РЕШЕНИЕ
№ 3480
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330102324 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а и чл. 19 ал. 4 от
ЗПК.
Ищците П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН:
**********, всички от ************************, чрез пълномощник адв. М. М., са
предявили против „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Люлин” № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11,
представлявано от ********** Д.В.Д., иск за признаване на установено, че клаузата на чл. 1
от договор за потребителски кредит SO № **********/ 07.07.2021 г., предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 240 лева, е нищожна, като
сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 143 ал. 1 и чл. 146
ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците- М.Е. Ю. сключил с ответника
договор за потребителски кредит SO № **********/ 07.07.2021 г. В чл. 1 от договора била
предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 240 лева, включена в погасителните
вноски. Кредитът бил с главница от 800 лева, ГЛП- 40, 15 %, ГПР- 47, 98 % и срок- 1 месец,
при общо задължение от 1 079, 60 лева. Твърди се, че въпросната такса била нищожна,
защото по смисъла на чл. 10а ал. 2 от ЗПК кредиторът не можел да иска заплащане на такси
и комисионни, свързани с управление или усвояване на кредита. С таксата се накърнявали и
добрите нрави, достигало се до значителна нееквивалентност на насрещните престации,
1
нарушавал се принципа на добросъвестност и справедливост в оборота. Размерът й бил
прекомерен- над 1/3 от главницата по кредита, като с нея кредиторът неоснователно се
обогатявал. Отделно от това, се заобикаляла и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото с нея
ГПР надвишавал законово определения лимит от пет пъти над законната лихва. Трайната
съдебна практика била последователна и непротиворечива по отношение на неравноправния
характер на подобна договорна клауза в потребителски заем. Доколкото клаузата не била и
индивидуално договорена, тя била нищожна и именно в този смисъл се моли за
постановяване на решение. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание
страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й представя писмено
становище.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който
искът се оспорва като недопустим. Твърди се, че в случая имало издадена заповед за
изпълнение по договора за кредит, по която длъжникът не бил възразил и тя била влязла в
сила, с което се стабилизирала и повече вземането по заповедта не подлежало на оспорване.
Пропускането на срока за подаване на възражение водело до неблагоприятни последици за
длъжника. изложените в исковата молба факти не били нови, те били известни на длъжника
още към момента на издаване на заповедта за изпълнение и той можел да ги релевира само в
установителен процес по чл. 422 от ГПК. С настоящия иск се целял да се пререши въпросът
относно влязла в сила заповед за изпълнение. Моли за прекратяване на производството по
делото. Също претендира разноски. В с.з. страната също не се явява, но и тя представя
писмено становище.
Във връзка с отговора е постъпила молба от ищците, в която се посочва, че процесната
такса за експресно разглеждане не била предмет на разглеждане по приключилото заповедно
производство, където били въведени само главница и лихва по кредита, но не и таксата,
която за пръв път се поставяла за разглеждане по настоящото дело. Това обуславяло правния
интерес от иска, защото длъжникът не бил осъден със заповедта за изпълнение да заплати
такава такса. С иска не се оспорвал целият договор за кредит, а само таксата по него, поради
което той се явявал допустим.
Постъпило е становище и на ответника, в което се посочва, че от едно и също правно
основание произтичала претенцията по заповедното производство и тази по настоящото
дело- договора за кредит. обстоятелството, че в заповедното производство не се
претендирала въпросната такса не променяла правното основание, от което произтича
вземането. Право на кредитора било да прецени каква претенция да предяви спрямо
длъжника. Наследодателят на ищците бил сключил 10 договора за кредит и по всички от тях
бил завел отрицателни установителни искове за нищожност на клаузата за такса за
експресно разглеждане, което навеждало на извода за злоупотреба с права, с цел
неоснователно обогатяване с разноски за адвокатско възнаграждение по делата. Така ищците
целели лично облагодетелстване за сметка на другата страна, което било в разрез с правната
доктрина и принципите на правото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Между наследодателя на ищците и ответника е бил сключен договор за потребителски
кредит SO № **********/ 07.07.2021 г., по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя парична сума в размер на 800 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: 45
дни, с такса за експресно разглеждане в размер на 240 лева, с фиксиран годишен лихвен
процент по заема- 40, 15 %, при ГПР- 47, 98 %, при общ размер на плащанията- 1 079, 60
лева.
Видно от препис- извлечение от акт за смърт, М.Е. Й., ЕГН: **********, е починал на
13.12.2021 г., като той е оставил за свои законни наследници ищците- съпруга и две деца.
Като писмени доказателства по делото са приети договора за кредит, ведно с общите
условия по него, стандартен европейски формуляр и въпросник за клиент.
Със заповед № 9678/ 17.11.2021 г., постановена по частно гр. дело № 17613/ 2021 г. на
ПРС, X гр. с-в, М.Е. Й. е осъден да заплати на ответника по процесния договор за
потребителски кредит SO № **********/ 07.07.2021 г. главница в размер на 800 лева, ведно
със законната лихва от 08.11.2021 г., договорна лихва в размер на 39, 60 лева за периода
21.08.2021 г.- 21.08.2021 г. и мораторна лихва размер на 3, 33 лева за периода 21.10.2021 г.-
04.11.2021 г., както и разноските по делото: държавна такса от 25 лева и адвокатско
възнаграждение от 600 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, следва да се посочи, че настоящата претенция не е недопустима, защото
независимо, че вече има приключило заповедно производство по процесния кредит,
доколкото в него не е разглеждан въпросът за таксата за експресно разглеждане, тъй като
заявителят не го е въвел като предмет, за тази такса няма влязъл в сила съдебен акт и
настоящото производство не пререшава приключил спор. Напротив- за пръв път тук се
поставя този въпрос и заемодателят/ неговите наследници не са лишени от възможността да
търсят защита на правата си досежно клаузата от договора, независимо дали преди това са
оспорили или не действителността на кредита. Неоснователно е твърдението в отговора за
заобикаляне на влязлата в сила заповед по чл. 410 от ГПК чрез настоящия процес, защото
неподаденото възражение в заповедното производство не може да преклудира правото на
защита по отношение на непредявени обстоятелства, каквато в случая се явява клаузата по
договора, свързана с изследване на въпроса за действителността на таксата за експресно
разглеждане на кредита.
Няма спор по делото относно това, че наследодателят на ищците е кредитополучател по
договор за заем, като между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена само една клауза от договора, по
3
отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която
следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в
противоречие със специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля
закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 1 ал. 1 от
договора е записано, че заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявлението, което декларирал в попълненото от него
заявление. Кредиторът не доказва наличието на тези обстоятелства, предшестващи
сключването на договора, като по делото не са представени писмени доказателства, от които
да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна
услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без
приоритетно разглеждане до 15 минути, нито пък за колко време се взема становище от
кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В чл. 1
ал. 2 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във фиксиран размер-
240 лева или почти 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се посочи, заемодателят не
представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е
видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, а
оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса
преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл.
144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В
чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Ответникът не доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане
на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук-
така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер
по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП.
На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то
по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на
подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е срокът за разглеждане на
заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставките за
начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.
На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от
страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е
4
налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.
С предвиждането на тази такса се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото
тя не е включена в ГПР, а иначе представлява част от общите разходи по кредита и по този
начин се постига неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на
дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при
сключване на договорите, както и на еквивалентност на насрещните престации, а също е в
нарушение на добрите нрави. По изложените съображения предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищците се дължат
направените разноски. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК,
като ищците са внесли само държавна такса в размер на 50 лева. Те не са направили
разноски в процеса за адвокат, като страните са представлявани от свой пълномощник, на
когото те не са заплатили хонорар, в която връзка молят за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в трите
отделни представени договора за правна защита и съдействие на всеки от ищците е
посочено, че те се представляват безплатно от адвокат М. М., като близки, което по смисъла
на чл. 38 ал. 1 т. 3, предложение второ от ЗА представлява основание за оказването им на
безплатна адвокатска помощ. В случая не се изискват ангажиране на доказателства за
установяване дали лицата са от категорията „близки“, като е достатъчно това обстоятелство
да е отразено в договора им с адвоката, което тук е направено. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде съобразено с цената на иска и нормата на чл. 7 ал. 1 т.
1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
принципно възлиза на сумата от 300 лева. Доколкото всеки от ищците е ангажирал
самостоятелно адвокат за своята защита, на което има право, на всеки от ищците се следват
самостоятелно разноски. Сумата за хонорар обаче следва да се присъди директно в полза на
адвоката, доколкото това не представляват направени от ищците разноски, а определени от
съда такива на техния адвокат по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК, с оглед изхода на делото.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
„Люлин” № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представлявано от ********** Д.В.Д., от една страна и
П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********,
всички от ************************, от друга, че клаузата на чл. 1 от договор за
потребителски кредит SO № **********/ 07.07.2021 г., предвиждаща заплащането на такса
за експресно разглеждане в размер на 240 лева, е нищожна, като сключена при неспазване
на нормите на чл. 10а, чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
5
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. „Люлин” № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представлявано
от ********** Д.В.Д., да заплати на П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: **********
и Я. М. Ю., ЕГН: **********, всички от ************************, направените по
настоящото дело разноски в размер на 50 (петдесет) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. „Люлин” № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представлявано
от ********** Д.В.Д., да заплати на адвокат М. В. М., със съдебен адрес:
************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищците П. Я.
Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********, безплатно
процесуално представителство по делото, в общ размер на 900 (деветстотин) лева, или по
300 лева за всеки един от ищците, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
6