РЕШЕНИЕ
№ 768
гр. Варна, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202262 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ЛИДЕР АМТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. ,Доктор Александър Недялков” № 8, ет. 3, ап. 18, представлявано от
управителя си М.В.Д., депозирана чрез Л.П. - адвокат от АК - гр. Варна против
Наказателно постановление №03-013404/02.12.2020 г. издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на
за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ).
С жалбата се иска отмяната на НП. Оспорва се извършването на административно
нарушение и възприетата от административнонаказващия орган фактическа
обстановка. Твърди се, че В. Щ. В. не е изпълнявал трудова функция на длъжност „общ
работник“ с договорено работно време и заплата изискващи сключването на трудов
1
договор. Обжалваното наказателно постановление и издадения АУАН не отговаряли
на съдържателните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респективно на чл. 42, т.
4 от ЗАНН. Не ставало ясно кое действие е възприето като трудова функция, кое
действие или бездействие нарушава установения ред на държавното управление и коя
точно правна норма го обявява за наказуемо с административно наказание. Въпросната
неяснота, формалност и лаконичност ограничавала правото ни на защита.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП, както и за присъждане на
сторените по делото разноски..
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 29.10.2020 год. служители на Д „ИТ“- Варна- свидетелите Л.Б. и Р.Б., извършили
проверка на строителен обект „жилищна сграда", находящ се в гр. Варна, ул."Генерал
Попов"№12. Строежът бил изпълняван от подизпълнителя „ЛИДЕР АМТ” ЕООД с
ЕИК *********. Проверяващите установили, че в обекта, в гаражните помещения, на
ниво „минус“ има няколко работници, сред които и В.В., които били облечени с
работни дрехи, без конкретни обозначения по тях и извършвали разтоварване на
строителни материали от палет. Лицата заявили, че работят за възз. дружество, като
съобщили и първото име на св.А.Т.. В хода на проверката част от установените в
обекта лица си тръгнали. На място останали три лица, сред които и В., който заявил
пред проверяващите, че работи за възз. дружество на длъжност „общ работник“ от
29.10.2020г., че работното му време е от 08.00ч. до 17.00ч., че има уговорено трудово
възнаграждение и почивни дни- събота и неделя. Посочил още, че няма сключен
трудов договор с „ЛИДЕР АМТ” ЕООД с ЕИК *********. За посоченото от В. и
останалите работници св.Б. съставила констативен протокол, в който св.В. се подписал
лично.
Впоследствие на представител на възз. дружество била представена призовка за
явяване в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно установените в обекта лица.
От възз. дружество не бил представен трудов договор за В.В., а била представена
обяснителна записка от управителя на дружеството, в която с твърдяло, че с
установените лица в обекта има сключен граждански договор за полагане на мазилка в
гаражните помещения на строителния обект. Впоследствие и упълномощен
представител на дружеството- св.Т. представил в Д“ИТ“-Варна уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ за прекратяване на трудов договор с В., към което била приложена и
ябяснителна записка от Т., че за В. и за още четири лица има изготвени пълни
комплекти на документи за сключване на трудови правоотношения, но лицата не са се
явили да ги получат.
В хода на проверката било установено още, че след напускане на обекта в ТД на
НАП били подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за регистриране на трудов
договор за установените лица. Бил представен граждански договор- договор за
2
строителство, сключен на 28.10.2020г. между възз. дружество и лицето Р.А. - един от
установените в обекта работници, според който той се задължавал заедно със
сформирана от него бригада от работници, да положи 60 кв. м. мазилка по стените в
гаражните помещения на обекта. Било вписано още, че полагането на мазилката
следвало да стане с материали на възложителя. Представения договор не бил подписан
от изпълнителя, а само от възложителя. Впоследствие проверяващите органи описали
констатациите си в констативен протокол №ПР2031915/19.11.2020г.
С оглед горните констатации, на 20.112020г. една от проверяващите –св.Б. на
длъжност инспектор в Д“ИТ“-Варна съставил против въззивника АУАН за нарушение
по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приела, че възз.
дружество в качеството на работодател е допуснал до работа лицето В. Щ. В., с ЕГН
********** да престира труд в полза на дружеството изпълнявайки трудовите функции
на длъжност „общ работник", в строителен обект-жилищна сграда, находящ се в
гр.Варна, ул."Генерал Попов"№12 с определено работно време 08:00 до 17:00 ч., и с
договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по възникналото трудово правоотношение. Актосъстовителят
приел, че нарушението е извършено на 29.10.2020г. в строителен обект - жилищна
сграда, находящ се в гр.Варна, ул."Генерал Попов"№12, където „Лидер АМТ“ ЕООД
извършва СМР, към който момент е следвало да е сключен писмен трудов договор,
между страните по трудовото правоотношение и лицето е установено да осъществява
трудови функции. АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ЕООД, бил
му предявен и връчен, като той го подписал без възражения. В законовия тридневен
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения.
АНО като цяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя
и наложил на „Лидер АМТ“ ЕООД административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на
труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 от КТ.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Л.Б. и Р.Б., депозирани в с.з.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.В.В., в частта, в която сочи, че не е полагал
труд за възз. дружества. В тази част показанията му са в противоречие с кредитираните
от съда гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на двете служителки на
Д“ИТ“, същите са категорични, че В. е едно от лицата установени в строителния обект,
осъществяващо функции на „общ работник“. Че като такъв работи, в с.з. заяви и самия
В.. Двете свидетелки са категорични, че установените в обекта лица, в това число и В.
са заявили, че полагат труд за възз., като са споменали и името на св.Т.. Нещо повече,
показанията на В. са в противоречие и с писмените материали- протокол за извършена
проверка, от който е видно, че В. се е подписал в него, което бе потвърдено и от лицето
в с.з. От друга страна видно от приложените по преписката обяснителни записки от
управляващата дружеството и от св.Т., за който бе установено, че представлява същото,
е видно и че именно лицето В. е бил един от работниците установени в обекта, който е
3
следвало да постави мазилка в гаражите на жилищната сграда.
По отношение на св.А.Т. съдът отчете подразбиращото се съмнение в тяхната
безпристрастност, като отчете обстоятелствот, че по делото бяха събрани гласни
доказателства, че той живее на съпружески начала с управителя на възз. дружество,
факт който бе премълчан от свидетеля. Съдът не кредитира показанията му в частта, в
която сочи, че дружеството е имало договор със строителния обект, но не било
работено от страна на работници на дружеството. В тази част показанията му са в
тотално противоречие с гласните и писмени доказателства по делото. Те са в
противоречие на първо място с показанията на двете проверяващи, които са
категорични, че именно установените лица в обекта са заявили, че работят за възз.
Показанията му са в противоречие и с представените по делото писмени доказателства
от самото дружество- граждански договор с лицето Р.А. /един от установените в
обекта/ за изграждане на мазилка именно в проверявания обект. Те са в противоречие и
с представените от самия него и от управителя на дружеството обяснителни записки,
от които става ясно, че именно установените лица в обекта са работили за възз.
Обстоятелството, че Т. и В. твърдят, че не се познават не е от естеството да
компрометира останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са
непротиворечиви и еднопосочни, че именно В. е едно от лицата установени в
строителния обект да полага труд за възз. Ето защо в тази им част показанията на този
свидетел не се кредитират от съда.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията
на св.Б., дадени в с.з. и от тези на св.Б., частично от показанията на св.В. и св.Т.,
АУАН, копие на граждански договор, идентификационна карта, констативен протокол,
обяснителни записки, протокол от извършена проверка и от останалите писмени
доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
4
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не
е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Прочие доказателства за
връчване на НП изобщо не са представени до приключване на съдебното заседание по
делото. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Б., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е
бил компетентен да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
5
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по
които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните
реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и
излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Ето защо съдът не споделя възраженията на въззивника, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на
наказаното лице. Фактите по ангажиране на отговорността са ясно и недвусмислено
посочени в НП, касае се до допускане до работа на лицето В.В. без сключен трудов
договор между него и възз. дружество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа. Посочването на този текст в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор, така, че
съдът не възприе възраженията на защитата в тази посока.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или
6
не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и
за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид
граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за
постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора.
При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и
затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на
поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка,
изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на
труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя
и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за
изработка и договора за поръчка не тече и трудов стаж, тъй като този договор има
съвсем различен предмет от трудовите договори.
Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически
е било налице трудово правоотношение между работодателя „Лидер АМТ“ ЕООД и
лицето В.В., тъй като на 29.10.2020 г. последният е престирал работната си сила за
дружеството по-горе, като видно от изготвения от инспекторите от Д“ИТ“-Варна
протокол същото той е правел именно от 29.10.2020г., с конкретно работно място,
работно време и трудово възнаграждение. От изложеното съдът намира, че от една
страна гр.договор е създаден за нуждите на конкретното АНП, а от друга страна не са
били налице условията за сключване на граждански договор между санкционираното
дружество и Апостолов, като ръководител бригада, а е следвало между страните да
бъде сключен трудов договор. След като работещият е бил подчинен на правилата в
обекта, след като е бил зависим от работодателя и за изпълнение на възложената
работа и е следвало да ползва материали на дружеството и да спазва определено
работно време /заявено от него пред проверяващите/, то безспорно отношенията е
7
следвало да се уредят посредством трудов договор.
От всички събрани по делото доказателства е видно, че „Лидер АМТ“ ЕООД не се е
използвало възможността да сключи с лицето по – горе срочен трудов договор чл. 68,
ал. 1 КТ, и като на 29.10.2020г. е допуснало В. Щ. В. да престира труд в полза на
дружеството, без за възникналото трудово правоотношение, с последния да е сключен
в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна
задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61,
ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните
последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а
отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е
обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на
маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ, каквото искане се съдържа в жалбата.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола №ПР2031915/19.11.2020г., които навеждат на извод, че са били
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател
в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател много над нейния минимален размер- към средния, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокол ПР2031915/19.11.2020г.,, за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
8
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1 500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
9
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото реално са проведени две
съдебни заседания, в които е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 /сто/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 30,00 /тридесет / лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложеното пълномощно и разписка
към договор за правна помощ се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат
Л.П. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лева и е заплатено в брой
при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от
АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на
Д“ИТ“-Варна и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Принципно минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062
от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
10
размер на 5000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 580 лв. Тъй като обаче липсва възражение за
прекомерност от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна съдът не може да вземе
становище по този въпрос, а следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника съразмерно с размера изменената част на НП, като на възз.
следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 560,00 /петстотин и шестдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-013404/02.12.2020 г. издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „ЛИДЕР АМТ”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ,Доктор
Александър Недялков” № 8, ет. 3, ап. 18, представлявано от управителя си М.В.Д. е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция”
от 5 000 /пет хиляди/лева на 1 500/ хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „ЛИДЕР АМТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. ,Доктор Александър Недялков” № 8, ет. 3, ап. 18,
представлявано от управителя си М.В.Д. да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 30,00 /тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №2262/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на „ЛИДЕР
АМТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
,Доктор Александър Недялков” № 8, ет. 3, ап. 18, представлявано от управителя си
М.В.Д. сумата от 560,00 /петстотин и шестдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски по АНД №2262/2021г. по описа на ВРС.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12