица, постигане на прозрачност на наказателно-изпълнителната дейност
и издигането й на по-високо професионално ниво, ефективно прилагане на
европейските стандарти, в това число и не на последно място осигуряване в пълен
обем на правата и свободите на лишените от свобода. Със
законопроекта детайлно са
регламентирани задължителните специализирани програми за адаптация на лишените
от свобода с изготвяне на първоначален доклад и индивидуален план за изпълнение
на присъдата въз основа на индивидуална оценка на всеки лишен от свобода. С
въведените специализирани програми за индивидуална и групова работа се мотивира
законосъобразното поведение, повишаването на социалната компетентност и умения,
преодоляването на зависимости и подготовка за живот в обществото.
Усъвършенствана е регламентацията относно създаването на условия и подкрепата
за развитие на творческите, културните, спортните дейности, както и
религиозната подкрепа в местата за лишаване от свобода. Подробно е регламентирано правото на
образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, а за лицата до
16-годишна възраст се въвежда задължително обучение в училищата към местата за
лишаване от свобода. За първи път е регламентирана забраната за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение в наказателно-изпълнителната дейност , чиято
правна рамка съответства напълно на Конвенцията против изтезанията и други
форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В тази връзка с разпоредбите на чл.75 и сл. от ЗИНЗС и доразвитите на тази основа съответни разпоредби от Правилника за
неговото прилагане, детайлно са регламентирани правата, които лишените от
свобода имат по време на изтърпяване на наказанието си. Това са право на работа
срещу определено възнаграждение, право при съгласие от тяхна страна на доброволен неплатен труд, право на безплатна храна, самостоятелно легло и спални
принадлежности; здравно
осигуряване; престой на открито; свиждания; кореспонденция; парични суми за задоволяване на лични нужди и
т.н. Освен правата, свързани с чисто битовите
и физически потребности, лишените от свобода имат права, свързани и с техните
социални, духовни и културни потребности. Изрично са разписани
например правата им : да получават и четат вестници, списания и книги и
да изучават чужди езици, да слушат
радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на
съответното място за лишаване от свобода - чл.87 от ЗИНЗС; правото да създават и да публикуват свои авторски
произведения, правото на занимания с
творческа дейност - чл.88 от ЗИНЗС; равен достъп до образователни, обучителни и
квалификационни дейности - чл.159 от ЗИНЗС; правото на лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, да се
обучават в училища по тяхно желание - общо и професионално образование;
професионално обучение; ограмотителни и
професионални курсове; социално
образование, като формите могат да бъдат дневна; вечерна; задочна; индивидуална; самостоятелна - чл.162 от ЗИНЗС; чл.163 и сл. от
закона регламентират право на участие в организирани творчески и културни
дейности и за развитие на физическата култура;
право на участие в спортни игри и
упражнения, туристически излети, посещения на културни мероприятия и спортни
прояви извън местата за лишаване от свобода; достъп до библиотека ; възможност
за абониране за издания на местните и националните печатни медии; възможност за
удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и
обреди, както и за ползването на съответна литература; право на организиране и
участие в самодейни органи на лишените от свобода и т.н.
Видно е от всичко
изложено, на първо място, че нито ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС предвиждат възможности за
предоставяне от затворническата администрация на лишените от свобода за
самостоятелно и/или групово ползване от тяхна страна на компютър, респективно компютърна
конфигурация. Нито предвиждат регламентираните и изброени горе права да могат
да се осъществяват, упражняват посредством ползването на такава. Не е
предвидено нито безусловна, нито при наличието на някакви конкретни параметри
възможност за л.св., и съответстващото на тази възможност, реципрочно
задължение на затворническата администрация , за ползване, съответно
предоставяне за ползване на компютър. Такава нарочна възможност например е
предвидена за ползването при определени условия и ред и в зависимост от
правното положение на осъдения, вида на наказанието и режимът, при който
изтърпява, да полза вестници, списания, книги, да слуша радиопредавания, да гледа
телевизия. По аргумент от съдържанието на списъка с разрешение вещи, има право
да ползва аудиоплеър, електронни игри, лични музикални инструменти, шах,
домино, карти, табла и т.н. Все възможности, които изрично са регламентирани,
разписани в закона, уреждащ статута и правата на лишените от свобода. По
аргумент на обратното основание, липсата в закона на предвидена възможност
както за използване на собствени, така и за използване на предоставени от
затворническата администрация компютър/компютърна конфигурация, изключва задължението
на последната да се съобрази с искане в тази насока, съответно-изключва
отговорността й при отказ да бъде предоставена за ползване такава вещ. Ето защо
, независимо от причината, поради която компютърната конфигурация, след като е
била иззета от П., не му е била върната-дали поради ремонтни дейности, или
поради данни за извършено нерегламентирано записване на нея на музика или
друго, не е възникнало задължение за обратно връщане на тази конфигурация на П.
за ползване. Именно поради липсата на такова регламентирано в закона
задължение. Затова не може да се говори за незаконосъобразно действие по
отнемане и невръщане за ползване на тази компютърна конфигурация на П., от
страна на администрацията на затвора в този случай.
Претенцията на
жалбоподателя за връщане на компютърната конфигурация за ползване от него е неразривно
свързана с още две претенции: първо, фактът , че на нея се съдържат изготвени
от него научно творчество, художествено творчество, писмени материали, както и материали
за самообучение, материали за самоподготовка за кандидатстудентски изпити и
други файлове, които са създадени от него през времето, когато е ползвал
компютъра; на второ място претенцията му е свързана с факта, че правото да
ползва компютъра и чрез него-да създава своите творения, е смислена дейност, посредством
която той учи, работи, твори, която му е
необходима в условията на изолация, в която се намира.
Относно първия
пункт на претенцията касационната инстанция намира, че доколкото, с оглед
развитите горе съображения, компютърната конфигурация е вещ/съвкупност от вещи,
чието ползване не е изрично разрешено от закона, то е и неоснователно по тази причина да се
претендира връщане на създадените от жалбоподателя писмени произведения, творби
и други материали, заедно, ведно с
компютърната конфигурация /в смисъл връщането им като записани на компютъра/.
Защото претенцията на П. е именно такава-да се върнат създадените от него
творби заедно, ведно с компютъра, за да може да ги довърши, да се ползва от тях
на същия този или на друг компютър. За да се ползва от създадените от него
писмени материали, жалбоподателят би могъл да поиска от администрацията на
затвора същите да му бъдат върнати на такъв носител, какъвто е позволен от
закона за ползване в местата за лишаване от свобода. Например, заповедта на
министъра на правосъдието разрешава ползването от лишените от свобода на листа,
химикалки , моливи. Няма пречка и не е забранено от закона, напротив дадена е
възможност именно от разпоредбата на чл.88 от ЗИНЗС
лишените от свобода да могат да създават и да публикуват свои авторски
произведения, както и да се занимават с творческа дейност през свободното си
време . Нещо повече-дори е предвидена възможност, на изявени специалисти да може да бъде разрешено
да се занимават само с творческа дейност по ред, установен от министъра на
правосъдието. Предвидена е законово, регламентирана е и възможност за създаване
от страна на лишените от свобода на изобретения, рационализации, литературни и
художествени произведения. Всичките тези разрешени от закона дейности обаче,
следва да се осъществяват по начин, който е съвместим с действието на присъдата
и изпълнението на наказанието и чрез средства, позволени от закона и от
нормативните актове в областта на изпълнение на наказанията. Като това следва
да става и по регламентирания от закона
ред.
Тези съображения
са важими и относно втория пункт на оплакванията на жалбоподателя-относно
факта, че има необходимост от извършването на смислена дейност в условията на
изолация, в които е поставен.
Своите
интелектуални, културни, социални, най-общо духовни потребности П. може да
задоволява по допустимите от закона начини и средства. Така ЗИНЗС и ППЗИНЗС предоставят на лишените
от свобода равен достъп до образователни, обучителни и квалификационни
дейности, създаване на условия за творчески и културни дейности и за развитие
на физическата култура, достъп до библиотека, възможност за удовлетворяване на
религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за
ползването на съответна литература и други възможности. Но същите се
съобразяват с индивидуалните особености на конкретния случай. В зависимост от режима на изтърпяване на
наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна , поставените на
строг режим осъдени може да се настаняват с мотивирана заповед на началника на
затвора в общи помещения с останалите лишени от свобода и да участват във
всички дейности заедно с тях. Със заповед на началника на затвора поставените
на специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна
може да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности - аргумент от чл.198 от ЗИНЗС. Социалната
дейност не може да не е съобразена с мерките за сигурност и с режима на
изпълнението на наказанието. В случаите на лица, осъдени на доживотен затвор,
при специален режим на изтърпяване на наказанието, социалната дейност може да
се извършва индивидуално, в подходящи форми и по подходящ начин, което се
отразява в индивидуалния план на осъденото лице, изготвен от съответния
инспектор по социални дейности. Тази възможност бе въведена с измененията и допълненията на ЗИНЗС от 7
февруари 2017 г. и тя даде възможност на
поставените на специален режим да участват съвместно с други лишени от свобода
в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности , като до този
момент това бе възможно само ако режимът на осъдения е бил изменен от специален
на строг. Смекчаването на условията за участие на осъдените с доживотни присъди
в колективни мероприятия е стъпка от изключителна важност за осигуряването на
ангажираност и преодоляването на социалната изолация. Съгласно чл. 129, ал.
2, т. 3 ППЗИНЗС, с индивидуалния план се определят конкретните
трудови, културно-информационни, спортни и други мероприятия, които се
провеждат за постигане на целите на извършваната с лишените от свобода социална
дейност. Планът се изготвя от инспектора по социални дейности и възпитателна
работа въз основа на оценка на осъденото лице. Друга възможност е разписаната в
чл.88 от закона л.св. да се занимават само с творческа дейност по ред,
установен от министъра на правосъдието-след спазване на този регламентиран ред.
Всичките тези възможности, които предоставя закона, изпълват предметния обхват
на т.нар. от П. „смислени дейности“, с които той може да се занимава и в които
да участва при изтърпяване на наложеното
му наказание. Както беше казано, няма пречка да се занимава индивидуално с
творческа дейност, като пише трудове, произведения и създава каквито и да е
писмени материали, но това следва да бъде съобразено с възможностите, които
предоставя законът и с режима на изтърпяване на присъдата.
Ето защо се
явява правилен изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на
претенцията на П..
По наведените твърдения в частната касационна
жалба съдът съобразява следното:
Първоинстанционния
съд не е проявил пристрастие, като е променил правната квалификацията на
искането. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на искането, дори
същата да не е посочена, въз основа на твърдените факти. В случая нормата на
чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС е специална спрямо нормата на чл.250 АПК, която е
обща. Правилно е прието с оглед на факта, че П. е лишен от свобода, че правната
квалификация на искането е по чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Неоснователно е
твърдението, че първоинстанционния съд е отказал да му предостави копия от
всички доказателства, представени от ответника. Липсват както такова искане от П.
до съда, така и отказ от страна на последния. Видно от протокола за о.с.з по
дело 1037/2020, проведено на 18.12.2020 г., няма данни П. да е бил прекъсван от страна на съда в същото о.с.з по
време на устните състезания. Към настоящето дело е приобщено гр.д. №8537/2016
на СРС. Но от същото дело не е видно П. да е бил подложен на противозаконен
натиск да оттегли жалбата си до КЗД. Липсват доказателства както по това дело,
така и по дело 1037/2020 по описа на настоящия съд за отправена жалба до КЗД. Дело
№8537/2016 на СРС е било образувано срещу ГДИН по иск с правно основание чл.71,
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита при дискриминация. С разпореждане №
300752/13.12.2019 г. по същото дело исковата молба е била върната поради
неотстраняване на нередовности. Въпреки че по това дело е постъпила молба от 19.01.2018
г. от П., с която оттегля иска, липсват каквито и да са доказателства, че срещу
него е бил използван противозаконен натиск, за да го направи. А и исковата
молба е върната не поради оттеглянето й, а поради неотстраняване на нередовности
на същата.
С оглед на
изложеното, обжалваното разпореждане е валидно, допустимо, съобразено с материалния
закон и съдопроизводствените правила и следва
да се остави в сила
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр.
чл.236 от АПК Административен съд – Плевен, I-ви касационен състав:
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 5416/21.12.2020 г.,
постановено по адм. дело № 1037/2020 г. по описа на Административен съд гр. Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/