№ 77
гр. Разград , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Рая П. Йончева
Валентина П. Димитрова
Секретар:Светлана Л. Илиева
Прокурор:Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203300600292 по описа за 2020 година
Производството е по Глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП
Разград против присъда №231/30.06.2020 г. по нохд №926/2019 г. на
Районен съд Разград.
Постъпил е протест (вх. №5097/01.07.2020 г. на РС Разград) от прокурор
в Районна прокуратура – Разград.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована.
Според прокурора от събраните доказателства безспорно е установено,
че подс. В. Г. П. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която П. да
бъде признат за виновен и осъден.
В допълнителни съображения от 11.09.2020 г. прокурорът излага
1
доводи, че влошените отношения между К. и П. и агресивното поведение на
П. обуславят ситуация, в която отправеното заканване е от естество да
възбуди основателен страх. Прокурорът намира, че следва да се съобрази
обстоятелството, че част от свидетелите дават тенденциозни показания, които
са изцяло в подкрепа на защитната теза на П.. Прокурорът счита, че е налице
съмнение дали св. С. е присъствал когато се е разиграл инцидента. А по
отношение на св. М., според прокурора, следва да се отчете, че работник нает
от П..
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Заявява, че
присъдата на РС е неправилна, тъй като съдът не е кредитирал показанията на
пострадалия, които се подкрепят и от заключението на СПЕ и предвид на
установеното, че пострадалия и подсъдимия от дълго време са били в
конфликтни отношения, следва да се приеме, че е осъществено престъпление
със закана за убийство и подсъдимият да бъде осъден по това обвинение.
Счита, че атакуваният съдебен акт трябва да бъде отменен.
Препис от протеста е връчен на подс. П. и на защитника адв. Павлов.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Павлов моли
съда да потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна. Заявява,
че от всички разпитани свидетели, единствено пострадалият твърди, че
подсъдимият го е заплашил с убийство. Присъствалите на мястото двама
полицаи твърдят, че подсъдимият и пострадалият са се карали, но не са чули
заплахи за убийство, а само псувни, отправени един към друг. Според адв.
Павлов, не е установено, че констатираната със СПЕ тревожна депресивна
реакция у пострадалия е следствие от въпросния инцидент, като се има
предвид, че е подал сигнал повече от година след.
Подсъдимият В. П. заявява, че няма отношения с пострадалия и дори
2
зимата бил единствения, който отишъл да го извади от преспите. Твърди, че
никога не е плашил с убийство пострадалия, той го плаши.
Няма направени доказателствени искания.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК,
установи:
Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия В. Г. П. за
невиновен в това, че на неустановена дата през месец февруари 2018 година,
в гр. Лозница, се е заканил с убийство – „ще ти отрежа главата с машинката за
дърва“ на А.Х. К. от гр. Лозница и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3,
във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
оправдал.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. Г. П. е български гражданин, роден на 23.10.1972 г. в гр. Лозница,
живее в гр. Лозница, има средно образование, женен е, работи. П. е осъждан 7 пъти (справка
за съдимост рег. №244/11.03.2019 г. РС Разград на л. 34 от ДП) – по нохд №304/97 г. на РС
Разград за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, нохд №331/97 г. на РС Разград за
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК – присвоил риболовен прът с макара, нохд №413/97 г. за
престъпление по чл. 215, ал. 1 НК – с цел да набави за себе си и за друго лице имотна облага,
укрил и помогнал да се отчужди едно агне, нохд №429/2004 г. РС Разград – наложено
3
наказание по чл. 78а НК за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, нохд №923/2004 г. РС Разград
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, нохд №446/2006 г. РС Разград за престъпление по чл.
197, т.3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и по нчхд №459/2010 г. РС Разград за престъпление
по чл. 148, ал.1, т.-1 и т.3 във вр. с чл. 146, ал.1 НК.
Свидетелят А.Х. К. живеел в гр. Лозница и познавал подсъдимия П.. Между тях имало
конфликтни отношения.
К. не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване. Интелектът е в
границите на нормата. Касае се за активна, средно общителна личност, адаптивна,
уравновесена, емоционално стабилна, с изградени принципи и висока устойчивост на
стресови фактори. Притежава стабилно унаследена нервна система. С интровертна
насоченост наличността, т.е. по-затворен, обърнат към себе си, но с добри умения за
общуване, приемане на собствения живот, осмисляне и миналото и настоящето;
чувствителен, неспокоен, тревожен, обича сигурността на предвидимостта на социалните
контакти; с доминантни лични интереси и тези на семейството. Устойчив и адаптиран в
обичайни житейски ситуации, но в ситуации на житейски затруднения или настъпила криза
на изчерпване тревожността му се повишава, което затруднява общуването и пречи да се
изяви цялостния потенциал. Трудно изразява емоции и чувства, поради което във
фрустриращи ситуации реакциите му се определят предимно от вътрешното му състояние.
Действията му са решителни и категорични, бързо осмисля възникналите ситуации и взема
решения, той е от т.нар себезащитен тип личност; разполага с добри възможности да
прогнозира и съразмерно да оценява неблагоприятните последици от поведението на
околните и собственото поведение, вкл. и неговото ощетяване, и в този контекст до известна
степен бива подозрителен и предпазлив.
На 07.02.2018 г. подс. В. П. и св. Ш. М. режели дърва пред дома на П. на ул. „Пирин“
№10 в гр. Лозница. През това време, около 16 ч., св. К. минавал с автомобила си покрай
дома на подс. В. П. и видял че реже дърва. А. К. се усъмнил, че „дървата са незаконни“ и
подал сигнал до полицията в гр. Лозница. След което спрял наблизо, за да изчака
пристигането на полицаите.
Било съставено писмено съобщение за извършено престъпление с рег. №296-ЗМ-
14/08.02.20218 г. от служител на МВР Иванов за постъпило по телефона от А. К. съобщение,
че на 07.02.2018 г. в 16 ч. В. П. реже с моторен трион дърва за огрев – обект на кражба (л. 57
от ДП).
Малко след това пристигнали служителите от РУ на МВР - Лозница - св. Н.Д. и св.
Л.Н., които поискали от подс. В. П., да представи документи за дървата и той отвърнал, че
4
има всичко. През това време между него и св. К. възникнал конфликт, при който двамата си
разменили обидни думи и псувни, които били чути от св. Д., св. М. и св. Н.. Подс. П. подал
сигнал на тел. 112 с оплакване, че водач на автомобил с peг. № РР 3706 АХ е спрял пред
дома му, снима го и го заплашва.
Св. Н., като видял че подсъдимият и св. К. са „много изнервени“, разпоредил на К. да
се отдалечи от мястото и той изпълнил разпореждането. Преди това К. казал: „Ти чу ли как
ме заплашва с убийство?“.
По-късно на място пристигнали полицейските служители – св. Н.К.в и св. В.Б.. Пред
тях св. К. заявил, че подс. В. П. се е заканил, че ще му отреже главата.
Твърденията на св. К., че подсъдимият на 07.02.2018 г. пред св. Д. и св. Н., тръгнал
към него с резачка и заявил, че ще му отреже главата ако не се махне, не се потвърждават от
останалите доказателства. Не се установява и твърдението в обвинителният акт, че
подсъдимият казал, по адрес на св. К.: „ще ти отрежа главата с машинката за дърва“.
От показанията на св. Д., Н. и М. се установява, че между К. и П. е възникнал
конфликт, че са разменили обидни думи и че св. Н. се е намесил, за да отстрани св. К. от
мястото, на което е бил подсъдимият. Но не се установява заплаха с убийство отправена от
подсъдимия към К..
Действително К. се е обърнал към служител на МВР, твърдейки че бил заплашен с
убийство, но това не се установява от събраните доказателства. Не се установява и че у К. е
възникнал страх от осъществяване на такова деяние. Действително той се е оплакал на
служителите на МВР, в заключението по СПЕ се твърди, че в момента на събитието и
месеците след него психичното му състояние покрива критериите на РАЗСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА. АДАПТАЦИОННА ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ, диагноза от
областта на граничната психиатрия, развило се в причинно следствена връзка с преживения
стрес по време на събитието и протичащо с високо ниво на тревожност, снижение в прага на
поносимост и издръжливост, но от поведението му не се установява такава проява на страх,
а напротив той е останал на местопроизшествието, явил се е и пред св. К. и Б., когато по-
късно са пристигнали на местопроизшествието и отново е заявил, че бил заплашен, че ще му
отрежат главата. Вещото лице установява, при извършен преглед през октомври 2019 г.,
което е повече от една година след деянието, състояние на пострадалия К., което покрива
критериите на разстройство в адаптацията и заключава, че това се дължи на думите и
заканите отправени към него. Но от събраните доказателства не се установява подсъдимият
да е отправил закана, че ще му отреже главата, нито у К. да е възникнало такова състояние
на страх.
Единствено св. К. твърди, че е отправена закана с убийство от подсъдимия. К. твърди и
че това е станало пред служителите на МВР. Така е заявил и пред св. Т. Б. – че пред
полицаите П. казал, че ще му отреже главата. Твърдението на К. е в разрез с показанията на
5
свидетелите, присъствали на местопроизшествието, включително служителите на МВР – Д.
и Н.. Св. М. на ДП е заявил: „В. се ядоса и каза на А., че ще му отреже главата“, но в
съдебно заседание категорично отрича да е давал такива показания и твърди, че между К. и
П. е имало само „скарване между тях“.
Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните доказателства
– показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, заключението по СПЕ,
писмените доказателства.
Не се установява, по несъмнен начин, че подс. П. се е заканил с убийство на К., като
казал: „Ще ти орежа главата с машинката за дърва“. Показанията на останалите свидетели,
освен К., са последователни, взаимно допълващи се и противоречат на тезата му, че
подсъдимият е изрекъл такива думи. Не се установява и че такова заканване, извършено
според К. пред няколко служители на МВР, на улицата, в присъствие и на други лица, би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Обвинението е недоказано. Присъдата не може да почива на предположения и
съответно са налице основанията за постановяване на оправдателна присъда.
Не е установено от събраните доказателства, че подсъдимият П. на 07.02.2018 г. е
осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК.
Протестът е неоснователен.
Твърдението на прокурора в протеста, че поведението на подсъдимия било агресивно,
арогантно и грубо и довело до разстройство в адаптацията на К. не е подкрепено от
събраните доказателства. Свидетелите твърдят за разменени обиди и реплики и от страна на
К. и от страна на П.. Св. М. твърди, че св. К. напсувал подсъдимия. Такъв конфликт може да
доведе до разстройство в адаптацията на св. К., но няма отношение към извод, че е
осъществен състав на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК.
Не може да се сподели и твърдението в протеста, че влошените отношения между
подсъдимия П. и св. К. обуславят категоричен извод, че е налице заканване и то е от
естество да възбуди основателен страх.
Правилно е отбелязал прокурорът в протеста, че пропуски в извършване на
полицейската работа, не следва да се тълкуват в ущърб на К., с оглед изминалия значителен
период от деянието до извършване на разследване по него, но не е възможно при липса на
достатъчно убедителни доказателства за виновността на подсъдимия да се постанови
осъдителна присъда.
Събрани са възможните доказателства и е направено нужното за изясняване на делото.
6
Но няма доказателства, от които да се направи безспорен и обоснован извод, че на
07.02.2018 г. П. е отправил закана с убийство към К..
Съдебният състав на ОС Разград след самостоятелен анализ на доказателствата
установява идентична фактическа обстановка с приетата от първоинстанционният съд и
споделя правните му изводи.
Съставът на въззивния съд, при проверка на законността, обосноваността и
справедливостта на обжалваната присъда, не установи нарушения, предполагащи отмяната
или изменението й. Поради това, на основание чл. 338 НПК,
РЕШИ:
Потвърждава присъда №231/30.06.2020 г. по нохд №926/2019 г. на
Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7