№ 604
гр. София , 25.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Младенов
Членове:Светлин Михайлов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500027 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Я. Р. чрез пълномощника му адв. С. М. от ВТАК,
против протоколно определение от 4.11.2020 г., пост. по гр. д. № 1785/20 г. по описа на
Софийския градски съд, І г. о., 21 състав, състав, с което е прекратено производството по
делото.
В частната жалба е оспорен като неправилен изводът на съда, че предявеният по делото иск
по чл. 2б от ЗОДОВ е процесуално недопустим, поради това, че наказателното
производството срещу частния жалбоподател е било прекратено с постановление на
Софийската районна прокуратура от 30.10.2015 г. Изложено е, че постановлението за
прекратяване на производството по отношение него не е влязло в сила, тъй като не е било
съобщено на него и на лицата до чл. 243, ал. 4 от НПК, а оттам- не е изтекъл срокът за
неговото обжалване. Затова се твърди, че наказателното производство по отношение на
жалбоподателя е висящо, а оттам- че допустимостта на предявения иск не е обусловена от
абсолютните процесуални предпоставки, посочени в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно
изчерпване на административната процедура за обезщетяване на вреди по глава трета „а“ от
ЗСВ и непостигането на споразумение, като резултат от нейното провеждане. Предвид
липсата на доказателства за приключено по надлежния ред наказателно производство с
влязло в сила постановление за прекратяване, жалбоподателят счита, че предявеният по
1
делото иск е допустим. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и за
изпращане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Ответникът по частната жалба- Прокуратурата на Република България не е изразила
становище по нея.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал.
1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното
производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване и
разгледана по същество е основателна.
Н. Я. Р. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.
2б от ЗОДОВ, във връзка с чл. 6 от КЗПЧОС и чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ за сумата от 130 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване в разумен срок на сл. дело № 568/2002 г. С представено като
писмено доказателство по делото постановление от 30.10.2015 г., изд. от прокурор при
Софийската районна прокуратура, воденото срещу частния жалбоподател наказателно
производство за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е прекратено и взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Парична гаранция” в размер на 10 000 лв. е отменена. За да прекрати
производството по делото, в обжалваното определение съдът е изложил съображения за
недопустимост на предявения иск, тъй като не е изчерпана административната процедура за
обезщетяване в хипотезата на приключило наказателно производство по глава трета „а“ от
ЗСВ, съобразно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
В нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ са регламентирани две абсолютни процесуални
предпоставки, чието кумулативно наличие обуславя допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вредите от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в хипотезата на приключено
производство, а именно : положителна, изразяваща се в изчерпване на административната
процедура за обезщетяване, уредена в глава трета „а“ от Закона за съдебната власт и
отрицателна, представляваща липса на постигнато споразумение за заплащане на
обезщетение. За наличието на споменатите предпоставки съдът следи служебно. По
аргумент от чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, безрезултатното изчерпване на административната
процедура е предпоставка за допустимостта на исковата защита само когато производството,
по което са причинени твърдяните вреди е приключило с влязъл в сила акт на съответния
орган на съдебната власт- ако то е висящо искът може да бъде предявен пред съда,
независимо от наличието на споменатите предпоставки. В случая със споменатото
постановление от 30.10.2015 г. наказателното производство, водено срещу частния
жалбоподател е било прекратено. Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК обаче, препис от
2
постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия,
на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат
да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от
получаването на преписа. По делото няма данни, а не се и твърди от представителя на
прокуратурата, препис от постановлението за прекратяване да е бил връчен на Н. Я. Р..
Неоснователно е възражението на представителя на Софийската градска прокуратура,
направено в о.с.з. по делото на 4.11.2020 г., че при липсата на данни за връчване следва да
бъдат събрани доказателства за узнаването на постановлението от страна на ищеца по друг
начин. В нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК изрично е посочен началният момент, от който
започва течението на срока за неговото обжалване, а това е единствено връчването на
препис от постановлението на обвиняемия и на другите посочени в нея лица, а не
узнаването му от тях, което е ирелевантно за неговото изтичане. Предвид горното,
настоящият въззивен състав намира, че по делото липсват доказателства за окончателно
стабилизиране на прекратяването на наказателното производство по отношение на частния
жалбоподател с влязъл в сила акт на съответния прокурор, доколкото няма данни
постановлението от 30.10.2015 г. да е било връчено на него и на пострадалите лица, и да е
изтекъл установеният от процесуалния закон срок за неговото обжалване. Ето защо следва
да се приеме, че наказателното производство е висящо, поради което допустимостта на иска
за обезщетяване на вредите от него, не е обусловена от изчерпването на административната
процедура по глава трета „а“ от ЗСВ.
По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото –
върнато на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение, 3
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 4.11.2020 г., пост. по гр. д. № 1785/20 г. по описа
на Софийския градски съд, І г. о., 21 състав, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4