О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1985/9.7.2018г.
Номер 09.07.2018 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХVІ граждански състав
На девети юли
две
хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 806 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от В.А.И. против «Минна компания –
Петров» АД, с която се иска постановяване
на решение, с което ответникът
бъде осъден да заплатят
солидарно на ищеца сумата
от 4440 лв. – неплатени командировъчни пари съгласно чл.
215 от КТ, сумата от 2498,84 лв.
– неплатени трудови възнаграждения за периода м.август
2016 год. – м.юли 2017 г., както и сумата от 698,64 лв. – обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 26.02.2018 г. до окончателното
изплащане. Представя писмени доказателства, прави искания.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който същият
оспорва исковете.Не представя доказателства, прави доказателствени
искания.
Съдът, като прецени, че исковата
молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Представените от страните писмени
доказателства са относими и следва да се допуснат.
Искането на ищеца за назначаване на
СИЕ с посочените в исковата молба задачи е относимо и
допустимо и следва да се уважи, като следва да се уважи и искането на ответника
за допълнителни въпроси към СИЕ, но само по отношение на тези въпроси, които
касаят изчисляването на дължимите суми по исковата молба в нетен размер, както
и редовността на воденото от ответника счетоводство. Останалите въпроси са
правни и не са от компетентност на вещото лице, поради което и не следва да се
допускат.
Основателно е искането на ответника за назначаване
на СТЕ и същото следва да се уважи.
Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.09.2018 г. от 14.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА извършването на СИЕ, вещото
лице по която след справка да отговори на поставените в исковата молба въпроси,
вкл. като изчисли размера на дължимото трудово възнаграждение за претендираните от ищеца месеци през 2016г. и 2017 г., както и да отговори на въпроса
редовно ли е водено счетоводството на ответника, като заключението се изготви в
два варианта – брутен размер и нетен размер на претендираните
суми.
Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се
уведоми за поставената задача, при предварително определено възнаграждение в размер на 150 лв., платимо
от ответника в тридневен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане
на въпросите към СИЕ, свързани със задължителните осигуровки на работодателя по
КСО и ЗДФЛ.
ДОПУСКА извършването на СТЕ, в.л. по
която след оглед на машината и справки там, където е необходимо, да отговори на
поставените в отговора на исковата молба въпроси.
Експертизата да се
извърши от в.л. Стоян И. Банев, който да се уведоми за поставената задача, при предварително определено
възнаграждение в размер на 150 лв., платимо от ответника в тридневен срок от
съобщението
СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА на делото:
Предявените искове са с правно
основание чл.215, ал.1 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 221, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че е работил
по ТПО с ответника като
машинист на пътно-строителна машина в периода м.юни 2014 г. – 10.07.2017 г., като
трудовият му договор бил прекратен на осн.чл.327, ал.1,т.2 от КТ поради
забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение. Сочи,
че през 2016 – 2017 г. е изпълнявал
трудовите си задължения на различни обекти на дружеството извън седалището на ответника и договореното място на работа, поради което и съгласно чл. 215 от КТ във
вр.чл.19, ал.1 от Наредбата за командировките
в страната, за дните, в които е нущевал в мястото на командировката, е следвало работодателят да му заплати дневние
пари от 20 лв. на ден за всеки от дните на командировката.
За 2016 г. му се дължали дневни пари по 20 лв. за 150 работни дни, в които е
нощувал извън мястото на работа /м.март – 20 дни,м.април -20 дни,месец май-19
дни,м.юни-15 дни,м.юли - 20 дни,месец
август-20 дни,месец септември-16 дни и м.октомври – 20 дни/, като му се дължат дневни
командировъчни пари в размер на 3000 лв.; за 2017 г. му се дължали командировъчни в общ
размер на 1 440 лв. /по 20 лв.
на ден за 72 дни поради това, че е оставал с нощувка, както следва: м.март – 15 дни; м.април – 15 дни; м.май – 16 дни; м.юни
– 21 дни; м.юли – 5 дни; /; .
Общата сума на претендираните командировъчни за
2016-2017 г. е в размер на 4 440 лв. Отделно от това сочи, че не е
получил трудовите си възнаграждения
за 2016 г., както следва: м.август – 476,94 лв., и за 2017 год.,както следва : м.март-576.60
лв.,м.април – 535,54 лв.,
м.май – 498,10 лв., м.юни –
259,60 лв. и м.юли – 152,06 лв.,
или общо сумата от 2 498,84 лв.
Твърди, че работодателят не му е заплатил обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ и което е в
размер на 698,64 лв. Ето защо, претендира присъждане на горните суми, ведно с лихвата
от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като
сочи, че характера на работата на ищеца е такава, че е невъзможно да упражнява
трудовите си функции в седалището на ответника, а следва да упражнява трудова
дейност на различни места, поради което не е налице командироване и не му се
дължат командировъчни пари. Освен това твърди, че ищецът не може да претендира
брутния размер на сумите, а нетния, тъй като разликата представлява удръжки,
които работодателят прави за осигуровки към НАП и които суми не му се дължат.
Не оспорва твърденията, че не са заплатени на ищеца трудовите възнаграждения за
посочените от него в исковата молба месеци, както и че не му е изпратено
обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ.
Страните не спорят, че са били обвързани от ТПО в процесния период
от време от 02.06. 2014 г. До 25.10.2016 г. И от 08.03.2017 г. до 10.07.2017 г., което е било прекратено на
осн.чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Не спорят и относно това, че за посочените в исковата молба месеци на 2016 г. и 2017 г. /м.август
2016 год. и м.март – м.юли 2017 г./ ищецът не е
получил трудовото си възнаграждение,
както и че работодателят не
му е заплатил обезщетението
по чл. 221, ал.1 от КТ. Спорят относно дължимия размер на тези суми /брутен или нетен/, както и относно това дали на ищеца се дължат командировъчни пари.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че през
посочените от него месеци и дни е изпълнявал трудовата си функция извън
постоянното си място на работа, че е бил надлежно командирован от работодателя,
както и размерът на дължимите му суми, като на осн.чл.146,
ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца,
че не сочи доказателства за това, че през посочените от него месеци и дни е
изпълнявал трудовата си функция извън постоянното си място на работа и че е бил
надлежно командирован от работодателя.
В тежест на ответника
е да докаже твърдението си, че характерът на работата на ищеца е предполагал извършването
на работата на различни
места.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба /която влиза в сила веднага и при която ответникът се осъжда да
заплати половината държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора и
приложенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: