Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 01.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Шумен, в публичното
заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
при участието на
секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№170 по описа за 2022 година на Административен съд – гр. Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е
въз основа на жалба от Х.Н.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез
пълномощника му и процесуален представител-адв.Х.Б.със съдебен адрес *** против
Решение№2153-27-116 от 17.05.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което
е потвърдено Разпореждане№271-00-1475-4 от 31.03.2022год. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Шумен за възстановяване на недобросъвестно получена сума за парично
обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода от 14.07.2018г. до 13.11.2018г. в
размер на 3612,50лв.-главница и 1271,82лв.-лихва.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност и немотивираност на
обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че твърдяното
от административния орган основание за
издаване на акта не е налице в конкретния случай. Фактът, че с нарочна
проверка е установено, че юридическото лице - работодател на жалбоподателя не е
извършвало търговска дейност е правно ирелевантно за производството относно обезщетението за
безработица. Сочат се процесуални нарушения, допуснати от административния
орган в хода на административното
производство, свеждащи се до обстоятелство, че оспорващият не е бил информиран
своевременно или въобще за резултата, обективиран в Констативен протокол №
КВ-5-27-00757702/21.05.202г. от извършената проверка, с което е накърнено правото
му на защита. По същия начин не му е връчено издаденото въз основа на констативния
протокол задължително предписание № ЗД-1-27-00758939/26.05.2020г., което е лишило жалбоподателя от възможността да обжалва този акт, от което
има реален правен интерес, доколкото с него са засегнати правата му.
Дори обаче да е истина, че работодателят и
осигурителят на жалбоподателя не извършва търговска дейност по време на
съществуването на трудовото правоотношение, липсата на търговска дейност не е годно основание за постановяването на
обжалваното решение. Жалбоподателят
твърди, че в случая са спазени всички
правила на КТ и между страните е
възникнало действително трудово правоотношение, което реално се е изпълнявало по време на цялото му съществуване. В тази
връзка работодателят ежемесечно е
начислявал и заплащал трудово възнаграждение
на жалбоподателя, което
потвърждава факта на реално
полагане на труд от същия. Сочи и
допуснати нарушения от административния орган на разпоредбата на чл. 35 от АПК
и чл. 36, ал.1 от АПК, задължаващ органа да събира служебно относимите към случая
доказателства. Жалбоподателят излага
довод, че добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения, възложени
му от работодателя, който притежава пълна работодателска правоспособност по
смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ. В този смисъл получените от него суми са
добросъвестно получени и не подлежат на възстановяване. По изложените по-горе
съображения, отправя искане за отмяна изцяло на обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно и за присъждане на сторените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на общо 410лв., съобразно
представения списък на разноските.Релевираните в жалбата отменителни доводи са
възпроизведени и допълнени в представени по делото писмени бележки с
рег.№ДА-01-2479/21.11.2022год. по описа на ШАдмС.
Ответната страна, директор на ТП на НОИ – Шумен, в
съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Л.И., която възприема
позиция за неоснователност на оспорването. Излага доводи за мотивираност на
атакувания административен акт и за съответствието му с относимата правна
уредба.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Чрез Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Шумен на
16.07.2018 г., Х.Д. е подал заявление с №271-00-1475 за отпускане парично
обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО, в което е декларирал, че
правоотношението му с „ЛИДА“ АД е прекратено, считано от 14.07.2018 г.
С разпореждане № 271-00-1475-1/27.07.2018 г. на заявителя
Д. е отпуснато ПОБ за периода от 14.07.2018 г. до 13.11.2018 г. в размер на
42,50 лв. дневно.Видно от прил. Справка от персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 14.07.2018г. до 13.11.2018г. на жалбоподателя, както
и от справката за изплатени парични
обезщетения за безработица, на оспорващия са били изплатени обезщетения
за безработица за посочения период общо в размер на 3 612,50лв., които
суми са получени.Върху същите съгласно
прил. справка за начисляване на лихва за просрочие са били начислени лихви в
общ размер на 1271,82лв.
С последваща проверка от контролен орган на НОИ,
възложена с писмена резолюция№Ц 1029-27-618/21.05.2020г., приключила с издаването на констативен протокол №
КВ-5-27-00757702 от 21.05.2020г. е установено, че изпълнителният директор и
управител на дружеството „ЛИДА“АД е подал в Търговския регистър и регистър на
ЮЛНЦ, със заявление за обявяване на актове (Г1) и Заявление за обявяване на
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч (ГЗ) - декларации, че дружеството не е осъществявало дейност през 2017г.
и 2018 г..
С писмо до ТД на НАП - Варна, офис - Шумен е поискано
да бъде предоставена на органа информация
за регистрирани търговски обекти, подавани справки-декларации по ЗДДС,
декларации по ЗКПО, годишен финансов отчет за 2018 г., регистрирани фискални
устройства, касови отчети, реализирани приходи от продажба на стоки и услуги,
информация за лицето подало декларации обр. 1, както и други данни доказващи
извършването на дейност от дружеството.
На 30.05.2019 г. до изпълнителния директор на „ЛИДА“
АД - А.К.А.на постоянния и настоящ адрес на директора и на адреса по седалище
на фирмата са изпратени писма за представяне на документи за извършване на
проверка, върнати с отметка „непотърсен“.
С писмо № 1029-27-1575# 1 /06.06.2019 г., ТД на НАП -
Варна, офис - Шумен информира органа, че за 2018 г. и 2019г. дружеството няма
регистрирани фискални устройства и търговски обекти към тях, няма подавана ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за 2018г., подало е декларация за предприятие без стопанска
дейност за 2018г., има подадени СД по ДДС за данъчни периоди от м. 01.2018г. до
м.05.2019г., които са нулеви, както и че от 01.2018г. има
подадени декларации обр. 1 за 01.2018г., 07.2018г., 02.2019г. и 03.2019г.,
които са подавани по електронен път с КЕП на упълномощено лице.
От контролен орган на НОИ са извършени посещения на
адреса по седалище на дружеството, при които не е осъществен контакт с
представляващ фирмата.
До ОД на МВР - Шумен е изпратено писмо за оказване на
съдействие за извършване на проверката.В отговор, с писмо № 1042-27-177#3/
11.11.2019г. ОД на МВР - Шумен информира, че жилището по постоянна и настояща
адресна регистрация на А.А.е необитаемо и никой не живее в него, а от извършена
проверка на адрес на седалището на фирмата е установено, че фирмата не
функционира и няма представител за контакт.
При извършена проверка по данни от информационната
система е установено, че още на 28.11.2014г. в Търговския регистър и регистър
на ЮЛНЦ, със заявление за обявяване на актове (Г1) е представен Протокол от Общо
събрание на акционерите № 20 от 24.11.2014г., видно от който е взето решение,
поради невъзможността да се заплаща обезщетение на съсобствениците за ползване
на имота, „ЛИДА“ АД да освободи съсобствените сгради: производствена сграда,
склад готова продукция (ново сиропно) 1036 кв. м., склад готова продукция 864
кв. м., и склад готова продукция (експедиция) 1036 кв. м., както и „ЛИДА“ АД да се разпореди с всички машини,
съоръжения и други материални активи с цел освобождаване на изброените
съсобствени сгради.
На 16.11.2017г. в Търговския регистър и регистър на
ЮЛНЦ, със заявление Г2 са представени: Протокол на нотариус от 14.06.2017г. и
протокол от общо събрание на акционерите № 24 от 15.06.2017г. от съдържанието
на които е видно, че имотът на адреса по седалище на „ЛИДА“ АД, където се е
помещавало дружеството е собственост на лица, които не са свързани с
разглеждания осигурител.
В потвърждение на обстоятелството, че дружеството е
продало активите си в изпълнение на решението на общото събрание от 2014г. са
прил. Решение № 13246 от 31.10.2018г. на ВАС по адм. дело № 2496 от 2018г.,
VIII отд., с което е потвърдено Решение № 2/02.01.2018г. по адм. дело №
1067/2017г. на Варненски административен съд и Присъда № 260004 от 30.09.2020г.
по НОХД. № 397 / 2019 г. на Окръжен съд - Шумен, отменена с Присъда № 260001 от
21.01.2021 г. по в. НОХД№ 391 / 2020г. на II състав на Апелативен съд - Варна,
отменена и върната за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен
съд с Решение № 115 от 30.06.2021г. по н. д. № 384 / 2021г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение.
В тази връзка и въз основа на събраните доказателства
административният орган не кредитирал твърденията на жалбоподателя, че е
охранявал активите на дружеството, тъй като от събраните по преписката
доказателства се установява, че през
периода от 2017г. до 2019г. включително няма данни дружеството да е извършвало
дейност, включително не е притежавало активи, за които да съществува нужда да
бъдат охранявани.
Извършената проверка на осигурителя „ЛИДА“ АД, ЕИК ****
от контролен орган на НОИ, приключила след анализ на всички относими факти и
обстоятелства въз основа на данните от
регистрите, публикуваните документи в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ и
предоставената информация след извършени проверки и процедури от страна на
компетентните институции- ОД на МВР и НАП е обективирана в Констативен протокол
№ КВ-5-27-00757702 от 21.05.2020г..
При проверката е установено, че дружеството няма
регистрирани фискални устройства и търговски обекти към тях, че е подало
декларация за предприятие без стопанска дейност за 2018г., че изпълнителният
директор на дружеството е подал в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ
декларации, че дружеството не е осъществявало дейност през 2017г. и 2018 г., в резултат на което е
направена е констатация, че дружеството не е развивало дейност през
периода от 2017г. до 2019г. включително, поради което е невъзможно извършването
на трудова дейност от лицата, за които има регистрирани трудови договори в
дружеството и подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Във връзка с
установеното при проверката, контролният орган приел, че те не са осигурени лица, тъй като не
се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност като една от
императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО, за възникване на
осигурително правоотношение, поради което подадените данни с декларация образец
1 следва да бъдат заличени.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-27-00758939/26.05.2020г.
на „ЛИДА“ АД, с ЕИК ****, за заличаване данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
лицата, назначени по трудов договор в дружеството, в това число и за оспорващия
Х.Н.Д., ЕГН ********** за месец 07.2018 г..Предписанията са връчени по реда на
чл. 110, ал. 4 от КСО на 08.06.2020 г., не са обжалвани и са влезли в законна
сила на 23.06.2020 г.
След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в
сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, от контролния
орган на ТП на НОИ - Шумен са предприети действия, за служебно заличаване на
данните по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на Министъра на финансите за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13), за лицата, назначени по трудов
договор в дружеството, включително и за жалбоподателя, за м. 07.2018г.. Данните
за лицето за посочения периода са заличени на 29.09.2020г..
На 14.07.2020г. с вх. № Ц1042-27-49#1 констативния
протокол за извършена проверка в „ЛИДА“ АД с № КВ-5-27-00757702/21.05.2020 г.,
влезлите в сила задължителни предписания № ЗД-1-27-00758939/26.05.2020 г. за
заличаване на данните за осигурителен стаж и доход, подадени в РОЛ за всички
наети лица в осигурителя и докладна записка № Ц1007-27-50 за прилагане на
разпоредбата на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 за служебно заличаване на
подадените данни с декларация обр. 1 са предадени в сектор „Краткосрочни
плащания“ при ТП на НОИ - Шумен.
Доколкото съгласно чл. 54л от КСО отпускането,
изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването,
възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се
извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани
в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по
ред, определени с акт на Министерския съвет, след служебното заличаване на
данните за осигурителен стаж и доход за Х.Д., подадени от „ЛИДА“ АД за м.
07.2018г., на основание влязло в сила задължително предписание на контролен
орган на НОИ, длъжностното лице, осъществяващо
ръководството по осигуряването за безработица
като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност ,
на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО постановило, както следва:разпореждане № 271-00-1475-2 от
02.02.2022г., с което е отменено разпореждане № 271-00- 1475-1/27.07.2018г. за
отпускане на ПОБ и разпореждане № 271-00-1475-3 от 16.02.2022г, с което е
отказано отпускането на ПОБ на Х.Н.Д.. Разпорежданията са получени от лицето,
не са обжалвани и са влезли в законна сила.
След служебното заличаване на данните и влизането в
сила на цитираните по-горе разпореждания е издадено обжалваното разпореждане №
271-00-1475-4 от 31.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ - Шумен, с което, на основание чл. 114, ал. 3, във връзка с чл.
114, ал. 1 от КСО, жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно
получената сума за парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от
14.07.2018 г. до 13.11.2018 г. в размер на 3 612,50 лв. - главница и 1 271,82
лв. - лихва.
Разпореждането било оспорено пред директора на ТП на
НОИ – Шумен с жалба с вх.№1012-27-107/19.04.2022год.. В Решение № 2153-27-116
от 17.05.2022г. директорът счел, че установените с обжалвания акт вземания и
лихви върху тях за периода 14.07.2018г. до 13.11.2018г. са дължими и правилно
определени, а обжалваното разпореждане на ръководителя по осигуряването за
безработица, с което на оспорващия е разпоредено на осн.чл.114 ал.3 във вр. с
чл.114 ал.1 от КСО да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение
за безработица за процесния период е правилно и законосъобразно издадено , в
резултат на което ПОТВЪРДИЛ установените с
Разпореждане № 271-00-1475-4/31.03.2022г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Шумен
суми за парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 14.07.2018 г. до
13.11.2018 г. в размер на 3 612,50 лв. - главница и 1 271,82 лв. - лихва.Решението
е било съобщено на жалбоподателя чрез
негов упълномощен представител на 19.05.2022год. /видно от прил. на л.73
известие за доставяне/.
Недоволен от постановеното Решение № 2153-27-116 от
17.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Шумен Д. го е обжалвал пред Административен съд –
Шумен с жалба с вх.№2103-27-16 от 02.06.2022год. по описа на ТП на НОИ-Шумен,
по повод на която е образувано и настоящото производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, против
неблагоприятен административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен
контрол по реда на АПК, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено
в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК – видно от приложеното
известие за доставяне актът е връчен на упълномощения представител на
жалбоподателя-Г.Х.на 19.05.2022г., а жалбата срещу него е изпратена по пощата
на 31.05.2022год. /видно от прил. пощенски плик на л.11 от делото/ и входирана в деловодството на издателя на
оспореното решение на 02.06.2022г. По тези съображения съдът счита, че
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на
оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията
по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Процесното решение е постановено по жалба против
разпореждане на контролен орган за възстановяване на неоснователно получени
плащания по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 117, ал.1,
т. 2, б. „д“ от КСО определя ръководителя на териториално поделение на НОИ,
какъвто се явява директорът, за компетентен орган. Оспореният акт е издаден и подписан от Директора на ТП на НОИ-Шумен-д-р
Е.С., което предпоставя извод, че обжалваният акт е издаден надлежно
оправомощен по смисъла на закона административен орган, а с това е изпълнено
императивното изискване за материална компетентност на издателя на оспореното
решение.
Решението съдържа всички съществени елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали неговото постановяване,
както и не се констатират съществени пороци на акта. Видно от мотивите на атакуваното Решение,
административният орган е приел, че обжалваното пред него Разпореждане е правилно
и законосъобразно, тъй като са налице предпоставките по чл.114 ал.3 във вр. с
чл.114 ал.1 от КСО за възстановяване на недобросъвестно полученото от
жалбоподателя обезщетение за безработица
за периода от 14.07.2018г. до 13.11.2018г. в размер на 3162,50лв.-главница и следващите
се върху него на основание чл.114 ал.1
във вр. с чл.113 ал.1 от КСО лихви в размер на 1 271,82лв..
Съдът намира,
че при издаване на процесното Решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и административният акт е
постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел.Противно на
твърденията на жалбоподателя, не е налице твърдяното от последния нарушение
разпоредбите на чл.35 от АПК от страна на административния орган.Видно от
материалите по административната преписка и водената кореспонденция с
компетентните органи /ТД на НАП-Варна, офис Шумен и ОД на МВР-Шумен/ и
извършени проверки в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по данни от информационната
система, изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и за
изясняване на всички относими факти и обстоятелства.Несъстоятелни и
необосновани са доводите на жалбоподателя досежно необоснованост тезата на
административния орган за категорична липса на развивана дейност от страна на
осигурителя-„ЛИДА“АД, респективно за неосъществяване от страна на оспорващия на
дейност, за която да подлежи на осигуряване във връзка с разпоредбата на чл.10
ал.1 от КСО и &1 ал.1 т.3 от ДР на КСО.В
тази насока следва да се отбележи, че последният не е представил нито в хода на
административното производство, нито в рамките на настоящото съдебно такова
писмени доказателства /в т.ч. трудов договор, трудова книжка, разплащателни
ведомости, фишове за изплатено трудово възнаграждение и др./,оборващи тезата на
органа, постановил обжалваното решение.
На следващо място, като изцяло неоснователни съдът
преценява и релевираните от оспорващия доводи за допуснати от страна на органа
съществени процесуални нарушения, с оглед невръчването му на изготвения
констативен протокол№КВ-5-27-00757702/21.05.2020г. и издадените въз основа на
него Задължителни предписания№ЗД-1-27-00758939/26.05.2020год., от които
жалбоподателят извежда довод за накърняване в съществена степен на правото му
на защита. Твърденията на
жалбоподателя се базират на претенциите
му за реализиране на друг вид производство по повод извършена проверка на
основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция№1 от 03.04.2015г. за
реда и начина на осъществяване на контролно –ревизионна дейност на контролните
органи от НОИ, което няма отношение към законосъобразността на издадения
административен акт, предмет на оспорване в настоящото съдено производство. Издадените
в хода на това производство задължителни предписания се връчват за изпълнение
на осигурителя, а не на осигуреното лице и подлежат на обжалване в 14-дневен
срок пред ръководителя на съответното ТП на НОИ по реда на чл.117 ал.1 т.3 и
ал.2 т.2 от КСО.В случая, видно от материалите по административната преписка,
съставляващи част от съвкупния доказателствен материал по делото, издадените
задължителни предписания за заличаване данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за
лицата, назначени по трудов договор в дружеството „ЛИДА“АД, в т.ч. и за Х.Д. за
м.07.2018г. са връчени на осигурителя по реда на чл.110 ал.4 от КСО на
08.06.2020г. и не са били обжалвани.Същите са влезли в законна сила на
23.06.2020год. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила
задължителни предписания по чл.108 ал.1 т.3 от КСО от контролния орган на ТП на НОИ - Шумен са предприети
действия, за служебно заличаване на данните по реда на Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №
Н-13), за лицата, назначени по трудов договор в дружеството, включително и за жалбоподателя,
за м. 07.2018г., като данните за лицето за посочения периода са заличени на
29.09.2020 г..
Съдът
намира, че решението е издадено и в съответствие с материалния закон, поради
следните съображения:
Съдът приема, че Разпореждане №271-00-1475-4/31.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл.54ж ал.3 от КСО.Съгласно разпоредбата на чл.54ж ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.Според ал.3 на цитираната законова разпоредба, длъжностното лице по ал.1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица.Видно от прил. на л.61 от делото Заповед№1015-27-142 от 19.10.2021год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, Разпореждане№271-00-1475-4/31.03.2022г. е издадено и подписано от Б.Д.-гл.експерт по осигуряването, на която с гореупомената заповед на Директора на ТП на НОИ-Шумен е възложено издаването и подписването на разпореждания на сочените в заповедта основания , вкл. и на осн.чл.54ж ал.3 от КСО. Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл.59 ал.2 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и за изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Съответен на закона е изводът на административния орган за наличие на предпоставките по чл.114 ал.1 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получена парична сума за обезщетение за безработица, в какъвто смисъл са мотивите и на Директора на ТП на НОИ град Шумен в оспореното Решение.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Следователно необходима
законова предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното решение
разпореждане е констатирано от административния орган недължимо получено осигурително
плащане, като получателят следва да е недобросъвестен. Установяването на
недобросъвестността е от особено значение и с оглед нормата на чл. 114, ал. 2
от КСО, предвиждаща добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да
не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите изрично упоменати от т.1 до т.3, в които случаи
възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието
„недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е
установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително
плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства,
които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и
невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
Видно от фактическите съображения изложени в
обжалвания акт, административният орган е приел, че по отношение на
жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 114, ал. 3, във вр. с ал.1 от КСО, тъй като за периода м.07.2018г. не е осъществявал трудова дейност
по трудово правоотношение с „ЛИДА“АД, за която да подлежи на осигуряване във
връзка с разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и съответно не е имал качеството на
осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, обуславящо извода, че
изплатените на жалбоподателя обезщетения за безработица за периода от
14.07.2018г. до 13.11.2018г. са неоснователно получени и са били недължими.На
следващо място органът приел, че знанието от стана на жалбоподателя на факти и
обстоятелства, съставляващи пречка за съществуване на правото на обезщетение и
получаването му, а именно, че не е упражнявал дейност по трудово правоотношение
с „ЛИДА“АД , за която да подлежи на осигуряване обуславя недобросъвестното му
получаване, поради което същото подлежи на възстановяването му, ведно със
законната лихва по чл.113 от КСО.
В настоящия случай няма спор и се установява от
представените по делото доказателства, че за периода от 14.07.2018 г. до 03.11.2018
г. жалбоподателят е получил обезщетение за безработица в общ размер от 3612,50лв.
След този период, с влязъл в сила административен акт Задължителни предписания
№ЗД-1-27-00758939/26.05.2020 г., издадени от старши инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ град Шумен, осигурителят „ЛИДА“ АД град Шумен, с код по БУЛСТАТ ****,
е задължен в срок от 20 работни дни от получаването им да заличи данните за
осигурителен стаж и доход, подадени по реда на чл.5 ал.4 т. 1 от КСО с
Декларация обр.1 „данни за осигуреното лице“, за лицата, назначени при него по
трудов договор, подробно изброени, включително и по отношение на жалбоподателят
Х.Н.Д. за периода м.07.2018г.. В изпълнение на влезлите в сила Задължителни
предписания и по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, на 29.09.2020г. са служебно заличени данните по чл.5 ал.4 от КСО за
жалбоподателя, подадени от осигурителя „ЛИДА“ АД град Шумен, с код по БУЛСТАТ ****.
Въз основа на така възникналите нови
данни, на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО с влязъл в сила
административен акт, а именно Разпореждане №271-00-1475-2/02.02.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП но НОИ град Шумен е отменено
Разпореждане №271-00-1475-1/27.07.2018 г. за отпускане на паричното обезщетение
за безработица по чл.54а от КСО на
жалбоподателя за периода от 14.07.2018г. до 13.11.2018г. в размер на 42.50лв. дневно. Разпореждането е
връчено на жалбоподателя на 10.02.2022г., видно от прил. на л.60 от делото
известие за доставяне и не е било обжалвано.С влязло в сила Разпореждане
№271-00-1475-3/16.02.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ град Шумен е отказано отпускането на ПОБ по чл.54а от КСО на
жалбоподателя на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО с мотив, че при
извършена проверка в осигурителя „ЛИДА“АД е установено, че дружеството не е
извършвало дейност през 2018г., с оглед на което данните за осигурителен стаж и
доход за жалбоподателя за м.07.2018г. са некоректни, тъй като лицето не е
упражнявало трудова дейност и са заличени.Съгласно данните в информационната
система на НОИ и установените при проверка в осигурителя факти и обстоятелства
органът приел, че за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при
посочения осигурител и същото не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и &1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, с оглед на което е постановен
отказ за отпускане на ПОБ по подаденото заявление
вх.№271-00-1475/16.07.2018г..Разпореждането е съобщено на оспорващия на
07.03.2022г., видно от прил. на л.63 от делото известие за доставяне и не е
било обжалвано.
Въз основа на гореизложеното сумата от 3612,50лв., изплатена като обезщетение за безработица на основание отмененото Разпореждане №271-00-1474-1/27.07.2018 г. за отпускане на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя за периода от 14.07.2018г. до 03.11.2018 г. в размер на 42,50лв. дневно, подлежи на възстановяване на основание чл.114 ал.1 от КСО, тъй като същите са получени от жалбоподателя недобросъвестно, поради това, че не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от КСО, защото не е извършвал трудова дейност при осигурителя „ЛИДА“ АД град Шумен, с код по БУЛСТАТ **** през м.07.2018г.. По тази причина не е налице и прекратяване на осигуряването при посочения осигурител, което е една от предпоставките на чл.54а ал.1 от КСО за възникване на право за получаване на парично обезщетение.Знанието от страна на жалбоподателя на факти и обстоятелства, съставляващи пречка за съществуване на правото на обезщетение и получаването му, в случая неупражняването на трудова дейност по трудово правоотношение с осигурителя „ЛИДА“АД, за която да подлежи на осигуряване обуславя недобросъвестното му получаване, с оглед на което правилно е прието от страна на административния орган, че същото подлежи на възстановяване по реда на чл.114 ал.1 от КСО ведно със законната лихва по чл.113 от КСО, възлизаща в случая на 1 271,82лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че е получил сумите за обезщетението за безработица
добросъвестно.В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни аргументи,
обосноваващи възприетото от органа становище за наличие на основания за
възстановяване на неоснователно получените суми, ведно с лихвата върху тях. В
допълнение към същите съдът намира за необходимо да отбележи, че знанието от
страна на жалбоподателя на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
съществуването на правото на обезщетение и получаването му, обуславя
недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване
за процесния период, ведно със законната лихва. Трайно в съдебната практика е
застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като
резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от
него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен
случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този
резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с
директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно
отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със
съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице
недобросъвестност, като основание за издаване на оспорения акт, заявителят
следва да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е
бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване
на правото му на осигурително плащане.
В случая Д.,
при подаването на заявление с вх.№271-00-1475 за отпускане на парично
обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО е декларирал, че правоотношението
му с „ЛИДА“АД е прекратено, считано от 14.07.2018год., но до момента на
предявяване на претенцията за изплащане на парични обезщетения не е осъществявал заявената трудова дейност по
трудово правоотношение с „ЛИДА“АД и за него не е възниквало основание за
осигуряване съгласно чл.10 ал.1 от КСО и&1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. Този факт
е бил известен на оспорващия и въпреки това същият е декларирал
прекратяване на правоотношението му с дружеството-работодател, считано
от 14.07.2018г. и е предявил документи
за изплащане на парично обезщетение за безработица. Знанието от страна на
оспорващия на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
съществуването на правото на обезщетение и получаването му, а именно, че не е
започнал и не е осъществявал трудова дейност в „ЛИДА“АД през м.07.2018г.,
за която да подлежи на осигуряване
обуславя недобросъвестностност при получаване на обезщетението.Тъй като
субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни
елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от
действителността, то при наличните доказателства съдът приема за безспорно
установено, че Х.Д. е бил недобросъвестен, като невярно е заявил прекратяване
на трудовата му дейност с дружеството, считано от м.07.2018г. при подаване на
заявлението за отпускане на ПОБ. Презумпцията, че никой не може да черпи права
от собственото си неправомерно поведение важи и в случая. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че сумите за ПОБ за процесния период са получени
от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички предпоставки,
предвидени в чл. 114, ал. 1 от КСО те да бъдат възстановени от същото, ведно с
лихвата по чл. 113 от КСО.
Административният спор за наличието на право за получаване на парично
обезщетение в резултат на прекратяване на осигуряването при „ЛИДА“ АД град
Шумен, с код по БУЛСТАТ ****, е разрешен
с влязло в сила Разпореждане №271-00-1475-3/16.02.2022 г., издадено от
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП но НОИ град Шумен. То е
индивидуален административен акт и обвързва съда относно разрешения с него
административно-правен въпрос. Наличието на предпоставките за издаването му не
могат да бъдат разглеждани инцидентно в настоящото производство, в какъвто смисъл
са и исканията на жалбоподателя, включително и показанията на разпитаният
свидетел С.Г.Г.. Затова доколкото с него е отречено правото на жалбоподателя да
получи обезщетение за безработица, то изплатеното и такова на основание чл.114
ал.1 от КСО следва да бъде възстановено. Това е разпоредено с оспореното
Разпореждане №271-00-1475-4/31.03.2022 г., издадено от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен. Същото е издадено при
наличието на посочените в закона предпоставки за това и е материално
законосъобразно. До същия извод е достигнал и Директорът на ТП на НОИ град
Шумен в издаденото от него решение.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение
№2153-27-116/17.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което е
отхвърлена жалбата на Х.Н.Д. срещу Разпореждане №271-00-1475-4 от 31.03.2022 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ град Шумен, с което
на основание чл.114 ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО е разпоредено
възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица
за периода от 14.07.2018г. до 13.11.2018г. в размер на 3 612,50лв.-главница и
1 271,82лв.-лихва е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Ответната
страна не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.Д. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощника му и процесуален
представител-адв.Х.Б.със съдебен адрес *** против Решение№2153-27-116 от
17.05.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което е потвърдено
Разпореждане№271-00-1475-4 от 31.03.2022год. на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ-Шумен за възстановяване на недобросъвестно получена сума за парично
обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода от 14.07.2018г. до 13.11.2018г. в
размер на 3612,50лв.-главница и 1271,82лв.-лихва.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен
срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: