Определение по дело №1209/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 595
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 23 април 2019 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120201209
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

 

Година 2019                                                           град БУРГАС

РАЙОНЕН СЪД БУРГАС                                    V-ти наказателен състав

На двадесет и трети април                                   година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

         Съдебни заседатели:

                                                                                                                      

Секретар: Райна Жекова            

Прокурор: КЕРКА ДЮЛГЕРСКА

Сложи за разглеждане докладваното от съдията Стефанова

НОХД № 1209 по описа за 2019 година      

 

На именното повикване в 13.30 часа се явиха: 

 

Подсъдимият М.П.М. – редовно призован чрез Началника на Затвора – град С. З., се явява лично, доведен от служителите на ОД „Охрана-Бургас”.

За него се явява служебният защитник адв.Х. от БАК, назначен с постановление на водещия разследването в хода на досъдебното производство и редовно призован.

 

За Районна прокуратура – град Бургас – редовно призовани, явява се прокурорът Керка Дюлгерска.

Пострадалото лице К.Д.С. – редовно призован по реда на чл. 178, ал. 8 от НПК, не се явява.

 

По хода на разпоредителното заседание

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.Х.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

 

Сне самоличността на подсъдимия, както следва:

М.П.М. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора – град С. З., българин, български гражданин, без образование - неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

 

Съдът запитва подсъдимия дали са му връчени препис от обвинителния акт, както и препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание със съобщенията по чл. 247б от НПК преди повече от седем дни.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съда по чл. 247б от НПК преди повече от седем дни, като заявявам, че нямам възражения и искания по доказателствата.

 

Съдът запитва прокурора и защитника дали са получили преписи от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание със съобщенията по чл. 247б от НПК преди повече от седем дни преди датата на съдебното заседание.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да, получила съм препис от разпореждането на съда преди повече от седем дни преди датата на съдебното заседание.

АДВ.Х.: Да, получил съм препис от разпореждането на съда преди повече от седем дни преди датата на съдебното заседание.

 

Съдът РАЗЯСНЯВА на страните правото им на отвод срещу състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

АДВ.Х.: Нямам искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод срещу състава на съда и на секретаря.

 

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им, предвидени в НПК, на подсъдимия по чл. 55 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си.

 

Съдът намира, че са налице предпоставките за провеждане на разпоредително заседание по реда на чл. 248 от НПК, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИСТЪПВА към провеждане на разпоредително заседание.

 

Съдът намира, че след като един от въпросите, които ще се разглеждат в разпоредителното заседание, е налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените производства, е необходимо да се изслушат становищата на страните за това по какъв ред да се проведе съдебното производство. За целта съдът РАЗЯСНЯВА на подсъдимата правата й по чл. 384 и чл. 371 от НПК.

Съдът запитва прокурора, подсъдимия и защитата за становищата им по въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е материално и териториално подсъдно на БРС.

Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.

Налице са основанията за разглеждането на делото по реда на Глава ХХІХ от НПК и във връзка с това не следва да се произнасям по т. 5 за провеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Нямам искания за вземане на мярка за процесуална принуда.

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.Х.: Считам, че делото е материално и териториално подсъдно на БРС.

Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.

Налице са основанията за разглеждането на делото по реда на Глава ХХІХ от НПК и във връзка с това не следва да се произнасям по т. 5 за провеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Нямам искания за вземане на мярка за процесуална принуда.

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

 

Съдът, след изслушване становищата на прокурора и на лицата по чл. 247б, ал. 1, ал. 2 от НПК и след обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:

Делото е материално и териториално подсъдно на БРС.

Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.

Налице са основанията за разглеждането на делото по реда на Глава ХХІХ от НПК и във връзка с това не следва да се произнася по т. 5 за провеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Не се налага вземане на мярката за процесуална принуда и няма да се събират нови доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ от НПК – „Решаване на делото със споразумение”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРОКУРОРЪТ: В хода на съдебното производство и преди започване на съдебното следствие с подсъдимия М.П.М. и с неговия защитник адв.Х. от БАК постигнахме съгласие за сключване на споразумение, с което определихме наказателната отговорност и Ви го представяме в писмен вид.  

Съгласно това споразумение подсъдимият М.П.М. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора – град С. З., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, се признава за виновен в извършване на престъпление за това, че на 05.09.2018 година, около 23.50 часа, в град Б. влязъл в чуждо жилище, находящо се в град Б., кв. Б., в. з. „О.-2”, собственост и ползвано от К.Д.С., ЕГН **********, като деянието е извършено нощем и след употреба на сила и техническо средство – лост тип „щанга”, с който упражнил натиск върху входната врата на къщата - престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

За посоченото по-горе деяние на подсъдимия М.П.М., ЕГН **********, на основание чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНСЗ така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.

От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди.

Вещественото доказателство по делото - 1 /един/ брой брезентова раница, следва да бъде върнато на подсъдимия М.П.М., ЕГН **********.

Веществените доказателства по делото, както следва:

- 1 /един/ брой лост тип „щанга”;

- 1 /един/ брой клещи „резачки”;

- 1 /един/ брой нож;

- 1 /един/ брой гумирани сини ръкавици,

следва да бъдат отнети в полза на Държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК.

Мярка за неотклонение – няма взета.

Разноски по делото – няма направени.  

Моля да одобрите така постигнатото споразумение. Същото не противоречи на закона и на морала.

АДВ.Х.: Моля да одобрите така постигнатото споразумение. Същото не противоречи на закона и на морала.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението. Признавам се за виновен. Разбирам какви са последиците от сключването на споразумение. Съгласен съм с тях. Доброволно подписах споразумението. Декларирам, че се отказвам от водене на делото по общия ред.   

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:                              ЗАЩИТНИК:                     ПОДСЪДИМ:

Керка Дюлгерска                       адв.Х.                                   М. П. М.      

 

 

Съдът, след като се запозна с материалите по                                             ДП № 434 ЗМ-661/2018 година по описа на Второ РУ на МВР – град Бургас и представеното споразумение, намира, че същото противоречи на материалния закон по следните съображения:

От събраните по делото в хода на досъдебното производство писмени, гласни доказателства и доказателствени средства не може да се изведе единствен и категоричен извод, че престъплението е с правната квалификация по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Освен, че е извършено нощем след 22.00 часа, изпълнителното деяние трябва да е едно от изрично изброените в ал. 1 на чл. 170 от НК. Освен, че трябва да има влизане в жилище и то да е чуждо, деецът трябва да употреби сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. До тук изброените способи, спомагащи изпълнителното деяние, трябва да са насочени не към вещ, част от вещ или друг предмет, а към физическо лице и то трябва да бъде собственикът на жилището, негов ползвател или владелец. Аналогично са изброени способите за извършване на това престъпление в чл. 198, и в чл. 143 от НК, като навсякъде в тези състави силата е насочена към физическо лице. В настоящия случай такова нещо няма. Деецът се е намирал в жилището, без да използва нито един от способите, посочени в ал. 1 на чл. 170 от НК и там е заварен от собственика на жилището. Едва след това е употребил сила, за да избяга, а не за да остане в жилището. Използването на лост, като техническо средство за взломяване на входната врата на жилището, също не е един от способите, предложени в ал. 1 на чл. 170 от НК. Там законодателят изисква това да е специално техническо средство, каквото в случая не е налице. След като не съдържа нито един от изброените, изрично посочени в обективната страна на престъплението способи, то това престъпление не може да бъде квалифицирано по този състав.

Предвид изложеното, съдът на основание чл. 382, ал. 8 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :      № 595 от 23.04.2019 година

 

НЕ ОДОБРЯВА постигнатото споразумение, поради противоречие с материалния закон.

ВРЪЩА ДП № 434 ЗМ-661/2018 година по описа на Второ РУ на МВР – град Бургас на районния прокурор.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в  13.50 часа.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

                                                 СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.