Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260438
гр. Пловдив 24.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2846/20г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Обжалвано е решение №260280/08.09.2020г. на Пловдивския
районен съд ХV-ти
гр. с. постановено по гр. д. № 3132/2020г., с което се ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал.1, т.3, чл. 179, ал.2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, ЕИК
********* да заплати на Г.И.А. ЕГН **********, сумата от общо 1 676.91 лева
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размерна 235 часа за
периода 01.01.2017г.- 31.12.2019г. получени в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 241.32 лв. за
периода от 01.05.2017г. до 25.02.2020г.
Жалбоподателят
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР моли съда
да отмени решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и
постанови друго, с което отхвърли иска. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата
страна Г. И. А. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Няма
спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че Г.А. през
процесния период е работил като служител в системата на МВР на длъжност „***“ в
Регионална дирекция „ПБЗН“ Пловдив при Главна дирекция “ПБЗН“ – МВР.
Г. А. претендира заплащането на възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.- 31.12.2019г., ведно със
законната лихва и мораторна лихва за периода от 01.05.2017г. до
25.02.2020г.
Спорният
по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на положения труд
за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.
През процесния период
е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в
която е
липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените
часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143. Липсата
на такова правило в наредбата
обаче не означава, че подобно преизчисляване
не следва да се
извършва. Съгласно разпоредбата
на чл.188, ал.2 от
ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 часа и 06.00 часа се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от
КТ нормалната
продължителност на седмичното
работно време през нощта при
петдневна работна седмица е
до 35 часа, а
нормалната продължителност
на работното време
през нощта при петдневна
работна седмица е
до 7 часа.
Тези норми на
КТ са част
от въведената специална
закрила на нощния
труд, поради което
следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР по силата
на разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3,
изр.4 от ЗМВР (ред. Д.В. бр. 81/2016г.) е
предвидено, че при работа
на смени е
възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 часа и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24- часов период. Посочената
разпоредба разрешава полагането
на труд между 22.00 часа и 06.00 часа за работещите
на смени служители на МВР и
следва да се тълкува
в
съответствие с правилото на
чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо
8- часов работен ден за служителите на МВР
и по
отношение на тези от тях,
които работят на смени. От съдържанието й
обаче не може да
се направи извод,
че същата предвижда
еднаква нормална продължителност
на работното време за служителите
на МВР през деня
и през нощта, т.е.
че приравнява по
отношение на тях нощния
на дневния труд, тъй като
това би поставило същите
в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители
и работещите по трудово правоотношение и
би било в противоречие с
изрично прогласеното в чл.188, ал.2
от ЗМВР приложение по
отношение на служителите на МВР
на уредената в КТ
специална закрила на нощния труд.
При това положение при сумирано изчисляване
на работното време за работещите
на смени служители на МВР
следва да се приложи
изрично уредения в
общото трудово законодателство /чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/ принцип
за превръщане на
нощните часове в дневни
с коефициент 1,143, равен
на отношението между
нормалната продължителност на дневното
и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. се установява, че за процесния
период от време ищецът е положил общо 1647 часа нощен труд, за които не
е приложен коефициент 1.143. След като
се приложи този коефициент, по изложените по – горе съображения, остават още 235
часа, които не са заплатени. Така общата стойност на незаплатения труд възлиза
на 1 676.91лв., а лихвата за забава възлиза на 241.32лв., в които размери
исковете следва да се уважат.
Като е достигнал
до същите правни изводи и е уважил исковете в размерите указани по – горе
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Основателно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразено с
минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004г., понеже пред въззивната инстанция не се изтъквани
нови доводи, а и при служебно извършената проверка се установи, че адв. Р. П.
не е регистрирана по ЗДДС, поради което заплатения хонорар следва да се намали
на 400лв.
-стр.3 от решение по в. гр. д. №2846/20г. на ПдОС-
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260280/08.09.2020г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с.
постановено по гр. д. № 3132/2020г.
ОСЪЖДА
ЗЗД Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, със
седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, ЕИК ********* да заплати на Г.И.А.
ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева разноски направени във
въззивното производство.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.