№ 22
гр. Русе, 05.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов
Пламен Дочев
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от С. Сирманов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224500600694 по описа за 2022 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 26003, постановена на 01.07.2022г. по НОХД № 1886/2022г.,
Районен съд - Русе, признал подсъдимия А. Д. А., ЕГН ********** за виновен в това, че в
периода от 18.05.2015г. до 08.12.2015г., в Русе и в гр.Сливо поле, Област - Русе, при усло‐
вията на продължавано престъпление, на девет пъти, сам и в съизвършителство с А. Б. М., с
цел да набави имотна облага за себе си и за А. М., възбудил и поддържал заблуждение у М.
Д. И., Д.Д. П.а, Р.Х.К., Г.Ц.П. и И.М.Х. и с това им причинил имотна вреда в общ размер
18577,76 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 и чл.54
от НК го осъдил на лишаване от свобода за четири години, като определил първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието.
Със същата присъда Районен съд - Русе признал за виновен и А. Б. М. ЕГН
********** в това, че в периода от 18.05.2015г. до 23.05.2015г. в Русе, при условията на
продължавано престъпление, на пет пъти, сам и в съизвършителство с А. А., с цел да набави
имотна облага за себе си и за А. А., възбудил и поддържал заблуждение у М. Д. И. и Д.Д.
П.а и с това им причинил имотна вреда в общ размер 12624,82 лв., поради което и на
основание чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от
свобода за една година и шест месеца, като определил първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието.
С присъдата си Районен съд - Русе постановил вещественото доказателство
1
мобилен телефон, Samsung Galaxy S6 Edge, да бъде върнат на собственика му - Г.Ц.П..
С оглед така постановената присъда на подсъдимите били възложени
разноските, направени в хода на наказателното производство.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.М. Р. от АК - Русе,
упълномощен защитник на подсъдимия А. М.. В нея се твърди, че присъдата е прекомерна,
неправилна и постановена в нарушение на материалния закон. С оглед така изброените
оплаквания, защитникът иска присъдата да бъде отменена изцяло, а подсъдимият А. М. да
бъде признат за невинен. Алтернативно поддържа оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание, като предлага същото да бъде намалено до минимума, а
изтърпяването му отложено за неконкретизиран изпитателен срок.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв. С. С. от АК - Русе,
упълномощен защитник на подсъдимия А. А.. В нея се твърди, че присъдата е постановена в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения,
а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отменена, а вместо нея
постановена друга, с която подсъдимият бъде оправдан. Алтернативно предлага след
отмЯ. на присъдата, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, както и
присъдата да се измени, като наложеното наказание се намали до законовия минимум.
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитниците и подсъдимите
поддържат жалбите на посочените в тях основания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жалбите са
неоснователни и предлага присъдата да се потвърди.
Частният обвинител С. К. и повереникът му адв.Тихомир Н., дават
становище, че присъдата е правилна и молят да бъде потвърдена изцяло.
Частните обвинители М.. Д. и Д. Г., редовно призовани, не се явяват и не
вземат становища по жалбите.
В последната си дума подсъдимият А. А. се позовава на влошеното си
здравословно състояние и заявява, че е невинен.
В последната си дума подсъдимият А. М. заявява съжаление за
извършеното.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посо‐
чени в жалбата и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от НПК,
констатира:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно
изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени следните фак‐
тически положения:
Подсъдимият А. Д. А. е роден на 20.09.1976г. в Русе. Има постоянен и
настоящ адрес в с.Малко Враново, Област - Русе. ул.****. Притежава българско
гражданство и основно образование. Не е семеен. Завършил е основно образование. Не
2
работи.
Подсъдимият А. Б. М. е роден на 27.03.1981г. в Русе. Има постоянен и
настоящ в с.Малко Враново, Област - Русе, ул.„****. Български гражданин, с начално
образование, неженен, неосъждан, не работи.
Двамата подсъдими се познават и през 2015г. били приятели. На
18.05.2015г. те срещнали в района на Автогара-Юг свид.П.П., когото до момента не
познавали. Заговорили го и подсъдимият А. А. разказал, че дъщеря, която имала рожден
ден, си счупила мобилния телефон. Искал да й купи друг, но нямал право. В подкрепа на
твърденията си показал па свидетеля счупен мобилен телефон и попитал дали е купувал
телефон от мобилен оператор. Като узнал, че не е, го помолил да купи на свое име такъв и
да му го предостави срещу възнаграждение от 100 лв. Свидетелят се съгласил, но в
магазина, се отказал. тогава подсъдимите го запитали дали има познати, които могат да
купят телефони на свое име и срещу „някой лев” като ги дадат на подсъдимите. Тогава
свид.П. П. ги завел в дома на своята племенница - свидетелката М. И. и сестра си - Д. П.а.
Подсъдимите убедили свид.М.. И., че двамата имали желание да закупят на лизинг мобилни
телефони, но получавали отказ от мобилните оператори. Помоли ли я да сключи на свое име
договор е мобилен оператор и в качеството си на „лизингополучател” да купи мобилен
телефон. Изрично я уверили, че те ще плащат редовно вноските и всички такси по договора.
За услугата й обещали възнаграждение. Свидетелката им се доверила и подсъдимите я
закарали с майка й Д. П.а и свид. П. П., до магазин на „М-тел”, в Русе, на ул.„Б.”№ 23.
Подс.А. А. обяснил на свид.К.Л., служител в офиса, че свид.М.. И. е незряща и иска да си
купи на изплащане мобилен телефон. Свидетелката била дългогодишен клиент на опе‐
ратора и получила от служителя, договор № *********/18.05.2015г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, ведно с приложение № 1 към него, което определяло
условията за ползване на тарифен план „М-тел безкрай 40” за две години. Сключването на
такъв договор с предоставянето на нова СИМ карта с № за разговори ********** било
задължително условие при закупуване мобилен телефон на изплащане, като за целта
свидетелката подписала и договор за продажба на изплащане № *********. С него закупила
избраният от подс.А. А. мобилен телефон Iphone 6 16 GB Gold, в пакет със СИМ карта за
двадесет и три месеца. Подсъдимият заплатил първоначална вноска от 60 лв., а съгласно
договора, свидетелката се задължавала да заплати всички останали, или общо 1380 лв.
Веднага след като излезли от офиса, подс.А. А. позвънил на неустановено
по делото лице и предложил да му продаде закупения телефон. След като се уговорили,
подс.А. М. се отдалечил с телефона в неизвестна посока. Когато се върнал, предал на
подс.А. А. получената сума.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, стойността на мобилния телефон Iphone 6 16 GB Gold, възлиза на 2300 лв.
Веднага след това, подсъдимите завели свид.М.. И. в офис на мобилния
оператор „Теленор”, в Русе, на ул.„А.”№ 51. Подс.А. А., отново обещал, че ще заплаща
всички дължими вноски и тя сключила договор за мобилни услуги №
3
*********/18.05.2015г., с който й бил предоставен мобилен телефон Samsung Galaxy S6
32GB White, ведно със СИМ карта № ******** по абонаментен план, на стойност 99,99 лв.
месечно, за две годишен срок. Лизинговата стойност на мобилното устройство възлизала на
1025,57 лв. за която сума тя подписала запис на заповед.
След като напуснали магазина, свид.М.. И. предоставила на подс.А. А.
мобилния телефон и издадената СИМ карта.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, причинената щета възлиза на 3425,33 лв.
Подсъдимите завели свид.М.. И. и М.. П.а и до магазин за продажба на
мобилни телефони „Клик-клак”, в Русе, като им указали да продадат телефона. Двете били
посрещнати от свид. Диян А.ов, който изготвил договор за покупко-продажба от 18.05.2015
год., с който закупил мобилния телефон от свид.М.. И.. Впоследствие той бил продаден на
свид.В.Г..
На 20.05.2015г. подсъдимите отново посетили дома на свид. М.. И. и майка
и. Отново им обяснили, че мобилните оператори и магазините отказват да им предоставят
стоки на изплащане, а подс. А. А. имал желание да закупи за себе си мобилен телефон, а на
съпругата си таблет. По този начин убедили двете жени да закупят тези вещи на името на
свид.М.. И., срещу обещание за финансова компенсация. Тъй като имала нужда от пари,
вярвайки па обещанията им, включително, че няма да погасява никакви вноски, тя отново се
съгласила. Заедно е подсъдимите отишла в магазина на „М-тел” на ул.„Б.”№ 23.
Подсъдимият А. А. влязъл с нея в магазина и от нейно име поискал да й бъде предоставена
възможност да закупи мобилен телефон на изплащане. Моделът отново посочил сам, а на
свидетелката били представени нови приложения и договор за продажба на изплащане,
обвързани с предходно сключения от нея договор. Съгласно приложение № 1 към договор №
50270793 от 20.05.2015г. тя получавала нова СИМ карта с № за разговори **********, с
тарифен план „М-тел безкрай 30” за срок от две години, а с договор за продажба на
изплащане № ********* от 20.05.2015г. получила мобилен телефон „Samsung Galaxy S 6 32
GB White” ведно със СИМ карта ******. Подс.А. А. отново заплатил първоначална такса от
48 лв., а според договора, свидетелката се задължавала да заплати в срок от двадесет и три
месеца още 1104 лв.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, стойността на причинената щета, възлиза на 1794 лв.
Веднага, след като излезли от обекта, с л.а. управляван от подс.А. А.,
подсъдимите закарали свид.М.. И. и майка й до магазин на „Теленор”, в гр.Тутракан,
Област - Силистра. Подс. А. А., отново обяснил, че придружава незрящата свид. М.. И.,
която желае да закупи на таблет. В резултат й бил представен за подпис договор за мобилни
услуги - № 6131 19443/20.05.2015г., с абонаментен план Go Webunlimited 2500 64 kbps на
стойност 13,90 лв. за срок от две години. По силата на договора й бил предоставен и таблет
„Lenovo Yoga” 2 10.1 HD, за изплащането на който подписала договор за лизинг за срок от
4
двадесет и три месеца, при месечна вноска в размер 25,99 лв.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, стойността на причинената щета, произтичаща от договора е в размер 931,37 лв.
Получените от свид.М. И. вещи - мобилен телефон, таблет и СИМ карти, тя
предоставила на подсъдимите, които впоследствие ги продали на неустановени по делото
лица, а получените пари изхарчили за свои нужди.
На 21.05.2015г., по утвърдената вече схема, с обещания за предоставяне на
финансова облага, и липсата на бъдещи задължения, подсъдимите взели от дома им Д. П.а
и дъщеря й - свид.М.. И.. Отново отишли в магазина на „М-тел” на ул.„Б.”№ 23. Този път
свид.М.. И. и подс.А. М. останали в автомобила. В магазина влезли само Д. П.а и подс.А. А..
Той разяснил на свид.Кремена Пухлева, служителка в офиса, че възрастната жена има же‐
лание да ползва мобилни услуги. В резултат, на Д. П.а били предложени за подпис договор
№ *********/21.05.2015г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, с две
приложения № 1 от същата дата, както и две СИМ карти с различни абонаментни планове.
Съответно СИМ карта с № ************* за план „Мтел безкрай 40” за срок от две години и
месечна абонаментна такса 40 лв. и карта с № ********* за план „Мтел трансфер М” за две
години с месечна абонаментна такса 20 лв. След напускане на обекта, подс.А. А. взел от Д.
П.а СИМ картите, които с подс.А. М. ползвали докато операторът ги изключил поради
неплащане на месечните вноски.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, стойността на причинената щета възлиза на 1440 лв.
Веднага след като напуснали офиса, подсъдимите завели двете жени до
магазин „Виваком”, в хипермаркет „Кауфланд-2” в ЖК „Дружба” - Русе. Там подс.А. А.
представил свид.М.. И. като желаеща да закупи мобилен телефон на изплащане, който сам
избрал. На свидетелката били предоставени за подпис заявление/договор №
******************. С него й била предоставена СИМ карта, № ******* на абонаментен
план Vivacom net&call M" на стойност 19,99 лв. месечно. Съгласно приложение № 1 към
договора й бил предоставен и мобилен телефон „Samsung Galaxy S 6” с IMEI
**********. Според условията на лизинга, свидетелката дължала двадесет и три вноски по
43,29 лв. и още ед на в размер 43,33 лв.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно- счетоводна
експертиза, стойността на причинената щета възлиза на 1518,76 лв.
Когато излезли от магазина, подс.А. А. взел от свидетелката мобилния
телефон, който впоследствие с подс.А. М. продали на неустановено но делото лице.
Получените парични средства изхарчили за лични нужди.
На 23.05.2015г. подсъдимите отново потърсили в дома им свидетелката М.
И. и нейната майка. Поискали последната да закупи на свое име телевизор на лизинг, който
бил необходим на подсъдимия А. М., който обещал да го изплаща сам. Свидетелката отново
повярвала на подсъдимите, че магазините и кредитните институции им отказват договори за
5
лизинг и, че само формално ще бъде вписана като купувач, а в действителност телевизорът
ще се изплаща от подс. А. М..
След като се съгласила да му направи исканата услуга, подсъдимите
закарали Д. П.а до магазин „Технополис” в Русе. След като подс.А. М. си избрал телевизор
„LG”, модел 42LB620U на стойност 799 лв., двамата подсъдими представили Д. П.а на
кредитния консултант на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. След като подсъдимият А.
М. заплатил първоначалната вноска от 20 лв., на Д. П.а бил представен договор за
потребителски кредит **********г., с който се задължавала да изплати общо двадесет и
четири месечни вноски по 50,64 лв. След като напуснали обекта, подс.А. М. взел
телевизора, но впоследствие не заплатил нито една лизингова вноска.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, стойността на причинената щета, възлиза на 1215,36 лв.
На 21.05.2015г. свид.М. И. подписала с подс.А. М. договор за покупко-
продажба, по сила на който му прехвърлила собствеността върху мобилните телефони
Samsung S-6-I срещу 200 лв. и Samsung S-6-I срещу 220 лв. На 21.05.2015г. свидетелката М.
И. подписала с подс.А. А. договор за покупко-продажба, по сила на който му прехвърлила
собствеността върху таблет „Lenovo” срещу 60 лв. Двата договора били подписани и от Д.
П.а, в качеството й на „придружител”.
На 23.05.2015г. свидетелката М. И. с договор за покупко-продажба,
прехвърлила на подсъдимия А. М. собствеността върху телевизор „LG” срещу 60 лв.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза, ръкописният текст в договорите, с изключение на текста „Д.Д. П.а”, разположен
след полетата „подпис” в договорите от 21.05.2015г., е изпълнен от едно и също лице,
различно от свид.М. И. и Д. П.а. Ръкописният текст „Д.Д. П.а”, разположен след полетата
„подпис” в договорите от 21.05.2015г. е изпълнен от Д. П.а. Подписите, положени в графата
„продавач” в договорите от 21.05.2015г., са изпълнени от свид. М. И.. Подписът, положен в
графата „продавач” в договора от 23.05.2015г., е изпълнен от Д. П.а. Подписът, положен в
горната част на договора за покупко-продажба от 21.05.2015г. с предмет на договора
Samsung S-6-1 от името на Д. П.а не е изпълнен от нея. Експертът не е констатирал
индикации за умишлено изменяне на почерка, с който е изпълнен ръкописният текст.
На 25.06.2019г. около обяд, свид.Р.К. се намирал зад автобусната спирка на
бул.„Цар Освободител” в посока Кооперативния пазар. До него спрял л.а.„Крайслер Гранд
Вояджър” с peг. № *****, тъмносин на цвят, собственост на подс.А. А.. Той излязъл от
автомобила и заговорил свидетеля. Разказал, че дъщеря му си е изгубила мобилния телефон
и той има желание да й купи нов, но от мобилните оператори и магазините му отказвали
сключване на договор. Изрично заявил, че ако купи на свое име мобилен телефон, вноските
ще заплаща сам, а за услугата ще му заплати 80 лв. Тъй като имал нужда от пари, свид.Р.К.
се съгласил веднага, с надеждата, че ще спечели пари, без да се задължи финансово.
Подс.А. А. го откарал до магазин „Кауфланд-2” в ж.к.„Дружба”. Отвел го до
6
магазин на „Теленор”, разположен на територията на хипермаркета. Взел личната му карта и
обяснил на служителя, че възрастният човек желае да закупи мобилен телефон на лизинг,
като отново сам избрал модела на устройството. На свидетеля Р.К. бил представен за подпис
договор за мобилни услуги № 613381 770/25.06.2015г., с който му бил предоставен мобилен
телефон марка „Telenor Smart Blue” с IMEI ******** и СИМ карта с № за разговори *****
със стандартен месечен абонаментен план на стойност 13,99 лв., както и договор за лизинг
от същата дата за срок от двадесет и три месеца с месечна лизингова вноска в размер 6,59
лв. Още в магазина, подсъдимият взел телефона и отвел свидетеля в съседен офис на
„Виваком”. По същия начин, разяснил на служителя, че свидетелят има желание да ползва
мобилни услуги към този оператор, при което на бил представен договор за мобилна услуга
№ ********* с който му се предоставяла мобилна услуга „Vivacom Net&call XXI” към №
*********, чийто месечен абонамент възлизал на сумата 29,99 лв. Документите и СИМ
картата по този договор също били взети от подсъдимия, който използвал услугите до
спиране достъпа от оператора поради неплащане на месечните вноски.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, стойността на причинената щета, възлиза общо на 1207,09 лв.
След като излезли от магазин „Кауфланд-2”. подсъдимият завел свид.Р.К.
до магазин за електроуреди, в ж.бл.„Афродита”. Поискал да му закупи на свое име и
телевизор на лизинг, но този път свид.Р.К. категорично отказал. Тогава подсъдимият му
върнал личната карта, но отказал да му заплати обещаното възнаграждение.
Свид.Г.П. живеел със семейството на сина си - свид.В.П., в Русе. ж.к.
„Чародейка”, бл.403, вх.4. По обяд на 05.12.2015г., отишъл да изхвърли боклука. В това
време край него минали подс.А. А. и свидН.Н.. Подсъдимият го заговорил, като казал, че го
познава отдавна покрай познанството си с негов съсед. В действителност търсел начин да
започне разговор, за да го въведе в заблуждение, с цел да се сдобие е парични средства.
Казал му, че телефонът на дъщеря му бил счупен, поради което имал желание да закупи
нови мобилни телефони за дъщеря си и сина си, но от мобилните оператори и магазините му
отказват сключване на договор, тъй като нямал българско гражданство. Помолил свид.Г.П.
да закупи мобилни телефони на негово име, като го уверил, че за него няма да възникнат
никакви парични задължения. За да демонстрира своето „добро отношение”, обещал, че ще
му заплати за услугата 100 лв. Свид.Г.П. повярвал и се съгласил да помогне. Подсъдимият
веднага го закарал до магазин „Кауфланд-2” в ж.к. „Дружба” в Русе. Отвел го до магазина
на „Виваком”, разположен на територията на хипермаркета. Обяснил на свид.Апфер
Юсеинова, служител на оператора, че възрастният човек желае да закупи мобилен телефон
на лизинг за неговата „дъщеря”. След като сам избрал марката и модела на устройството, на
свидетеля бил представен за подпис договор за мобилни услуги № 43***** С него му била
предоставена СИМ карта с номер за разговори ********** с месечен абонамент 29,99 лв. и
договор № ***** за ползване па интернет с месечен абонамент 27,99 лв. за двадесет и
четири месеца, както и мобилен телефон на лизинг марка „Samsung Galaxy S6 Beige” с IMEI
****** на стойност 1499,90 лв. Лизинговите условия включвали и месечна такса за мобилна
7
услуга в размер 32,47 лв. за двадесет и четири месеца.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, стойността па причинената щета, възлиза на 2170,80 лв.
След това подсъдимият, завел свидетеля до павилиона за скара, разположен
пред хипермаркета и го почерпил с храна и напитка. Докато се хранили, предложил да
вземат и друго устройство, но този път от магазин на „М-тел”, също разположен в
хипермаркета. Обещал отново, че вещта ще бъде изплащана от самия него. Свидетелят се
съгласил и двамата влезли в обекта, където ги посрещнала свид.М. И.а, служител на
оператора. По желание на подсъдимия, тя предоставила таблет и СИМ карта за мобилна
услуга, с абонаментен план „Мтел безкрай 50”, със срок на договора двадесет и четири
месеца. При сключване на договора, съгласно изискванията на оператора, подсъдимият
заплатил първата месечна такса, а свидетелят останал задължен за останалите, възлизащи на
1150 лв.
Веднага след напускане на обектите, подсъдимият взел всички мобилни
устройства и СИМ карти. Последните използвал до спиране на достъпа от оператора поради
неплащане на дължимите месечни вноски.
Непосредствено след като оставил свид.Г.П. пред дома му, подсъдимият
продал на свид.Юри Казасов мобилния телефон „Samsung Galaxy S6 Еdge” c IMEI ******.
Свидетелят осъществявал търговска дейност в магазин за продажба на мобилни телефони,
нови и втора употреба. Като не подозирал за действителния произход на вещта, го
предложил за продажба в интернет платформа. Телефонът бил закупен от свид.П. И., за
което бил изготвен писмен договор.
Тъй като продължителното отсъствие на свид.Г.П. било необичайно,
неговите близки се притеснили и синът му - свид.В. П.в, започнал да го търси. Когато
възрастният мъж се прибрал, с неохота и притеснение разказал за случилото се, както и за
договорите, които подписал. Още на следващия ден свид.В. П.в го отвел в Първо РУ при
ОДМВР - Русе. където депозирал жалба за случилото се.
Свид.И.Х. живеел в гр.Сливо поле. На 07.12.2015 год. се намирал на
автобусната спирка в града и разговарял със свой познат. По същото време край него минал
с автомобила си подс.А. А.. Спрял до свидетеля и го запитал дали би желал да му помогне.
Свид.И.Х. се изненадал, но проявил любопитство. Тогава подсъдимият му обяснил, че има
желание да закупи мобилен телефон на лизинг, но тъй като вече имал сключен такъв
договор, мобилните оператори отказвали да му предоставят друго устройство. Предложил
срещу възнаграждение около 40 лв., свидетелят да му закупи на свое име мобилен
телефон. Подсъдимият направил изрична уговорка, че всички вноски ще заплаща сам и за
свидетеля няма да възникнат никакви финансови задължения. Последният бил безработен и
имал нужда от пари, поради което му се доверил и тръгнал с него към Русе. Вместо към
магазин на мобилен оператор обаче, подсъдимият го завел в магазин „Техномаркет”,
където си избрал телевизор марка „NEO-ED-48772 FHD Smart”, на стойност 769,00 лв.
8
Подсъдимият провел разговор с кредитен консултант на „БПП Париба-лични финанси”
Глория Неделчева, на която представил свидетеля И.Х. като кандидат за сключване на
договор за потребителски кредит, с който да се финансира покупката на телевизора. Без
обяснение, подсъдимият поискал личната карта на свидетеля и я представил на кредитния
консултант, след което той изготвил договор № CREX-12056111 от 07.12.2015г. за
изплащане на вещта, като размерът на кредита бил определен на 753,29 лв. Дължимата
първоначална вноска от 100 лв. била заплатена от подс.А. А.. След като излезли от магазина,
той взел телевизора и документите, под предлог, че е необходимо да бъде „разкодиран” и го
заложил в заложна къща в централната част на града. Получената сума задържал в себе си.
По-късно същия ден, подсъдимият откарал свид.И.Х. до гр.Сливо поле, като му заплатил 30
лв. възнаграждение за услугата.
На следващия ден, 08.12.2015г., подсъдимият отново взел свид.И.Х. от
гр.Сливо поле и го докарал в Русе. Двамата отишли до магазин на „Виваком”, находящ се на
територията на „МОЛ - Русе”. Пред свид.Милена П.ва, служител на оператора, подсъдимият
обяснил, че свидетелят има желание да закупи мобилно устройство и карта с мобилни
услуги. В резултат му бил изготвен договор за мобилна услуга № 490303550408122015-
35574409 от 08.12.2015г., с който му се предоставяла мобилна услуга „Vivacom i - Traffic
XL” към № *****. Месечният абонамент възлизал на 27,99 лв., за срок от двадесет и четири
месеца. Документите, устройството и СИМ картата и по този договор останали у
подсъдимия, който впоследствие използвал услугите до спиране на достъпа поради
неплащане на месечните вноски. С получената вещ се разпоредил в своя полза.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, стойността на причинената щета, възлиза на 671,76 лв.
Като анализирал така установените фактически положения, пър‐
воинстанционният съд приел, че подс.А. А. е осъществил обективните признаци на състава
по чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 18.05.2015г. до
08.12.2015г., в Русе и в гр.Сливо поле, Област - Русе, при условията на продължавано
престъпление, на девет пъти, сам и в съизвършителство с А. М., с цел да набави имотна
облага за себе си и за А. М., възбудил и поддържал заблуждение у М. Д. И., Д.Д. П.а, Р.Х.К.,
Г.Ц.П. и И.М.Х. и с това им причинил имотна вреда в общ размер 18577,76 лв. За подс.А. М.
приел, че е осъществил обективните признаци на състава по чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.
чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 18.05.2015г. до 23.05.2015г. в Русе, при условията на
продължавано престъпление, на пет пъти, сам и в съизвършителство с А. А., с цел да набави
имотна облага за себе си и за А. А., възбудил и поддържал заблуждение у М. Д. И. и Д.Д.
П.а и с това им причинил имотна вреда в общ размер 12624,82 лв.
В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянията са
осъществени от двамата подсъдими при условията на пряк уми съл.
Според адв.М. Р., депозирал жалба от името на подс.А. М., обвинението не
е доказано. Страна по договорите били пълнолетни, правоспособни български граждани,
които ги сключили по собствена воля, разбирайки своите задължения, с които били
9
запознати предварително. Налице били гражданско-правни отношения, от които били
ощетени не посочените в обвинителния акт лица, а търговските дружества, тъй като докато
не бъдат изплатени, получените крайни устройства си оставали тяхна собственост.
Алтернативно поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.
Според защитника, от 2015г., когато подсъдимият А. М. бил реабилитиран, не бил
извършвал престъпления, което наред с трудовата му ангажираност и грижите, които бил
длъжен да полага за шест деца не било отчетено от първоинстанционния съд.
Жалбата на адв.С. С., защитник на подсъдимия А. А. е бланкетна и не
съдържа конкретни оплаквания. В съдебно заседание защитникът преразказал част от
фактите по делото и относимите правни норми, като единственото конкретно оплакване е за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдебното заседание на
23.04.2021г. било проведено в отсъствие на подсъдимите, които се объркали относно часа.
Тези оплаквания са неоснователни.
За насроченото на 23.04.2021г. съдебно заседание двамата подсъдими били
редовно уведомени. Доколкото присъствието им не е било задължително, заседанието е
проведено в тяхно отсъствие. Обстоятелството, че поради объркване вместо в 9:15 часа, се
явили в 13:30 часа, който час бил определян „при множество предходни заседания” не
поражда задължение за съда да ги издирва из Съдебната палата. При наличието и на редовно
упълномощени защитници и липсата на извинителна причина за отсъствието им,
настоящият състав преценява, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, а
ограничението на правата на подсъдимите, ако въобще се приеме, че съществува, произтича
единствено от собственото им процесуално поведение.
От съдържанието на жалбата на адв.М. Р. следва, че не се спори по фактите,
установени по делото, а оплакванията са насочени единствено към правната им
квалификация.
Правилно е твърдението на жалбоподателите за наличие на редовни
гражданско-правни отношения. Пострадалите са пълнолетни и доколкото не са ограничени
по съответния ред, следва да се разглеждат като дееспособни физически лица. Ако са имали
реално намерение да се задължат по сключените договори, действително не би имало
никакво криминално съдържание. Събраните доказателства обаче установяват точно
обратното. До момента на срещата с подсъдимите, пострадалите, които без изключение са
възрастни, ниско образовани и материално притеснени, не са имали намерение да закупуват
значителна като брой, скъпоструваща електронна техника. От данните по делото е очевидно,
че финансовите им възможности не позволяват заплащане на договорената цена.
Съмнително е и дали уменията им позволяват въобще да си служат със сложните мобилни
устройства. Въпреки това, налице е безспорно намерение у пострадалите и за
съставомерността на деянието е начинът на формирането му. Правилен е изводът в
мотивите на обжалваната присъда, че това тяхно намерение е резултат уверенията на
подсъдимите, които не само ги успокоили, че няма да плащат месечните вноски и особено
10
от обещанието да им предоставят за услугата имуществена облага. Това тяхно поведение се
установява от обясненията на пострадалите, които кореспондират отлично с всички
останали доказателства и опровергават оплакванията в жалбите. Твърдението, че
пострадалите просто искали да си закупят скъпи технически устройства освен, че е
нелогично, с оглед социалния им и финансов статус, не обяснява присъствието на
подсъдимите при сключването на всички сделки. Показателно е, че те дори физически ги
отвели до съответните офиси, които отново сами подбрали. Вещите, които „купувачите” уж
искали да си купят били избрани не от тях, а от подсъдимите, които заплащали и
първоначалната вноска, без да търсят някакво документално отразяване на тези „дарения”.
Най-убедително в подкрепа на обвинението стои обстоятелството, че впоследствие те не
само се разпоредили с вещите в своя полза, без да заплатят нищо на пострадалите, които се
задължили по договорите за покупко-продажба, но и се подсигурили юридически с
фиктивното им изкупуване на нищожна цена.
При тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е преценил, че
извършеното от двамата подсъдими представлява измама по см. на чл.209 ал.1 от НК.
Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното
наказание.
Преценявайки какво наказание да наложи на подс.А. А., Районният съд
отчел като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществената опасност на
деянието, предвид множеството деяния, сочещи на упоритост в умисъла и наличието на
невъзстановени вреди на относително висока стойност. Съобразено е наличието на
съучастие в повечето деяния, което не се обхваща от възприетата правна квалификация.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът обсъдил единствено продължителния срок на
разследването. Правилно и с оглед събраните доказателства, съдът приел, че този подсъдим
не е реабилитиран. Твърденията в обратната насока, съдържащи се в защитната реч са
голословни и нямат опора в събраните доказателства. Дори да се премат заявените още:
задължения за полагане на грижи за непълнолетни деца и влошено здравословно състояние,
по преценка на Окръжния съд съотношението между смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства сочи за превес на втората група, както е определено и наложеното с
обжалваната присъда наказание.
При индивидуализацията на наказанието, което наложил на подс.А. М.
първоинстанционният съд обсъдил като отегчаващи вината обстоятелства високата степен
на обществена опасност, предвид проявената упоритост в умисъла, извършването на
повечето деяния в съучастие и наличието на невъзстановени вреди. Съобразил също
предходните осъждания, едно от които било за сходно престъпление.
С известни уговорки, съдът отчел продължителността на провежданото
разследване, която едновременно преценил като обичайна за производства в подобен обем.
Така описаната индивидуализация е непълна и противоречива. Въпреки
твърдението, че не са установени смекчаващи вината обстоятелства, е определено наказание
11
далеч под средата, близо до минимума по чл.209 ал.1 от НК. В същото време е обсъдена
противоречиво съдимостта, която представлява обстоятелството с най-голямо относително
значение за определяне вида и размера на наказанието. При настъпилата реабилитация,
съдът е следвало да обсъди като смекчаващо вината обстоятелство липсата на минали
осъждания. Същите могат да се обсъдят като отрицателни характеристични данни, но
подсъдимият трябва да бъде третиран като неосъждан. Следователно изводът за липса на
смекчаващи вината обстоятелства е необоснован и незаконосъоблазен.
Независимо от този пропуск, наложеното минимално наказание съответства
на установените обстоятелства, относими към индивидуализацията, поради което е
справедливо.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството
и вината на подсъдимите са доказани по несъмнен начин, като извършените престъпни
деяния е правилно квалифицирани. При разглеждане на делото не са допуснати
отстраними съществени на ру ше ния на процесуалните правила, а наложените наказания
са справедливи, поради което присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди
изцяло.
Мотивиран та ка и на ос но ва ние чл.338 от НПК, съ дът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26003, постановена по НОХД №
1886/2022г., на 01.07.2022г. от Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12