Р Е
Ш Е Н И Е № 260716
гр. Пловдив, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11646 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, срещу А.Н.Н. ***, с която се
предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 458,51 лв. -
главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** за
предоставена кредитна карта № ***, активирана на 04.05.2016 г., сумата от 109,49 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
01.06.2018 г. до 09.11.2018 г., сумата от 12,02
лева – обезщетение за забава за периода от 09.11.2018 г. до 11.02.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 1756/26.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3028/2019 г. на ПРС, IV бр. с-в.
Ищецът
твърди в исковата молба, че между страните е сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № ***, по силата на който ответницата е дала
съгласието си, освен усвоения кредит, да и бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта ***. На 04.05.2016 г.
кредитополучателят активирал предоставената кредитна карта № ***, с максимален
кредитен лимит от 1500 лв. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща
минимална месечна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума, до пълното погасяване на задължението. Ответницата
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018 г., когато
било последното плащане по нея, като балансът по картата бил 568 лв., поради
което кредиторът блокирал използването на картата. Сочи, че за процесните
вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК № 1756/ 26.02.2019 г., по ч.гр.д. № 3028 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, IV брачен състав, която била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове. Предявява евентуално, при отхвърляне на
установителните искове, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца процесните суми. С уточнителна молба от 12.08.2019 г. уточнява, че не
поддържа предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, поради
което предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно
съединените установителни искове, описани по размер и основание по-горе. Моли
за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника А.Н.Н., чрез
назначения особен представител ***, със становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че от изложените в исковата молба факти, не ставало
ясно какъв е размерът на усвоената от ответницата сума. Оспорва ответницата да
е канена да изпълни задължението си по процесния договор. Оспорва
автентичността на подписа, положен под товарителницата от 07.03.2016 г. Моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски. Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК след депозирано възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За
допустимостта на предявените искове съдът, разглеждащ иска, следи служебно,
като извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от
приложеното за послужване ч.гр.д. № 3028 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
IV брачен състав, ищцовото дружество е депозирало
на 21.02.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника А.Н.Н.. По повод на депозираното заявление е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1756 от 26.02.2019 г., с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя описаните по-горе суми, а именно: 458,51 лв.
– главница, 109,49 лв. – възнаградителна лихва и 12,02 лв. – обезщетение за
забава. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е описал,
че вземанията произтичат от договора за предоставена кредитна карта *** с максимален кредитен лимит от 1500 лв. Претенциите, предмет на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на настоящата искова молба
са напълно идентични, както по основание, така и по размер. Заповедта за изпълнение е връчена на
ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК – л.22 от ч.гр.д. № 3028 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, IV брачен състав, поради
което на заявителя са дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията си. Поради изложените обстоятелства,
съдът намира, че предявените установителни искове, с които е сезиран, са
процесуално допустими и отговарят на посочените специални процесуални
предпоставки.
По същество на правни спор:
От фактическа страна:
Установява се, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *** от 24.09.2015 г. Съгласно приложение *** от 24.09.2015 г. към договора на ответницата е
предоставен револвиращ кредит в размер на 1500 лв. Съгласно чл.13 от
приложението месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно
тарифа. В чл.14 е уговорено заплащането на договорна лихва, която се начислява
върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Уговореният
лихвен процент е 35 %, а ГПР – 44,90 %.
До ответницата е изпратена покана от дата 16.11.2018 г., с
която е даден седемдневен срок за изпълнение на задълженията по договора.
Поканата не е получена от страната.
По
делото е представена товарителница № *** от дата 07.03.2016 г., получена от
ответницата на 25.03.2016 г. Документът е оспорен особения представител на
ответната страна и с протоколно определение от 11.06.2020 г. е открито
производство по реда на чл.193 ГПК, като е разпределена доказателствената тежест,
а именно – в тежест на оспорващия документа е да установи неговата неистинност
– чл.193, ал.3 ГПК. Страната обаче, въпреки изричните указания на съда,
включително с изрично посочване, че не сочи доказателства съгласно чл.146, ал.2 ГПК, не е направила доказателствени искания. Поради това, оспореният документ не
следва да се изключи от доказателствената съвкупност, доколкото не е установена
неистинността му, а следва да се цени от съда по същество на правния спор.
От заключението на съдебно счетоводната
експертиза на вещо лице С.К., се установява, че по процесния договор ищцата е
теглила от кредитната карта суми на обща стойност 1436 лв., както следва: на
дата 05.05.2016 г. – 400 лв., на дата 10.05.2016 г. – 400 лв., на дата
25.05.2016 г. – 200 лв., на дата – 26.05.2016 г. – 400 лв., като била начислена
и такса АТМ в размер на 36 лв. Ответницата е извършвала плащания по договора от
общо 1914,73 лв., от които със сумата от 1068,41 лв. е погасена главницата, като
е останала за плащане сумата от 367,59 лв. Вещото лице е изчислило остатъчния размер
на договорната лихва за периода от 05.05.2016 г. до 15.10.2018 г. – 93,75 лв.
От правна страна съдът
намира следното:
За уважаване на заявените искови претенции следва да
се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), както следва: наличието на валиден договор за паричен заем, който
обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична
сума, настъпване на изискуемост на вземането. В доказателствена тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК да установи наличието на
посочените обстоятелства. Ищецът следва също да докаже вземанията си по размер, както и конкретния
размер на претендираната сума за договорна възнаградителна лихва и на
обезщетението за забавено плащане.
Както се посочи по-горе, по
делото се установи, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за предоставяне на кредитна карта. Установи
се също, че ответницата е теглила от кредитната карта суми в размер на общо
1436 лв., от които погасила сумата от 1068,41 лв. Тегленията били извършени в рамките на месец май 2016 г.,
поради което и на основание чл. 13 от приложението към договора, те са станали
изискуеми до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. По
делото е представено месечно извлечение по процесната кредитна карта, издадено
на дата 01.11.2018 г. От това следва, че вземанията за главница са станали
изискуеми на 01.12.2018 г. Размерът на претенцията се установява от заключението
на счетоводната експертиза, като след извършените плащания остатъкът от
дължимата главница е 367,59 лв., до която сума следва да се уважи предявения
иск. За разликата до пълния предявен размер от 458,15 лв. искът за главницата
подлежи на отхвърляне. Като законна последица от уважаване на иска за
главницата следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на иска за обезщетение за забава, съдът
намира, че същия може да се уважи за периода от настъпване на забавата –
01.12.2018 г. до крайния период, за който е заявен – 11.02.2019 г. Размерът на
претенцията следва да се определи от съда на основание чл.162 ГПК, посредством
използването на он-лайн калкулатор – www.calculator.bg, а именно – сумата от 7,46 лв., начислена
върху уважения размер на главницата. За разликата до пълния предявен размер от
12,02 лв., както и за периода от 09.11.2018 г. до 30.11.2018 г. искът за лихва
за забава подлежи на отхвърляне.
По иска за признаване
дължимостта на възнаградителната лихва съдът намира, че същият остана недоказан
по основание и размер. Съгласно чл. 14 от приложението за процесния договор за
кредитна карта за ползването на револвиращ кредит кредитополучателят дължи
годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Ищецът
излага твърдения в исковата молба, а и това се установява от заключението на
ССчЕ, че от 01.06.2018 г. ответницата е преустановила плащанията си по кредита.
Поради това от този момент, не е дължимо заплащането на договорна лихва, а
единствено евентуално обезщетение за забава, ако са налице предпоставките за
това. Кредиторът не претендира договорна лихва за периода, посочен от вещото
лице в заключението, поради което, макар да има незаплатени суми за лихви, с
оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не би могъл
да се произнесе по тяхната дължимост. Претенцията за възнаградителна лихва от
01.06.2018 г. до 09.11.2018 г. в размер на 109,49 лв. е неоснователна и като
такава подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страните. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно
с уважената част от исковите претенции, а именно сумата от общо 395,74 лв. в
исковото производство, като при изчисленията съдът е взел предвид цялостното
отхвърляне на иска за договорна лихва и частичното отхвърляне на другите два
иска, при изчисление на ДТ. Ищецът има право на разноски и в заповедното
производство, като съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи
произнасяне с осъдителен диспозитив. Съразмерно с уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 44,38 лв. – разноски в
заповедното производство. Ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК също има
право на разноски, но не се доказа да са сторените такива по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.Н.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 367,59 лв. (триста шестдесет и седем лева и петдесет и
девет стотинки) - главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № *** за предоставена кредитна карта № ***, активирана на 04.05.2016
г., сумата от 7,46 лева (седем лева и четиридесет и шест стотинки) – обезщетение
за забава за периода от 01.12.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 1756/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3028/2019 г. на ПРС, IV бр. с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата от 367,59 лв. до
пълния му предявен размер от 458,15 лв., иска за обезщетение за забава за
разликата от 7,46 лв. до пълния предявен размер от 12,02 лв., както и за
периода от 09.11.2018 г. до 30.11.2018 г. вкл., както и иска сумата от 109,49
лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 01.06.2018 г. до 09.11.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Н.Н.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Париж, рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 14 сумата от 395,74
лв. (триста деветдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки) –
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от 44,38 лв. (четиридесет и четири лева и
тридесет и осем стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 3028 по описа за 2019 г. на ПРС, IV бр. състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ