№ 582
гр. Ямбол, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20222300500394 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ АД гр.София
против разпореждане № 744/25.07.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 425/2022 г. по описа на
ЕРС, с което съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
„Лемекон“ АД и Х.Г.К.. Разпореждането се счита за неправилно и необосновано, поради
което се желае отмяната му, след което въззивният съд да издаде исканата заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на
районния съд за това, че „извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК"' АД не отговаря
на нормативно установените изисквания. Според жалбоподателя липсва изрична законова
регламентация относно необходимите реквизити на извлечението от счетоводни книги,
общоприетите реквизити се съдържат в представеното извлечение. В заявлението и в
извлечението от сметка се съдържат данни, от които би могло да се направи обоснован
извод за това какви са обстоятелствата, от които произтича вземането на заявителя,
претендираните суми /подробно индивидуализирани по вид и по размер/, както и от кой
момент е настъпила предсрочната изискуемост на задължението - към момента на подаване
на същото в съда.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда за това, че липсата на връчено
уведомление за предсрочна изискуемост до поръчителя Х.Г.К. ЕГН: ********** води до
липса на изискуемо спрямо него вземане. От дадените в ТР № 4/2013 г. разрешения става
ясно, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е
датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника-кредитополучател.
От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя, като за последния това е и
началния момент на теченето на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, за който съдът
следи служебно. Поради това вземането по договор за банков кредит става изискуемо и по
отношение на поръчителя, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
е уведомил длъжника-кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост.
Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото
на ЕРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:
1
Ч.гр.д. № 425/2022 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК със заявител „Банка ДСК“ АД гр.София и солидарни длъжници
„ЛЕМЕКОН" АД, ЕИК ********* гр. Елхово и Х.Г.К., ЕГН: ********** от гр.***** за
сумата от общо 26 506,54 лв., от които: 26 390,21 лв. - главница и 116,33 лв. - обезщетението
за забава след датата на настъпване на изискуемостта, за периода от 19.05.2022 г. до
27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2022 г. /датата
на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, дължими
по Договор за кредит - овърдрафт № 3324 от 21.02.2013 г. и осем анекса, сключени с „Банка
ДСК" АД, въз основа на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД по кредитна
сметка № 0000000025105298.
Към заявлението са приложени: документът по чл.417, т.2 от ГПК - извлечение от
счетоводните книги на банката заявител към дата 28.06.2022 г., договорът от който
произтича претендираното вземане и осемте анекса към него, както и документи,
удостоверяващи уведомяване на длъжника „Лемекон" АД, ЕИК ********* за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита – връчена чрез нотариус на 19.01.2022 г. нотариална
покана.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК, документът въз основа на който се иска издаването на
изпълнителния лист следва да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, срещу което се иска издаване на изпълнителен лист. В
настоящи случай заявител е банка и документът по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на
който се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е извлечение от
счетоводните книги на банката. Противно на твърденията на заявителя, че няма
изрична законова регламентация относно необходимите реквизити на извлечението от
счетоводни книги, такава съществува. Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, извлечението от
счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които
не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия
размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3.
размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В представеното от „Банка
ДСК“ АД извлечение, съобразно чл.60 ал.2 т.1 от ЗКИ е посочен броя на непогасените
вноски – 5, но не е посочен общия размер на просрочената сума. В извлечението са
посочени: дължима главница и първоначално договорен/предоговорен размер, но не е
посочен общия размер на непогасената част, включващ главница и непогасената договорена
лихва, съгласно чл.60 ал.2 т.2 от ЗКИ или да се отрази, че договорена лихва не се
претендира. Посочен е размера на обезщетението за забава за просрочените плащания,
съгласно чл.60 ал.2 т.3 от ЗКИ. Въззивният съд счита, че след като не са изпълнени
изричните изисквания на ЗКИ за минималното съдържание на извлечението от счетоводните
книги на банката, без тези минимални реквизити, заповедният съд не може да направи извод
за редовност от външна страна на представения документ по чл.417 т.2 от ГПК.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция и относно това, че от
представените със заявлението по чл.417 от ГПК писмени доказателства не се установява
настъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит по отношение на поръчителя
Х.Г.К.. Безспорно е, че когато с договора за кредит е договорена клауза за предсрочна
изискуемост на целия кредит поради неплащането на една и/или повече погасителни вноски,
вземането става изискуемо изцяло не само с настъпването на обективния факт на
2
неплащането на вноските на падежа, а и след като банката е упражнила правото си да обяви
предсрочната изискуемост и е уведомила длъжника и поръчителя за това. В настоящия
случай е представено доказателство относно уведомяването на за предсрочна изискуемост
на кредита само на длъжника-дружество, но не и на длъжника-поръчител. На поръчителя
банката също дължи уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост предвид участието
на поръчителя в договора заедно с кредитополучателя. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на банката, че обявява
кредита за предсрочно изискуемост. В случая длъжниците са двама – основен и поръчител и
неотправяне на уведомление до поръчителя за предсрочна изискуемост, води до
ненастъпването на такава по отношение на него.
При това положение, както ЕРС е достигнал до този извод искането по
заявлението се явява неоснователно и частната жалба срещу разпореждането за
отхвърлянето му следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Банка ДСК“ АД гр.София против
разпореждане № 744/25.07.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 425/2022 г. по описа на ЕРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3