Решение по дело №294/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 238
Дата: 23 септември 2022 г.
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Дело: 20225210100294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. гр.Велинград, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 41 ЗС.
Предявен е от Г. Х. Б.,ЕГН:**********, с адрес гр.Велинград,
ул."*****" №7, против В. А. Б., ЕГН:**********, с адрес: гр.Велинград,ул.
"*****"№7 общ.Велинград осъдителен иск с правно основание чл. 41 ЗС, с
който се иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6 693 лв.,
представляваща ½ от разходи в размер на 13 386 лева за извършен неотложен
ремонт на покрива на двуетажна жилищна сграда, построена в недвижим
имот находящ се в гр.Велинград, ул."*****"№7, представляващ УПИ XXV-
2755, в кв.167 по плана на гр.Велинград, при граници от север УПИ XXVI-
2756, имот пл.№2761 и имот пл.2762; от изток- УПИ У-2763;от юг УПИ
ХХМ-2752,УПИ XXIII-2753 и УПИ XXIV-2754 и от запад -улица, ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска- 29.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба ищецът Б. излага, че на основание наследяване по
закон и делба с констативен нотариален акт № 102/14.08.2015г е признат за
собственик на самостоятелно обособено жилище, с площ от 85 кв.м.,
разположено на целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,
построена в недвижим имот находящ се в гр.Велинград, ул."*****"№7,
представляващ УПИ XXV-2755 в кв.167 по плана на гр.Велинград, ведно с ½
ид.част от общите части на сградата. Поддържа, че ответницата е собственик
на първия жилищен етаж на по-горе описаната жилищна сграда, ведно с ½
ид.ч от общите й части. Твърди, че жилищната сграда е построена през 1963 г.
и до настоящия момент не е извършван ремонт на покрива. Сочи, че преди 15
1
години е подменил 4 /четири/ пречупени улуци, от които дъждовните води се
стичали по стените, както и някои счупени керемиди. Излага, че през
годините се появявали течове, но не били фатални, като и двете страни по
делото не използват в пълен обем тавана, поради течовете от покрива.
Твърди, че през 2021 г. се появили обилни течове, които проникнали в
неговия етажа и бил принуден да направи ремонт на кухнята и спалнята
поради което взел решение да извърши ремонт на покрива. Поддържа, че към
ответницата многократно са отправяни молби да извършат съвместно
ремонта на покрива, но тя е отказвала категорично под предлог, че няма пари.
Така на 02.11.2021 г. отпра покана е бил определен ден и час на срещата, но
тя не се явила, а вместо това преди насрочената среща, лицето В.У., с което тя
живее на семейни начала отишъл при нотариуса и му заявил, че нямат
средства за ремонти. Твърди, че се обърнал за компетентно мнение към
служителите на техническа служба към Община Велинград, които от своя
страна го насочили към инж.Мария Ачева - проектант с ППП с рег.№05965,
която посетила жилището и след направен оглед изготвила конструктивно
становище, след което разговарял с представители на три строителни фирми в
гр.Велинград, и на 14.01.2022 г. подписал договор за ремонт на покрива с
фирма"Димирая" ЕООД, която му предложила най-ниската и добра оферта.
Излага, че на 21.01.2022 г. по сигнал до Община Велинград от ответницата
била извършена проверка от служители на Община Велинград, въз основа на
която бил съставен Констативен протокол. Твърди, че във връзка с
извършения ремонт и СМР закупил строителни материали на стойност 4286
лева и заплатил труд в размер на 9100 лева, като обща стойност на ремонта е
в размер на 13 386 лева, като отправил покана до ответницата за
извънсъдебно уреждане на спора, но и до настояящия момент това не се е
случило. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Б., с
който изразява становище, че иска е допустим и основателен, като го оспорва
по размер. Признава да е налице етажна собственост между страните по
отношение процесната сграда, съобразно заявеното в исковата молба. Не
оспорва, че ищецът е извършил ремонт на покрива само за негова сметка, но
твърди, че не е извършен при условията на неотложност. Поддържа, че е
могло да се намери друг изпълнител, който да извърши ремонта, но на много
по- ниска цена. Изразява готовност за сключване на спогодба. Ангажира
доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
За основателността на исковете с правно основание чл.41 ЗС в тежест на
ищеца е да докаже, че ремонтът е бил неотложен, че е извършен със знанието
и без противопоставянето на ответницата, пазарната стойност на СМР към
момента на извършването, че е платил изцяло цената на ремонта.
2
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
(нотариални актове, нотариална покана,) се установява, че страните са етажни
собственици в двуетажна жилищна сграда, построена в недвижим имот
находящ се в гр.Велинград, ул."*****"№7, представляващ УПИ XXV-2755, в
кв.167 по плана на гр.Велинград,при граници от север УПИ XXVI-2756, имот
пл.№2761 и имот пл.2762; от изток- УПИ У-2763;от юг УПИ ХХМ-2752,УПИ
XXIII-2753 и УПИ XXIV-2754 и от запад –улица, като всеки от тях притежава
по ½ ид. ч. от нея и общите й части. Следователно, общи на всички
собственици са тези елементи от сградата, примерно изброени в разпоредбата
на чл.38, ал.1 ЗС (сред които и покривът), които по естеството си или по
предназначение служат за общо ползване, като всеки собственик, съразмерно
с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за
извършването на които е взето решение от общото събрание – чл.41 ЗС.
В настоящия случай не е спорно, а и от събраните писмени (договор за
ремонт на покрив и конструктивно становище) и гласни доказателства се
установява, че на 14.01.2022 г. ищецът е възложил на изпълнителя по договор
за изработка да извърши ремонт на покрива на процесната жилищна сграда
срещу възнаграждение в размер на 9100 лв., което е заплатил съобразно
фактура от 01.02.2022 г. Видно от представената фактура от 19.01.2022 г.
ищецът е заплатил и допълнително сумата от 3740 лв. във връзка със
закупуване на необходимите строителни материали, както и сумата от 546 лв.,
съобразно фактура от 31.01.2022 г.. Така общата стойност на ремонта се
равнява на сумата от 13386 лв., като по делото са представени фискални
бонове за извършени плащания по договораq съобразно издадените фактури,
които са в общ размер от 13386 лв. Изпълнението на работата е било прието
от възложителя на 09.02.2022 г., видно от приетия по делото като писмено
доказателство приемо-предавателен протокол.
От показанията на разпитания по делото свидетел Петранка Б.а- съпруга
на ищеца, се установява, че извършването на ремонта е било неотложно, тъй
като по стените на стаята започнала да се стича вода от тавана, също където
са комините, както и по самия таван. От разпита й става ясно, че къщата е
строена през 1965 г., като от тогава насам е правен единствено частичен
ремонт на покрива преди 15 г., при който частично били подменени счупени
керемиди и улуци. От показанията й става ясно, че течовете започнали през
2017 г., но първоначално не наводнявали етажа, като постепенно се
увеличавали, въпреки че съпругът и синът й се опитвали да запушват дупките
с пяна. Свидетелката излага, че заради течовете се наложил и ремонт, за да се
скрият петната. От показанията й се установява още, че казала на
ответницата, че трябва да се извърши ремонт на покрива, а тя й отвърнала, че
на тях не им тече, нямат пари за ремонт, сами да си оправят течовете, затова й
изпратили нотариална покана. Среща при нотариуса не се състояла, тъй като
кантората му била в карантина, затова и не се разбрали пред него за ремонта.
От показанията на свидетеля В.У.- живеещ на семейна начала с
3
ответницата се установява, че преди ремонта тя е била уведомена, че
покривът се нуждае от такъв, като получила и нотариална покана за да се
споразумеят за това, но среща така и не се състояла. От разпита му става ясно,
че във връзка с това намерил човек, който да му направи оферта за ремонта и
последния предложил цена около 8000 лв., но без реално да извършва оглед,
тъй като нямал достъп до покрива, като те не били против ремонт да се
извърши. Свидетелят сочи, че с ответницата били съгласни ремонт да се
извърши, но на по- приемлива цена, като досега не са участвали със средства
за него. От показанията му става ясно, че от както живеят в къщата -2012 г.
ремонт на покрива не е правен, като къщата е строена около 1963-65 г.
Изслушан по реда на чл. 1769 ГПК ищецът излага, че старите керемиди на
покрива били негодни, тъй като са на 60 г., въпреки че когато е бил по- млад
се е качвал на покрива и ги е подменял частично. Излага, че част от годните
керемиди (около 50) е използвал за да си покрие дърварника, а останалата
част от тях 50/100 са оставени на двора, а по- голямата част от тях са
изхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства счита за
несъмнено доказано, че направените от ищеца разходи представляват
необходими разноски за запазване на вещта, доколкото без тях тя съществено
би се повредила – покривът представлява основен елемент от конструкцията
на сградата, като при наличието на сериозни течове в него пропусканата вода
е увреждала останалите общи части и отделните самостоятелни обекти в
сградата, в частност етажа на ищеца е налице. От показанията на свидетеля В.
Урдов безспорно се установи, че ответницата не е била против извършването
им, като дори са предприели действия да намерят изпълнител, който да
извърши ремонта на по- разумна цена. По същество доколкото се доказа, че
сторените от ищеца разноски имат характеристика на необходими такива, то
в случая е ирелевантно дали ответницата е била или не съгласна същите да
бъдат направени. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици, съгл. чл.30, ал.3 от ЗС, дължат
възстановяване на направените разноски, съразмерно на частта си.
Необходимите разноски се дължат в размера, в който действително са
направени, т. е. дължи се стойността, която съсобственикът е заплатил към
момента на извършване на разноските.
Стойността на необходимите разноски, които ищецът е направил се
установява от представените писмени доказателства по делото (фактура от
01.02.2022 г., фактура от 19.01.2022 г. и фактура от 31.01.2022 г..). Въпреки,
че от приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че част от
заплатените от ищеца СМР не са извършени на място, поради което е налице
и разминаване между стойността на ремонта съобразно писмените
доказателства и заключението, доколкото по делото безспорно се установява
тези разходи да са направени от ищеца, то ответницата дължи
възстановяването им. Съобразно квотите на страните в съсобствеността,
ответницата дължи на ищеца 1/2 част от стойността на необходимите
4
разноски, а именно сумата от 6 693 лв., но предвид стореното изменение на
иска и доколкото съдът е обвързан от диспозитивното начало в гражданския
процес, то искът следва да се уважи изцяло, съобразно стореното изменение,
а името за сумата от 5563,73 лв..
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на
1163,72 лв.. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответницата се следва
разноски, съобразно прекратената част от производството, или ищецът следва
да бъде осъден да й заплати сумата от 33,74 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 41 ЗС В. А. Б., ЕГН:**********, с адрес:
гр.Велинград,ул. "*****"№7 общ.Велинград ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х.
Б.,ЕГН:**********, с адрес гр.Велинград, ул."*****" №7 сумата от 5563,73
лв., представляваща ½ от разходите за извършен неотложен ремонт на
покрива на двуетажна жилищна сграда, построена в недвижим имот находящ
се в гр.Велинград, ул."*****"№7, представляващ УПИ XXV-2755, в кв.167 по
плана на гр.Велинград, при граници от север УПИ XXVI-2756, имот пл.
№2761 и имот пл.2762; от изток- УПИ У-2763;от юг УПИ ХХМ-2752,УПИ
XXIII-2753 и УПИ XXIV-2754 и от запад -улица, през 2022 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска- 29.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1163,72 лв., представляваща сторените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Г. Х. Б.,ЕГН:**********, с
адрес гр.Велинград, ул."*****" №7 ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Б.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.Велинград,ул. "*****"№7 общ.Велинград, сумата
от 33,74 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5