РЕШЕНИЕ №
……..
Ардино, 13.01.2015
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд- Ардино, в публичното заседание проведено на седми януари,
през ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдията Петров Гр.
дело № 115 по описа на съда за 2014-а год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по предявен граждански иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от СК;
Постъпила е искова молба от ищцата Н.М.М.,***, с ЕГН: ********** против ответника О.Н.М.,***, с ЕГН: **********, с правно основание чл.
127, ал.2 и чл. 143, ал.1 от СК.
Посочва
се от ищцата, че с ответника О.Н.М. нямат сключен брак, като са живели на
съпружески начала от началото на 2007 г. до месец май 2011 г. и от това
съвместно съжителство на 07.10.2008 г. се е родила дъщеря им С. О.М., с ЕГН: **********,
което се удостоверява с Удостоверение за раждане серия КЖАР, №
081350/14.10.2008 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1350/14.10.2008
г. на Община Кърджали. Посочва се от ищцата, че въпреки липсата на брак между
нея и ответника, последния е припознал детето като свое. Съвместното им
съжителство първоначално е протичало нормално. Заедно са се грижили за
отглеждането, развитието и възпитанието на детето. Посочва се, че впоследствие
между нея и ответника се е появило непоправимо несходство в характерите, явно
неразбирателство и липса на каквато и да е възможност общо да решават
проблемите си и да се грижат заедно за семейството и детето, а така също и да
живеят заедно. Ищцата твърди, че е правила множество опити да заздрави
семейството си, но тези неразбирателства между нея и ответника са били
абсолютно непреодолими. В резултат на липсата на каквато й да е възможност за
съвместно съжителстване, ответникът е започнал системно да я тормози, да
предизвиква множество безпричинни скандали по различни измислени от него
поводи. Била е подложена на непрекъснат, почти ежедневен психически тормоз, а и
на физическо посегателство. Предвид тези обстоятелства се е наложило през месец
май 2011 г. тя и малолетната им дъщеря да прекратят съжителството си с
ответника, като той е заминал на работа в чужбина, а тя с детето са отишли да
живеят в жилището на нейните родители в с. Богатино. Понастоящем се посочва в
исковата молба, че тя и детето С. живеят на горепосочения адрес в жилището на
нейните родители. Детето там се e чувствало отлично,
радвало се е на добри социално– битови
условия, грижи и любов от нейна страна. Друго обстоятелство което се сочи в
депозираната ИМ е, че след 2011 г.,
единствено ищцата полагала грижи за отглеждането, издръжката и възпитанието на
детето, като ответника изцяло се е дезинтересирал от
родителските си задължения към него. Не полагал никакви грижи за неговото
отглеждане и възпитание, и не изплащал парични средства за издръжката му. Само
два пъти през периода на раздялата ответника е изплатил суми от по 200 лв. или
общо 400 лв. за детето, но не периодично, а инцидентно. Сочи се още от ищцата в
исковата молба, че през 2008 г. детето е преминало медицински преглед, като е
било установено заболяване” Генерализирано разстройство на развитието. Атипичен аутизъм.”, което
налагало системни занимания с психолог и логопед, както и работа с ресурсен
учител. Поради тази причина тя е била финансово затруднена да поеме тези
допълнителни разходи от изключителен характер за безусловно необходимото
лечение на дъщеря им. Предвид нарастването на житейските нужди на детето, то се
нуждаело от издръжка, която ищцата определя в размер на около 400 лева, за да
може нормално да го отглежда, лекува и задоволява значителните му потребности.
Предвид всичко изложено до тук, моли се съда да призове страните в съдебно
заседание за разглеждане на спора и след като се убеди в основателността на
всички твърдени от нея обстоятелства с всички средства предвидени в ГПК, да
постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето С. О.М., с ЕГН:
**********, да бъде при нея, да предостави упражняването на родителските права
над малолетното дете С. О. Мурад, на нея, а на ответника да се определи режим
на лични отношения с детето, като последния да вижда детето всяка втора събота
и неделя в месеца, както и един месец през летния период на съответната
календарна година, не съвпадащ с месеца, през който тя ползва годишен отпуск,
да осъди ответника да изплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 200
лева, считано от датата на депозиране на
ИМ в съда, както и такава за минало време, считано една година назад, чрез
ищцата като нейна майка и законна представителка, до настъпване на причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху
всяка просрочена вноска. Претендират се и направените по делото съдебни,
деловодни, адвокатски и други разходи.
В
СЗ ищцата се явява лично и се представлява от адвокат И.Б. ***. Поддържа иска
по основание и размер.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, чрез
процесуален представител от ответника е постъпил отговор, в който се изразява
становище, че така депозирания иск със субективно съединени искове по чл. 127,
ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от СК е допустим, но се оспорва като основателен.
Излагат се обстоятелства, с които се оспорва относно основателността на иска.
За безспорни се приемат от ответника обстоятелствата, че ищцата и ответника са
родители на малолетното дете, обстоятелство, по което не се спори и подлежи на
доказване. Не се оспорва също така, че
същите като родители на това дете са съжителствали преди и след неговото
раждане. Всички спорни обстоятелства в отговора на ответника са относно вината
за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на съвместното им
съжителство. Оспорва се и искането за издръжка за минало време на ищцата, като
неоснователно. Посочват се обстоятелства, че същия редовно се е грижил за
детето през периода на раздяла. Твърди се от ответника, че е превеждал периодично
парични суми за отглеждането и издръжката на детето. Оспорва се
обстоятелството, че ответникът не е полагал никакви грижи за детето от момента
на фактическа раздяла между страните след 2011 г. Поради изложените така
обстоятелства, се възразява срещу предявения иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК, като моли съда да уважи размер на издръжка, която да дължи
ответника, ако съдът постанови решение, с което да предостави родителските
права и отглеждането на детето на майката, а на него му определи режим на лични
отношения и го осъди да изплаща такава издръжка в размер до 90.00 лева, като в
останалата част до претендирания от ищцата размер от 200.00 лева, да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли се също така предвид
разпоредбата на чл. 78, ал.2 и ал.3 от ГПК, съдът да присъди и направените
разноски по делото, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото и
признава иска до размер 90.00 лева. И
двете страни са представили съответни писмени доказателства, които съдът
с определението си по чл. 140 от ГПК е допуснал и приел като допустими,
относими и необходими за изясняване на спора. Страните са направили и съответни
доказателствени искания, които съдът е уважил като основателни.
Дирекция
„Социално подпомагане”– Ардино е изпратила в срок социален доклад, в който се
посочва, че детето живее при баба си, с леля си и майка си в с. Богатино. За детето се грижат само майката и бабата.
Посочва се също така, че въз основа на медицински документи, с които са се запознали
социалните работници детето е плашливо, дезорганизирано поведение, избягва погледов контакт и с оглед установеното заболяване, има
нужда от постоянно човешко присъствие, с оглед отглеждането му, възпитанието му
и специфичното му интелектуално развитие.
Във
второто по делото СЗ, при условията на чл. 149, ал. 1 от ГПК, страните
представят спогодба- споразумение, с което посочват, че са уредили извънсъдебно
и доброволно всички спорни обстоятелства по делото. Представят в писмен вид
постигнатото между тях споразумение относно родителските права и местоживеенето
на малолетното дете, режим на лични отношения та другият родител с него, както
и относно размер на дължима издръжка от този родител за детето. Молят съдът да
приеме и утвърди постигната между тях спогодба- споразумение като
непротиворечаща на закона и морала и защитаваща по най- добър начин интересите
и нуждите на малолетното дете, и да прекрати производството по образуваното
гражданско дело № 115/ 2014 г по описа на РС- Ардино, с правно основание чл.
127, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от СК;
Съдът
след като се запозна с материалите по делото, установената фактическа
обстановка и представената спогодба- споразумение по смисъла на чл. 234, ал. 1,
вр. чл. 149, ал. 1 от ГПК, прие от правна страна
следното:
Съдебната
спогодба представлява договор между страните в гражданският процес, постигнат
между тях до приключването на устните състезания по дело, с който страните сами
и доброволно представят пред съда решението си за уреждане на отношенията между
тях, предмет на този спор, за което е бил сезиран
съответният решаващ съд, потвърден от съда по висящо дело, с който се урежда
със сила на присъдено нещо /т.е. окончателно, с ефекта на влязло в сила съдебно
решение/ правния спор или част от него, и по този начин съдът се десезира от разглеждането му. Има значението на влязло в
сила съдебно решение, без да е съдебен акт. Включва три елемента- Договор между
страните, охранителен акт /определелението или
решението на съда за одобряване на спогодбата/ и определение за прекратяване на
делото. За да се одобри спогодбата, съдът следва да се убеди от една страна, че
страните са постигнали спогодбата доброволно и че с нея са уредили всички
спорни обстоятелства, за които е той бил сезиран, от друга, съгласието на
страните трябва да не противоречи на закона и морала.
В конкретният случай, решаващият съд, пред който е била
депозирана и допусната за разглеждане ИМ с правно основание чл. 127, ал. 2 и
чл. 143, ал. 1 от СК, изгради убеждение, че представеното от страните във
второто по делото СЗ споразумение, има характер на спогодба между тях по
смисъла на чл. 234, ал. 1 от ГПК. Съдът се убеди в желанието и волята на
страните лично да решат всички спорни обстоятелства, които са били предмет на
депозираната ИМ и представеният писмен отговор към нея, в защитата по най-
добър начин интересите и нуждите на роденото малолетно дете С. М., както и че
постигнатото между страните споразумение относно предоставянето на родителските
права над детето и неговото местоживеене при единият родител и определяне на
режим на лични отношения с него на другият родител, определянето на размер, на
ежемесечна издръжка, която той следва да заплаща за детето, не противоречи на
закона и добрите нрави.
Предвид изложеното и убеждението на този съдебен състав на РС-
Ардино разгледал делото, представеното споразумение между страните ще следва да
бъде одобрено, като след одобряването му (в конкретния случай) със съдебно
решение, то е окончателно не подлежи на обжалване в тази част. С оглед
съдържанието на представеното споразумение, относно заплащане на ежемесечна
издръжка на малолетното дете С. О.М. в размер на 140.00 лева, чрез неговата
майка и законна представителка Н.М., считано от датата на депозиране на ИМ в
съда- 11.09.2014 г, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
друга причина погасяваща или изменяща това задължение, която се дължи от
ответника по делото и баща на детето- О.Н.М., ще следва тази страна да бъде осъдена да заплати по
сметката на РС- Ардино, на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК, ДТ 2 на сто от
тригодишните падежи на размера на определената издръжка, в размер на 100.80
лева;
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 234, ал. 3, вр. ал.
1 от ГПК, този съдебен състав на Районен съд- Ардино,
Р Е Ш И:
ОДОБРЯВА постигнатото и представено по Гр. Дело № 115/2014 г
по описа на РС- Ардино СПОРАЗУМЕНИЕ,
между Н.М.М., ЕГН:**********,*** и О.Н.М., ЕГН: **********,***,
със следното съдържание:
1. Упражняването на родителските
права над малолетното дете С. О.М., ЕГН: **********, се предоставят на
неговата майка Н.М.М., ЕГН:**********;
2. Местоживеенето на детето се
определя при неговата майка Н.М.М., ЕГН:**********;
3. На бащата О.Н.М., ЕГН: **********, се определя СВОБОДЕН режим на лични отношения и срещи с малолетното
дете С. О.М., ЕГН: **********;
4. Бащата О.Н.М., ЕГН: **********, дължи
заплащане на ежемесечна издръжка на малолетното дете С. О.М., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законна представителка Н.М.М.,
ЕГН:**********, в размер на 140.00 лева,
считано от датата на депозиране на ИМ в съда-
11.09.2014 г, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга
причина погасяваща или изменяща това задължение;
5. Не се претендира издръжка за минало време
за малолетното дете, како и, че родителите нямат претенции един към друг;
ОСЪЖДА, О.Н.М., ЕГН: **********, на основание чл.7, т. 2
от ТДТССГПК, да заплати по сметка на РС- Ардино, ДТ в размер на 100.80 лева,
явяваща се 2 на сто върху три годишните падежи на определената за изплащане
издръжка;
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. Дело №
115/2014 г. по описа на РС- Ардино;
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Кърджали, в частта относно
прекратяването на производството, в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните. В
останалата част решението не подлежи на обжалване;
РАЙОНЕН СЪДИЯ: