РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на втори октомври две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 157 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.Ж.А., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление
/НП/ № 444/23.07.2019г., издадено от зам.директора на РДГ-София, с което на
основание чл.266, ал.1, пр.1 и чл.275, ал.1, т.2 ЗГ, Заповед РД
49-199/16.05.2011г. на МЗХ и чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН на жалбоподателя е
наложено административно наказание - глоба в размер 400 лв. за нарушение на
чл.104, ал.1, т.5 ЗГ /сече немаркирани с контролна горска марка дървета/ и е
определено обезщетение, което следва да заплати в размер на 195.50 лв.
В
жалбата е заявено от страна на А.А., че не е извършил описаното в НП-то
нарушение. Жалбоподателят заявява, че през 2018г. е изгубил личната си карта,
за което уведомил РУ-Левски и си подал документи за нова, като на 16.11.2018г.
му била издадена нова лична карта с №*********, а другата била обявена за
невалидна. Жалбоподателят твърди, че след този случай получил уведомление, че е
изтеглил паричен заем със старата си лична карта, както и получил процесното
НП. Твърди още, че районът, в който е извършено описаното нарушение, му е
непознат и никога не е ходил там, като във връзка със случая е подал жалба до
РУ-Левски за проверка и образуване на досъдебно производство, тъй като някой си
служи с изгубената му лична карта. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да
се отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят А.Ж.А., който е бил задължен от съда да се яви
лично, се явява и заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество на делото
моли за отмяна на обжалваното НП, тъй като не е извършил нарушението и не е
идвал никога в района.
Въззиваемата страна РДГ-София, както и РП-Пирдоп не
изпращат свои представители и не вземат отношение.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
23.01.2019 г., около 11.30 часа
свидетелите И.А.И. – горски стражар към ТП ДГС Пирдоп, М.Г.В. –
старши лесничей към ТП ДГС Пирдоп и Б.М.М. – горски стражар към ТП-ДГС Пирдоп,
извършили проверка в местността „Мали Телиш“
в отдел 153, подотдел „в“
в землището на с.Буново, общ.Мирково.
Свидетелите установили, че в сечището имало
отсечена немаркирана с тяхна контролна горска марка дървесина в размер на 7.82
м3 пр. дърва за огрев от цер. В сечището, за което позволително за сеч било издадено на името на
„Танеците Агрофорест“ ЕООД, имало отсечени 20 бр. немаркирани дървета, върху
пъновете на които имало прясна „задялка“ и били отбелязани със синя боя в
основата, без контролна горска марка. Дървесината не била налична, тъй като
била извозена от фирмата-ползвател. За нарушението бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ на името на лицето А.Ж.А. с док. за
самоличност л.к. №*********, издаден на 19.10.2016г., която
лична карта към 23.01.2019г. била обявена за невалидна и лицето било вече
снабдено с нова – с №*********, издадена на 16.11.2018г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена
въз основа на показанията на свидетелите И.А.И. и М.Г.В.,
дадени в хода на съдебното следствие, приобщените писмени доказателства - АУАН
серия ЮЗДП 2012, № 018586 от 23.04.2019 година; наказателно постановление № 444/23.07.2019г.; констативен протокол
№6000476/23.01.2019г.; сортиментна ведомост за отдел 153
„в“ за 2019г.; документи, постъпили от ОДМВР-Плевен.
Разпитаните като свидетели И.И. и М.В.
нямат ясни спомени за процесния случай, още по-малко за лицето-нарушител. На
свидетеля И. е предявен АУАН-ът за запознаване, като същият заявява, че той го
е писал. Спомня си, че в посочения подотдел имало нарушение, за което е
съставен констативен протокол. Заявява, че в онзи момент там имало много хора –
сменяли се, след това идвали други и той не могъл да ги запомни. Твърди, че от
4-5 човека, които били на мястото, поискали документи, след което на същите
били съставени актове. Свидетелят И. не си спомня дали лицето, което вижда в
съдебната зала- А.Ж.А., го е виждал на мястото и дали му е съставял АУАН. Не си
спомня нещо да го е усъмнило в документите за самоличност на лицата, на които е
съставил актове. Другият свидетел – М.В., си спомня, че са ходили на терен на
проверка, констатирали нарушението, направили протокол и след това „горският“
/визира свидетелят И./ останал да си издирва нарушителя, за което имал
3-месечен срок. Свидетелят В. твърди, че той не е искал от никого документи за
самоличност, че е вървял след „горския“ и не се е „разправял“. Свидетелят заявява,
че не познава жалбоподателя, когото вижда в залата и че на мястото на
проверката е имало много хора от малцинствата, които били „еднакви“, поради
което нямало как да помни точно жалбоподателя. Заявява, че те с Б.М. са били
свидетели, тъй като И. не можел сам да състави АУАН.
В констативния протокол, съставен на
23.01.2019г. никъде в описаните факти относно проверката не е записано името на
А.Ж.А. и не е отбелязван той като нарушител на разпоредби по ЗГ, но от този
протокол става ясно, че в действителност служителите на ТП ДГС-Пирдоп са
установили сеч на немаркирана дървесина, която била извозена, но била изсечена
в сечището, за което било издадено позволително за сеч на определено дружество,
за което не е ясно има ли нещо общо с лицето, сочено за нарушител.
Точно
3-месеца след съставяне на констативния протокол е съставен АУАН срещу А.Ж.А.
за сеч на немаркирана дървесина в размер на 7.82
м3 пр. дърва за огрев от цер. В АУАН има положени подписи за съставител,
свидетели и нарушител. На основание на този АУАН е издадено процесното НП №444/23.07.2019г.
От
ОДМВР-Плевен е постъпил набор от писмени доказателства, изискани от съда. С
декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, А.Ж.А. е декларирал на 05.11.2018г., че два дни по-рано – на
03.11.2018г. в гр.Левски е изгубил личната си карта. По повод на тази
декларация на А. са съставени акт за установяване на административно нарушение
и наказателно постановление, с което, на основание чл.81, ал.2, т.2 ЗБЛД бива
наказан с глоба от 30 лв. за нарушение на чл.7, ал.1 ЗБЛД за това, че поради
неправилно съхранение е изгубил личната си карта. Представено е и заявление за
издаване на нова лична карта. Самата нова лична карта е представена като
приложение към жалбата и е видно, че тя е издадена на 16.11.2018г.
и е с №*********. В писмото на ОДМВР Плевен до съда е посочено, че лична карта
№*********, издадена на 19.10.2016г., е със статус „Невалидна“ от 06.11.2018г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 30.07.2019 г. с обратна разписка, а
жалбата е подадена по пощата на 31.07.2019 г.).
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на наказателното постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено.
Компетентността
на издаващия наказателното постановление зам.директор на РДГ се извежда от изричен
акт на министъра на земеделието и храните- Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011
г., с която е определено кои лица имат правомощие да издават НП по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, сред които лица са
заместниците на Директорите на РДГ при невъзможност на последните да изпълняват
правомощията си. Видно от Заповед №РД05-226/15.07.2019г., за периода от
17.07.2019г. до 26.07.2019г. функциите на директор на РДГ-София, се изпълняват
от зам.директора Филип Ковашки, който е и издател на обжалваното НП. Чл.275,
ал.1, т.2 ЗГ повелява, че НП по този закон се издават от оправомощените от
министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните
дирекции по горите. АУАН също е издаден от компетентен орган. Според чл.274,
ал.1, т.2 ЗГ нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му
могат да се установяват от служители в държавните горски стопанства, които
заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. Именно такова лице
е актосъставителят И.И., който заема длъжността „горски стражар“ в ТП ДГС Пирдоп.
Независимо
обаче, че жалбата е в срок, а АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
безспорно се доказа в процеса, че е истинно твърдението на жалбоподателя, че е
изгубил своя документ за самоличност още през 2018г. и той е бил обявен за
невалиден от МВР, с какъвто статус е бил и към момента на процесната проверка -
23.01.2019г., при която е констатирано нарушение на разпоредби на Закона за
горите, а именно: сеч на немаркирана дървесина. При това положение, съдът не
само е длъжен да приеме, че нарушението не е извършено от жалбоподателя, но и
следва да изпрати материалите на прокуратурата за извършване на проверка, макар
в жалбата да се твърди, че такава вече е инициирана пред РУ-Левски.
Задължение
на административнонаказващия орган се явява да докаже административното
нарушение от страна на административно-привлеченото лице, като макар в случая
деяние да се доказва, не се доказва неговият автор. Разпитаните свидетели
изобщо не успяха да потвърдят някога да са виждали лицето-жалбоподател, макар
че именно, за да могат те да го видят в съдебна зала, той бе задължен да се яви
лично. Същият е непознат за свидетелите. Освен това, свидетелите не успяха да
изяснят как точно са извършили преценка кое е лицето-нарушител, на което следва
да се състави АУАН, а дори и да бяха изложили такива факти в съдебното
заседание, то те щяха да допълват фактическата обстановка, което е недопустимо
да се прави за първи път пред съда. Фактическата обстановка следва да е
цялостно и пълно описана в АУАН и НП, като в настоящия случай това не е сторено
и е повлякло и нарушения от процесуално естество, а именно: нарушение на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Въззиваемата страна, чиято е тежестта за доказване
авторството на нарушението, не е поискала изготвянето на съдебно-графологична
експертиза за проверка на подписа в АУАН, като дори и без такава обаче, е видно
и с просто око разминаването в подписите, фигуриращи в АУАН и в документите,
представени от ОДМВР- Плевен.
Съществува
и друга индиция, че нарушението не е било извършено от жалбоподателя, а именно:
че същият е от географски район, отдалечен от мястото на нарушението, като
нееднократно той е заявил – както в жалбата, така и пред съда, че никога не е
идвал в този район.
Ето защо, с оглед на изложеното, жалбата се явява основателна
и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради
недоказаност авторството на нарушението.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 444, издадено от зам.директора на РДГ-София
на 23.07.2019 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.266, ал.1, пр.1 ЗГ
на А.Ж.А., ЕГН: ********** ***, е
наложена ГЛОБА в размер 400 лв. за нарушение на чл. 104, ал.1, т.5 ЗГ и му е
вменено да заплати и обезщетение в размер на 195.50 лв. в полза на
ЮЗДП-Благоевград, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
След
влизане в сила на решението, АНД №157/2019г. на РС-Пирдоп ДА СЕ ИЗПРАТИ на
Районна Прокуратура – Пирдоп за проверка за извършено престъпление по чл.318 НК
или друга наказателноправна разпоредба, с указание, че след извършване на
проверката, следва делото да бъде върнато на РС-Пирдоп.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: