№ 3981
гр. С, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110149909 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на
ответниците да заплатят в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на
2876,83 лв., 1/2 част от която се претендира от ответника АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - от
ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш., представляваща стойността на топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. за имот, намиращ се в гр. ХХХ, надпартерен
апартамент, аб. № Х, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.08.2021 г., до погасяването; сумата в размер на 19,15 лв., 1/2 част
от която се претендира от ответника АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - от ответниците П.
АНТ. АНТ. и М.Ш., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.06.2018 г. до м.10.2018 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, надпартерен апартамент, аб.
№ Х, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.08.2021 г., до погасяването; сумата в размер на 758,47 лв., 1/2 част от която се
претендира от ответника АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - от ответниците П. АНТ. АНТ. и
М.Ш., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2021 г.; сумата в размер на 5,20 лв., 1/2 част от която
се претендира от ответника АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - от ответниците П. АНТ. АНТ. и
М.Ш., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г.
Ищецът – „фирма” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с
ответниците, по силата на което им е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се
1
в гр. ХХХ, надпартерен апартамент, аб. № Х, като същите дължат цената на
доставената топлинна услуга. Сочи, че ответниците дължат разделно цената на
доставената топлинна услуга. Твърди, че ответниците не са заплатили в определения в
общите условия срок стойността на задължението, поради което предявява посочените
по-горе осъдителни искове. Претендира разноските по производството.
Ответниците – АНН. ИВ. Б., П. АНТ. АНТ. и М.Ш., оспорват исковете с
твърдението, че претенциите за главница и лихви са погасени по давност. Твърдят, че
нямат качеството на клиент на топлинна енергия, както и че не е налице облигационно
отношение между тях и ищеца. Твърдят също, че титуляр на абонатен № Х за
процесния период е лицето В Н Б.. Оспорват абонатен № Х да е за процесния
недвижим имот.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „фирма“ ЕООД, счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по договор за предоставяне на топлинна енергия, по силата на което
ответниците дължат разделно заплащането на цената на предоставените топлинни
услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, надпартерен апартамент, аб. № Х, че за периода,
предмет на делото, е доставил реално на ответниците топлинни услуги с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да
докажат погасяването на дълга.
С доклада на делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че в процесния период ответникът АНН. ИВ. Б. е била собственик на
1/2 идеална част от процесния имот, а ответниците - П. АНТ. АНТ. и М.Ш., на по 1/4
част от имота.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
2
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответниците да са предприемани действия по искане на специални условия,
при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради
което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването
му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия при действащите публично известни общи условия. От
заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена. Следователно,
имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за
битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, собствениците на имота имат качеството на
потребители на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че
между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а ответниците – да заплащат цената – ответникът А.И. Г – 1/2 част, а
ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш. – по 1/4 част.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответниците топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
3
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. възлиза на сумата в размер на 2919,20 лв.
Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави сумата в размер
на 19,15 лв., дължима за разпределението на топлинна енергия през процесния период
от м.06.2018 г. до м.10.2018 г., съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „фирма” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „фирма” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„фирма” ЕАД от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021
г., то вземането за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2018 г. се явява изцяло по гасено по давност. Вземането за главница за дялово
разпределение за м.06.2018 г. също така се явява погасено по давност.
Ответниците дължат единствено главница за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 г. до м.10.2018 г., която е в размер на 15,32 лв., като ответникът АНН. ИВ. Б.
дължи 1/2 част от посочената сума, а ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш. – по 1/4 част.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД следва
да се уважат за сумата в размер на 15,32 лв., 1/2 част от която дължи ответникът АНН.
ИВ. Б., а по 1/4 част - ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.10.2018 г. за имот, намиращ се в
гр. ххх, надпартерен апартамент, аб. № Х, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г., до погасяването, като бъдат отхвърлени
4
за разликата от 15,32 лв. до 19,15 лв., представляваща цена за дялово разпределение за
м.06.2018 г., както и за сумата в размер на 2876,83 лв., 1/2 част от която се претендира
от ответника АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - от ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш.,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2018 г. за имот, намиращ се в гр. ХХХ, надпартерен апартамент, аб. № Х, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.,
до погасяването.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответниците в забава - изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за дялово
разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.10.2018 г. Ответниците не дължат лихва
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово
разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а
ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Следователно, исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за сумата в размер на 3,80 лв., която следва да бъде заплатена разделно от
ответниците - ответникът АНН. ИВ. Б. дължи 1/2 част от посочената сума, а
ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш. – по 1/4 част.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответниците е основателно. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответниците следва да бъде намалено до минималния
размер, съгласно НМРАВ, както следва: 358,09 лв. за процесуално представителство на
ответника АНН. ИВ. Б. и по 300 лв. за процесуално представителство на ответниците
П. АНТ. АНТ. и М.Ш..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника АНН. ИВ. Б. сумата в размер на 356,60 лв., а на ответниците П. АНТ.
АНТ. и М.Ш. – по 298,74 лв., представляваща разноски по производството съобразно
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНН. ИВ. Б., ЕГН **********, П. АНТ. АНТ., ЕГН **********, и
М.Ш., ЕГН **********, да заплатят разделно в полза на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 15,32 лв., 1/2 част от
която дължи ответникът АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - ответниците П. АНТ. АНТ. и
М.Ш., представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до
м.10.2018 г. за имот, намиращ се в гр. ХХХ, надпартерен апартамент, аб. № Х, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.,
до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за разликата от 15,32 лв. до 19,15 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за м.06.2018 г., както и за сумата в размер на 2876,83 лв., 1/2
част от която се претендира от ответника АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - от ответниците
П. АНТ. АНТ. и М.Ш., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2018 г. за имот, намиращ се в гр. ХХХ, надпартерен апартамент,
аб. № Х, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.08.2021 г., до погасяването, поради погасяване на задълженията по давност, както и
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на
ищеца при условията на разделна отговорност сумите, както следва: сумата в размер на
758,47 лв., 1/2 част от която се претендира от ответника АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - от
ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2021 г.; сумата в
размер на 5,20 лв., 1/2 част от която се претендира от ответника АНН. ИВ. Б., а по 1/4
част - от ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г.
ОСЪЖДА АНН. ИВ. Б., ЕГН **********, П. АНТ. АНТ., ЕГН **********, и
М.Ш., ЕГН **********, да заплатят разделно в полза на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, на
основание чл. 78 ГПК сумата в размер на 3,80 лв., 1/2 част от която дължи ответникът
АНН. ИВ. Б., а по 1/4 част - ответниците П. АНТ. АНТ. и М.Ш., представляваща
разноски по производството съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. „ххх, да заплати на АНН. ИВ.
Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 356,60 лв.,
представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. „ххх, да заплати на П. АНТ.
АНТ., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 298,74 лв.,
представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.
6
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. „ххх, да заплати на М.Ш.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 298,74 лв.,
представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановени при участието на трето лице помагач – „фирма“
ЕООД, на страната на ищеца - „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7