Р Е Ш Е Н И
Е №2247
06.12.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито
съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5607/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Бизнеспарк Маноле“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 9, ет. 4,
ап. 7, представлявано от управителя К.Т.Ч. против
Наказателно постановление № 46/24.07.2019 г., издадено от ***. С. И. Ш. –
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пловдив,
с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 8, ал. 2, т. 6
от ЗУО вр. с чл. 7, т. 3 вр. с чл. 10, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 от
04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, издадена
от министъра на околната среда и водите (Обн. ДВ бр. 51 от 20.06.2014 г.,
изм.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения поради разминаване между описанието на
нарушението, датата на извършването му и обстоятелствата, при които е било
осъществено, посочени в акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и в НП. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение, но административнонаказващият
орган (АНО) в нарушение на закона да не е приложил правилото по чл. 28 ЗАНН.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. Ако съдът не сподели
наведените доводи за отмяна, моли размерът на наложената имуществена санкция да
бъде намален до минималния размер, предвиден в закона. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от *** И. Х., която оспорва жалбата и
поддържа наказателното постановление. Взема становище при издаването му да не
са допуснати съществени процесуални нарушения, да са спазени сроковете по чл.
34 от ЗАНН, а актът за установяване на административно нарушение и НП да
съдържат всички задължителни реквизити на съдържанието си. Поддържа
извършването на нарушението от страна на дружеството-жалбоподател да е доказано
по делото. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Бизнеспарк Маноле“ ООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 26.08.2019 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 02.09.2019 г. чрез
административнонаказващия орган (АНО), видно от датата на пощенското клеймо
върху плика, с който се изпраща жалбата, поради което седемдневният срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 20.05.2019 г. свид. Д.К.Г. – *** в
***, участвала в извършването на проверка във връзка с постъпил сигнал на
„Зелен телефон“ на РИОСВ-Пловдив, заведен с вх. № СЗТ-120-1 от 10.04.2019 г.,
както и във връзка с преписка № 3582 от 2019 г. на РП- Пловдив, на обект „ПСОВ
- с. Маноле“ към ферма за отглеждане и гушене на водоплаващи патици.
Жалбоподателят „Бизнеспарк
Маноле“ ООД притежавал регистрационен документ за извършване на дейности по
третиране на отпадъци с № 09-РД-247-00 от 19.09.2012 г., издаден от директора
на РИОСВ-Пловдив. Площадката, на която се извършвала дейността, се намирала в
с. Маноле, обл. Пловдив, планоснимачен № 000878/47086.608.3; №
000869/47085.608.7; № 000868/47086.608.4 и № 000871/47086.608.5 по плана на с.
Маноле, общ. Марица. Разрешената дейност била с код R13 –
съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове (R1-R12), с
изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване
до събирането им, за отпадъци с кодове 02 02 04; 02 03 01; 02 03 05; 02 03 99;
02 05 02; 02 07 02; 02 07 05; 19 08 01; 19 08 02; 19 08 05; 19 08 12; 19 08 14;
20 03 04. При проверката на контролнопропускателния пункт бил установен дневник
с реквизити: №, дата и час, количество, кола №, шофьор, предал – подпис, приел
– дежурен, име, фамилия, приел – подпис, в който се отразявали количествата
приети отпадъци и отпадъчни води на изсушителните полета на пречиствателната
станция, както и лицето, от което са приети.
В хода на проверката били представени 3 броя отчетни
книги с последно отразени записи от месец юни 2018 г. Свидетелката Г. установила,
че съгласно записи от представения на пропускателния пункт дневник, съдържащ
записи за приети отпадъци и отпадъчни води, имало приети утайки след месец юни
– запис за приети утайки на 26.10.2018 г. Поради това тя приела, че отчетните
книги на дружеството не се водят редовно и коректно.
На 18.06.2019 г. свид. Г. съставила акт за
установяване на административно нарушение с № 27 против
дружеството-жалбоподател, в присъствието на неговия управител и на свидетели.
Препис от акта бил връчен на представителя на „Бизнеспарк Маноле“ ООД срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Д.К.Г..
Същите са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях
свидетелката изяснява обстоятелства, които непосредствено е възприела като
очевидец в хода на извършената проверка. В отделни свои части те се явяват
проверени и от събраните писмени доказателства. От тях се установява какви
записи в отчетните книги, водени от дружеството-жалбоподател, са били възприети
от контролните органи при извършената проверка, както и факта на наличния
дневник на пропускателния пункт на входа на обекта, в който е било отразено
приемането на утайки на датата 26.10.2018 г., за което действие свидетелката
сочи, че е нямало насрещен запис в отчетните книги.
От констативен протокол № 0008667/20.05.2019 г. се
изясняват датата и мястото на извършената проверка, присъствалите при нея лица,
както и установените в хода й обстоятелства.
От Решение № 09-РД-247-00 от 19.09.2012 г. на
директора на РИОСВ-Пловдив се установява, че в полза на жалбоподателя
„Бизнеспарк Маноле“ ООД е издадено разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци на процесната площадка, находяща се в с. Маноле, обл.
Пловдив, планоснимачен № 000878/47086.608.3; № 000869/47085.608.7; №
000868/47086.608.4 и № 000871/47086.608.5 по плана на с. Маноле, общ. Марица за
вид, количество, произход на отпадъците и дейности по третирането съобразно
посоченото в решението.
От Заповед № РД-246/20.09.2018 г. на директора на
РИСОВ – Пловдив се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено
лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Компетентността на административнонаказващия орган произтича от
изричния регламент на чл. 157, ал. 4 от ЗУО.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и
че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка за неоснователно се цени възражението по
жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение поради разминаване между
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в АУАН и в
НП. При обосноваване на самото възражение така и не е посочено кои
обстоятелства засяга твърдяното противоречие, но при служебно дължимата
проверка за редовност и законосъобразност на двата акта съдът не констатира
такова противоречие. Описанието на нарушението с неговите елементи от обективна
страна, направено в АУАН, с който акт е поставено началото на настоящото
административнонаказателно производство, изцяло кореспондира и съответства на
описанието, направено и в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. По тези
съображения съдът намери разгледаното възражение за неоснователно.
От събраните и проверени по делото доказателства съдът
намира, че се установява дружеството-жалбоподател да е годен адресат на
правното задължение за водене на отчетни книги по чл. 44, ал. 1 ЗУО, както и че
такива книги са били налични при извършената проверка на 20.05.2019 г. в обект
„ПСОВ - с. Маноле“. Същевременно във водените книги липсвал запис за приетите
на 26.10.2018 г. утайки.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено и
неотстранимо процесуално нарушение, което влече неговата незаконосъобразност и
представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Това нарушение се
изразява в непреодолимо несъответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и направената правна квалификация на приетите за установени
факти. Така констатираното противоречие между факти и приложеното материално
право от страна на АНО внася неяснота и неопределеност в предмета на доказване
по делото, както и неоправдано ограничава и затруднява правото на защита на
наказаното лице, поради което нарушението попада в категорията на съществените.
Същото не може да се санира във фазата на въззивното производство, тъй като
съдът не разполага с правомощие за пръв път със съдебното решение да изменя
правната квалификация на деянието.
В случая с обжалваното НП жалбоподателят е бил
санкциониран от фактическа страна за това, че като е бил длъжен, не е водил
отчетните си книги – 3 броя, редовно и коректно. На първо място съдът приема,
че критика търпи начинът, по който е описано изпълнителното деяние на
нарушението. Липсата на редовност и коректност при воденето на книгите не
представлява твърдение за конкретен факт от обективната действителност, а
правен извод, който се прави именно от проявлението на определени факти в
обективната действителност. Такъв факт може да бъде например липсата на запис в
отчетната книга за обстоятелство, за което законът е постановил, че подлежи на
вписване. Предявените на жалбоподателя с НП факти досежно изпълнителното деяние
са: на първо място, че последните отразени записи в 3-те броя водени отчетни
книги са от месец юни 2018 г. и на второ място – че на 26.10.2018 г. в
находящия се на пропускателния пункт дневник е отразено приемането на утайка от
същата дата. При тези фактически твърдения съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя деяние се изразява от фактическа страна в липса на информация в
отчетната книга за количеството, естеството и произхода на отпадъка, приет на
26.10.2018 г. Следователно, въпреки липсата на изрично посочване, единственият
извод, който може да се направи за изпълнителното деяние на нарушението, е, че
то се е изразило в бездействие и неизвършване на вписване в отчетната книга на
посочените обстоятелства за приетия на 26.10.2018 г. отпадък.
При така изяснените параметри относно обективната
страна на вмененото на жалбоподателя административно нарушение настоящият
съдебен състав намира, че от правна страна – предвид дадената квалификация на
нарушението, жалбоподателят е наказан за друго по вид деяние. При посочването
на законните разпоредби, които са били нарушение, съобразно изискването по чл.
57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, на първо място административнонаказващият орган се е
позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от ЗУО. Касае се за обща
разпоредба, която задължава притежатели на отпадъци да водят отчетност за тях
по реда на ЗУО или подзаконови актове по прилагането му. Същата е правилно
определена и относима. Предвид общия си и декларативен характер обаче
посочването на тази разпоредба като нарушена не би било достатъчно, за да бъде
предявено конкретно обвинение кои изисквания на закона или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му са нарушени.
На следващо място АНО се е позовал на разпоредбите по
чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО. Всяка от двете алинеи въвежда различно
материалноправно задължение за своите адресати. В ал. 1 на чл. 44 ЗУО е
регламентирано задължението за посочените лица за водене на отчетни книги, заверени от съответния компетентен
орган. В ал. 2 на чл. 44 ЗУО са регламентирани изискванията към съдържанието на вече водените отчетни книги.
В настоящия случай на жалбоподателя не е предявено обвинение от фактическа
страна за това, че като е имал задължение, въобще не е водил отчетни книги
(което би било нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗУО), а за това, че съществуващите
книги не са били редовно и коректно водени, т.е. че е липсвала част от
информацията, която задължително е подлежала на вписване съгласно чл. 44, ал. 2
ЗУО. Предвид изложеното съдът намира, че в тази част от правната квалификация
нарушението е трябвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 44, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗУО. По този начин ще се демонстрира ясно волята на наказващия орган, че
нарушението засяга неизпълнение на задължението по ал. 2 относно съдържанието
на отчетните книги, като се направи привръзка с ал. 1, в която са посочени
субектите на нарушението. В случая двете разпоредби – по ал. 1 и ал. 2 на чл.
44 от ЗУО, са въведени чрез съюза „и“, който се използва, когато е прието едновременно и равнозначно да са
проявени и двете разпоредби. Посочи се, че с първите две алинеи на чл. 44 ЗУО
се регламентират и две различни материалноправни задължения. При така
направената правна квалификация на жалбоподателя е вменено обвинение от правна
страна едновременно за това, че въобще не е водил отчетни книги, като е имал
задължение за това, както и че водените отчетни книги не са отговаряли на
задължителното си съдържание. От фактическа страна обаче не е описан факт,
съгласно който жалбоподателят въобще да не е водил отчетни книги.
Констатираната непрецизност внася неяснота във волята на
административнонаказващия орган от правна страна.
На следващо място сред приетите за нарушени разпоредби
е изброена и тази по чл. 7, т. 3 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. Съдът намира,
че същата е правилно посочена, както и че е относима и необходима за надлежната
правна квалификация на деянието. В тази връзка похвално е, че наказващият орган
е привел санкционната си дейност в съответствие с предходни указания на съда
при разглеждането на сходни казуси – така например в Решение № 2259 от
27.10.2014 г. по к.а.н.д. № 1781/2014 г. на Административен съд – Пловдив е
постановено, че за да се накаже законосъобразно едно лице за неводенето на
някоя от отчетните книги или за всички тях, е необходимо в АУАН да се посочи в
кои от хипотезите на чл. 7 от Наредба № 2/22.01.2013 г. (отменена с Решение №
481 от 15.01.2014 г. по адм. дело № 2496/2013 г. на ВАС - ДВ, бр. 49 от 2014
г.; към настоящия момент уредбата се съдържа в чл. 7 от Наредба № 1 от
04.06.2014 г.) попада привлеченото към отговорност дружество, като същото се
подкрепи със съответни доказателства. За всеки конкретен вид книга следва да се
посочи защо дружеството е длъжно да я води и защо попада в хипотезата на
съответната точка от разпоредбата на чл. 7 от Наредбата. В разглеждания казус
съдът е заключил, че непосочването на изрична разпоредба от наредбата е
засегнало както на правото на защита, така и описанието на нарушението и е
довело до неизпълнен задължителен законов реквизит по чл. 42, т. 4 от ЗАНН. В
процесния случай такъв порок не се констатира в частта относно посочване на
приложимата хипотеза по чл. 7 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г.
Тъй като разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 1, предл.
1 от ЗУО е санкционна, то следователно последните нормативно установени правила
за поведение, за които АНО е приел да са били нарушени от жалбоподателя с
процесното му деяние, са тези по чл. 10, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 от
04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Настоящият състав намира обаче, че нито една от тези разпоредби не кореспондира
с деянието на жалбоподателя от фактическа страна – неизвършването на следващото
се вписване в отчетните книги на количеството, естеството и произхода на
отпадъка (утайки), приет на 26.10.2018 г. Именно това несъответствие съставлява
и най-съществения порок в съдържанието на обжалваното НП. Същевременно
задължението за вписване на приетия отпадък в отчетните книги също е нормативно
регламентирано, но в разпоредба, която в случая е останала непосочена при
правната квалификация на деянието. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба №
1/04.06.2014 г. гласи, че „в случай че през календарен месец не са образувани
отпадъци, това също се отразява в отчетната книга, като еднократно се записва
на един ред „не са образувани отпадъци за месец“ и се посочва месецът, през
който не са образувани отпадъците“, а тази на ал. 5 – „в случаите по ал. 3 и 4
записи се правят в съответната отчетна книга в срок до 5 дни след изтичането на
съответния месец“. По категоричен начин се установява, че цитираните норми
регламентират задължението за водене на отчетните книги от задълженото лице в хипотезата, когато през даден месец не са
образувани отпадъци, като правилото за поведение е, че и в този случай се
дължи нарочно отбелязване в книгата за това обстоятелство. Налага се извод за
противоречие между описанието на нарушението и правната му квалификация, тъй
като приетите за установени факти – липса на вписване на приет на 26.10.2018 г.
отпадък, не попада в хипотезата на чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №
1/04.06.2014 г., очертана със своите признаци по-горе. Неясно остава за кое
деяние се налага имуществената санкция – за липсата на вписване в отчетните
книги на приетия отпадък или за липсата на вписване, че през даден месец не са
образувани отпадъци. Касае се за вписване на напълно различни обстоятелства.
Посочи се, че при описанието на нарушението липсва ясно формулирано изпълнително
деяние. Доколкото е предявен факт, че след месец юни 2018 г. няма извършени
други вписвания в отчетните книги, водени от жалбоподателя, следва да се
разгледа и хипотезата дали от фактическа страна не е вменено нарушение,
изразяващо се именно в неизвършване на вписванията за месеци, през които не са
образувани отпадъци. Това биха били фактите, които се подвеждат под състава на
чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/04.06.2014 г. Съдът намира обаче, че не
може да се направи извод такова деяние да е било вменено от обективна страна на
жалбоподателя. Твърдението, че след месец юни 2018 г. не са правени вписвания в
отчетните книги, не означава автоматично и че никакви отпадъци не са били
образувани през тези месеци. Ако АНО е искал да санкционира жалбоподателя за
нарушение по чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/04.06.2014 г., то ще е налице
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй
като при описанието от фактическа страна е следвало да се посочи конкретно за
кой месец или кои месеци се твърди да не са образувани отпадъци, както и какво
е било отразено в отчетната книга за този месец. В случая това не е сторено.
Отделно от това, следва да се съобразят и разясненията по прилагането на
закона, направени с Решение №
2283/30.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2607/2016 г. на Административен съд – Пловдив,
съгласно което тъй като задължението за попълване на отчетната книга е свързано
с изтичането на календарен месец, то всяко непопълване на отчетната книга до
5-то число на текущия месец за предходния месец представлява съставомерно
деяние от обективна страна. Следователно в тази хипотеза съобразно с правилото
по чл. 18 от ЗАНН се следва отделна имуществена санкция за всеки месец, през
който отчетната книга не е попълнена в съответствие с изискванията на закона. В
случая е наложена само една имуществена санкция. Предвид изложеното съдът
намира, че констатираното противоречие между приетите за установени факти и
правните норми, под които те са подведени, е доказано по делото. От правна
страна жалбоподателят е санкциониран за това, че при необразувани отпадъци през
календарния месец не е отразил това обстоятелство в отчетната книга по
предвидения начин и в указания срок. При словесното описание на нарушението
обаче такива факти въобще не се твърдят от актосъставителя, нито са били приети
за установени от административнонаказващия орган.
Следва да бъде разгледана и разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 1/04.06.2014 г. Тя гласи, че в случай на необходимост от
коригиране на данните, въведени в отчетните книги по чл. 7 от Наредбата, се
допуска извършване на корекция през текущия месец на вече записани данни в
отчетната книга за предходния месец. Корекцията се записва на отделен ред, като
се отразяват датата, на която е извършена, датата на предишния запис в
отчетната книга, в какво се състои корекцията и причината, поради която се
извършва. Видно е, че разгледаната разпоредба регламентира реда за извършване
на корекции на вписани данни в отчетната книга. За да се извърши корекция
обаче, това предполага на първо място от обективна страна да има и извършено
вписване на някакви данни, тъй като само тогава може да се прави поправка. При
липса на вписване, няма и какво да бъде коригирано. Посочването и на тази
разпоредба за нарушена внася още по-голяма неяснота във волята на АНО. Не става
ясно редът за поправки в отчетната книга относно кое вписано обстоятелство се
твърди да не е бил спазен. По необходимост редът за корекции е неприложим към
отпадъка, приет на 26.10.2018 г., тъй като последното вписване в книгите се
изяснява да е било през месец юни 2018 г., след което на практика няма какво да
бъде коригирано. От фактическа страна липсва твърдение за ненадлежно направена
корекция в отчетните книги, поради което съдът приема, че отново е налице
съществено разминаване между факти и право.
Тук следва да бъде обърнато внимание, че за времето
след съставянето на АУАН, но преди издаването на НП е настъпила промяна в
съдържанието на разпоредбата по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/04.06.2014 г.
Последната в редакцията си съгласно ДВ, бр. 51 от 20.06.2014 г. гласи, че
„отчетните книги по чл. 7, т. 2 - 9 се попълват, като всяка дейност с отпадъци
се отразява по дати“. С ДВ бр. 51 от 28.06.2019 г. обаче разпоредбата на чл.
10, ал. 2 е изменена с посоченото по-горе съдържание относно реда за извършване
на корекции на вписани обстоятелства в отчетните книги. Изменението е влязло в
сила по реда на общите правила съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на
Република България. Следователно към датата на издаване на процесното НП –
24.07.2019 г., изменението на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба №
1/04.06.2014 г. е било влязло в сила и тя е била с новото си съдържание. Именно
това съдържание следва да бъде съобразено и от съда. Ако АНО е искал да се
позове на стара редакция на разпоредбата, то е следвало изрично да отбележи
това, както и коя е тази редакция. Недопустимо е да се приеме, че волята на
наказващия орган се е предполагала. Това означава наказаният да бъде поставен в
положение да гадае коя измежду всички възможни редакции на всяка една посочена
законова разпоредба е имал предвид наказващият орган. Подобно изискване не може
да се вменява в тежест на санкционираното лице, тъй като процесуалният закон не
е предвидил такова задължение, а нито АНО, нито съдът могат да вменяват нови
процесуални задължения на административнонаказателно отговорните лица. Не само
жалбоподателят, но и съдът е поставен в положение да предполага действителната
воля на АНО. Да се приеме обаче, че съдът с въззивното си решение може за пръв
път да укаже, че всъщност АНО се е позовал на стара редакция на разпоредбата,
би означавало съдът да измени с въззивното решение правната квалификация на
деянието. С такова правомощие той не разполага. Следва да се посочи и че
отбелязването в скоби „обн. ДВ, бр. 51/2014 г.“ след наименованието на
Наредбата не представлява указание за това, че е приложена стара редакция
именно на разпоредбата по чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Видно е, че това
отбелязване е направено само за да се индивидуализира самият подзаконов нормативен
акт. Така например при законовите разпоредби от ЗУО, които са приети за
нарушени, изрично е посочено „посл. изм. и доп.“. По отношение на разпоредбите
от Наредбата такова отбелязване липсва. Освен това отбелязването „обн. ДВ, бр.
51/2014 г.“ след наименованието на Наредбата е направено още в АУАН, когато
нова редакция все още не е имало. Това отново затвърждава извода, че
отбелязването е направено с цел индивидуализация на самия подзаконов нормативен
акт, а правната квалификация от АУАН е била автоматично пренесена в НП, без да
бъде съобразено обстоятелството на настъпилата промяна. Най-сетне отбелязването
„обн. ДВ, бр. 51/2014 г.“ не след конкретна разпоредба, а е в края на
наименованието на самата Наредба. Доказателство, че то показва само кога наредбата
е била обнародвана, а не приложима редакция, е и обстоятелството, че към
съставянето на АУАН е имало и последващи изменения в съдържанието на Наредбата
- с ДВ бр. 51 от 19.06.2018 г. По тези съображения настоящият съдебен състав
приема, че в случая липсва ясно,
еднозначно и категорично уведомяване, че АНО се е позовал на стара редакция
на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/04.06.2014 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и да имаше надлежно уведомяване за приложението на стара редакция на
горепосочената разпоредба, то отново би останало налице противоречието между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация по чл. 10, ал.
4 и ал. 5 от Наредба № 1/04.06.2014 г. В съдебната практика на касационната
инстанция е трайно изяснено, че в рамките на административнонаказателното
производство следва да се установи проявлението в обективната действителност на
посочените в хипотезата на нарушената правна норма признаци на нарушението
(така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по
к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Също така съдът
отбелязва, че допуснатото процесуално нарушение не може да бъде компенсирано и
от останалите изброени като нарушени правни норми. За разпоредбата по чл.8, ал.
2, т. 6 ЗУО се посочи, че има общ характер и сама по себе си не представлява
надлежна правна квалификация на нарушението, като беше отбелязана и релевантна
съдебна практика. Разпоредбите по чл. 7, т. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г. и
чл. 44, ал. 1 от ЗУО са относими към изясняване на специалния субект на
нарушението, а не към правната квалификация на изпълнителното му деяние.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗУО е също относима, като тя изяснява какви
обстоятелства следва да бъдат вписвани във водените отчетни книги. Самото
задължение за попълване на отчетните книги по повод приетите утайки на дата
26.10.2018 г. като задължение за извършването на конкретно, активно поведение
има своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба №
1/04.06.2014 г. в редакцията й към ДВ бр. 51 от 20.06.2014 г., а към настоящия
момент е уредено с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Предвид
изложеното, съдът намира, че коректната правна квалификация на извършеното
деяние, която е следвало да приложи АНО, е по чл. 8, ал. 2, т. 6 вр. чл. 44,
ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците вр. с чл. 7, т. 3 вр. с чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1
от 04.06.2014 г. в редакцията на разпоредбата към ДВ бр. 51 от 20.06.2014 г.
Като е приложил различна правна квалификация АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде санирано на този етап от процеса,
влече незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и съставлява
самостоятелно отменително основание.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да обърне внимание, че доказателствената тежест в процеса се носи от
административнонаказващия орган, като той има и задължението да попълни
преписката с необходимите доказателства за установяване на приетото
административно нарушение по категоричен и несъмнен начин. В тази връзка както
АНО се е снабдил и е представил извадка от дневника на пропускателния пункт,
така е следвало да бъдат представени и писмени доказателства относно водените
отчетни книги и наличните в тях, респ. липсващите вписвания. Обстоятелството,
че книгите се съхраняват от жалбоподателя, не е извинителна причина за
неокомплектоване на преписката с необходими и относими писмени доказателства,
които се явяват и първоизточник за установяване на релевантния по делото факт.
Отчетните книги подлежат на заверка и контрол от страна на РИОСВ, а с
необходимите извлечения контролният орган е могъл да се снабди най-малкото и
при извършването на самата проверка, но така същи и при последващата
такава.
По тези съображения съдът намери жалбата за
основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, а наказателното
постановление за незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46/24.07.2019 г., издадено от ***.
С. И. Ш. – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите -
Пловдив, с което на „БИЗНЕСПАРК МАНОЛЕ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 9, ет. 4, ап. 7,
представлявано от К.Т.Ч., ЕГН: ********** на основание чл. 135, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 и ал. 2 вр. с
чл. 8, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците вр. с чл. 7, т. 3 вр.
с чл. 10, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала! ХБ