Решение по дело №2167/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 452

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на девети април две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2167 по описа за 2018 година, за да се произнесе, намира следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М.П.К., както и по въззивна жалба от П.Б.Б. и А.П.Б., последните чрез адв. А.П., като се обжалва решение от 29.5.2018 г., постановено по гр. д. № 5173/2017 г. на ПдРС, постановено по иска за делба в първа фаза. Във въззивните жалби, с идентично съдържание, е посочено, че изцяло се обжалва решението. Излагат се съображения, че решението е недопустимо, както и че същото е неправилно по предявения насрещен иск за собственост на основание валидно публично нотариално завещание и давностно владение в полза на наследодателя на Г. Г. Т. и фактите, обуславящи възникването и реализирането на право на собственост в полза на заветника. Взема се становище по отношение на идентичността на имотите, в частност, че направените изводи от РС за недоказана идентичност по завещание и тези възстановени по реда на ЗСПЗЗ са неправилни. В тази насока, се сочат събраните по делото доказателства, както и показанията на свидетелите, разпитани пред РС. Развиват се съображения по същество във въззивната жалба. В тази насока се поддържа, че РС погрешно е отхвърлил предявения от сегашните жалбоподатели иск за собственост, като неоснователен. Погрешно е смятано от съда, че решението, с което правото на собственост на делбените земеделски имоти по чл. 18ж ППЗСПЗЗ има силата на констативен нотариален акт за собственост съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и че съществуващият спор за материално право за собственост не може да бъде разрешаван чрез настоящия способ. Съдът погрешно е отхвърлил предявения от тях иск за нищожност на сделките, като извършени от несобственици - на първо основание и на второ - като симулативни и прикриващи продажба. Счита се, че съдът не е взел предвид и не се е произнесъл по направеното от тях четвърто алтернативно основание за оспорване на нотариалните актове, а това са придобивните сделки за дарение и покупко-продажба, като са посочени, че същите са недействителни по чл. 76 ЗН, тъй като делбата на тези имоти не е осъществена с наследниците по закон на Г. Л. Т. - неговия син Г. Г. Т. с наследници П.Б.Б., А.П.Б. И М.П.К. и наследниците на неговата дъщеря Ц. Г. С. – С. П. С. и Г. П. С. Счита се, че делбата на тези имоти не е осъществена. Сделките не са довели до прехвърляне правото на собственост в полза на ищеца, като същото е посочено в отговора на исковата молба. Освен това, погрешно са определените квотите на делбата от страна на съда като се твърди, че само тримата П.Б.Б., А.П.Б. и М.П.К., като наследници на К. Г. Б., са собственици в равни дялове на посочените земеделски земи в землището на гр. ****, община, а именно: нива от 1.945 дка в м. „Гръстеница-04“, съставляващ имот 168011 по плана за съществуващи /възстановими/ стари реални граници и нива от 2.220 дка в м. „Гръстеница-04“, съставляваща имот № 168013 по плана за съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Счита, че имотите са получени от страна на наследодателката от нейния баща Г. Г. Т. след неговата смърт на 11.6.1994 г., а Г. Г. Т. ги получава на основание нотариално завещание от неговия баща Г. Л. Т. преди образуване на ТКЗС и открито наследство преди кооперирането след смъртта му на 2.7.1952 г. В тази насока, са направени доказателствени искания. Моли се решението да бъде отменено като невалидно, недопустимо и неправилно и поради нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необосновано с оглед събраните по делото доказателства да се върне на РС за разглеждане от друг състав или ако се прецени, че не са налице предпоставките за това да се реши делото по същество съобразно доказателствата и да се уважат предявените от тях насрещни искове и да се остави без уважение искането за делба за двата недвижими имота, посочени по-горе. Претендира направените разноски. Допълнително е постъпила писмена защита от адв. С.М., пълномощник на жалбоподателите М.П.К., П.Б.Б. и А.П.Б..

С писмен отговор от страна на адв. И.М., пълномощник на въззиваемите Ф.Г.К. и Н.Н.К., се счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Въззивният съд с определение № 2366/26.11.2018 г. в производство по чл. 267, ал. 1 ГПК, и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК назначава СТЕ с вещо лице, геодезист, инж. В.Г., който след оглед и проверка на документите по делото, да даде заключение относно идентичност на първите два имота от процесното завещание, /лист 156-158 от гр. д. № 5173/17 г./, -нотариално завещание № 62, нот. дело № 597/1951 г., респ. на първите два имота предмет на завещанието - нива в местността Могилата от 2,2 дка, до съседи Ч. Б., шосе и Б. Г. и нива в местността Могилата от 1,2 дка, до съседи Ч. Б. и К. Б., с имотите по пункт 2 и 3 от исковата молба - имот с № 168011 в землището на гр.****, с площ 1.945 дка и имот с № 168013 в землището на гр.****, с площ 2.220 дка.

Въззивният състав на ПдОС констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени от надлежни страни по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно решение на районния съд.

Относно допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд констатира следното:

Съдът постановява обжалваното решение в производство по чл. 341 и сл. от ГПК-съдебна делба на недвижими имоти – първа фаза- по допускане на делбата, като в това производство съдът допуска съединяване на насрещни установителни искове:1/ - за собственост по отношение на недвижими имоти с № 168011 в землището на гр.****, с площ 1.945 дка и имот с № 168013 в землището на гр.****, с площ 2.220 дка, /лист 76-77 от гр.д.№5173/2017г./ като го квалифицира с правно основание чл.124, ал.1 ГПК; 2/ - за обявяване нищожност на сделките, обективирани в нотариален акт № 167, том 59, н.д. № 10527/2013г. и № 168, том 59, н.д. № 10528/2013г. и 3/за обявяване на сделката за дарение, обективирана в нотариален акт № 167, том 59, н.д. № 1052/2013г. за относително недействителна, поради симулация, прикриваща продажба, с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, /вж.молба от ответниците П.Б.Б., А.П.Б., М.П.К., чрез адв. П., -лист 75 от гр.д.№ 5173/2017г./.

Видно е от съдържанието на предявения насрещен установителен иск за собственост, /лист 76-77 от гр.д.№5173/17г./, П.Б.Б., А.П.Б. и М.П.К., , молят да бъде установено по отношение на ответниците по насрещния установителен иск, /предявили иска за делба/, правото им на собственост върху: “нива 1.945 дка, м. „Гръстенища-04“, съставляваща имот № 168011 по плана за съществуващи/възстановими/стари реални граници“ и „нива 2.220 дка, м.“ „Гръстенища-04“, съставляваща имот № 168013 по плана за съществуващи/възстановими/стари реални граници“; и двете находящи се в землището на гр. ****, община. Искът е предявен на две основания, придобиване на собственост – по завещание от 30.10.1951г. направено от Г. Л. Т.,/роден ***г.,починал 02.07.1952г.-уд-е за наследници-лист 23 от делото/, в полза на Г. Г. Т., /негов син/; както и придобиване на собственост– по давност, като второто основание, следва да се приеме от въззивния съд като алтернативно посочено; като ищците по насрещния установителен иск твърдят, че владеят процесните два недвижими имоти от признаване правото за възстановяване на собствеността с Протокол 20010/25.04.1993г. на ПК-**** чрез временен въвод във владение и конкретно, че владеят имотите след възстановяване на същите имоти с окончателното решение № 117/13.10.2000г. на ОСЗ-гр. ****, /лист 133-134 от делото, вж. изпратена заверена преписка от ОСЗ-гр. ****/. Ищците по насрещния установителен иск за собственост твърдят, че претендираните от тях недвижими имоти са идентични с възстановените с последно посоченото Решение № 117/13.10.2000г. на ОСЗ-гр. ****, съответно по пункт 2 и пункт 3 от това решение, /посочени в исковата молба за допускане на делбата, съответно, на второ и на трето място- по ред/. Тъй като, цитираното от страните Решение № 117/13.10.2000г. на ОСЗ гр. ****/ПК-гр.****/ е издадено на основание чл. 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, същото е било снабдено и със скици на имота, както и се явява окончателно решение, т.е. влязло в сила, /което обстоятелство не е и спорно по делото/, то същото решение има силата на констативен нотариален акт за собственост върху посочените в него имоти; респективно, и относно процесните два имота, по пункт 2 и пункт 3 от решението, като с него правото на собственост върху имотите е възстановено на наследниците на Г. Л. Т. Поради което и настоящият въззивен съд намира, че насрещният установителен иск за установяване право на собственост, като принадлежащо на ищците по този иск, на основание завещание, всъщност, има за цел да оспори доказателствената сила на окончателното решение на ПК-гр. ****, с което правото на собственост, вече, е признато на /всички/ наследници на Г. Л. Т.; при което и искът в тази си част следва да се квалифицира, отново, като установителен, но в специалната хипотеза на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а не – в обща такава по чл. 124 ал. 1 от ГПК, както е посочено от първоинстанционния съд. От друга страна, не се оспорва от страна на ищците по този насрещен установителен иск, както и безспорно се установява и от изискана, съответно, приложена преписка образувана по заявление на Г. Г. ***, /изпратена от Общ.администрация-****-лист 159-207 от делото/, че всички заявления са подавани в качеството му на наследник на Г. Л. Т.; при което и следва да се приеме, че Г. Г. Т. не е заявявал в лично качество права на собственик, съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗЗД, както и не е предявявал и иск по чл. 11 ал. 2 от ЗЗД в законно определения преклузивен срок, изтекъл, понастоящем до 12.05.2007г. От гореизложеното, следва да се приеме, че така квалифицираният установителен иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, се явява и недопустим, тъй като наследодателят на ответниците, Г. Г. Т. не е предявил своите права по специалния ред на реституционния закон и вече е пропуснал тази възможност.

Предвид последно изложеното въззивният съд намира, че в тази част, с която се отхвърля насрещния установителен иск за собственост, /на основание –завещание/, решението на районния съд се явява недопустимо, като постановено по недопустим иск; поради което и в тази част следва да бъде обезсилено, като производството по предявения насрещен установителен иск за собственост, на основание –завещание, следва да бъде прекратено.

По отношение на насрещен установителен иск за собственост, на основание – давностно владение, въззивният съд намира същият да се явява допустим, при съобразяване с разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Съгласно чл. 5 ал. 2, / Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм.,бр. 61 от 2015г./ от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. При което, и с оглед твърдението, че процесните два имота се владеят от ищците по този иск, считано от Протокол № 20020/25.04.1993г. на ПК, то би могло да се приеме, че се явява прекъсната давността, като нова е било възможно да тече след 21.11.1997г./деня на влизане в сила на разпоредбата в първоначалната й редакция/; а с оглед твърдението на ищците по насрещния установителен иск, че имотите се владеят от тях „конкретно“ след възстановяване на същите с окончателното Решение № 117/13.10.2000г., то, давността би могла да започне да тече, отново, след възстановяването на имота с последно цитираното решение, т.е. след м. 10.2000г. насетне. В случая, такава давност, отново, следва да се счита за прекъсната, като нова е било възможно да тече след 14.08.2015г.,/деня на влизане в сила на разпоредбата в настоящата, последна редакция/.

Доколкото, обаче, възстановяването на собствеността следва да се приеме, че е станало в случая с влязло в сила Решение №117/13.10.2000г. на ПК-гр. ****, издадено на основание чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с конститутивно значение, то и придобиване по давност на възстановени с това решение имоти, би могло да се преценява след възстановяването им, считано от м.10.2000г. насетне.

В тази насока, въззивният съд намира, че при доказателствена тежест за ищците по насрещния установителен иск, по делото не са налице доказателства, от които да се приеме, че ответниците са владели процесните два недвижими имоти след възстановяването им от ПК с Решение № 117/13.10.2000г., и в продължение на десет години да са станали собственици на тези имоти, /арг.чл. 79 ал.1 от ЗС/.

Следва да се посочи, че въззивният съд изцяло приема като компетентно изготвено, както и неоспорено /по допустим процесуален начин/ от страните, заключение на СТЕ, с вещо лице инж. В.Г., съгласно което е налице идентичност между завещаните на ответниците по насрещния установителен иск два недвижими имоти, /първи два имота от нотариално завещание № 62,нот.дело№597/1951г.-нива в м.“Могилата“ от 2.2дка до съседи:Ч. Б., шосе и Б. Г.;-нива в м.“Могилата“ от 1.2 дка до съседи:Ч. Б. и К. Б./, с посочените в исковата молба по пункт 2/ и 3/ имоти:-имот 168011 в землището на гр. ****, с площ 1.945 дка, и имот 168013 в землището на гр. ****, с площ 2.220 дка. Т.е., налице е идентичност между претендираните от ищците по насрещен установителен иск имоти с възстановените имоти по пункт 2 и 3 от Решение № 117/13.10.2000г. на ПК-гр. ****, /лист 133-134 от делото/.

Пред районния съд са разпитани свидетели П. К. У. и И. М. К., б.р., относно процесните две ниви. Свидетелят У. знае, че нивите в местността „Могилата“, съседна с местносттта „Гръстеница“ са работени от Г., син на Г. Л. Т., още след като последният е починал, като дъщерята на същия, макар и малолетна тогава, също е помагала, както и бабата на починалия Г. Т., /съпруга, починала 1974г., съгласно уд-е за насл.-б.м./.Като се въвели от геодезите и от общинска ПК собствениците на тези места в реални граници, хората влезли и започнали да работят. В първата нива влязъл зетят на внучката на Г. Л. Т., дъщерята на сина на Г. Г. Т., започнали да я работят, засадил овощни дървета зетят. Не е виждал Ц., /дъщерята на Г. Л., починала 1990г.-уд-е за насл.-б.м./, след възстановяване на земите, като тя след като се омъжила 1931-32г. отишла в друга къща, до около 1950г. живяла в селото, а след това се заселили в ****. Свидетелят К.,също познава Г. Л. Т. и знае за нивите му, които се вкарали в ТКЗС 1956-1957г.; като от смъртта на Г. Л. Т. до вкарването й в ТКЗС, нивата с могилата, в землището на с. ****, е работил синът му Г. със семейството си. След смъртта на Г. Л. дъщеря му Ц. се изнесла в ****, и не са ги виждали да идват в селото, нито да работят нивите. След връщането на земята, тази нива, която си я знаели в местността „Могилата“, я работил Г. Г. Т. със семейството си, а след като починал през 1994г. зет му П. и внуците работели нивата; последните едва-две години тези ниви ги работели дъщерята на Г. Г. и внуците му.

Видно от показанията на разпитаните свидетели след възстановяване на нивите от ПК Г. Г. и семейството му са обработвали нивите в местността“Могилата“, като не са виждани да ги работят от страна на наследниците на Ц., дъщеря на починалия Г. Л. Независимо от това, по делото няма данни, както и доказателства, че държанието на идеалните части от съсобствените имоти, /възстановените с решението на ПК-две процесни ниви, на наследници на общия наследодател Г. Л. Т./, се е превърнало във владение на тези идеални части от съсобствените имоти, за да може да се приеме, че е изтекла придобивна давност от десет години, считано от м. октомври 2000г., в полза на наследниците на Г. Г. Т., ищци по насрещния установителен иск за собственост. Обстоятелството, че част от наследниците обработват имота, а друга част – не, защото, в случая, и живеят извън землището, в което са процесните ниви, се явява, само, обстоятелство за упражнявана фактическа власт относно обработваните ниви, но не доказва и промяна на намерението за своене, достигнала до знанието на останалите съсобственици, /сънаследници, в случая/.

С оглед и на последно цитираната редакция на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, с която се прекъсва давността и нова може да започне да тече, с влизане в сила на разпоредбата-от 14.08.2015г., то не само десет годишната давност, но и кратката – от пет години, /чл. 79 от ЗС/, не би могла да изтече към последно посочената дата. Поради което и се явява, в настоящия случай, невъзможно и придобиването по давност на процесните имоти от страна на ищците по предявения насрещен установителен иск, в т.ч. и към момента на предявения иск за делба на тези имоти.

Поради изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният насрещен установителен иск за собственост, на основание – давностно владение, с правна квалификация чл. 124 ал.1 от ГПК, се явява недоказан, при което и неоснователен. При което и решението на районния съд, в частта, с която този иск се отхвърля, следва да се потвърди, като правилно, /независимо, че не е изрично отделянето на двете основания на иска, в т.ч. и в диспозитива на решението/.

В останалата обжалвана част на решението, с която се отхвърлят предявените насрещни искове, в т.ч. за установяване на собственост на основание – давност, както и иск за обявяване нищожност на сделките, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижими имоти – земеделски земи № 167, том 59, дело № 10527/2013г., вх.рег.№ 22049 от 09.08.2013г. и в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 168, том 59, дело № 10528/2013г., вх.рег.№ 22050 от 09.08.2013г., както и иск за обявяване на сделката за дарение, обективирана в нотариален акт № 167, том 59, дело № 10527/2013г., вх.рег.№ 22049 от 09.08.2013г. за относително недействителна, поради симулация, прикриваща продажба, решението на районния съд се явява допустимо.

Поради което и в тази част въззивните жалби следва да се разгледат по същество. Разгледани по същество въззивните жалби на ответниците, ищци по предявените насрещни установителни искове, се явяват неоснователни, поради следните съображения:

По отношение на насрещен установителен иск за обявяване нищожност на сделките, обективирани в нотариален акт № 167, том 59, н.д. № 10527/2013г. и № 168, том 59, н.д. № 10528/2013г., въззивният съд констатира следното: Твърденията на ищците, ответници по първоначално подадената искова молба за съдебна делба, са, че сделките са нищожни, тъй като дарителите и продавачите по тях не са собственици на прехвърлените идеални части. От една страна, прехвърлителите по тези две сделки – дарение и продажба, съответно, С. П. С., с ЕГН **********, и Г. П. С.,с ЕГН **********, са синове на Ц. Г. С., починала на 15.01.1990г., дъщеря на общия наследодател Г. Л. Т., /починал на 02.07.1952г./, поради което и двамата прехвърлители се явяват внуци, съответно, законни наследници на общия наследодател Г. Л. Т.. Тъй като, с горецитираното Решение № 117/13.10.2000г. на ПК-гр. ****, земите, в т.ч. и процесните две ниви са възстановени на всички наследници на общия наследодател Г. Л. Т., /вж.уд-е за наследници-лист 23-24 от делото/, то двамата прехвърлители С. П. С. и Г. П. С., са притежавали в общ размер /по равно за всеки от тях/- 1/ 2 ид. част от възстановените имоти, в т.ч. и от процесните ниви. Поради което и през 2013г. с двете сделки дарение и покупко-продажба, те са се разпоредили, като собственици с притежаваната от тях общо -1/2 ид. част от възстановените имоти, в т.ч. и от процесните две ниви.

Предвид което въззивният съд намира за неоснователно твърдението на ищците по насрещния иск, че С. С. и Г. С., дарители и продавачи по двете сделки, не са били собственици на прехвърлените идеални части. От друга страна, обстоятелството дали продавачът или дарителят не е собственик на имотите, предмет на съответната сделка, не я прави нищожна, /арг. чл. 26 от ЗЗД/; при, евентуална, продажба на чужда вещ същата не би била нищожна, а - непротивопоставима на действителния собственик на вещта, както и не би могла да има вещно правно действие. Предвид което и въззивният съд намира, че твърденията на ищците по насрещния установителен иск за нищожност на двете сделки, освен, че не са доказани, не обуславят недействителност на сключените договори за дарение и продажба. При което и в тази част обжалваното решение на районния съд, с която искът се отхвърля, следва да бъде потвърдено като правилно, ведно със законните последици.

По отношение на насрещен установителен иск за обявяване на сделката за дарение, обективирана в нотариален акт № 167, том 59, н.д. № 1052/2013г. за относително недействителна, поради симулация, прикриваща продажба, въззивният съд намира следното: При доказателствена тежест за ищците по този насрещен иск, въззивният съд констатира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията за нищожност; респ., че е налице симулативна сделка за дарение на ид. част от процесните имоти, прикриваща продажба; респ., че страните по договора за дарение не са целели настъпване на правните последици на дарението, а че е налице друго твърдяно правоотношение, което е възмездно. При което и в тази част обжалваното решение на районния съд, с която искът се отхвърля, следва да бъде потвърдено като правилно, ведно със законните последици.

Неоснователно е и оплакването във въззивните жалби на ищците по насрещните установителни искове, че районният съд не бил взел предвид и не бил се произнесъл по тяхно четвърто алтернативно основание за оспорване на нотариалните актове/посочено в т.5 от въззивните жалби/. Видно е от постъпила в изпълнение на разпореждане на съда -молба, /лист 75 от гр.д.№5173/2017г./, че съдът не е бил надлежно сезиран с такова основание, поради което и не следва да се произнася по него. Това е така, тъй като от страна на тези ищци такова искане „не е поддържано“ в молбата, тъй като изрично е посочено от тях, че „не поддържат направеното искане за постановяване на решение за признаване на придобивните сделки за дарение и покупко-продажба за недействителни по чл. 76 от ЗН“. При което и в изготвения проекто-доклад с определение в з.з. на 13.12.2017г.,/лист 83 от гр.д.№5173/2017г/, такова искане за произнасяне не е посочено от съда, като проекто-докладът е бил обявен от съда за окончателен в о.с.з. на 13.02.2018г., както и допълнен, но няма данни такова искане от ищците да е надлежно направено, съответно, да се поддържа от ищците по насрещните установителни искове. Предвид което и въззивният съд не дължи произнасяне по искане, с което не е надлежно сезиран първоинстанционният съд.

Въззивният съд намира, с оглед неоснователността на предявените насрещни искове от страна на П.Б.Б., А.П.Б., М.П.К., /молба-лист 59 от делото/, явяващи се преюдициални относно правото на собственост върху делбените имоти, /които искове са и допустими за разглеждане в делбеното производство, /арг.чл. 343от ГПК//, следва да се приеме за основателен искът за съдебна делба предявен от ищците.

В тази насока относно правото на собственост върху делбените имоти се приема следното:

Ищците се легитимират като съсобственици на процесните три броя недвижими имоти, съответно, Ф.Г.К., по договора за дарение е придобил 1/10 ид.ч. от 1/ 2 ид. част от трите имота, а Ф.Г.К. и съпругата му Н.Н.К., по време на брака им по договора за продажба са станали собственици на 9/ 10 ид. части от 1/ 2 ид. част от трите имота, в режим на СИО. Останалата идеална част – 1/ 2 ид. част от трите процесни имота са придобити от страна на ответниците по иска за делба - П.Б.Б., А.П.Б., М.П.К., при равни права, в качеството им на наследници на К. Г. Б.,/починала 16.02.2013г., дъщеря на Г. Г. Т., починал 11.06.1994г., син на общия наследодател Г. Л. Т., на чиито наследници са реституирани процесните три имота с горепосочено Решение № 117/13.10.2000г. на ПК-гр. ****/. Т.е., при привеждане на квотите под общ знаменател, въззивният съд намира, че делбата следва да се извърши при квоти: 3/60 ид. части – за Ф.Г.К., 27/60 ид. части – за Ф.Г.К. и Н.Н.К., в режим на СИО, 10/60 ид. части – за П.Б.Б., 10/60 ид. части – за А.П.Б. и 10/60 ид. части – за М.П.К.. Като постановява обжалваното решение, в частта, с която допуска съдебна делба между процесните имоти, съгласно гореизложеното, районният съд постановява обосновано и правилно решение, което следва да се потвърди от въззивния съд, ведно със законните последици.

Поради неоснователност на въззивните жалби и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемите имат право на направени и претендирани разноски по въззивното производство, платими от жалбоподателите, в общ размер. В случая, видно от договор за правна защита и съдействие по въззивното дело е заплатено от въззиваемите договорено възнаграждение за адвокат в размер от 1200 лева, които следва да се възстановят от страна на жалбоподателите, в общ размер.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2049 от 29.05.2018г. на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, постановено по гр. дело № 5173 по описа на съда за 2017г., В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Б.Б., ЕГН ********** ***, А.П.Б., ЕГН ********** *** и М.П.К., ЕГН ********** ***, против Ф.Г.К., ЕГН ********** *** и Н.Н.К., ЕГН ********** ***, искове за признаване за установено, че са собственици на основание нотариално завещание №62,нот.д.№597/1951г.от 30.10.1951г. на С. М.С., Карловски зам.околийски съдиян, на недвижими имоти с № 168011 в землището на гр.****, с площ 1.945 дка, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Гръстеница-04”, при граници и съседи: № 168019 полски път на Община – необработваема земя, № 168030 нива на Община ****, № 001366 местен път на Община **** – пътна мрежа, 168012 нива насл. на Ф. С. Б. и Имот с № 168013 в землището на гр.****, с площ 2.220 дка, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Гръстеница-04”, при граници и съседи: № 168015 нива насл. на К. П. Б., № 168012 нива насл. на Ф. С. Б.,*** – пътна мрежа, № 168014 нива насл. на Ф. С. Б.; като в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2049 от 29.05.2018г. на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, постановено по гр. дело № 5173 по описа на съда за 2017г., В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Б.Б., ЕГН ********** ***, А.П.Б., ЕГН ********** *** и М.П.К., ЕГН ********** ***, против Ф.Г.К., ЕГН ********** *** и Н.Н.К., ЕГН ********** ***, искове за признаване за установено, че са собственици на основание давностно владение на недвижими имоти с № 168011 в землището на гр.****, с площ 1.945 дка, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Гръстеница-04”, при граници и съседи: № 168019 полски път на Община – необработваема земя, № 168030 нива на Община ****, № 001366 местен път на Община **** – пътна мрежа, № 168012 нива насл. на Ф. С. Б. и Имот с № 168013 в землището на гр.****, с площ 2.220 дка, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Гръстеница-04”, при граници и съседи: № 168015 нива насл. на К. П. Б., № 168012 нива насл. на Ф. С. Б.,*** – пътна мрежа, № 168014 нива насл. на Ф. С. Б.; както и иска за обявяване нищожност на сделките, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижими имоти – земеделски земи № 167, том 59, дело № 10527/2013г., вх.рег.№ 22049 от 09.08.2013г. и в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 168, том 59, дело № 10528/2013г., вх.рег.№ 22050 от 09.08.2013г.; както и иска за обявяване на сделката за дарение, обективирана в нотариален акт № 167, том 59, дело № 10527/2013г., вх.рег.№ 22049 от 09.08.2013г. за относително недействителна, поради симулация, прикриваща продажба.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2049 от 29.05.2018г. на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, постановено по гр. дело № 5173 по описа на съда за 2017г., В ЧАСТТА, с която се ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на следните недвижими имоти:

1/. Имот с № 122005 в землището на гр.****, с площ 0.936 дка, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Стари лозя-04”, при граници и съседи: № 122004 нива наследници на С. П. С., № 003754 залесена терит. на МЗХ, № 000120 дере, овраг, яма на Община – необработваема земя

2/. Имот с № 168011 в землището на гр.****, с площ 1.945 дка, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Гръстеница-04”, при граници и съседи: № 168019 полски път на Община – необработваема земя, № 168030 нива на Община ****, № 001366 местен път на Община **** – пътна мрежа, № 168012 нива насл. на Ф. С. Б.

3/. Имот с № 168013 в землището на гр.****, с площ 2.220 дка, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Гръстеница-04”, при граници и съседи: № 168015 нива насл. на К. П. Б., № 168012 нива насл. на Ф. С. Б.,*** – пътна мрежа, № 168014 нива насл. на Ф. С. Б.,

която да се извърши между:

Ф.Г.К., ЕГН ********** ***, Н.Н.К., ЕГН ********** ***, П.Б.Б., ЕГН ********** ***, А.П.Б., ЕГН ********** *** и М.П.К., ЕГН ********** ***,

при квоти от правото на собственост:

- 3/60 ид. части – за Ф.Г.К.

- 27/60 ид. части – за Ф.Г.К. и Н.Н.К., в режим на СИО

- 10/60 ид. части – за П.Б.Б.

- 10/60 ид. части – за А.П.Б.

- 10/60 ид. части – за М.П.К..

ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН ********** ***, А.П.Б., ЕГН ********** *** и М.П.К., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ, в общ размер, на Ф.Г.К., ЕГН ********** ***, Н.Н.К., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение по въззивното дело.

РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/

Номер на акта:	452
Дата:	9 април 2019 г.
Съдия:	Виолета Константинова Шипоклиева

Дело:	20185300502167
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	28 септември 2018 г.

Решение по дело №2167/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта Свали акта