МОТИВИ по НОХД №20094410200020 по описа на РС-гр.Левски

 

Срещу подсъдимия А.С.Р. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 28.10.2008 г. в гр.Белене, обл. Плевен на ул.”Кирил и Методий” при управление на МПС – мотопед „Ванети”, с рег.№ЕН 12 25М, нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно ЗДвП: чл.25, ал.1 – водач на МПС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скоростта на движение, в резултат на което допуснал ПТП с насрещно движещо се ППС – велосипед „Bachini”, с което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на М. Великова Радулова, с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на долния край на малкия пищял /малеола фибуле/, което е довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник.

Престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

По искане на подсъдимия Р. и защитникът му, производството по делото е проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите и вещите лица.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия, така както е предявено. Пледира за осъдителна присъда, като определянето на наказанието предоставя на преценката на съда.

Гражданският ищец М. Радулова, по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласява да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, съгласява се при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство и експертните заключения. Моли съда, след приключване на съдебното следствие да осъди подсъдимия да й заплати претендираните суми.

            Подсъдимият Р. и защитникът му, по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласяват да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, съгласяват се при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство и експертните заключения.

            Подсъдимият Р. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

            Защитата на подсъдимия пледира същият да бъде признат за виновен, предвид обстоятелството, че се признава за виновен, не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт и квалификацията на деянието. Моли съда да му наложи наказание обществено порицание, предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Счита претенцията на гражданската ищца за претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишена по размер, а за имуществените вреди за недоказана по основание.

Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че съда с протоколно определение е одобрил изразеното от страните съгласие доказателствата от досъдебното производство и самопризнанията на подсъдимия да се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият А.С.Р. е роден на 09.08.1992 г., в гр.Свищов, живее в гр.Белене, ул.”Отец Паисий” №3, българин, с българско гражданство, със завършено основно образование, ученик в 10 – ти клас на Техникум по ядрена енергетика “Мария Кюри” гр.Белене, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

            Подсъдимият Р. е неправоспособен шофьор от категория „М”. На инкриминираната дата, в гр.Белене, обл.Плевен, около 17,00 часа, подсъдимият управлявал мотопед “Ванети” с рег. № ЕН 1225 М, като зад себе си возел и своя приятел  - свидетелят П.Ч.А.. Двамата тръгнали от домът на подсъдимия, като се придвижвали по ул.”Кирил и Методий” в града. В същото време, по същата улица, но в противоположна посока се движела пострадалата М. ***, управлявайки велосипед марка “Bachini”. На платното за движение на ул.”Кирил и Методий”, срещу дом №46, до източния бордюр, бил паркиран товарен автомобил “Рено Трафик” с рег. № ЕН 0927 АР, чиято предна част сочела посока север. Подсъдимият предприел маневра заобикаляне на така паркираният товарен автомобил, при която маневра мотопеда се отклонил на ляво, навлязъл и преминал косо в лявата лента на посоката си на движение. В този момент в противоположната посока на движение се движела и пострадалата с управляваният от нея велосипед. При продължаващо движение на двете превозни средства в западната лента – дясна за велосипедиста и лява за мотопедиста, настъпил челен удар между тях. В резултат на удара настъпило нарушаване устойчивостта на движение на превозните средства и свидетелката Радулова паднала на платното за движение с велосипеда, а мотопеда продължил движението си, като с предната си част се качил на западния бордюр, а със задната останал на платното за движение. Мястото на удара било срещу паркираният на улицата товарен автомобил.

            В резултат на пътнотранспортното произшествие на пострадалата М. Радулова е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на малкия пищял /малеола фибуле/, което е довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник.

От изложеното е видно, че с деянието си подсъдимия Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията и реда предвиден в НПК доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2008 г., с приложен към него фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства от 29.10.2008 г. – на един брой велосипед марка “Bachini”, предаден с протокол за доброволно предаване от В.Н.М., ведно с приложен фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства от 30.10.2008 г. на мотопед марка “Ванети” с рег. № ЕН 1225 М, ведно с приложен фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства от 30.10.2008 г. на МПС – товарен автомобил марка “Рено трафик” с рег. № ЕН 0927 АР, ведно с приложен фотоалбум към него, скица на автопроизшествието, протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и пострадалата, копие от свидетелството за регистрация на мотопеда, управляван от подсъдимия на инкриминираната дата, собственост на Олег Альошев Божков от гр.Белене, копие от застрахователна полица на мотопед “Ванети”, характеристична справка за непълнолетния подсъдим, заключенията на вещите лица по изготвените на досъдебното производство съдебно - автотехническа и съдебно - медицинска експертиза, протоколите за разпит на свидетелите, справка за съдимост.

             Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимия Р. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК,  тъй като същите изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на  досъдебното производство.

            Деянието е извършено от подсъдимия Р. по непредпазливост, при форма на вината престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

            Подсъдимият А.Р. виновно е нарушил правилата, установени в разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП, което виновно нарушение е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите неблагоприятни последици от деянието.

            Деянието е извършено от подсъдимия, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Деянието извършено от подсъдимия А.С.Р. следва да се квалифицира като престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК.

Подсъдимият Р. е извършил непредпазливо престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. На основание чл.63, ал.1, т.4 от НК съдът е заменил наказанието, предвидено в състава на извършеното престъпление, с наказанието лишаване от свобода до две години.

Наказанието на Р. следва да се определи задължително при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, дори и без да са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

При определяне вида на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, а именно: добрите характеристични данни за непълнолетния Р., както и обстоятелството, че продължава своето обучение с оглед придобиване на професионална квалификация, чистото му съдебно минало, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото, добро процесуално поведение, изразеното съжаление за извършеното, поради което приема, че по отношение на подсъдимия А.Р., наказанието лишаване от свобода до две години, което е без специален минимум, следва да бъде заменено с алтернативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.55 от НК, а именно наказание обществено порицание. Наказанието пробация в случая се явява нецелесъобразно, тъй като би затруднило Р. да изпълнява задълженията си, като ученик в професионална гимназия.

Подсъдимият Р. към момента на извършване на деянието е неправоспособен водач на МПС от категория “М”, поради което по отношение на същият не следва да се прилага разпоредбата на чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно да бъде лишен от право да управлява МПС за определен срок.

Съдът намира, че така определеното на А.Р. наказание обществено порицание, което съдът е постановил да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата в учебното заведение, в което учи, ще способства за постигане целите на наказанието по отношение на непълнолетния подсъдим.

 

                              ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ

 

Срещу подсъдимия в съдебно заседание са предявени за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалата М. ***, конституирана като граждански ищец по делото, както следва:

- за сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието неимуществени вреди – болки и страдания;

- и за сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието имуществени вреди – стойността на закупени консумативи за лечението.

            Видно от събраните по делото доказателства е, че в резултат на пътно транспортното произшествие, причинено от подсъдимия, за което същият е признат за виновен и му е наложено съответно наказание, на М. Великова Радулова са причинени неимуществени и имуществени вреди.

            При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, които подсъдимият следва да заплати на пострадалата, съдът съобрази, че на същата е причинена една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на малкия пищял /малеола фибуле/, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв крак за период около три месеца, при нормален оздравителен процес, съгласно заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза. Съдът съобрази и обстоятелството, че полученото травматично увреждане е наложило оперативна намеса за поставянето на метални пластини в крака, продължително лечение и необходимост от предвижване с помощни средства в продължение на 35 дни. При това положение, съдът счита, че сумата от 2000 лева ще обезщетят пострадалата Радулова за претърпените от нея болки и страдания, вследствие на причиненото й травматично увреждане, като за разликата до 3000 лева, съдът е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

При определяне размера на обезщетението, което подсъдимият Р. следва да заплати на пострадалата за причинените й в резултат на деянието имуществени вреди, съдът съобрази приетите по делото един брой фактура, ведно с приложена към нея касова бележка, издадени за закупени остеосинтезни средства на стойност 420 лева и два броя касови бележки, издадени за закупени лекарствени средства и извършени медицински услуги, като общо стойността на направените от Радулова разноски за лечение възлиза на 494,37 лева. При положение, че гражданският иск не е предявен за направените от пътно – транспортни разходи, във връзка с лечението, въпреки представените и приети в съдебно заседание касови бележки, удостоверяващи количество и стойност на бензин, съдът счита, че гражданският иск следва да бъде уважен за сумата от 494,37 лева, като за разликата до 700 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид гореизложеното, съдът е осъдил подсъдимия А.С.Р. да заплати на М. ***, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на деянието, като за разликата до 3000 лева е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан, както и сумата от 494,37 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на деянието – стойността на закупени консумативи за лечение, като за разликата до 700 лева е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Върху уважените размери на гражданските искове, съдът е осъдил подсъдимия Р. да заплати държавна такса в размер на 100 лева.

При този изход на делото, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Р. да заплати направените по делото разноски в размер на 186 лева.

            Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

         

 

МОТИВИ по НОХД №20094410200020 по описа на РС-гр.Левски

 

Срещу подсъдимия А.С.Р. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 28.10.2008 г. в гр.Белене, обл. Плевен на ул.”Кирил и Методий” при управление на МПС – мотопед „Ванети”, с рег.№ЕН 12 25М, нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно ЗДвП: чл.25, ал.1 – водач на МПС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скоростта на движение, в резултат на което допуснал ПТП с насрещно движещо се ППС – велосипед „Bachini”, с което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на М. Великова Радулова, с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на долния край на малкия пищял /малеола фибуле/, което е довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник.

Престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

По искане на подсъдимия Р. и защитникът му, производството по делото е проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите и вещите лица.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия, така както е предявено. Пледира за осъдителна присъда, като определянето на наказанието предоставя на преценката на съда.

Гражданският ищец М. Радулова, по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласява да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, съгласява се при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство и експертните заключения. Моли съда, след приключване на съдебното следствие да осъди подсъдимия да й заплати претендираните суми.

            Подсъдимият Р. и защитникът му, по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласяват да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, съгласяват се при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство и експертните заключения.

            Подсъдимият Р. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

            Защитата на подсъдимия пледира същият да бъде признат за виновен, предвид обстоятелството, че се признава за виновен, не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт и квалификацията на деянието. Моли съда да му наложи наказание обществено порицание, предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Счита претенцията на гражданската ищца за претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишена по размер, а за имуществените вреди за недоказана по основание.

Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че съда с протоколно определение е одобрил изразеното от страните съгласие доказателствата от досъдебното производство и самопризнанията на подсъдимия да се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият А.С.Р. е роден на 09.08.1992 г., в гр.Свищов, живее в гр.Белене, ул.”Отец Паисий” №3, българин, с българско гражданство, със завършено основно образование, ученик в 10 – ти клас на Техникум по ядрена енергетика “Мария Кюри” гр.Белене, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

            Подсъдимият Р. е неправоспособен шофьор от категория „М”. На инкриминираната дата, в гр.Белене, обл.Плевен, около 17,00 часа, подсъдимият управлявал мотопед “Ванети” с рег. № ЕН 1225 М, като зад себе си возел и своя приятел  - свидетелят П.Ч.А.. Двамата тръгнали от домът на подсъдимия, като се придвижвали по ул.”Кирил и Методий” в града. В същото време, по същата улица, но в противоположна посока се движела пострадалата М. ***, управлявайки велосипед марка “Bachini”. На платното за движение на ул.”Кирил и Методий”, срещу дом №46, до източния бордюр, бил паркиран товарен автомобил “Рено Трафик” с рег. № ЕН 0927 АР, чиято предна част сочела посока север. Подсъдимият предприел маневра заобикаляне на така паркираният товарен автомобил, при която маневра мотопеда се отклонил на ляво, навлязъл и преминал косо в лявата лента на посоката си на движение. В този момент в противоположната посока на движение се движела и пострадалата с управляваният от нея велосипед. При продължаващо движение на двете превозни средства в западната лента – дясна за велосипедиста и лява за мотопедиста, настъпил челен удар между тях. В резултат на удара настъпило нарушаване устойчивостта на движение на превозните средства и свидетелката Радулова паднала на платното за движение с велосипеда, а мотопеда продължил движението си, като с предната си част се качил на западния бордюр, а със задната останал на платното за движение. Мястото на удара било срещу паркираният на улицата товарен автомобил.

            В резултат на пътнотранспортното произшествие на пострадалата М. Радулова е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на малкия пищял /малеола фибуле/, което е довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник.

От изложеното е видно, че с деянието си подсъдимия Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията и реда предвиден в НПК доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2008 г., с приложен към него фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства от 29.10.2008 г. – на един брой велосипед марка “Bachini”, предаден с протокол за доброволно предаване от В.Н.М., ведно с приложен фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства от 30.10.2008 г. на мотопед марка “Ванети” с рег. № ЕН 1225 М, ведно с приложен фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства от 30.10.2008 г. на МПС – товарен автомобил марка “Рено трафик” с рег. № ЕН 0927 АР, ведно с приложен фотоалбум към него, скица на автопроизшествието, протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и пострадалата, копие от свидетелството за регистрация на мотопеда, управляван от подсъдимия на инкриминираната дата, собственост на Олег Альошев Божков от гр.Белене, копие от застрахователна полица на мотопед “Ванети”, характеристична справка за непълнолетния подсъдим, заключенията на вещите лица по изготвените на досъдебното производство съдебно - автотехническа и съдебно - медицинска експертиза, протоколите за разпит на свидетелите, справка за съдимост.

             Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимия Р. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК,  тъй като същите изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на  досъдебното производство.

            Деянието е извършено от подсъдимия Р. по непредпазливост, при форма на вината престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

            Подсъдимият А.Р. виновно е нарушил правилата, установени в разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП, което виновно нарушение е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите неблагоприятни последици от деянието.

            Деянието е извършено от подсъдимия, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Деянието извършено от подсъдимия А.С.Р. следва да се квалифицира като престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК.

Подсъдимият Р. е извършил непредпазливо престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. На основание чл.63, ал.1, т.4 от НК съдът е заменил наказанието, предвидено в състава на извършеното престъпление, с наказанието лишаване от свобода до две години.

Наказанието на Р. следва да се определи задължително при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, дори и без да са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

При определяне вида на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, а именно: добрите характеристични данни за непълнолетния Р., както и обстоятелството, че продължава своето обучение с оглед придобиване на професионална квалификация, чистото му съдебно минало, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото, добро процесуално поведение, изразеното съжаление за извършеното, поради което приема, че по отношение на подсъдимия А.Р., наказанието лишаване от свобода до две години, което е без специален минимум, следва да бъде заменено с алтернативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.55 от НК, а именно наказание обществено порицание. Наказанието пробация в случая се явява нецелесъобразно, тъй като би затруднило Р. да изпълнява задълженията си, като ученик в професионална гимназия.

Подсъдимият Р. към момента на извършване на деянието е неправоспособен водач на МПС от категория “М”, поради което по отношение на същият не следва да се прилага разпоредбата на чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно да бъде лишен от право да управлява МПС за определен срок.

Съдът намира, че така определеното на А.Р. наказание обществено порицание, което съдът е постановил да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата в учебното заведение, в което учи, ще способства за постигане целите на наказанието по отношение на непълнолетния подсъдим.

 

                              ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ

 

Срещу подсъдимия в съдебно заседание са предявени за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалата М. ***, конституирана като граждански ищец по делото, както следва:

- за сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието неимуществени вреди – болки и страдания;

- и за сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието имуществени вреди – стойността на закупени консумативи за лечението.

            Видно от събраните по делото доказателства е, че в резултат на пътно транспортното произшествие, причинено от подсъдимия, за което същият е признат за виновен и му е наложено съответно наказание, на М. Великова Радулова са причинени неимуществени и имуществени вреди.

            При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, които подсъдимият следва да заплати на пострадалата, съдът съобрази, че на същата е причинена една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на малкия пищял /малеола фибуле/, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв крак за период около три месеца, при нормален оздравителен процес, съгласно заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза. Съдът съобрази и обстоятелството, че полученото травматично увреждане е наложило оперативна намеса за поставянето на метални пластини в крака, продължително лечение и необходимост от предвижване с помощни средства в продължение на 35 дни. При това положение, съдът счита, че сумата от 2000 лева ще обезщетят пострадалата Радулова за претърпените от нея болки и страдания, вследствие на причиненото й травматично увреждане, като за разликата до 3000 лева, съдът е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

При определяне размера на обезщетението, което подсъдимият Р. следва да заплати на пострадалата за причинените й в резултат на деянието имуществени вреди, съдът съобрази приетите по делото един брой фактура, ведно с приложена към нея касова бележка, издадени за закупени остеосинтезни средства на стойност 420 лева и два броя касови бележки, издадени за закупени лекарствени средства и извършени медицински услуги, като общо стойността на направените от Радулова разноски за лечение възлиза на 494,37 лева. При положение, че гражданският иск не е предявен за направените от пътно – транспортни разходи, във връзка с лечението, въпреки представените и приети в съдебно заседание касови бележки, удостоверяващи количество и стойност на бензин, съдът счита, че гражданският иск следва да бъде уважен за сумата от 494,37 лева, като за разликата до 700 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид гореизложеното, съдът е осъдил подсъдимия А.С.Р. да заплати на М. ***, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на деянието, като за разликата до 3000 лева е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан, както и сумата от 494,37 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на деянието – стойността на закупени консумативи за лечение, като за разликата до 700 лева е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Върху уважените размери на гражданските искове, съдът е осъдил подсъдимия Р. да заплати държавна такса в размер на 100 лева.

При този изход на делото, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Р. да заплати направените по делото разноски в размер на 186 лева.

            Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: