Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав
на публично заседание проведено на 29.09.2015г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №639 по описа на съда
за 2014г. въз основа на закона и
данните по делото, за да се произнесе взе предвид:
Иск с правно основание чл. 78, ал. 1 от ЗС във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Насрещен
иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.
Постъпила е искова молба от „Феникс
Норд” ЕООД срещу И.И.Р., Г.Б.П. и К. Н. К. с искане да се
признае, че ищеца е собственик на 2 бр. нерегистрирани селскостопански
ремаркета, един брой деветтонно и един брой дванадесеттонно, веществени
доказателства по НОХД 2809/2013г. на ПлРС. Твърди се, че на 18.09.2008г. И.Р. е
предал като отпадъчно желязо в базата на ищеца в гр. Долна Митрополия 2 бр.
селскостопански ремаркета за сумата от 5 608лв. Няколко дни по-късно,
служители от МВР посетили пункта и се поинтересували от посочените вещи, като
заявили, че те са предмет на престъпление и ги оставили на отговорно пазене на В.С..
Представители на ищцовото дружество били разпитвани като свидетели по ДП
1501/2009г. по описа на РП Плевен, било образувано и НОХД 2753/2012г. с подсъдими
И.И.Р. и Г.Б.П., което приключило с оправдателна присъда. Впоследствие с
определение по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК съдът е разпоредил вещите да бъдат
предадени на ответника К.Н.К., като лице, претендиращо собственост върху тях.
Твърди се, че наказателното производство не е приключило. Ищецът твърди, че не
е участвал като страна в наказателното производство, че не е имал поради това и
възможност да обжалва определението по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК, че
ремаркетата не са били регистрирани и обозначени, че документа, съгласно който
ответника К.К. се е легитимирал като собственик не доказва собствеността, че не
е било възможно тези ремаркета, с оглед обема си да бъдат противозаконно
отнети, че е заплатил за тях. Поради изложеното, счита, че придобил
собствеността върху ремаркетата на осн. чл. 78 ал.1 от ЗС, и моли съда да
приеме за установено по отношение на К.Н.К., че той е собственик на посочените
вещи. Допълнено е твърдението за собственост, като се твърди, че е изтекла и
петгодишна придобивна давност. Претендира разноски. Оспорва насрещния иск.
Производството по делото е прекратено по
отношение на двама от първоначано посочените ответници - И.И.Р. и Г.Б.П., на осн. чл. 232 от ГПК, с определение
№ 2641/18.06.2015г.
Ответника К. Н. К. оспорва предявения
установителен иск. Твърди, че той е собственик на процесните две
ремаркета, които е придобил през 1994г. чрез покупка на търг, за който е
съставен приемо – предавателен протокол № 160 от 09.08.1994г. Предявен е
насрещен иск от този ответник срещу ищеца на осн. чл. 108 от ЗС за предаване на
собствеността и владението на процесните вещи. Твърди, че ищеца не може да се
ползва от чл.124, ал. 1 от ГПК, тъй като не е бил собственик на ремаркетата,
както и не може да се ползва от чл. 78, ал. 1 от ЗС, тъй като те са били обект
на престъпление. Твърди, че граждански съд не може да се произнася по повод
вещи - обект на престъпление, по което се е произнесъл наказателен съд. Моли
съда да отхвърли първоначалния иск като неоснователен и да уважи предявения
насрещен иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и представените по делото доказателства, намира за установено
следното: От представения приемо-предавателен протокол № 160 от 09.02.1994г. на
ТКЗС с. Тръстеник издаден на осн. чл. 15 от Наредбата за търговете, на К.Н.К. ***,
е продаден селскостопански машинен инвентар на стойност 61 200 лв., като част
от него са 1 бр. 12 тонно ремарке на стойност 12 000 лв. и 1 бр. 9 тонно
ремарке на стойност 7 200 лв. От досъдебно производство Д-1501/2009г. на РП
Плевен, образувано по жалба от ответника К.Н.К. за кражба на две негови
ремаркета, е видно, че с Протокол за доброволно пазене на 20.09.2008 г. изд. от
служител в РПУ – Долна Митрополия, на лицето В.М.С./служител на ищеца/ са
предадени за отговорно пазене 1 бр. сиво ремарке – двуосно, 7 тонно и 1 бр.
червено ремарке – триосно, 12 тонно, като те са намерени в пункта на ищеца,
както и сам той твърди. При приемането на ремаркетата в пункта на ищеца на
18.09.2008г. са изготвени следните документи, приобщени както към
обезпечителното, така и към наказателните производства: Покупко – изплащателна
сметка № 590 от 18.09.2008г., съгласно която „Феникс Норд” ЕООД е изплатило на И.И.Р.
сума в общ размер 5 608 лв., от която
удържан данък в размер на 560.80 лв. и получена сума в размер на 5047.20 лв.;
Сертификат за произход № 590 от 18.09.2008г. изготвен от служител на ищеца – М.К,
в който е посочено, че отпадъчното желязо е получено от 2 бр. селскостопански
ремаркета, и на който сертификат липсват подписи. Предаването на вещите е
вписано и в регистър на покупките на ищеца, под № 594 като отпадъчно желязо 14
020 кг. с номер на документ по сделката - №590 и декларация №590 с продавач И.Р..
По досъдебното производство е изготвен обвинителен акт срещу И.И.Р. и Г.Б.П., по
който първоначално е било образувано НОХД 2753/2012г. на ПлРС, приключило с
оправдателна присъда, отменена по ВНОХД 485/2013г. на ПлОС, а по
новообразуваното НОХД № 2809/13г. на ПлРС, с присъда № 270/16.12.2014г.,
подсъдимите И.И.Р. и Г.Б.П. са признати за виновни в това, че на 18.09.2008г.,
в околностите на с. Ясен, обл. Плевен, след като се сговорили предварително
помежду си, чрез използване на МПС – трактор, отнели чужди движими вещи - 2 бр.
селскостопански ремаркета на стойност 5608 лв., от владението на Х.Д.Х.,
собственост на К.Н.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят. Тази присъда е потвърдена с
Решение № 35 от 13.02.2015г. по ВНОХД № 40/2015г. на ПлОС. В хода на
наказателното производство неколкократно владението на вещите е било въпрос по
който са се произнасяли институциите – първият акт е бил протокола за отговорно
пазене на ремаркетата, предадени на служителя на ищеца от 20.09.2008г.
Впоследствие, с постановление от 18.11.2010г., по повод молба за връщане на
вещите от К.Н.К.,*** е върнал ремаркетата, което постановление е било обжалвано
от ищеца „Феникс Норд” ЕООД първо пред ПлРС, а впоследствие - пред ПлОП. С
Определение от 27.01.2011г. по ч.н.д. 2014/2011г. на ПлРС, жалбата на ищеца е
била оставена без разглеждане, като недопустима, а с Постановление от
25.02.2011г., постановлението на прокурора от ПлРП е било отменено от прокурор
от ПлОП. Видно от Определение по чл. 306, ал. 1, т.4 от НПК от 13.06.2013г. на
ПлРС по НОХД 2753/2012г. на ПлРС, след постановяване на оправдателната присъда,
двете ремаркета – 1 бр. сиво, двуосно, 7 тонно и 1 бр. червено, триосно, 12
тонно, са върнати на К.Н.К.. С определение от 06.01.2014г. по ч.гр.д.
6359/2013г. на ПлРС, като обезпечение на бъдещия иск на ищеца „Феникс Норд”
ЕООД, двете ремаркета са били запорирани. По предявения насрещен иск по чл. 108
от ЗС, от ответника К.Н.К., в настоящето производство, също е допуснато
обезпечение чрез запор на движимите вещи, като е посочено и физическо лице,
което да бъде пазач на вещите.
Съдът при така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
I. По първоначалната искова молба:
Ищецът е предявил положителен иск за
установяване собствеността на двете движими вещи, които въпреки, че имат
различно описание в различните производства, безспорно са едни и същи – това са
ремаркетата, описани както в исковата молба, така и в насрещната искова молба.
Въпреки различното описание на по-малкото ремарке, спор за тяхната идентичност
няма. Основанията, на които твърди че е станал собственик ищецът „Феникс Норд”
ЕООД са две – придобиване по възмезден начин – чрез покупка, на правно
основание, от несобственик, но без да знае това/чл. 78 ал. 1 от ЗС/, и чрез
петгодишно давностно владение /чл. 80 от ЗС/.
Следва да се има предвид, че гражданския
съд е обвързан с присъдата на наказателния съд, съгл. чл. 300 от ГПК относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
поради което съдът приема, че двете ремаркета, предадени в пункта на ищеца са
били предмет на престъплението кражба, че тази кражба е била извършена от продалия
ремаркетата на ищеца - И.Р., но присъдата не е задължителна в частта и, в която
е посочено, че откраднатите вещи са собственост на ответника К..
Разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ЗС сочи,
че който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна
книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да
знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на
собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална
заверка на подписите. Разпоредбата на ал. 2 от същия член обаче изключва от
този кръг откраднатите и загубени вещи, каквито безспорно са процесните. Това е и първото основание,
поради което съдът намира, че придобиване на осн. чл. 78 ал. 1 от ЗС от ищеца
не е осъществено. На второ място - от представените доказателства е видно, че И.Р.
в деня на кражбата е продал двете ремаркета на „Феникс Норд” ЕООД. Като
търговец, чиято основна дейност е покупко-продажба на метални отпадъци, то
ищеца е следвало да положи грижата на „добър търговец” и при предаването на
въпросните вещи да изиска талона на всяко от ремаркетата с поставен печат за
датата на бракуване или друго доказателство несъмнено сочещо, че към момента на
предаване ремаркетата са снети от отчет от КАТ. В случая простата констатация,
че ремаркетата са бракувани, основана само на външният им вид не е достатъчна. За
редовност на покупките от дружество за изкупуване на черни и цветни метали към
този момент са били приложими разпоредбите на Наредба за реда за извършване на
търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали в редакцията и от
30.09.2005г. Съгласно чл. 10, ал. 4 от тази Наредба, при закупуване на отпадъци
от черни и цветни метали от лицата в случаите по чл. 54, ал. 2, т. 2 ЗУО, в регистъра се
вписват: трите имена на лицето, неговият постоянен адрес, видът на стоката,
нейният произход и количество, номерът на платежния документ, както и номер на
декларация за продажба на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер по
образец съгласно приложение № 5. В случая представеното доказателство –
сертификат за произход е по приложение № 6 и се издава в случаите посочени в
хипотезата на чл. 10 ал. 5 от Наредбата, когато ”при закупуване на отпадъци от
медни и алуминиеви кабели и проводници в регистъра се вписват данните от
сертификат за произход по образец съгласно приложение № 6 и/или от
удостоверение за произход по образец съгласно приложение № 7.” Тази разпоредба обаче
е неприложима за настоящия случай, т.к. се касае за желязо – черен метал, а не
за медни или алуминиеви проводници. Приложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 4 и
съгласно нея, при покупката е следвало да се представи декларация по Образец №5
– т.е. лицето, предаващо вещта да декларира нейния произход, а не служител на
ищеца да заяви, че произхода на желязото са предадени му ремаркета. В този
смисъл сертификата за произход не е заменил изискуемата декларация от продавача
на вещите. Съдът намира, че поради неспазване на дължимата грижа и неспазване
на изискванията на Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци
от черни и цветни метали, „Феникс Норд” ЕООД не е придобил процесните вещи на
правно основание, въпреки възмездността на сделката.
Относно второто основание, на което
ищецът твърди, че собственик - придобивна давност, съдът намира, че и то не е
било осъществено. Съгласно чл. 80 от ЗС, за да се придобият движимите вещи по
давност, те следва да са владяни непрекъснато в продължение на 5 години. Съдът
намира, че владението на ищеца, по смисъла на чл. 68 от ЗС – с двете му
предпоставки corpus и animus – фактическа власт и намерение за своене, е смутено
още с Протокол за доброволно пазене от 20.09.2008 г., когато ремаркетата са
предадени на В.М.С., независимо дали той е бил МОЛ при ищеца или само служител.
От този момент владението се е превърнало в държане, ако се приеме, че то е
останало в ищеца, а не е прехвърлено на самото физическо лице - В.М.С.. В
случая, с подадената искова молба, ищецът сам признава, че той е упражнявал
фактическата власт, позовавайки се на владение, поради което съдът приема, че
той действително я е упражнявал, но не и като владелец, а като държател.
Владението му, като такова, е било смущавано и с постановлението от
18.11.2010г.на ПлРП, за което той безспорно е узнал, т.к. го е жалил пред две
инстанции през м. януари и м. февруари 2011г. – Районния съд и Окръжната
прокуратура, и независимо, че не е бил страна в наказателното производство,
ищецът е участвал в него, инициирайки производство и демонстрирайки своето
знание, че двете ремаркета са били предмет на престъпление, което се разследва.
От неговите жалби е ясно, че му е било известно, че има друго лице, което
претендира, че е собственик на вещите и желае тяхното фактическо връщане от
органите на досъдебното производство. Това свое знание той е демонстрирал и
инициирайки производство по обезпечение на бъдещ иск с молба от 26.11.2013г. и
сочейки наказателното дело, по което двете ремаркета са били предмет на престъпление.
Поради изложеното, съдът намира, че по делото не се доказа непрекъснатото и
несмущавано владение в продължение на 5 години на ищеца върху вещите, предмет
на иска, поради което и собствеността върху тях не е придобита и по този начин.
С оглед на всичко дотук изложено, следва
извода, че ищецът не е станал собственик на процесните вещи – ремаркета, нито
по деривативен, нито по оригинерен начин и предявения установителен иск за
собствеността им следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
II. По насрещния иск по чл. 108 от ЗС:
С представения приемо-предавателен
протокол, подписан между ТКЗС Тръстеник и ищеца по насрещния иск – К.Н.К., и
изготвения опис на стр. 2 от протокола, се установява покупката на търг от К.
на процесните вещи. Доколкото те не са регистрирани като ППС, то тяхното
описание е достатъчно, за да се приеме, че именно те са селскостопанския
инвентар, който впоследствие е бил предмет на престъпление и е бил продаден от
извършителя на „Феникс Норд” ЕООД. Реално фактическата власт върху тези
ремаркета до завеждане на иска е била упражнявана от „Феникс Норд” ЕООД, както
той заявява и в молбата, независимо, че тя е била само държане, а не и
владение. Както беше посочено – по горе, правно основание за упражняването на
тази фактическа власт не е била налице, т.к.
„Феникс Норд” ЕООД не ги е придобило по някой от предвидените в закона
начини и не е станало техен собственик. Поради изложеното, предявения насрещен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС следва да се уважи, като се признае за
установено, че К.Н.К. е собственик на двете ремаркета и ответника по насрещния
иск бъде осъден да предаде владението върху същите.
При този изход на делото и своевременно направената
претенция за разноски, „Феникс Норд” ЕООД – ищец по първоначалния иск и
ответник по насрещния, следва да бъде осъден да заплати на ответника К.Н.
направените по делото разноски. Съгласно т. 5 от ТР № 6 от 2012г. на ОСГТК на
ВКС, разноските по обезпечителното производство се присъждат с окончателното решение
по исковото производство, поради което, „Феникс Норд” ЕООД следва да заплати на
К.Н. всички посочени в списъка по чл. 80 от ГПК разноски, за които са
представени доказателства за извършване, а именно – 1181.96лв. С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „ФЕНИКС НОРД” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 1”, бл. 48 А, вх. Г, ет.1, ап.70, представлявано
от адв. Д.П., срещу К.Н.К. с ЕГН********** *** с правно основание чл.
78, ал. 1 от ЗС във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено,
че „ФЕНИКС НОРД” ЕООД е собственик на две нерегистрирани ремаркета – едно сиво двуосно ремарке, деветтонно, и
едно червено триосно ремарке, дванадесеттонно, веществени доказателства и
предмет на престъпление по НОХД № 2809/2013г. и НОХД № 2809/13г. и двете на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 от ЗС, по
отношение на „ФЕНИКС НОРД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 1”, бл. 48 А, вх. Г, ет.1, ап.70, представлявано
от адв. Д.П., че К.Н.К. с ЕГН ********** ***, е собственик на едно сиво двуосно ремарке, деветтонно, и
едно червено триосно ремарке, дванадесеттонно, веществени доказателства и
предмет на престъпление по НОХД № 2809/2013г. и НОХД № 2809/13г. и двете на
ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 108 от ЗС, „ФЕНИКС НОРД” ЕООД с ЕИК175299852
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 1”, бл. 48 А, вх.
Г, ет.1, ап.70, представлявано от адв. Д.П., ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на едно
сиво двуосно ремарке, деветтонно, и едно червено триосно ремарке,
дванадесеттонно, веществени доказателства и предмет на престъпление по НОХД
№ 2809/2013г. и НОХД № 2809/13г. и двете на ПлРС на К.Н.К. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА
„ФЕНИКС НОРД” ЕООД с ЕИК175299852 със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 1”, бл. 48 А, вх. Г, ет.1, ап.70 , представлявано от адв. Д.П. ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.К. с ЕГН********** ***
направените по делото разноски в размер на 1181.96лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: