Решение по дело №1119/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.145 и сл. От АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И.В.В., ЕГН ********** *** срещу ЗППАМ № 23-0460-000123/24.04.2023г. на Началник група към ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл. 171, т.2, б.“а“ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността, като е отнето свидетелството за регистрация на моторно превозно средство /МПС/. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незоконосъобразна, постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон; твърди, че към момента на проверката в автомобила е имало пожарогасител, но по преценка на проверяващия не бил годен, без тази констатация да е аргументирана. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателя редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Заповед № 23-0460-000123/24.04.2023г., издадена от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността, като е отнето свидетелството за регистрация на МПС. Според мотивите на заповедта в гр.Варна, по бул.“княз Борис“ до хотел „Сана“, посока к.к.Златни пясъци В. В. управлява собствения си товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ У **** АН, който не е оборудван с пожарогасител и което са води значителна техническа неизправност. С оглед, на което според органа са налице материално-правните предпоставки на чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ – временно спиране от движение на МПС. Заповедта е връчена на В. на 28.04.2023г., видно от отбелязването върху нея.

Заповедта е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 844540/22.04.2023г., съставен от младши автоконтрольор при ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци. Актът е съставен за това, че на 22.04.2023г. в в гр.Варна, по бул.“княз Борис“ до хотел „Сана“, посока к.к.Златни пясъци В. В. управлява собствения си товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ У **** АН, който не е оборудван с пожарогасител и което са води значителна техническа неизправност. Посочено е, че по този начин е извършено нарушение на чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без възражения.

По преписката е приложена справка в централна база – КАТ по рег.номер на МПС, от която е видно, че собственик е И.В.В..

По делото е представена Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – Началник група към ОДМВР – Варна.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, което има правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. се установява по несъмнен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Заповедта е в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма.

Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, съгласно която, временното спиране от движение на пътно превозно средство се прилага в две хипотези: 1/ когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, и 2/ когато конструкцията на пътното превозно средство е изменена без съответното разрешение.

Даденото от органа описание на фактите, довело до издаване на процесната ЗППАМ е следното: „управлява собствения си товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ У **** АН, който не е оборудван с пожарогасител и което са води значителна техническа неизправност“. В АУАН нарушението е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДВП.

Съгласно чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Действително липсата на пожарогасител или неизправността на същия представлява техническа неизправност на МПС по смисъла на чл. 10, ал.1, т.6, б."п" от ППЗДвП. От своя страна, разпоредбата на чл.101 ал.4 от ЗДвП регламентира, че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147 ал.1. Това е Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като съгласно т. 7. 2., б. "а" от Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от наредбата /Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., бр. 73 от 2014 г., в сила от 1.09.2014 г., изм., бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. /, констатираната при проверката неизправност –липса на пожарогасител се квалифицира като "значителна" техническа неизправност. Нещо повече и съгласно чл.10 ал.1 т.6 б.“п“ от ППЗДвП моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно когато няма пожарогасител или той е неизправен. Не се спори, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е пътно превозно средство по смисъла на пар.6 т.10 от ДР на ЗДвП - "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Не се спори и че автомобилът е бил управляван на път, отворен за обществено ползване /в гр. Варна/, на датата посочена в административното обвинение. Жалбоподателят твърди, че към момента на проверката автомобила е бил оборудван с пожарогасител, но не представи никакви доказателства в тази насока. От представените с преписката две докладни записки на служителите извършили проверката се установява, че автомобила не е бил оборудван с пожарогасител.

Настоящият състав намира, че изложеното от органа описание на фактите, сочи на конкретно противоправно поведение, обосноваващо налагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2 б. „А“ от ЗДвП. Този извод на съда следва и след съобразяване с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следва да се посочи, че приложеният по делото АУАН, съдържа всички относими към нормата на чл. 171, т. 2 б. „А“ от ЗДвП факти, които да бъдат приети за установени по силата на законовата презумпция на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Временното спиране на МПС по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП няма санкционен характер. Съставлява принудителна административна мярка по своя характер и се изразява в административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, която се прилага с преустановителна и превантивна цел. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението ПАМ по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП се прилага под прекратително условие - "до отстраняване на неизправността". С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на мярката.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.в.В., ЕГН ********** *** срещу ЗППАМ № 23-0460-000123/24.04.2023г. на Началник група към ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл. 171, т.2, б.“а“ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността, като е отнето свидетелството за регистрация на моторно превозно средство /МПС/.

ОСЪЖДА И.в.В., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 100лв./сто/, представляваща ю.к.възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.

	Съдия: