Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3081
18.07.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17978 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД, против Р. Р.Ю., с която е предявен иск с правно
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на
краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел.
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че е
снабдявал с ел. енергия обект на ответната страна в *****.
Ответната страна следвало да заплаща
всички свои задължения в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ. При неплащане в срок се дължало обезщетение за забава в размер на
законната лихва. В изпълнение на задълженията си, за периода
25.10.2016г.-22.01.2017г. била доставена ел. енергия на обща стойност 233.20
лева, която не била заплатена. Поради забавата ищецът подал заявление и в
негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответната
страна за сумата и за обезщетение за забава в размер на 36.28 лева за периода
от 13.12.2016г. до 08.07.2018г. След издаването на заповедта постъпило плащане
на главницата, но не и на обезщетението за забава и разноските. Заповедта била
връчена на основание чл. 45, ал. 5 ГПК и за ищеца бил налице интерес от
предявяването на настоящия установителен иск за сумата от 36.28 лева, както и
за законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител, с
който се оспорва претенцията поради неустановяването й по размер.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД срещу Р.Р.Ю., по
което е образувано ч. гр. дело № 11306/2018 г. на ПРС, XIХ гр. с-в. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесната сума, както и за главното
задължение и за разноските.
Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Искът за обезщетението за забава е предявен в преклузивния срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За уважаването на предявената претенция, ищецът следва да
установи възникването на главното парично задължение в тежест на ответната
страна и настъпването на падежа. Само тогава за ответната страна би възникнало
задължение за плащането на обезщетение при забавено изпълнение.
Безспорно е, че ищецът има качеството на краен снабдител по
смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД- чл.2 ал.1, чл.3 и
следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата на чл. 98а ЗЕ,
продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на
оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на ел.
енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона. За възникване на облигационна връзка обаче и за
пораждане на задължение за който и да е субект, да заплати стойността на
потребени услуги за консумирана електроенергия, съответно за обезщетение за
забава, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент -
потребител на тези услуги. Според нормата на чл. 1, т. 4 от ОУ, „клиент” на ел. енергия е потребител физическо лице- собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Доказателства за това, че насрещната страна е собственик или
ползвател на имота, съответно потребител на услуги, предоставени от ищеца за
периода, не бяха ангажирани по делото, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. Всички документи, в които партидата е заведена на името на страната са
изготвени от служители на ищеца, удостоверяват изгодни за дружеството
обстоятелства и поради това не установяват възникването на облигационното
правоотношение. В действителност е настъпило изпълнение на главните парични
задължение по партидата, но то не може да се възприеме за признание наличието
на правоотношение, тъй като не се установява плащането да е било извършено
именно от страната. Единствената връзка на насрещната страна с обекта на
потребление е адресната регистрация, но тя не установява права или ползване на
имота и не може да обоснове извод за възникването на облигационно
правоотношение. Наред с горното следва да се има предвид, че въпреки
множеството посещение, както в заповедното така и в настоящото производство,
ответната страна не е намерена на адреса, а се представлява от особен представител.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа ответната страна
да има качеството клиент на предоставените от него услуги и да е
материалноправно легитимирана да отговаря по претенцията за обезщетение за
забава. Поради това предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК ********* срещу Р.Р.Ю., ЕГН
**********, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Р.Р.Ю. дължи на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД сумата от 36.28 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода 13.12.2016 г. – 08.07.2018 г. на
главница от 233.20 лева представляваща цена за доставена електрическа енергия и законната лихва върху главница от
233.20 лева, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда-
09.07.2018 г. до плащането на 21.08.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ****** г. по ч.гр.д. № 11306/2018 г. по описа на ПРС, XIХ гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.