Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 177   Дата 24.06.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:        Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  05.02. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №   752/ 2019 г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на З.д. „Е. „АД ЕИК ***,представлявано от изпълнителните директори  чрез пълномощника си   юрисконсулт С.К.  против  Решение № 397 / 05.07.2019 г постановено от Пловдивският окръжен съд по търговско дело № 561/2018 г.

          По силата на обжалваното   решение  съдът е  осъдил  „З.  д.Е.“АД ЕИК *** да  заплати  на  ищцата  Г.  А.  О. с ЕГН:********** сумата 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/,представляваща  обезщетение за  претърпените  неимуществени вреди- душевни болки  и  страдания от  смъртта на нейната майка  Е.А. К.,настъпила в  резултат на ПТП настъпило на  17.04.2016 г. в  град П.,виновно  причинено от лицето  С.М.Д., при  управлението на лекия автомобил марка „ *** „ с рег.№ ***, за което деяние е осъден с влязла в сила  присъда,постановена по НОХД № 425 /2017 г. по  описа на Пловдивския окръжен съд, ведно със законната лихва върху  главницата ,считано от 07.03.2018 г. до окончателното  изплащане.

          Във  въззивната  жалба  се  поддържа  оплакването,че  съдът  е  пренебрегнал безспорно доказаната по делото  липса на отношения на близост и духовна връзка  между майка  и дъщеря.

          Според изложеното във въззивната жалба на  застрахователното дружество размера на присъденото обезщетение  от 60 000 лева е  несправедливо  определен само поради това, че  починалата Е.К. е  биологична майка на  ищцата.

         Поддържа се оплакването,че при  определяне  размера  на  обезщетението за неимуществени вреди   съдът е допуснал нарушение на  материалния закон – чл. 52 ЗЗД,  като  не е  съобразил и коментирал  критериите за справедливост, посочени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС.

          Претендира се отмяната на  обжалваното решение в осъдителната му част и постановяване на въззивно   решение по съществото на спора, по силата на което да се  отхвърлят исковете като  неоснователни.  При  условията на евентуалност, ако съдът приеме ,че   исковете  са основателни да намали размера на  присъденото  обезщетение, тъй като е завишен.

           Въззивна  жалба, озаглавена   „насрещна  въззивна  жалба“ срещу  решението в   частта му , с която  искът по чл.432,ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 60 000 лева  до пълния предявен размер от 200 000 лева  е подадена и  от ищцата  Г.  А.О. чрез пълномощника й адвокат М.М. ***. В тази  обжалвана част се  поддържа оплакването,че   съдът неправилно  е определил 50 % / петдесет процента/ съпричиняване от страна на пострадалата, а този  размер  следва да се  определи в границите  между 20  и 25 %.

       При  съобразяване с това се претендира   да се отмени решението в отхвърлителната му част и искът да се уважи в пълния му предявен  размер.

          Пловдивският  апелативен съд след  преценка на изложените  във въззивните жалби  оплаквания и доводи, приема за   установено  следното:

          Предявеният иск е  с правно  основание чл.432,ал.1  КЗ- пряк иск срещу  застрахователя на деликвента.

 

 

 

         По делото  е приложено НОХД  №425/2019 г. на   Пловдивския окръжен съд,което  е приключило с влязла  в сила

присъда,след изменението й с решение по  ВНОХД № 319/2017 г., постановено  от  Пловдивския  апелативен съд, с която  лицето С.М.Д., с ЕГН:********** е  признат за виновен в това ,че  на 17.04.2016 г. в град П., ул. „К.„ в близост до  дом № 126,при управление на лек автомобил марка „*** „ с рег. № ***е нарушил правилата за движение,а  именно: чл.5,ал.2 от ЗДв.П,чл.20,ал.1 от ЗДв.П и чл.116 от ЗДв.П, при  което  по  непредпазливост е причинил  смъртта на Е.С.К., с ЕГН:**********.

      По делото  е  установено, че  ищцата Г.  А.  О. е  единствен наследник на  починалата Е.С.К.- нейна  дъщеря.  Съгласно  чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд  е задължителна за  гражданския  съд,който разглежда гражданските последици на деянието,относно това, дали  е извършено деянието, неговата противоправност  и  виновността на  дееца.      

        Безспорно установено е,че пътно-транспортното произшествие е  станало на 17.04.2016 г. около 22.30 часа в  град П..  Прекият причинител на увреждането С.М.Д. е управлявал  лекия автомобил „***“ с рег.№***на  платното за движение на улица“ К.“ в град П.. Движел се е на прав  участък на пътя в посока  от  юг на север,през  нощта, при намалена видимост и с включени на дълги светлини  автомобилни  фарове.

          По   същото  време  пешеходката  Е.К. се е намирала на южния тротоар на  същото  платно за движение.  В  един момент пешеходката е предприела пресичане на платното за движение  пред автомобила , като в резултат на пресичането на траекториите е  последвал  удар.  Последният е настъпил  в предната дясна част на   лекия автомобил ,като  пешеходката в резултат на удара е била отхвърлена напред  и надясно, но без възкачване  и носене на  автомобила. Засегнати са  дясната странична  част на  таза на пострадалата  пешеходка,горната част на дясното бедро външно странично,както и лявата подбедрица.

,         Причините за  смъртта на  Е.А.  К. според заключението на  съдебно медицинската експертиза е съчетанието на   остра  кръвозагуба поради  множествено   счупване на  костите на таза , с обширно  кръвопроникване и  кръвонасядане на тъканите  и мускулите  в областта и развила се мастна емболия в белите дробове.

       По  отношение  на съпричиняването първоинстанционният съд е приел, че водачът  и пострадалата пешеходка  в еднаква  степен с поведението си са  допринесли  за  пътно-транспортното произшествие. По тази причина е приел, че   съпричиняването от страна на пострадалата е 50%.

      Този извод на съда  не се  споделя  от въззивната инстанция по следните  съображения:

       Процесното ПТП е настъпило в населено място, като в района на местопроизшествието няма  пешеходни пътеки  и пътни знаци и има обособени тротоарни площи. Установено е ,че пешеходката Е.К.  се е намирала на южния тротоар,от където е  навлязла  в  платното за движение, по което се  е движел лекия  автомобил. Безспорно  е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която в нарушение на чл.113,ал.1т.1и т.2 от ЗДв.П,който задължава пешеходците преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Автоекспертизата е  установила, че от момента на  откриване на пряка видимост между пешеходката и лекия автомобил,който поради неосветеното място е бил с включени дълги светлини пешеходката е имала техническата  възможност да възприеме автомобила,независимо от психическото си състояние. И въпреки че е възприела приближаващия се  автомобил  пешеходката не се е съобразила с този факт и е  навлязла  на платното за движение и в това ее изразява нейното съпричиняване. Автоекспертизата  обаче не е отчела факта ,че  при включени дълги светлини през нощта  се получава ефекта на  заслепяването.Пешеходката  е била заслепена и това очевидно  й е попречило  да  определи  точно разстоянието   между нея и приближаващия се  автомобил.

      Първоинстанционният съд е приел, че  пешеходката Е.К. при пресичането на пътното платно се е движела бързо или  е тичала, поради което сама се е поставила в условия, които не са  били   безопасни  за нея. Едва ли не пешеходката  е връхлетяла върху лекия  автомобил,а  не  обратното .

 

 

       Съдът не е възприел критично  заключението на автоексперта инж.С., който въз  основа на  показанията на св.С.Д.е приел, че  пешеходката  се е движела по платното с бягане. 

       Съдът не кредитира  показанията на свидетеля Д., който  очевидно е пристрастен ,тъй като  именно той е управлявал лекия  автомобил и с  показанията си  прави  опит да се оневини.  Според този свидетел той е управлявал автомобила с позволената  скорост от 50 км/ч ,когато пред него внезапно е изскочила  човешка фигура със странни движения.  За да  избегне  удара свидетелят  веднага е задействал  спирачките и е завил наляво.

          Съдът не кредитира показанията на св.С.Д.,който твърди, че е задействал веднага спирачната система,но се оказва, че следи от спирачен път по пътното платно няма. Автоекспертизата е категорична ,че  пътният участък, в който е настъпило ПТП е бил сух,без дупки и неравности  и по него не са открити следи от спирачен път.Вината на този  свидетел е призната с влязла в сила присъда на  наказателния съд. От показанията на другия  свидетел Н.С.не може да се направи  категоричен извод, че  пешеходката е бягала,както  е приел автоексперта. Свидетелят  е казал дословно  „ не мога да кажа  точно, но мисля,че  човешката фигура се движеше бързо“. Свидетелят С.е бил на задната седалка по средата и е видял само  силует на човешка фигура, поради което и няма как да прецени дали силуета се е движел бързо или  е бягал.

       Според  автоекспертизата,  при  включени дълги светлини на  автомобила водачът е имал  техническата  възможност  да възприеме  пешеходката на пътното платно на  разстояние от около 90 метра - деветдесет метра пред автомобила. От това разстояние и  при  своевременна реакция на водача  за екстремно задействане на  спирачната  система,то той е имал възможност да спре автомобила  преди мястото на сблъсъка. Очевидно  реакцията на  водача  е била   закъсняла,като свидетелят Н.С.отново не е сигурен кога точно  водачът е натиснал спирачките „ преди  или  след удара“. При всички положения обаче  - следи от  спирачен път в този участък няма, което означава, че  спирачната система не е задействана.

       С оглед на изложеното ПАС приема, че съпричиняването от страна на пострадалата не е   50% както неправилно  е приел първият съд.

        Налице е съпричиняване в размер на 1/3  от страна на пострадалата към 2/3 от страна на прекия причинител на     увреждането.

        По въззивната жалба на З.д. „Е.“АД  - предмет на обжалване  е осъдителната част на  съдебното решение, с която предявеният иск е уважен за сумата 60 000 лева.  Основното оплакване е, че  съдът не е кредитирал  показанията на свидетелите на  ответника, че между майка и дъщеря не е имало  духовна връзка,а само  биологична такава. По делото са разпитани свидетелите К.Д.и К.К., посочени от ответника, които  са установили, че  ищцата Г. е живяла при майка си Е.в кв.Д.до 4-5 годинки.Майка й Е.е била психично болна, не е могла да работи и да се грижи дори  за себе си, поради което детето е било изпратено при баба си в  село   К.. Според свидетелите Г. откакто е напуснала  кв.Д.не  е идвала да види майка си – всякакви контакти са били  преустановени.

         Според  св.М.К.  ищцата Г.  действително е живеела в село К. и е отгледана от баба си по бащина линия. Свидетелката  К. установява, че  независимо от това контактите между майка и дъщеря са продължили и  установява , че ги е виждала заедно няколко пъти в село К. и три-четири пъти в град П..  Свидетелката има  непосредствени впечатления върху  житейската съдба на Г., която познава още от малко момиче. След  смъртта на майка й Г.  е потърсила помощ именно  от свидетелката М.К. за да организира погребението. Била е много разстроена и  тежко  е  преживяла  смъртта на майка си, която е обичала,въпреки  психичното й заболяване. Това се потвърждава и от показанията на св. Р.Р., който е установил, че след смъртта на майка си  Г. е  изпаднала в нервна криза ,плачела е непрекъснато и се е наложило да приема  лекарства с  успокоително действие. Въпреки това, че  не са разполагали със средства  Г.  се е постарала да направи паметник на майка си и в нейна памет е правела помени.

        Въз основа на показанията на св.М.К., която познава  Г. още от малка съдът приема ,че между майка и дъщеря  е съществувала  дълбока емоционална  близост и връзка.

      Тази  връзка се е запазила ,независимо от факта, че Г.  от малка  е била отгледана от баба си по бащина линия. 

         Това  е напълно  обяснимо,тъй като майка и Е., поради заболяването си не  е могла  да се грижи нито за себе си, нито за малолетната си дъщеря. Факта , че  Г.  много  болезнено е преживяла смъртта на майка си потвърждава това ,че въпреки всичко  връзката между майка и дъщеря  е била силна и дълбока,а  не само  биологична.     

        С  оглед на изложеното  въззивният съд приема, че ищцата Г.  след нелепата смърт на майка си е изпитала силни болки и страдания,което прави предявеният  иск  основателен.

       Съдът  е  присъдил  обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, което според вижданията на въззивната инстанция  е  завишено.  Съдът  е определил  общ размер на обезщетение от 120 000 лева, което е значително завишено. Съдът  е следвало да  съобрази, че  към момента на  настъпилата смърт ищцата  Г.  е била на 25 години,напълно самостоятелна и имаща  собствено семейство и деца. Съдът приема ,че   общият размер на обезщетението  е 60 000 лева. ПАС вече изложи мотивите си, поради които счита, че  е налице съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 1/3 или в парична равностойност 20 000лв. От общият  размер на обезщетението , което съдът определи на 60 000 лв следва да се приспадне сумата от 20 000 лева,при което  положение искът по чл.432,ал.1 КЗ следва да се уважи до размер на 40 000 лева. Следва да се  отмени решението в осъдителната му  част за разликата над 40 000 лева, до който размер искът е доказан и 60 000 лева.

        По отношение на  насрещната въззивна жалба на  ищцата – същата е неоснователна и съдът вече изложи съображенията си, че искът е доказан до размер на 40 000 лева и присъждане на обезщетение в по-голям размер  не  отговаря  на принципа на чл.52 ЗЗД.

         Във въззивното производство  жалбоподателката Г.О. е била  представлявана от адвокат М.М. безплатно по реда на чл.38,ал.1 т.2 ЗА. В полза  на процесуалния  представител следва да се присъди  възнаграждение в размер на 1730 лева на основание  чл.7,ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

         На основание чл.78,ал.3  ГПК на  ответното дружество  следва да се присъдят съдебни разноски, съразмерно на  отхвърлената част от иска.

 

     Пред първата инстанция ответника е направил разноски в размер на  1060 лева, пред въззивната  в размер на 1200 лева, представляваща ДТ.  Общо  е направил разноски в размер на 2260 лева, като е  постигнал отхвърляне на иска  за сумата 160 000 лева.  Съразмерно с тази отхвърлителна част на ответника се дължат разноски пред двете инстанции  в размер на  1808 лева.

      В полза на  ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение  в размер на 450 лева.

        По тези   съображения  Пловдивският  апелативен съд

 

                                      Р     Е     Ш    И  :

 

       ОТМЕНЯ   Решение № 397 от 05.07.2019 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по т.д.№ 561/2018 г.само в частта му, с която предявеният от Г.А.О. ЕГН:**********   против  Застрахователна компания „Е. „АД ЕИК ***иск по чл.432,ал.1 КЗ иск  е уважен за разликата над 40 000 лева до  60 000 лева,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ  предявеният иск по чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 40 000 лева до уважения размер от 60 000 лева или за сумата от 20 000 лева.

      ПОТВЪРЖДАВА решението в  осъдителната му част, с която искът е уважен за  сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за  претърпените от ищцата Г.А.О.,ЕГН: ********** неимуществени вреди –душевни болки и страдания от смъртта на нейната майка Е.А. К.,настъпила в резултат на ПТП на 17.04.2016 г. в град П.,виновно причинена от С.М.Д.при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ ***,ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 07.03.2018 г.

         ПОТВЪРЖДАВА  решението  в отхвърлителната му част, с която искът по чл.432,ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 40 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лв.

        ОСЪЖДА Застрахователна  компания „Е.“ АД ЕИК*** да заплати на адвокат М.М. *** сумата 1730 лева ,представляваща адв.възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗА за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

        ОТМЕНЯ решението в частта му, с която Г.  А.О. е осъдена да заплати  на ЗК „Е.“АД сумата от 742 лева,представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска, като вместо  това ПОСТАНОВЯВА :

          ОСЪЖДА  Г.  А.  О., с ЕГН: ********** да заплати на   Застрахователна компания „Е. „АД сумата от 1808 лева,съразмерно на отхвърлената част от иска,както и да заплати възнаграждение  за юрисконсулт в размер на 450 лева за  процесуално представителство пред въззивната инстанция.

      Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                ЧЛЕНОВЕ:1.          2.