Решение по дело №274/2019 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№12

гр. Силистра, 17.01.2020 год.

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:            Добринка Стоева

                                 Кремена Краева

При секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев въззивно гражданско дело № 274/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба от „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София 1048, бул. “Цар Освободител” № 14, против Решение № 185 от 07.06.2019г. постановено по гр. дело № 1309/2018г. на РС - Силистра, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иска на банката да осъди Г.К.К., да заплати главница по договор за ипотечен кредит от 22.08.2007г., сключен между ищеца и починалия ѝ наследодател А. П. К., в размер на 9410,22 лв., договорна лихва за периода от 07.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 4232,92 лв., наказателна лихва за периода от 24.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 31,13 лв., заемни такси в размер на 274,07 лв., законна лихва върху главницата от 20.07.2018 г. до окончателното ѝ плащане, както и направените по делото разноски.

Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил и исковете, чрез които “БДСК” ЕАД, желае да осъди С.А.К. да заплати главница по договор за ипотечен кредит от 22.08.2007 г., сключен между ищеца и починалия му наследодател А. П. К., в размер на 9410,22 лв.,  договорна лихва за периода от 07.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 4232,92 лв., наказателна лихва за периода от 24.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 31,13 лв., заемни такси в размер на 274,07 лв., законна лихва върху главницата от 20.07.2018 г. до окончателното ѝ плащане, както и направените по делото разноски.

Въззивникът – “БДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София 1048, бул. “Цар Освободител” № 14, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е незаконосъобразно и неправилно, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло осъдителните му искови претенции срещу ответника.

Въззиваемите – Г.К.К., и С.А.К., чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна, по следните съображения:

За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че по делото липсват доказателства, от които да се установи твърдения от ищеца факт, че М. А. К. се е отказала от наследството на общия й с двамата ответници наследодател. Съдът е приел, че липсват данни опровергаващи тезата, че М. А. К. не е изгубила наследствените си права и че дяловете на ответниците от наследството на А.П. К. не са се увеличили, поради което не е нараснала по обем и отговорността им за включените в наследството задължения, каквито се явяват и тези - предмет на настоящото производство. Съдът е коментирал, че изпълнението на процедурата по валиден отказ от наследство се удостоверява с удостоверение за вписан в нарочната книга на районния съд такъв, каквото не е представено по делото. Коментирано е още, че силата на присъдено нещо на решението по т.д. № 135/ 2016г. на СОС /с което е установен валиден отказ от наследство направен от М.А. К./ се разпростира само между страните по делото без да обвързва всички трети лица включително и настоящия съд. Така мотивиран първоинстанционния съд отхвърлил ищцовите претенции, като недоказани.

За да мотивира жалбата си въззивникът сочи, че в правния мир е налице отказ от наследство извършен правно валидно от М.А. К., която се отказала от наследството на общия й с настоящите ответници наследодател – А.П. К., като по този начин по силата на чл. 53 от ЗН, нейната част от наследството е увеличила техните части, респективно отговорността им към кредиторите на наследодателя. Въззивникът не споделя аргументите на районния съдия считайки, че силата на присъдено нещо на постановеното по т.д. № 135/2016г. на СОС съдебно решение, с което съдът е изключил М. А. К. от кръга на лицата призвани да наследят правата – респективно задълженията на покойния длъжник на банката А. П. К. следва да се зачете и в настоящото производство без да са нужни други доказателства за установяване на това дали М. А.К. се е отказала от коментираното наследство.

Оспорвайки жалбата въззиваемите изтъкват довода, че участието на страните в приключилото вече производство по т.д. № 135/2016г. на СОС не е било в качеството им на необходими другари поради, което същите не са обвързани със силата на мотивите към решението. Ето защо въззиваемите намират атакуваното по настоящем първоинстанционно съдебно решение за правилно.

ОС не споделя ищцовите аргументи, а кредитира мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК. Правилно районният съдия е приел, че по делото не са събрани достатъчно доказателства установяващи наличието на извършен правно валидно отказ от наследство от страна на М. А.К., което пък да обуслови преминаването на нейната част от задълженията на покойния им общ наследодател, към патримониума на двамата настоящи ответници. Това е така защото ищецът не е представил по делото писмено доказателство установяващи коментирания правопораждащ факт. Настоящият въззивен състав споделя тезата, че силата на присъдено нещо на решението по т.д. № 135/2016г. на СОС, не се разпростира извън субективните предели на страните по делото, от което следва, че мотивите му не обвързват съдебния състав произнесъл се по настоящото искане и няма как установените в коментираното приключило вече съдебно производство факти и обстоятелства да се приемат за доказани и в настоящото производство.

По тези съображения въззивния съдебен състав намира изложените във въззивната жалба аргументи за неоснователни, което го мотивира да отхвърли жалбата и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение.

Водим от гореизложеното съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185 от 07.06.2019г. постановено по гр. дело № 1309/2018г. на РС - Силистра.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.