МОТИВИ: Срещу подсъдимия В.М.К. *** е
предявено обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че на 11.10.2016 година в град Севлиево потвърдил неистина
относно следните обстоятелства, а именно, „че масивна ограда по границите на
имоти с № 247008 и 247011, в землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево е била
изградена през 1954 г.“ в писмена декларация, която по силата на закона /на
основание параграф 127 ал. 9 във връзка с ал. 1 от Преходни и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията ДВ бр. 82/2012 година, в сила от 26.11.2012 година, Изм. ДВ бр. 98
от 2014 година, в сила от 28.11.2014 година, Изм. и доп. ДВ бр. 101 от 2015
година/ се дава пред орган на власт – Главен архитект на Община Севлиево, за
удостоверяване истинността именно на посоченото в декларацията обстоятелство –
кога е построена оградата, и употребил тази декларация пред Главния архитект на
Община Севлиево, като доказателство за невярно декларираните обстоятелства.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
От обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства,
събрани на досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът установи
следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижими имот № 102, том I, рег. № 1420, нот. дело № 99/2010г. по описа на Нотариус И.П.с рег. № 300
на Нотариалната камара и район на действие – района на РС - Севлиево,
подсъдимият В.М.К. закупил поземлен имот с кадастрален номер № 247008 с площ от
1390 кв. м. с начин на трайно ползване „ливада“, четвърта категория, находяща
се в местността „Армането“ в землището на село Кръвеник, общ. Севлиево.
С Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижими имот № 103, том II, рег. № 4087, нот. дело № 286/2010г. по описа на Нотариус И.П.с рег. № 300
на Нотариалната камара и район на действие – района на РС - Севлиево,
подсъдимият В.М.К. закупил поземлен имот с № 247011 с площ от 1303 кв. м. с
начин на трайно ползване „ливада“, четвърта категория, находяща се в местността
„Армането“ в землището на село Кръвеник, общ. Севлиево.
Към момента на
закупуването им и двата имота били обрасли с дървета и храсти, тъй като не били
използвани от предишните собственици и техните наследници за земеделски нужди в
продължение на години.
По част от
границите на двата имота имало изградени огради от бившите собственици, които
имали за цел да предпазват насажденията от влизането на животни. По
североизточната граница на имот № 247008 бил изграден жив плет, а по останалите
граници на този имот имало поставени дървени колове и опъната между тях оградна
телена мрежа.
Границите на имот №
247011 били оградени с върлини и бодлива тел. От източната и западната страна
на този имот имало нисък дувар, представляващ наредени в суха зидария камъни с
височина от около 30 см., следващи денивилацията на терена. На места дуварът
бил разрушен до основи. Върху каменния дувар били нахвърляни върлини, които
служили за ограждение.
Подсъдимият К.
почистил и двата имота от дървета и храсти, след което поставил колове и опънал
оградна мрежа по източната страна на имот № 247011, която граничила с полски
път. След това предприел действия за промяна на предназначението на имот №
247011, където имал намерение да построи къща. Със Заповед № 0164/28.02.2011г.
на Кмета на Община Севлиево бил одобрен Подробен устройствен план /ПУП – ПЗ/ за
промяна на предназначението на ПИ № 247011 от земеделска земя за жилищно строителство.
На подсъдимия К. било издадено Разрешително за строеж № 99/31.05.2011г. за
строеж на жилищна сграда. В периода 2011 – 2013г. К. наел работници за изграждане на масивна
жилищна страда в имот № 247011. С Удостоверение № 47/04.11.2013г. издадено от
Главен архитект на Община Севлиево жилищната сграда била въведена в
експлоатация.
След приключване на
строителството на къщата, подсъдимият К. решил да направи масивна ограда по
протежение на част от границите на имот № 247011 и имот № 247008, макар да
нямал издадено разрешително за строеж.
С изграждането на
оградата били ангажирани – св. Н.С.А., св. А.М.Р., св. Ю.О.Ч. и др.
Първоначално била изградена оградата по източната страна на имот № 247011. Там
където съществувал каменен зид – суха зидария, същият бил разрушен. Изградена
била нова ограда от каменна зидария с бетонни отсечки, със стъпаловидна
конфигурация, следваща наклона на терена с височина от 45 – 90 см. и широчина
около 50 см. В основата над терена били изградени стоманенобетонни колони,
които по източната и частично по северната страна на имот № 247011 били
облицовани с дърво. Между колоните в тази част на оградата били монтирани
оградни пана от дървени стоборки с малък просвет между тях. По протежение на
оградата от изток между две бетонни колони била монтирана дървена порта. По
северозападната граница на имот № 247011 и по североизточната, северозападната
и частично по югоизточната граница на имот № 247008 между стоманенобетонните
колони върху каменната зидария била опъната оградна мрежа.
На 25.07.2016г.
комисия в състав: инж. М.М. на длъжност – директор Дирекция „Териториално и
селищно устройство“, Х.Г. – на длъжност „Главен специалист Кадастър и регулации
– села“ и Н.Н. - на длъжност главен специалист „Архитектурно - строителен
контрол“ извършили проверка на строеж : „Монолитна ограда по границите на имоти
№ 247011 и № 247008, собственост на подсъдимия К., при която констатирали, че
оградата е изпълнена без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148,
ал.1 от Закона за устройство на територията ЗУТ. Констатациите от проверката
били отразени в Констативния акт №1/25.07.2016г., послужил като основание за
започване на административнонаказателно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ
за премахване на оградата.
За да избегне
опасността от премахване на новопостроената ограда по границите на двата имота
подсъдимият К. решил да стартира процедура за признаване на строежа за търпим и
узаконяването му. На 11.10.2016г. подсъдимият К. подал до Главния архитект на
Община Севлиево заявление вх. № ДД -4-А-05.1498 за издаване на Удостоверение за
търпимост на строеж – масивна ограда по границите на имоти с № 247008 и 247011
по плана на село Кръвеник, общ. Севлиево. Към заявлението К. приложил саморъчно
попълнена от него Декларация - образец, изискуема на основание парграф 127, ал.
9 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията, в която съзнателно потвърдил неистина, а
именно, че „масивната ограда е строена през 1954г.“, макар същата да
била изградена в периода 2011г. – 2014г. след приключване на работата по
строежа на къщата. На основание паргр. 127, ал. 9 от Преходни и заключителни
разпоредби на Закона за устройство на територията, съгласно който „Времето
за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени
средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с
декларации.“, св. Ц.В. – на длъжност Главен архитект на Община Севлиево към
тогавашния момент изискала от подсъдимия К. да представи и други доказателства
за твърдяното от него обстоятелство, касаещо времето на извършване на строежа,
тъй като видно от документите за собственост, той бил придобил имотите
значително по – късно. Тогава К. се обърнал към свидетелите Х.М.Г. /продавач на
имот № 247011/ и св. К.П.Х. и св. З.Д.З. /които били собственици на съседни
недвижими имоти/ с молба да свидетелстват за обстоятелството, че по част от
границите на имотите му е съществувала каменна ограда. Тъй като по източната
граница на имот № 247011 действително в годините, преди имота да бъде купен от
подс. К., имало изграден нисък каменен дувар, свидетелите се съгласили. На
12.10.2016г. тримата свидетели се явили пред Нотариус Пламен Д. рег. № 543 на
Нотариалната камара, където положили подписите си като свидетели под следния
текст на декларация рег. № 14 890 по описа на Нотариуса, а именно, че .. „по
границите на имотите съществува каменна ограда. Оградата е била
изградена през 1954год.“ Декларацията била представена от подс. К. пред
Главния архитект по образуваната преписка за издаване на Удостоверение за търпимост.
На основание паргр. 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, въз основа на
подаденото заявление и приложените към него документи, Главния архитект на
Община Севлиево издал на подс. К. Удостоверение за търпим строеж №
ДД-4-А-05.1498 /14.10.2016г. за ограда в поземлени имоти № 247008 и 247011 в
землището на село Кръвеник, общ. Севлиево.
Подсъдимият дава
обяснения по повдигнатото му обвинение. Същият не признава вината си и заявява,
че е „абсолютно убеден в правотата си и в това, че върху част от границите на
имота му има съществуваща каменна ограда…“, за която същият заявява, че знаел
от свид. Х.М.Г., от когото е закупил имота, че същата е била направена през
1954 година. К. обясни, че след като построил къщата в закупения имот, почистил
терена, при което по границите на имота излезли стари каменни зидове, на места
високи, а на места разрушени. Там където е имало такива зидове, подсъдимият К.
твърди, че били доизградени, на места отворени, за да се насадят стоманобетонни
колони в тях и да се направят дървени пана, където е прозирната част. Според
обясненията на подсъдимия в по – голямата си част оградата е с височина до 60
см., поради което не се изисквало разрешение за строежа ѝ.
В хода на
производството бяха разпитани множество свидетели. Според свидетелката В.Н.
подсъдимият е „построил“ оградата, като е използвал за направата ѝ
старите камъни, останали от предишната ограда и върху тях е сложил дъски.
Свидетелката К.Х. също заяви, че подсъдимият е направил ограда от горната
страна на имота до пътя, която ограда била каменна и отгоре с „дървения“.
Свидетелят Х.Г. – един от собствениците на имота, закупен от подсъдимия, заяви,
че когато К. започнал да строи в имота, направил нова, съвременна ограда, която
не можело да се сравни със старата, където е била. За изготвяне на декларацията
Г. каза, че подсъдимият му обяснил, че ставало въпрос за възстановяване на
старата ограда, която по негови спомени била направена през петдесетте години
на миналия век. Свидетелят З.З. обясни, че на мястото, където е имало стар
каменен зид подсъдимият е направил нова зидана ограда. Този свидетел каза, че е
подписал декларацията със съзнанието, че става въпрос за старата ограда, която
била построена през петдесетте години на
миналия век. Според свидетеля Ц.Х. подсъдимият е построил нова ограда.
В хода на
производството бяха разпитани и свидетелите А. Р.и Н.А., които са участвали при
направата на новата ограда. От показанията им стана ясно, че за да се започне
направата на процесната ограда, разкопали мястото, където ще е оградата и в най
– долната му част изляли бетонни основи, височината на които стигала до
пръстта. След това върху тези основи започнали да редят камъни, които К.
докарвал в имота от различни места. Свидетелят А. Р.каза, че между камъните
също слагали бетон, а свидетелят Н.А., че направили и нови бетонни колове.
Височината на новопостроената ограда била различна в зависимост от терена, като
на места стигала до 80 см. – 1 метър.
Свидетелката Ц.В. –
бивш главен архитект на Община Севлиево, обясни, че по отношение на процесната
ограда е издала разрешение за търпим строеж, тъй като за оградата е била
представенан декларация, от съдържанието на която ставало ясно, че същата била
построена през 1954 година, когато е било допустимо изграждането на масивни
огради по границите на земеделските имоти, които са извън регулация. В. обясни
също така, че разрешение за строеж е необходим за изграждане на масивна ограда
с височина до 2,20 метра, на която плътната част е над 60 см. В случая тя
заяви, че при издаването на удостоверението за търпимост на оградата, не е била
запозната, че е имало предписание за премахването ѝ.
Свидетелите М.М. и Н.Н.
*** заявиха, че са посещавали имота няколко пъти, като на 25.07.2016 година са
констатирали, че за процесната ограда няма разрешение за строеж. За
констатираните от тях обстоятелства същите издали Констативен протокол на стр.
18 от ДП. По време на тази проверка подсъдимият не е представил никакви
документи на проверяващите, удостоверяващи законния строеж. При поредно посещение в имота – на
27.09.2016 година било извършено замерване на всички стъпаловидни части на
оградата, като в констативния протокол /стр. 72 от делото/ отразили следното:
Изпълнена е плътна ограда със зидана каменна основа с променлива височина от
0,60 м. До 1,20 метра с прогледна част от дърво или градинска мрежа с бетонови
колове по границите, както следва: - ПИ 247011 – зидана каменна основа с
височина от 0,60 мтра до 1,20 метра с прогледна част от дървени дъски по
източната, северна и северозападна граница с ПИ 247009 и – ПИ 247008 – зидана
каменна основа с височина от 0,60 до 1,20 метра с прогледна градинска мрежа на
бетонни колове на границата с ПИ 247009, 249010, 247007 и 247005, като за ПИ
247011 има издадено разрешение за промяна на предназначението на земеделска
земя за жилищно строителство, а за ПИ 247008 няма издадено такова и имотът
представлява земеделска земя без променено предназначение. В заключение в
констативния протокол е посочено, че строежът е извършен в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – без
разрешение за строеж, тъй като височината на плътната част на оградата е с
променлива височина, която в определени участъци надвишава 0,60 метра, а
съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ е допустимо строителство без разрешение
за строеж на огради с височина на плътната част до 0,60 метра в рамките на
поземления имот.
Видно от
заключението на извършената строително – техническа експертиза в хода на
досъдебното производство, масивната ограда по източната, северната и
северозападната граници на имот № 247011 и по североизточната, северозападната
и частично по югоизточната граница на имот № 247008 е изградена приблизително
по едно и също време с изграждането на жилищната сграда в имот № 247011, за
която има издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 47/04.11.2013г.,
т. е. в периода /2011- 2014г./ Според вещото лице оградата представлява типично
съвременно строителство, като няма запазена стара ограда от преди 1987г., която
да е била доизградена на по – късен етап, тъй като при огледа е установено, че
бетоновите колонки, от които е изградена оградата са нови. Според заключението
на вещото лице при изграждане на оградата не са били спазени строителните
правила на действащия към момента на изграждането й Закон за устройство на
територията, нито строителните правила, действащи към момента, в който се
твърди, че е била изградена – 1954г., поради което тя не се явява търпим
строеж. Оградата е била изградена в нарушение на чл. 10 от ЗУТ и на Наредба №
19/25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на
предназначението им. Имот № 247008 към момента на изграждане на ограда по
границата му е земеделска земя, без променено предназначение. Имот № 247011 е с
променено предназначение за жилищно строителство, но също не е имал статут на
урегулиран имот. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.8 от ЗУТ „не се допуска
изграждане на масивни огради в поземлени имоти в неурбанизирани територии,
извън границите на населените места“. Допуска се земеделските земи да могат
да се ограждат само с леки огради, които според общоприетите критерии следва да
са изградени от леки материали /дърво, мрежа/ и да са закрепени към терена с
минимално въздействие върху него. Според експерта височината на плътната част
на оградата, изградена по източната граница на имот № 247011 не отговаря на
изискванията на чл. 48, ал.7 от ЗУТ, според който плътната част трябва да е до
0,60м., а на практика тя е 0,90м. Изградената ограда по границите на двата
имота не би могла да бъде търпим строеж по смисъла на чл. 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като е изградена в периода 2011 – 2014г. /т.е. след 07.04.1987г. /.
Оградата, изградена по границите на имот № 247011, не отговаря и на
строителните правила и норми, действали към - 1954г. - момента на твърдяното от
подсъдимия К. строителство, а именно на Наредба за строежите по чл. 102, 103 и
210 от Правилника за планово изграждане на населените места ДВ бр. 149/50г.
По искане на
подсъдимия съдът допусна допълнителна строително - техническа експертиза, в
която вещото лице е описало подробно вида на процесната ограда, дължината на
оградата, височината на плътната й част, както и материалите, от които е
изградена, като в заключение е посочило, че видно от състоянието на оградите на
двата имота, вида на изградената плътна част от суха двулицева каменна зидария
и монтираните върху нея поцинкована мрежа и пана от дървени таборки, става
ясно, че оградите са изпълнени след закупуването на имотите от страна на
подсъдиимя К., т.е. след 2010 година. В заключението на допълнителната експертиза
също е посочено, че оградите на двата имота не отговарят на изискванията на §16
от ПР на ЗУТ – да са изградени до 07.04.1987 година, както и на §127 от
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
ЗУТ, обн. В ДВ бр. 82 от 2012 година – да са изградени до 31 март 2001 година,
и не отговарят на изискванията за търпим строеж.
От заключението на
извършената по делото съдебно – почеркова експертиза № 2/ 18.03.2019г . се
установява, че ръкописните и цифрови текстове, с които са попълнени графите в
декларация без дата, подадена от името на В.М.К., и в заявление вх. №
ДД-4-А-05.1498/11.10.2016г. на Община Севлиево /с изключение на служебната
резолюция в горната част на заявлението/ са изпълнени от В.М.К.. Подписите,
положени за декларатор, декларация без дата, подадена от името на В.М.К. и в
заявление вх. № ДД-4-А-05.1498/11.10.2016г. на Община Севлиево са изпълнени от В.М.К..
Въз основа на
изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни
изводи: Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е налице само тогава, когато е
потвърдена неистина или е затаена истина в писмена декларация, която по силата
на закона се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. По делото безспорно се
установи, че на 11.10.2016 година подсъдимиат е подал декларация пред Главния
архитект на Община Севлиевов РУ на МВР гр. Севлиево, в която е потвърдил
неистина, че масивна ограда по границите на имоти с № 247008 и 247011 в
землището на село Кръвеник, община Севлиево, е била изградена през 1954 година. От показанията на свидетелите,
участвали в изграждането на въпросната
ограда по страните на два имота, собственост на подсъдимия К., така и от
заключението на двете допуснати и приети
като мотивирани и законосъобразни строително-технически експертизи се установи
годината на изграждане на оградата, а именно в периода след закупуването на
имотите 2010-2012 г.. Тоест с
категоричност се установи обстоятелството,
че тази ограда не е строена преди 2001 г. и съответно същата не попада в
хипотезата на чл. 127 ал. 1 ЗУТ и не може да бъде призната за търпим строеж по
смисъла на сега действащото
законодателство. Такова е безпротиворечивото заключение и на двете вещи
лица, което се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства. По
делото се установи също така, че от Община Севлиево са извършвани повече от
една проверки на място в имота и с констативни актове от 27.09.16 г. и от 25.06.16
г. заключението на работната група е, че строежът е незаконен и същият подлежи
на премахване. За да не бъде премахнат този строеж, който по сега действащото
законодателство, с оглед приетата година на изграждане е незаконен, подсъдимият умишлено е предприел
действия за узаконяване на същия, като е подал в Община Севлиево заявление за
издаване на у-ние за търпимост на строежа, макар и основания за това да не са
били налице с оглед знанието му за годината на изграждане на същата ограда. От представената от Община
Севлиево преписка във връзка с издаване на посоченото у-ние за търпимост, е
видно, че на 11.10.16 г. подсъдимият е подал заявление до Гл.архитект, което е
входирано с вх. № и придружено с
подробно описаните в заявлението документи, приложени по преписката, а
именно: акт за собствеността на имота и
декларация за годината на построяване на оградата. В същата декларация
подсъдимият е декларирал, че масивната ограда е построена през 1954 г.
Съдът намира, че несъмнено, имайки предвид констатациите на служителите
на Община Севлиево, че оградата е незаконно простоена, целта на подсъдимия,
подавайки декларацията, е била да узакони
с издаването на у-ние за
търпимост новопостроената от него в периода
2011-2014 г. ограда в имота. Същият е целял чрез подаването на
заявлението за издаване на удостоверение за търпим строеж, към което е
приложена и процесната декларация, да узакони един незаконен строеж, който
подлежи на премахване.
Безспорно е според съда обстоятелството, че оградата
е построена след 2011 година. Разпитаните по делото свидетели, особено тези участвали в
изграждането, посочват, че на място под част от границите на имота действително
е съществувала стара каменна ограда, на места съборена, на места обрасла в къпинак, но свидетелите А. Р., Ю.Ч.,
Н.А., които са участвали в градежа,
казват, че на същото място са изградили напълно нова ограда в този вид, в който
тя е заснета и се намира към изготвените експертизи и материалите по ДП.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът приема, че деянието е доказано и от
субективна страна, още повече, че ясно е
видна целта, с която подсъдимият е инициирал процедура по издаване на у-ние за
търпимост, едва след като е констатирана, и то с два акта, незакоността на
постройката и нуждата от нейното премахване.
На следващо място следва да се отбележи, че е
безспорно и обстоятелството, че подадената декларация от подсъдимия е изпълнена
саморъчно от него. Този факт не се оспорва и от него, а се доказва по безспорен
начин и от заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза.
Подсъдимият е изпълнил текста както в заявлението, така и в подадената към него
декларация, с която се декларира, че строежът на оградата е извършен през 1954 г.
Декларацията, която той е подал до главния архитект, ведно със заявлението за
издаване на у-ние за търпимост на строеж, е такава, каквато се изисква съгласно
разпоредбата на параграф 127 ал. 9 във вр. с ал. 1 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ. Тя е един от способите за доказване именно на
годината на построяване на строежа, за който безспорно се установи, че няма
строителни книжа и подлежи на събаряне. Именно за да възпрепятства това,
подсъдимият е подал заявление за издаване на удостоверение за търпимост на
оградата, към която задължително е приложил и процесната декларация, в която е
декларирал невярното обстоятелство, че оградата е построена през 1954 година.
Възраженията на
подсъдимия, изложени подробно от процесуалния му представител, касаещи факта,
че в част от процесната ограда в основата е имало стар каменен зид, върху който
е бил изграден допълнителен такъв и поставени дървените таборки и мрежа, което
идва да каже, че оградата е била построена през 1954 година, съдът намира за
несъстоятелни, тъй като макар и на места в оградата да са били вложени стари
камъни от предишна ограда в имота, това не води до извод, че оградата е
направена през 1954 година, още повече че от всички събрани по делото
доказателства безспорно се установи, че оградата е нов строеж, изграден наново
и то след 2011 година. В този смисъл са и двете заключения на строителните
експертизи.
Що се касае до
това, че според защитата на подсъдимия същият е изготвил декларацията с ясното
съзнание, че декларира обстоятелства за датата на изграждане на оградата - годината
1954, която му е била упомената от свид. Х.Г., съдът намира това твърдение
отново за несъстоятелно, тъй като подсъдимият според съда ясно е съзнавал, че
за да може да му се издаде удостоверение за търпимост на строежа, наличието на
което ще стопира процедурата по премахването на оградата, същият е трябвало да
декларира доста по – ранна година на построяването й, когато не са били налице
сегашните изисквания за такъв вид ограда.
На следващо място
процесуалният представител на подсъдимия направи възражение за неосъществяване
на състава на престъплението от страна на подсъдимия от обективна страна и
поради обстоятелството, че процесната декларация не била изпратена по
електронен път, каквото било изискването на чл. 313, ал. 1 от НК. Според тази
разпоредба всеки, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация
или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, носи наказателна
отговорност. Внимателният прочит на тази разпоредба води до извода, че са
налице две хипотези, в които се осъществява изпълнителното деяние –
потвърждаване на истина или затаяване на истина в писмена декларация или в съобщение, изпратено по
електронен път. Тоест в случая е налице осъществяване на изпълнителното деяние
от страна на подсъдимия в писмена декларация, а не в съобщение, което следва да
е изпратено по електронен път. Ето защо съдът намира и това възражение за
неоснователно.
В подкрепа на
обвинението са и приетите по делото писмени доказателства: Протокол за доброволно предаване на
документи /л. 58/, оригинали на Заявление вх. № ДД-4-А-05.1498/11.06.2016г.,
Декларация бланка образец на община Севлиево от В.М.К., Декларация с нотариална
заверка на подписите рег. № 14890/12.10.2016г. на Нотариус Пламен Д. *** /л.
59-61, том.2/, два броя скици на
поземлени имоти № 247008 и № 247011 /л. 81-83, том 2/, писмо изх. №
РД-12-02-569-1/13.11.2019г. от ОД „Земеделие“ Габрово и извадка от ЦОФК от
2010г. на границите на имоти с номера 247008 и № 247011, 247012 в землището на
село Кръвеник /л.84 – 85, том 2/, от писмо изх. № С
190022-178-0037612/29.11.2019г. на ТД НАП София /л. 157, том.2/, Констативен
акт № 1/25.07.2016г. /л. 18-20, том 1/, писмо
изх. № ДД-4-Б-03.414/30/2017г. на Община Севлиево и приложени документи /л.
45-60/, заверено копие от Удостоверение за търпим строеж №
ДД-4-А-05.1498/14.10.2016г. /л. 46, том 1/, заверени копия от Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижими имот № 102, том I, рег. № 1420, нот. дело №
99/2010г. и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имот № 103, том
II, рег. № 4087, нот. дело № 286/2010г. по описа на Нотариус И.П.с рег. № 300
на Нотариалната камара и район на действие – района на РС – Севлиево /л. 49-51
от том 1/, писмо изх. № ПО – 04-1480/07.06.2017г. на ОСЗ – Севлиево и приложени
два броя цифрови ортофотокарти на имоти с номера 247008 и № 247011, 247012 в
землището на село Кръвеник от извършено самолетно заснемане от 2010г и 2014г.
/л. 62-64/ от том 1/.
Съобразявайки
изложеното по – горе съдът намира за безспорно установено и доказано, че
подсъдимият В.К., след като на 11.10.2016 година в град Севлиево потвърдил неистина
относно следните обстоятелства, а именно, „че масивна ограда по границите на
имоти с № 247008 и 247011, в землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево е била
изградена през 1954 г.“ в писмена декларация, която по силата на закона /на основание
параграф 127 ал. 9 във връзка с ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията ДВ бр.
82/2012 година, в сила от 26.11.2012 година, Изм. ДВ бр. 98 от 2014 година, в
сила от 28.11.2014 година, Изм. и доп. ДВ бр. 101 от 2015 година/ се дава пред
орган на власт – Главен архитект на Община Севлиево, за удостоверяване
истинността именно на посоченото в декларацията обстоятелство – кога е
построена оградата, и употребил тази декларация пред Главния архитект на Община
Севлиево, като доказателство за невярно декларираните обстоятелства, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК.
Деянието е
извършено от подсъдимия К. умишлено при форма на вината пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние – а именно,
че декларира неверни данни относно времето на изграждане на оградата в имоти №
247011 и № 247008, съзнавал е, че същата представлява незаконен строеж и
подлежи на събаряне и е целил, декларирайки неверни данни, да успее да се
сдобие с Удостоверение за търпимост на незаконния строеж и да предотврати
принудителното му събаряне. Предвиждал е обществено опасните последици от
деянието си и е целил именно тяхното настъпване.
При определяне на
наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление съдът взима предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Видно от материалите по
делото подсъдимият К. не е осъждан, но е освобождаван от наказателна
отговорност, като му е било наложено административно наказание глоба в полза на
държавата в размер на 500,00 лева по НАХД № 924-05/2005 година по описа на
Софийски районен съд, влязло в законна сила на 26.03.2005 година. За събиране
на глобата на 02.02.2006 година е било образувано изпълнително дело №
22060007901/2006 година, което с разпореждане от 13.01.2017 година е прекратено
поради изтичане на 10 – годишния давностен срок, на основание чл. 225, ал. 1,
т. 7 във връзка с чл. 173, ал. 2 от ДОПК.
Съобразявайки това
обстоятелство, както и това, че деянието по чл. 313, ал. 1 от НК е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл и че за него се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева, това, че К. не е осъждан до
момента за престъпление от общ характер и спрямо него не е прекратявано
наказателно производство по гл. VІІІ от НК, предвид настъпилата реабилитация,
както и това, че от деянието няма настъпили имуществени вреди, съдът приема, че
са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.
При определяне
наказанието на В.К. съдът взема предвид невисоката степен на обществена
опасност на деянието и подсъдимия и съдействието му за разкриване на
обективната истина по делото. С оглед на тези обстоятелства и след като
съобрази тежестта на извършеното деяние и имотното състояние на подсъдимия,
съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1700,00лв. /хиляда и
седемстотин/ лева.
Подсъдимият В.К.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на сумата от 1008,00лв. /хиляда и
осем/ лева, както и 5,00лв. /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай че сумата не бъде внесена доброволно.
Подсъдимият В.К.
следва да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на сумата от
565,00лв. /петстотин шестдесет и пет/ лева.
В този смисъл съдът
произнесе присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: