МОТИВИ към присъда от 20.02.2019г. по
НОХД № 2952/ 2018г. по описа на Варненски Районен Съд,
ХІІІ наказателен състав
Производството
пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против Г.И.
К*/Г./, ЕГН:
**********, за престъпление
от общ характер по чл. 194 ал. 1от НК
– затова, че на 15.08.2016 г., в к.к. „Зл.
пясъци", обл. Варна, хотел „Афродита", отнела чужди движими вещи - 1
бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Ес 6" и 1 бр. прозрачен калъф
за телефон, на обща стойност 682.20 лв., от владението на М.А.Б., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Производството
по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на
подсъдимата бе проведено съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събраха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият в
производството представител на ВРП поддържа предявеното против подс.К*/Г./ обвинение. Счита, че същото е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при приетата
процедура на чл.371 т.2 от НПК. Пледира на подс. К*/Г./ за извършеното от нея деяние да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” към минимума с подходящ изпитателен срок.
Подс.К* Г./ участва
в производството лично и с упълномощен процесуален представител. В хода на
досъдебното производство
е признала авторството на деянието. Самопризнания
прави и хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление, заявява че работи.
Процесуалният
представител на подс.К*/Г. /- адв. Д*, в пледоарията си се присъединява
към предложението на прокурора като вид и размер на наказанието.
След преценка на събраните по делото релевантни
гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелите М.А.Б. и П* Б* - германски граждани,
били на почивка в България от 14.08.32017 г. Двамата били отседнали в ст.418 на
х-л „Афродита" в к.к. „Зл. пясъци", обл. Варна.
Към него момент подс.Г.И.Г.
работела като танцьорка в стрийптиз бар „Ред хаус" в същия курортен
комплекс.
Веднага след пристигането си в хотела, свидетелите Б.
и Б* посетили различни питейни заведения в комплекса, където употребили
алкохол. Вечерта около 01.00 ч. на 15.08.2017 г. св. Б. се прибрал в хотелската
стая. Той оставил мобилния си телефон „Самсунг Галакси Ес 6", на който
имало поставен прозрачен калъф, на нощното шкафче до леглото си и си легнал.
По-късно през нощта, прибирайки
се към хотела, св. Б* видял подс. Г., която стояла в близост до сградата. Той
се заприказвал с нея. Двамата се уговорили Г. да му предостави сексуална услуга
срещу заплащане. За да бъде допусната в хотела, Г. трябвало да бъде
регистрирана като гост и престоят й да бъде заплатен. Св. Б* се качил в стаята
си и след като св. Б. му отворил, той взел портмонето си и отново слязъл във
фоайето на хотела. Там обменил пари и заплатил престоя на Г.. Последната била
регистрирана в стая 132 на хотела, но не посетила същата, а заедно с Б* се
качила в стая 418. Междувременно св. Б. отново заспал и при влизането на
приятеля си П* Б* и Г. не се събудил. Б* посетил тоалетната, като през това
време Г. останала в стаята. Тя видяла мобилния телефон на св. Б. върху нощното
шкафче и решила да го открадне. Възползвайки се от това, че Б* не е в стаята, а
Б. спи, тя взела телефона, ведно с поставения на него прозрачен калъф и ги
сложила в дамската си чанта. След това двамата с Б* правили секс в банята на
стаята. Когато приключили, той я изпратил до вратата, след което легнал да спи.
Около 11.00 ч. на 15.08.2017 г. св. Б. се събудил и
установил липсата на мобилния си телефон. Той събудил
приятеля си Б* който му
разказал, че през нощта е водил момиче в стаята им. Те набрали номера на
телефона на Б., но същият бил изключен. Поради това св. Б. сезирал органите
на полицията.
В хода на разследването била назначена и
изготвена съдебно оценителна експертиза, чието заключение съдът кредитира
изцяло като дадено обективно, безпристрастно и пълно. От него се установява, че
общата стойност на инкриминираните вещи е
682.20 лева.
Подс.
Г.И.Г. по мъж вече К*-
родена на *** ***, обл. С* ул. "*" №10, българка, българска гражданка, с основно образование,
неомъжена, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото - самопризнанията на
подс. К*Г./, които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по
Досъдебното производство, докладна записка, протоколи за разпит на свидетели и
обвиняем, разписка, протокол за разпознаване с фотоалбум, съдебно-оценителна
експертиза, справка за съдимост, докладни записки, писма и други, инкорпорирани
по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс. Г.И. Костадинова е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 194 ал. 1от НК –
затова, че на 15.08.2016 г.,
в к.к. „Зл. пясъци", обл. Варна, хотел „Афродита",
отнела чужди движими вещи - 1 бр. мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси Ес 6" и 1 бр. прозрачен
калъф за телефон, на обща стойност 682.20 лв., от владението на М.А.Б., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените
права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимата, чрез действия – отнемане на мобилния
телефон, изнасянето му от хотела и последвалото разпореждане с него. С
факта на отнемането на вещите и отдалечаването от мястото подс. К*/Г./ е установила фактическата власт върху тях. С
това е реализирала вредоносния резултат, с който престъплението е довършено.
От субективна страна при
осъществяване на деянието подс.К*
/Г./ е действала при форма на вината пряк умисъл. Тя добре е
осъзнавала, че инкриминираните вещи са чужда собственост, както и че предприема
действия с цел да лиши собственика им от фактическата власт, като при това е
предвиждала и пряко е целяла установяването на своето владение върху нея .
При горните
констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимата обвинение в
тази му част е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните
в съдебното производство доказателства, съдът призна подс.Г.И. К*а/
Г./
за виновена в извършването на престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК. .
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не установи. Същевременно, като смекчаващи отговорността
на подс.К*/Г./
обстоятелства съдът възприема младата и възраст, чистото и съдебно минало,
поведението и в хода на досъдебното
производство, където е признала авторството на деянието, както и изразеното от
нея съжаление. Поради това и като взе предвид, невисоката степен на обществена
опасност на подс. К*/Г./, за която извършването на
престъпления не е утвърден модел на поведение и високата степен на обществена
опасност на престъплението, с оглед значителния ръст
на посегателствата против собствеността на територията на Р.България, съдът
прие, че не са
налице основанията да бъде наложено наказание на подс.Г. по
реда на чл. 55 от НК.
Същевременно
съдът отчете, че направеното самопризнание
по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като
смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г.
постановено по Тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването
на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК,
тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от
закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение.
Поради това и като взе
предвид, високата степен на обществена опасност на подс.К*/ Г./, за която
извършването на престъпления срещу собствеността е утвърден модел на поведение и високата
степен на обществена опасност на престъплението с оглед значителния ръст на
посегателствата против собствеността на територията на Р.България, съдът прие, че са налице основанията да бъде наложено наказание на подс.К*/ Г./ по реда на чл. 54 от НК.
Поради това, като взе
предвид степента на обществена опасност на подс.К*/Г./, изводима и от
интензитета на престъпната и дейност, и високата степен на обществена опасност
на престъплението, съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от
НПК, респективно чл.58 „а” от НК и
определи наказание на подс.К*/Г./ при условията на чл.54 от НК при баланс на
отегчаващите и смекчаващите отговорността и обстоятелства от 6 месеца
„лишаване от свобода”, към минималния предвиден в чл.194 ал.1 от НК размер.
След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1
от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.К*/Г./ да изтърпи
наказание от 4 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на
неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не е налице законова пречка по смисъла
на чл.66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимата не е била осъждана за извършени престъпления от общ характер. За нейното поправяне не е наложително да изтърпи
наложеното наказание, поради което и го отложи с изпитателен срок от 3 години.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да
заплати направените по делото разноски в размер на 77.70 лева в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна и в размер на 82.00 лева в полза
на РС-Варна.
Веществените доказателства един брой електронен носител диск, съдържащ
видеозаписи от охранителни камери на хотел Афродита в КК
Златни пясъци предаден с протокол за доброволно предаване на
17.08.2016г. – лист 14 от ДП следва да остане по делото.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в
Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :