Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31/16.03.2018 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 28.02.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 38/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е въззивна жалба от
М.Х.Б. и Г.Н.Б. *** срещу решение № 1561/25.10.2017 по гр.д. № 993/2015 год на
Окръжен съд Варна, 10 състав В ЧАСТТА, с която са осъдени солидарно да заплатят
на всеки от ищците Д.Х.М. и А.М.М. по 80 000 лв обезщетение за претърпени
от тях неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат
от смъртта на сина им М.А.М., починал на 19.10.2012 тод в гр.Варна поради
неправилно и некачествено изпълнение на работа по монтаж на електрически бойлер
в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към апартамент № 116 на
адрес гр.Варна, ул. „Цар Асен“ № 72, възложена от ответниците (настоящи
въззивници) на трето лице – И.Ж.В., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 19.10.2012 год до окончателното им изплащане на осн. чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на всеки от
ищците по 7052,60 лв разноски по делото. Във въззивната жалба са изложени
доводи, че постановеното решение е в противоречие с ППВС № 7/29.12.2958 год по
въпроса относно установяване на вината на лицето, което е било натоварено с
работата, от която са произлезли вредите, както и относно хипотезите, в които
възложителят на работата се освобождава от отговорност. Твърди се, че съдът не
е изследвал нито вината на прекия причинител – третото лице помагач, нито
причинната връзка между деянието и вредата. Въззивниците се позовават и на
неправилна интерпретация на събраните доказателства по делото, което обуславя
необоснованост на постановеното решение. Сочи се и явна несправедливост на
присъденото обезщетение, което е в изключително завишен размер. Считат, че за
настъпването на вредите е налице съпричиняване от пострадалия, който не е
спазил правилата за безопасно служене с вещта, а това обстоятелство не е съобразено
от съда при определяне размера на обезщетението. В заключение, въззивниците
молят за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и постановяване на
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба, както и насрещна въззивна жалба от Д.Х.М.
и А.М.М.. В отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението в осъдителната му част. Претендират за присъждане на
разноски във въззивното производство.
Насрещната въззивна жалба е
срещу решението в отхвърлителната му част за разликата над присъдените в полза
на всеки от ищците суми в размер на 80 000 лв до пълния предявен размер, а
именно – по 100 000 лв.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба
и насрещната въззивна жалба са подадени в срок от легитимирани страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят отговаря за действията или
бездействията на лицата, които е ангажирал за извършването на работа, при или
по повод на която са причинени вреди. Тази отговорност е обективна, но в същото
време производна от деликтната
отговорност, която носи прекият причинител. Необходимо е лицето, на което е възложена работата, да е действало виновно и противоправно, както и
да е налице причинна връзка между деянието и настъпването на вредата.
Налице
е първата предпоставка за възникване на отговорността, а именно – възлагане на
конкретна работа.
По
делото е безспорно установено, че ответниците (настоящи въззивници) са
собственици на жилище в гр. Варна, ул. “Цар Асен“ № 72 с прилежащо избено
помещение, което в нарушение на строителните правила и норми са преустроили за
живеене и отдаване под наем. За целта в него е обособено санитарно помещение,
за оборудването на което те възложили на третото лице-помагач И.Ж.В. да монтира
бойлер и душ-батерия. Изпълнителят на работата притежава необходимата
професионална квалификация като електротехник. От обясненията му, както и от
тези на ответниците Г.Б. и М.Б., дадени по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно
заседание на 08.12.2016 год. се установява, че бойлерът е монтиран и свързан
към електрическата мрежа през м.януари 2012 год.
На
17.10.2012 год е бил сключен договор за наем между ответниците и М.А.М. – син
на ищците, който същия ден се нанесъл в приспособеното избено помещение. На
следващия ден наемателят влязъл в банята и при пускането на водата през тялото
му преминал ток с високо напрежение, в резултат от което смъртта му настъпила
мигновено.
Втората
предпоставка, която трябва да е налице, е свързана с действията на изпълнителя
на работата и по-специално тяхната виновност и противоправност.
Отговор
на тези въпроси дава заключението на назначената съдебно-техническа експертиза,
от което се установява, че при свързването на бойлера към електрическата мрежа
са допуснати груби нарушения на техническите изисквания по Наредба № 3/2004 год.
– използван е „мостов проводник“, който по принцип няма добра изолация и поради
това следва да се поставя под мазилката, захранването на бойлера е осъществено
двупроводно вместо трипроводно, корпусът на уреда не е свързан към защитен
проводник, нулевият проводник, захранващ бойлера преминава през комутиращ
елемент – ключ във външното бойлерно табло, което е недопустимо. В резултат от
това се е получило офазяване на бойлера и при докосването му през тялото на човека протича ток.
Въпреки,
че е притежавало нужната професионална квалификация, третото лице-помагач като
изпълнител на възложената работа е допуснало съществени нарушения на
изискванията за безопасност и техническа експлоатация на монтирания уред.
Възражението
на ответниците, че пострадалият е съпричинил резултата като преди да използва
бойлера не е изключил контакта, намиращ се извън помещението, е неоснователно.
Вещите лица са пояснили в съдебното заседание, проведено на 06.10.2017 год, че
системата е трябвало така да бъде изградена, щото да се прекъсне фазата, която
отива към бойлера чрез ключ, а нулевият проводник да не се прекъсва. В
най-добрия случай това се постига чрез трети проводник, който трябва да е
заземен и занулен. В случая нулата минава през ключа, а тя не трябва да минава
от там, защото при включване се получават искри, износва се пластината, където
е нулевият проводник и в един момент отказва да даде контакт. Това обяснява
защо в предходни години бойлерът е бил използван от други наематели без подобни
тежки последствия.
От
разпита на свидетелите Ф.Ф.Ч. и П.Л.Ц. – предишни наематели се установява, че
са били инструктирани от ответниците преди да ползват банята да изключват
бойлера от ключа, монтиран извън помещението. Въпреки тези предпазни мерки, е
имало няколко случая на късо съединение и изгаряне на бушоните при пускане на
бойлера, за което наемодателите са били уведомявани. Това означава, че
ответниците като собственици на имота са знаели за дефекта на уреда, но не са
го отстранили своевременно. По начало когато бойлерът е в изправност, за
неговата нормална и безаварийна работа не е необходимо предварително да се
изключва от таблото.
Поради
това следва да се приеме, че вредоносният резултат се дължи единствено на
виновното и в противоречие с нормативните изисквания поведение на третото
лице-помагач като изпълнител на възложената работа. Причинната връзка с
действията му е пряка и непосредствена. От заключението на съдебно-медицинска
експертиза категорично се установява, че смъртта е настъпила именно вследствие
на токовия удар.
Пострадалият
е син на ищците и е бил само на 27 години, в разцвета на младостта си. Без
никакво съмнение смъртта му е причинила изключително силна мъка и болка от
загубата му. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, трагичният
инцидент е бил възприет от тях като шок, защото е бил внезапен и неочакван.
Подобно психотравмено събитие заема първостепенно място в класацията на
травмиращите жизнени събития. Поради това психичното им състояние се определя
от експертизата като реакция на тежък стрес с разстройства на адаптацията,
посттравматично стресово разстройство с голяма дълготрайност, а в настоящия
случай – до края на живота. За съжаление тенденцията е към непрекъснато
влошаване на соматичното и психично здраве, което с годините ще се задълбочава.
Въпреки
трудността да се определи обезщетението в случай като този, когато поправянето
на вредите поради тяхната безвъзвратност е обективно невъзможно, съдът е спазил
принципа за справедливост, утвърден с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора и съразмерно с потвърдената осъдителна част, в полза на А.М.М.
следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 3600 лв., а в
полза на Д.Х.М. – в размер на 3 600лв., представляващи възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1561/25.10.2017 по
гр.д. № 993/2015 год на Окръжен съд Варна, 10 състав.
ОСЪЖДА М.Х.Б. с ЕГН ********** и Г.Н.Б. с ЕГН ********** да заплатят
солидарно на А.М.М. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер
на 3600 лв.
ОСЪЖДА М.Х.Б. с ЕГН ********** и Г.Н.Б. с ЕГН ********** да заплатят
солидарно на Д.Х.М. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер
на 3600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)