О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 299/13.2.2020г.

 

гр. Пловдив, 13.02.2020 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІХ състав, в закрито заседание на 13.02.2020 г. в, състав: 

                                                        

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

 

            като разгледа докладваното от съдия Русинов адм. дело № 3564 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

            Постъпила е молба за изменение на решение в частта за разноските с вх. № 23235/17.12.2019 г. от адвокат А., като пълномощник на Ж.Х.А.. Страната, претендира, че размерът на разноските следва да е по-нисък и съобразен с нормата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което същата следва да се определи в диапазона от 100 до 200 лева.

Ответната страна е изразила становище по искането в указания й срок, в което сочи, че Решение №2489/29.11.2019 г. е правилно и законосъобразно, включително в частта за определеното юрисконсултско възнаграждение. Аргументите в тази насока са, че производството по адм. д. № 3564/2019 г. е във връзка с обжалване Решение № 438/04.11.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, което е по реда на ДОПК, поради което приложение следва да намери приложение чл.161 ал.1 изр. 3 от ДОПК, според която разпоредба, на администрацията, вместо възнаграждение за адвокат, за всяка инстанция се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

Като разгледа искането и становището на ответната страна, съдът намира за установено следното:

Молбата за изменение на решението е подадено в срока за обжалване на решението, в съответствие с нормата на чл.248 от ГПК и е процесуално допустимо.

По същество същото е основателно.

Съдът се е произнесъл по основния съдебен спор с Решение №2489/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 3564/2019 г. на Административен съд – Пловдив, като е осъдил жалбоподателя да плати в полза на ТД на НАП - Пловдив сумата от 500.00 лева, като размерът им е определен съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1 за определяне на минималното дължимо адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че в случая не правилно е приложил правилото на чл.143 ал.4 от АПК. Разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК регламентира, че, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В мотивите на Тълкувателно решение № 3/13.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 5/2009 г. на ВАС, изрично е прието, че е налице непрецизност на цялата разпоредба на чл.143 от АПК, който, като резултат, не предвижда дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Мълчанието на законодателя относно дължимостта на разноски от страна на оспорващия при защита на органа от юрисконсулт води до заключение, че се касае именно за неуреден от АПК случай. Следователно, правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78 ал.8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г.). Последната нормата е процесуална и има незабавно действие, доколкото не е предвидено друго във връзка с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПрП/ при дела с определен материален интерес, каквото е настоящото дело. От друга страна, разпоредбата на чл.24 от НЗПрП указва, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., а настоящото дело е именно такова. Съгласно  чл.78 ал.8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г.) конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая, представителството, осъществено от юрисконсулт, е на главна страна, но същото не включва участие в съдебно заседание, а само изразяване на становище по възраженията на  жалбоподателя относно незаконосъбразността на Решение № 438/04.11.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено, като правилно и законосъобразно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Следва да се вземе предвид, че обемът на представените материали и доказателства е 32 страници. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено възнаграждение в размер на 150.00 лв., на основание чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ето защо, Решение  № 2489/29.11.2019 г., в частта му за разноските  следва да се измени, като на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ разноските в полза на ТД на НАП – Пловдив, следва да се намалят на 150.00 (сто и петдесет) лв.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.1 от ГПК във връзка чл.144 от АПК,  Административен съд – Пловдив, IX състав,

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ИЗМЕНЯ Решение № 2489/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 3564/2019 г. на Административен съд – Пловдив, в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА Ж.Х.А. , ЕГН **********,***, да заплати на ТД на НАП - Пловдив, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: