М
О Т И В И
по НОХД № 3145/2014 г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХХІV наказателен състав
Районна прокуратура гр.
Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Я.А.С., с ЕГН **********, за това, че през периода 22.09.2012 година – месец
ноември 2012 година, в гр. Съединение, обл. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като се е представил за длъжностно лице – собственик
и представляващ ЕТ „** *** с ЕИК****, с цел да набави за себе си имотна облага
от 22.09.2012 година е възбудил и до месец ноември 2012 година е поддържал
заблуждение у Б.З.К., с което е причинил имотна вреда на „ПИ-МИ“ ЕООД гр. Съединение,
в размер на 2 660,31 лева - престъпление
по чл.210 ал.1 т.1, вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет граждански иск, предявен от управителя на
пострадалото дружество „ПИ-МИ“ ЕООД – Б.К., чрез адв. А. срещу подсъдимия Я.С.
за сумата от 2660,31 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди на търговското дружество, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение спрямо Я.А.С., като счита, че същият е осъществил по
безспорен и категоричен начин е осъществил състава на престъплението по чл.210,
ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 от НК. Предлага на съда да го признае за виновен и
да му наложи наказание, прилагайки чл.55 от НК в размер на осем месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Счита, че предявения
граждански иск е доказан и следва да бъде уважен, както и подсъдимият да бъде
осъден да заплати направените разноски по делото.
Повереникът на управителят на пострадалото
дружество „ПИ-МИ“ ЕООД, адв. А. заявява, че отразената в обвинителния акт
фактическа обстановка е изцяло доказана. Гражданският иск счита за доказан по
несъмнен начин и моли съда да го уважи изцяло ведно със законната лихва от
датата на деликта, както и да осъди подсъдимия да заплати направените разноски по
водене на делото, в това число и изплатено адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият Я.А.С., нередовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Същият е обявен за ОДИ и
наказателното производство спрямо него протича по реда на задочното
производство – чл.269, ал.3 т.1 от НПК.
Адвокат К. – служебен защитник на
подсъдимият С., счита, че повдигнатото обвинение спрямо подзащитният й е
недоказано и моли да бъде оправдан и признат за невинен, а гражданският иск
изцяло оставен без уважение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа следното:
Подсъдимият Я.А.С., с ЕГН ********** е роден на *** ***, ****, български
гражданин, женен, със средно образование, безработен, живущ ***, осъждан – 1/
по НОХД №59/1997 година, в сила от 18.09.1997 година по чл.78а от НК –
адм.наказание глоба в размер на 10 000 лева; 2/ по НАХД №75/2005 година, в
сила от 11.05.2005 година, по чл.343б ал.1 от НК и чл.78 НК – адм.наказание
глоба в размер на 700 лева; по НОХД №457/2008 година, в сила от 09.03.2009
година по чл.343б ал.1 от НК – пробация по т.1 и 2 в размер на 1 година; 4/ по
НОХД №1947/2009 година, в сила от 10.06.2009 година по чл.343б ал.1 – пробация
за срок от 2 години и 6 месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 320 часа за срок от една година; 5/ по НОХД №253/2009 г., в сила от
16.07.2009 година, по чл.343б ал.2 – пробация в размер на 2 години; 6/ по НОХД
№7658/2009 година, в сила от 06.11.209 година по чл.343б ал.2 – пробация 1 година
и 6 месеца; 7/ по НОХД №1380/2010 година, в сила от 27.05.2010 година по
чл.343б ал.2 - пробация 1 година,
включване в програма за обществено въздействие; 8/ по НОХД №376/2011 година, в
сила от 25.07.2011 година по чл.343б ал.2 – пробация 1 година и 9 месеца и
глоба 100 лева; 10/ по НОХД №15513/2012 г., в сила от 21.08.2012 година, по
чл.343б – 6 месеца лишаване от свобода условно с 3 години изпитателен срок,
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца. Горните
осъждания нямат отношение към правната квалификация на деянието.
На
22.09.2012 година, Я.С. посетил производствената база на „Пи-Ми“ЕООД в
гр.Съединение, ул.“Велико Търново“ №29 и се срещнал с *** на дружеството – Б.К..
Проявил интерес към произвежданата от фирмата продукция – сладкарски изделия и
изявил желание за съвместна работа. Подсъдимият се представил като собственик
на ЕТ „******. Обяснил, че фирмата му се занимава с разносна търговия на дребни
сладки /зарежда магазини/ на територията на гр.Самоков, гр.Дупница и селата
около тях, като уверил К., че ще успява бързо да реализира зарежданата от тях
продукция, а от големите обороти ще са доволни взаимно. Още същият ден направил
поръчка и заредил стока на стойност 1 258.20 лева, за което му била
издадена фактура №4055/22.09.2012 година. К. му направила отстъпка от цената на
стоката на стойност 88.08 лева, за което му било издадено кредитно известие
№4056/22.09.2012 година. За издаване на счетоводните документи С. лично
продиктувал данните на фирмата си, а именно ЕТ „***“ ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.С., кв.“*** “, ****, които данни К. вписала във
фактурата и кредитното известие. Страните се договорели устно, С. да заплаща
получената стока след реализацията и, като превежда парите по банков път. За
контакт последният и оставил мобилен телефон******.
Дължимата
сума в размер на 1170.12 лева - по фактура №4055/22.09.2012 година на стойност
1 258.20 лева минус направената отстъпка в размер на 88.08 лева по
кредитно известие №4056/22.09.2012 година била платена изцяло чрез банков
превод на 29.09.2012 година.
Тъй
като „Пи-Ми“ ЕООД гр.Съединение реализирало дейност в областта на бързо
оборотните стоки, след първата успешна търговска сделка, а и доверявайки се на
заявеното от С., че има възможността за бърза реализация на стоката, К., в
качеството и на **** на дружеството, се доверила на подсъдимия, като счела, че
ще могат да изградят с ЕТ „***” коректни търговски взаимоотношения. След като
била уверявана в коректност от С. и доволна от успешно сключената първа сделка
последната останала с впечатлението, че е попаднала на надежден търговец, с
когото ще работят и за в бъдеще.
Това
и целял подсъдимият. Възползвайки се от така създаденото доверие, на 29.09.2012
година, С. отново посетил производствената база на „Пи-Ми“ЕООД в гр. Съединение
и заредил стока на стойност 1 761.12 лева, за което му била издадена
фактура № 4072/29.09.2012 година и кредитно известие № 4073/29.09.2012 година
за направената му отстъпка в размер на 123.28 лева. В случая К. отново получила
уверение от С., че ще бъде коректен и парите ще бъдат преведени по банков път.
На
23.10.2012 година Я.С., в качеството си на търговец – ЕТ „***, за трети път посетил
производствения цех на „Пи-Ми“ЕООД в гр.Съединение, придружен от сина си М.Я.С..
Подсъдимият заредил стока на стойност 2 322.47 лева, за което му били издадени
фактура №4120/23.10.2012 година за сумата от 2 077.08 лева и фактура
№4121/23.10.2012 година за сумата от 145.39 лева. Я.С. настоял пред К.
посочените две фактури да бъдат подписани от сина му, на което свидетелката
категорично се противопоставила, тъй като според нея момчето било непълнолетно
и нямало качеството на търговец. Предвид горното фактурите в крайна сметка по
настояване на К. били подписани от Я.С.. При тази доставка последният предоставил
на свидетелката още един телефон за връзка –**** , като уточнил, че последният
е на сина му.
Тъй
като до този момент нямало плащане по фактура №4072 от 29.09.2012 година, К.,
по настояване и уверения от С., че като
продаде стоката, ще се издължи и по двете последни доставки, предоставила
отново продукцията напред, но този път не направила отстъпка. Вписала като
основание по фактура №4121/23.10.2012 година - бонус в размер на 145.39 лева,
но не издала кредитно известие по същата.
За
поддържане на създаденото вече у К. заблуждение и с цел осигуряването на бъдещи
още по-големи доставки напред, на 24.10.2012 година С. превел по банков път от
името на ЕТ „***” сумата от 1 200 лева, което се явявало частично плащане
по фактура №4072/29.09.2012 година на обща стойност 1 761.12 лева с
отстъпка от 123.28 лева, с дължим остатък от 437.84 лева. Останала непогасена
сума за доставена стока от „Пи Ми“ЕООД на стойност 2 660.31 лева
/формирани като неизплатена част по фактура №4072/29.09.2012 година в размер на
437.84 лева; неизплатено задължение по фактура №4120/23.10.2012 година –
2 077.08 лева и по фактура №4121/23.10.2012 година – 145.39 лева. Въпреки,
че продал визираната стока, С. не направил повече преводи към доставчика, а
изхарчил получените средства за лични нужди.
По
повод преустановяване на плащанията, К. многократно търсила контакт с подсъдимия
С. на оставените от него телефони за връзка. Първоначално той твърдял и я
уверявал, че ще получи дължимото. Дори направил голяма заявка за следващо
зареждане, но свидетелката К. го уведомила, че първо трябва да изчисти старите
задължения преди да продължи отново да зарежда продукция, произвеждана от „Пи-Ми“
ЕООД гр. Съединение. Впоследствие, подсъдимият изтъквал различни причини за
неплащането – смачкани сладки, изтекъл срок на годност и др., на което К. му
предложила да върне стоката, която според него е брак, като му се приспадне
сумата за нея от дължимата. С. не върнал никаква стока, като при последният
проведен разговор с нея и заявил, че няма да преведе дължимите на „Пи-Ми“ЕООД
гр.Съединение суми, тъй като тя „нищо не може да му направи, дори и да реши да
си търси правата.“ След този разговор, проведен през м.ноември 2012 година, С.
спрял да отговаря на позвъняванията, като се укривал. Всичко това накарало К.
да направи справка в Търговския регистър, от където установила, че срещу
представените и данни за ЕТ „***, които тя вписала в издадените фактури за
извършените доставки – няма съвпадения – няма такова юридическо лице. В ТР
имало регистриран търговец под името ЕТ „***“, но с друго ЕИК –****, друго
седалище на фирмата – гр.С. и друго представляващо лице – Я.С.С.. След
направена от нея справка в НАП, последната установила, че ЕТ „***, ЕИК *** е
съществувал, но не е бил пререгистриран в ТР. Същият бил дерегистриран по ДДС
на 07.08.2009 година.
Съгласно
приложените в хода на разследването справки от НАП – офис София и Агенция
Вписвания, ТР гр.София - ЕТ „***, ЕИК *** е подавал справки-декларации по ЗДДС от
м.07.2006 година до м.12.2008 година, включително и ГДД за финансовите 2006 и
2007 година. До 31.12.2011 година не е подавано заявление за пререгистрация на
ЕТ „***, ЕИК **** и същият се счита за заличен по смисъла на пар.5 от ПЗР на
Закона за Търговския регистър. Към 2012 година Я.А.С. ЕГН ********** няма
регистрирани фирми или участие в търговски дружества.
Тази
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от показанията на
свидетелите Б.К. и М.С., както и от останалите по делото писмени
доказателства.
Видно
от заключението на извършената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна
експертиза, към 23.10.2012 г. стойността на инкриминираните вещи възлиза на
5717,10 лева.
В хода на съдебното
следствие е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К.К. /л.387-391/,
видно от заключението на която в счетоводството на „ПИ-МИ“ ЕООД за търговските
му взаимоотношения с ЕТ „***“ са отразени общо 6 броя фактури, в т.ч. 2 броя
кредитни известия. Документите са издадени през месец септември и октомври 2012
г. Извършени са 2 броя плащане по банковата сметка през месец септември и
октомври 2012 година. В счетоводството на „Пи-Ми“ ЕООД на лицето Я.С. с ЕГН **********,
няма отразени счетоводни документи или издадени фактури. Всички издадени
фактури от „ПИ-МИ“ ЕООД към ЕТ „****“ са надлежно осчетоводени от страна на
„ПИ-МИ“ ЕООД в съответните дневници за продажби, съгласно изискванията на ЗДДС.
Общата сума на издадените фактури от „ПИ-МИ“ ЕООД е в размер на 5 030,43 лв.
Общата сума на платените фактури от ЕТ „***“ по банков път са в размер на
2 370,12 лв. Непогасената част от задължението от 23.10.2012 г. до момента
на експертизата е 2 660,31 лв.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица като намира същите за обективни, безпристрастни и
професионално изготвени, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели – М.С. и Б.К. като достоверни,
логически и житейски последователни, неопосредени, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Макар
първият свидетел да е син на подсъдимия и априори, да се счита, че показанията
му биха били опосредени, то в съдебното следствие последният, противно на току
що казаното, чистосърдечно и последователно дава данни „за търговската дейност
на баща си“. Съдът не открива никаква причина да не се довери на съобщеното от
него.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелката Б.К.. По отношение на нея, важи
казаното за свидетеля С., но с обратен знак, тъй като тя е представител на
пострадалата страна. Изложените от нея данни, бяха обстойно проверени с назначените
по делото експертизи.
Съдът не кредитира и не
възприема възраженията на адвокат К., защитник на подсъдимия С., за
недоказаността на престъпното деяние, извършено от клиента й, от обективна и
субективна страна, по следните съображения:
На първо място, това
възражение се явява необосновано, тъй като не почива на събрания по делото
доказателствен материал. Противно, на становището на защитата, макар С. да е
заплатил първата фактура и част от втората, действията му въобще не могат да се
оприличат на коректна търговска дейност. При взаимоотношенията си с „ПИ-МИ“
ЕООД, е издавал фактури от несъществуващата - непререгистрирана търговска
фирма, а стоката, по думите на собствения му син, е продавал „на черно“, като
плащанията „винаги са били кеш“. Извършените плащания от страна на С. са целяли
единствено да осигурят доверието на пострадалото дружество, което е и станало.
Следва да се отбележи и че в тази коректна фаза на взаимоотношенията, С. е
получавал и търговска отстъпка. В останалата част от действията на С., не могат
да се характеризират нито като коректни, нито като търговски. Затова говорят
всички събрани по делото писмени доказателства.
Категорично по делото е
установено, че всички действия, С. е извършвал от името на несъществуващото ЕТ
„***“. Неприемливо и лишено от правна логика е и възражението на адв. К., че С.
не бил знаел, че като не пререгистрира фирмата си, тя ще бъде заличена.
Напротив, деецът е бил напълно наясно,
че той не разполага с фирма и това е видно от действията му. По делото няма
данни за наличието на каквато и да е счетоводна отчетност от страна на подсъдимия,
както в качеството му на представляващ ЕТ „***“, така и в качеството му на
физическо лице. Всички т.н. коректни плащания, Я.С. е извършил в брой. По същия
начин е реализирал и закупената от „ПИ-МИ“ ЕООД стока.
Съдът не възприема и
възражението на адв. К., че в инкриминираната сума не следва да бъде включен
т.н. бонус – търговската отстъпка, договорена с представителката на
пострадалото дружество. Касае се за трайна търговска практика, при която
залогът за получаване на търговска отстъпка е навременното и добро изпълнение
на задължението по сделката. В случая, С. е следвало коректно да заплаща
договорената сума за всяка една доставка, като впоследствие бонус /търговската
отстъпка/, се оформя с кредитно известие. Ето защо е и неоснователно
възражението на адв. К. – С. е заплатил само частично втората и не е заплатил
изцяло третата фактура. Няма как да се счете, че същият е изпълнил условията за
получаване на бонус – търговска отстъпка.
Неоснователно е и
последното възражение на защитата, че тъй като свидетелката К. била заявила по
време на очната ставка със С., че последният и дължи само сумата 2569,53 лв.,
то било неясно какъв е действителния размер на дължимата сума. Горното
изречение не почива на правна логика. Претенцията на пострадалото дружество е
заявена своевременно, подкрепена е с доказателства, а и се обосновава със
събраните по делото такива. Предвид на гореизложеното, съдът не възприема
възраженията на адв. К..
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че
от обективна страна подсъдимият Я.А.С. е осъществил съставомерните признаци на
престъплението по чл.
210 ал.1 т.1 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода 22.09.2012 година – месец
ноември 2012 година, в гр. Съединение, обл. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като се е представил за длъжностно лице – собственик
и представляващ ЕТ „****** с ЕИК***, с цел да набави за себе си имотна облага
от 22.09.2012 година е възбудил и до месец ноември 2012 година е поддържал
заблуждение у Б.З.К., с което е причинил имотна вреда на „ПИ-МИ“ ЕООД гр. Съединение,
в размер на 2 660,31 лева.
От
субективна страна, деянието С. е извършил при пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици.
При така установената безспорна фактическа обстановка и правна
квалификация съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и
изискванията на чл. 55 от НК намира, че наказанието на подсъдимия за престъплението
по чл.210, ал.1 т.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, следва да се
определи в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57,
ал.1 във вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61 от ЗИНЗС, следва да изтърпи при първоначален
„ОБЩ“ режим за изтърпяване, с настаняване в затвор или затворническо общежитие
от открит тип.
Така наложената санкция
съответства най-пълно на степента на обществена опасност на дееца, на тежестта
на извършеното от него престъпление и би спомогнала най-пълно за
превъзпитанието й в дух на спазване на законите на Република България.
Подсъдимият С. следва да
заплати на гражданския ищец „ПИ–МИ“ ЕООД сумата от 2660,31 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 600 лева,
направени разноски за адвокатски хонорар.
Подсъдимият С. ще следва да
заплати сумата от 106,41 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Пловдив.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Я.А.С., следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 240 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив.
Причини за извършване на деянието – стремеж за облагодетелстване по
престъпен начин, неспазване на установения в държавата правен ред.
Мотиви – користни.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
