№ 22611
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110165310 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТС” ЕАД твърди, че е доставил на А. А. топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът ползвал енергията, като за
процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в общ размер на 1090.19лв., от които 891.36лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.10.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и
176.92лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 10.11.2023г. както и
сума за дялово разпределение за периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на
17.64лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.27лв. - мораторна
лихва за периода от 01.03.2021 г. до 10.11.2023г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. чрез назначения му особен
представител е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
1
исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия през процесния
период, доколкото не е ясно дали ответницата е била собственик на
недвижимия имот в процесния период. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС” ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. От приетия по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот ***, том VII, рег. **** дело №1172 от 09.02.2019г. по описа на
нотариус ВБ, с рег. *** в НК и район на действие СРС, се установява, че ХБЛ
дарила на ответника А. А. процесния недвижим имот, находящ се в гр. ***, на
първо и второ подпокривно ниво, мезонет № 10.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна
по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 354247.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да се е възползвали от правото си по чл.150,
ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
2
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. На ответника не е начислявана ТЕ за БГВ и такса мощност, а само
сградна инсталация, която е съответна на отчетената от измервателните уреди
и разпределена от „ТС” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките
за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 29.11.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.10.2020г. (най-
старото от периода, с оглед обстоятелството, че се следва да се има предвид
31.10.2020, а не 01.10.2020г.) не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.12.2020г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.12.2020г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при
съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 891,35 лв. Съгласно
3
гореизложените мотиви до който размер, искът следва да се уважи като за
разликата до пълнопредявения размер от 891.36 лв., следва да се отхвърли
като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.21 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от 10.20122г. до 04.2022г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 17,64 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими ОУ на „ТС“ ЕАД от 2016 г.,
публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150
ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „ТС“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2020/2021 г. и 2021/2022 г., мораторната лихва се полага за
периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023г., която служебно изчислена възлиза в
размер на 211,50 лв., но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък
размер, съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до
пълния й размер – 176,92 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
4
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 890 лв., представляващи
заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и за особен
представител на ответника, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК и такса за ДВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А., гражданин на ***, роден на **********г., с адрес: гр.
****, първо и второ подпокривни нива, представляващи мезонет № 10, да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ сумата от 891.35 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 176.92 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2021 г. до 10.11.2023г. както и сума за дялово разпределение за
периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на 17.64 лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск – 29.11.2023г.до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за цена на
топлинната енергия за разликата над 891.35 лв. до пълно предявения размер
от 891.36 лв., както и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4,27 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 01.03.2021г. до 10.11.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. А., гражданин на ***, роден на
**********г., с адрес: гр. ****, първо и второ подпокривни нива,
представляващи мезонет № 10, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
890 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ТС” ЕООД, като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5