Определение по дело №406/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 27.06.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 27.06.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Н.

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00406 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от “Топлофикация П.к” АД против Решение № 371 от 20.03.2019 г. по гр. д. № 04656/2018г. по описа на РС – П., с което по предявените от М.К. *** АД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника: сумата от 4 049, 03 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1 759, 40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г., за които суми по ч. гр. дело № 3705/2009 г. по описа на РС – Перник е издаден изпълнителен лист от 17.12.2009 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20107530400021/2010 г. по описа на ЧСИ, с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.

В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на решението. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че първоинстанционното решение е изградено на неправилни правни изводи, като не са обсъдени обективно всестранно и пълно всички съществени обстоятелства по делото. Сочи, че съгласно чл. 115, б. "ж" и чл. 116, б. в ЗЗД и ППВС № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, образуването на изп. дело 21/2010 г. е прекъснало и спряло погасителната давност до 26.06.2015г., от когато е започнала да тече нова 5 -годишна погасителна давност. Изтъква че съдът неправилно е приел, че считано от 06.01.2012 г. /две години от деня, следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/ производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и че прекратително основание настъпва по силата на закона. В тази връзка се развиват съображения, че делото не е перемирано от съдебния изпълнител, а и давността по същото е спряла да тече, тъй като съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК прекратяването става с акт на съдебния изпълнител-постановление, а ако прекратяването ставаше по силата на закона, тогава нямаше да има нужда от акт на съдебния изпълнител за установяване на това прекратяване. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.09.2019 г. от 09,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.