Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032 27.07.2022 г. град Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд, Гражданско отделение, VII-ти граждански състав, на двадесет и седми юли две хиляди двадесет
и втора година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
– Атанаска Ганева
като
разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова
гражданско дело № 211 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Настоящото производство обединява
производствата по гр.д. № 211/2020 г., гр.д. 212/2020 г., гр.д. № 234/2020 г. и
гр.д. № 235/2020 г. по описа на НРС, въз основа на влезли в сила определения по
всяко от делата, включително по настоящото.
Предявени са следните искове от съсобствениците в Етажната собственост „О.Р.“, БУЛСТАТ: *****, с адрес:обл. Б.,
общ. Н., с. С.***, ул. „С.“ № *, сграда „О.Р.“, представлявана от управителя – С.Н.У.,
чрез адв. Ц.М. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу „А.Г.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя – Й.Б.Б., както следва:
-
с искова
молба вх. № 2015/02.03.2020 г., с която се иска от съда да
приеме за установено, че ответното дружество, в качеството си на собственик на
самостоятелен обект ОБСЛУЖВАЩ БЛОК с ид. № *****, дължи на ищеца следните суми:
7037,72 лева – годишна такса за
поддръжка и управление на общите части на етажната собственост /ЕС/, определена
с решение от 15.01.2019 г. на общото събрание /ОС/ на ЕС; 545,42 лева – лихва за забава върху главницата от 7037,72 лева за
периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 7037,72 лева, считано от датата на
подаване на заявление – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 393,31 лева – вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени
разходи“, определена с решение от 15.01.2019 г. на ОС на ЕС; 30,48 лева – лихва за забава върху
главницата 393,31 лева за периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 393,31 лева, считано от датата на подаване на заявление – 22.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането;
1663,67 лева – направени в заповедно производство разноски, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 544/26.11.2019 г. по ч.гр.д. № *113/2019 г. по описа на НРС.
-
с искова
молба вх. № 2017/02.03.2020 г., с която се иска от съда да
приеме за установено, че ответното дружество, в качеството си на собственик на
самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **с ид. № *****, дължи на ищеца следните суми:
1800,10 лева – годишна такса за
поддръжка и управление на общите части на етажната собственост /ЕС/, определена
с решение от 15.01.2019 г. на общото събрание /ОС/ на ЕС; 139,51 лева – лихва за забава върху главницата от 1800,10 лева за
периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 1800,10 лева, считано от датата на
подаване на заявление – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 96,38 лева – вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени
разходи“, определена с решение от 15.01.2019 г. на ОС на ЕС; 7,47 лева – лихва за забава върху
главницата 96,38 лева за периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 96,38 лева, считано от датата на подаване на заявление – 22.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането;
542,35 лева – направени в заповедно производство разноски, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/29.11.2019 г. по ч.гр.д. № *111/2019 г. по описа на НРС.
-
с искова
молба вх. № 2224/10.03.2020 г., с която се иска от съда да
приеме за установено, че ответното дружество, в качеството си на собственик на
самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **с ид. № *****, дължи на ищеца следните суми:
2171,64 лева – годишна такса за
поддръжка и управление на общите части на етажната собственост /ЕС/, определена
с решение от 15.01.2019 г. на общото събрание /ОС/ на ЕС; 168,30 лева – лихва за забава върху главницата от 2171,64 лева за
периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 2171,64, считано от датата на
подаване на заявление – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 116,58 лева – вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени
разходи“, определена с решение от 15.01.2019 г. на ОС на ЕС; 9,03 лева – лихва за забава върху
главницата 116,58 лева за периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 116,58 лева, считано от датата на подаване на заявление – 22.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; 550,71 лева – направени в заповедно
производство разноски, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 527/25.11.2019 г. по
ч.гр.д. № *110/2019 г. по описа на НРС.
-
с искова
молба вх. № 2226/10.03.2020 г., с която се иска от съда да
приеме за установено, че ответното дружество, в качеството си на собственик на
самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № № **с ид. № *****, дължи на ищеца следните
суми: 1877,85 лева – годишна такса
за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост /ЕС/,
определена с решение от 15.01.2019 г. на общото събрание /ОС/ на ЕС; 145,53 лева – лихва за забава върху
главницата от 1877,85 лева за периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от 1877,85 лева, считано от датата на подаване на заявление –
22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 100,79 лева – вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“, определена с
решение от 15.01.2019 г. на ОС на ЕС; 7,81
лева – лихва за забава върху главницата 100,79 лева за периода от
16.02.2019 г. до 21.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 100,79 лева, считано от датата на
подаване на заявление – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 543,99 лева – направени в заповедно
производство разноски, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 514/29.11.2019 г. по
ч.гр.д. № *112/2019 г. по описа на НРС.
Посочва се, че ответното дружество е възразило
срещу издадените заповеди за изпълнение на парични задължения в рамките на
посочените производства по описа на НРС, предвид което за ищеца възникнал
интерес от предявяване на иск, като се претендират и сторените в исковото
производство съдебни разноски.
В цитираните искови молби се заявява, че
ответникът е собственик на индивидуализираните четири самостоятелни обекта в
процесната етажна собственост. На 15.01.2019 г. се провело ОС на собствениците
в ЕС на жилищна сграда „О.Р.“, БУЛСТАТ: *****, за което било подадено
уведомление по чл. 46б от ЗУЕС до Община Н.. На проведеното събрание били взети
решения за задължаване на всеки собственик да заплати по банкова сметка ***ние
на общите части на ЕС и вноска фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“, изчислени
съобразно разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, в срок до 15.02.2019 г.
Твърди се, че взетите решения, като неоспорени по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, били влезли в законна сила и представлявали законно основание за
претендиране на приетите с тях суми от неплатилите собственици. Съгласно
приетите по т. 12 и т. 13 решения от проведеното ОС, определените средства за
поддръжка и управление на общите части в размер на 75 166,65 лева, се
събирали от всеки самостоятелен обект, вкл. склад, в размер от 9 евро на кв.м.,
определените средства за фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“ в размер на
3925 лева се разпределяли, съобразно притежаваните от собствениците проценти
идеални части от общите части на ЕС. По този начин и съобразно конкретно
посочените от ищеца площи и прилежащи към тях проценти ид.части от общите части
на ЕС, притежавани от ответника за всеки от собствените му самостоятелни
обекти, били определени претендираните вземания по пера. Прави се подробно
описание на начина на пресмятане на дължимите от ищеца суми за всеки от
собствените му обекти по отделно. С твърдения, че ответното дружество не е
изплатило паричните си задължения към етажната собственост в определения с
решение на ОС срок, се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК са
депозирани писмени отговори вх. №№ 6002; 6004; 6006 и 6009, всички от
03.08.2020 г., от страна на ответното дружество, чрез упълномощения адвокат С.Е.
***, с които е взето становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Оспорва се представителната власт на управителя по
отношение на ищцовата етажна собственост, както и легитимността на общото
събрание от 15.01.2019 г. и се твърди нищожност на взетите на него решения.
Излагат се подробни съображения за неоснователност на претенциите, като се
твърди, че са неясно формулирани и необосновани. Навежда се довод за
недължимост на претендираните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, доколкото
същите не били определени на месечна база, не ставало ясно как се определя
размера на начислената върху тях лихва за забава, не ставало ясно и за какви
дейности са набрани. От друга страна, не ставало ясно и как е формиран фонд
„Непредвидени разходи“, като се твърди, че ОС е смесило решенията за разкриване
на двата фонда. По повод разходите за управление и поддръжка, се заявява, че
включват разходи за поддръжка на прилежащи към сградата територии и зелени
площи, които не представляват общи части, предвид което решенията по
определянето им били нищожни. Оспорва се и начинът на разпределяне на разходите
за управление и поддръжка, като се заявява, че законодателят е определил това
да става според броя на всички живущи, а не съобразно притежаваните ид.части в
общите части на съсобствеността. По изложените съображения се иска прекратяване
на делото, евентуално – отхвърляне на претенциите като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски в исковото и заповедните производства.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи и присъди претендираните суми. Претендират се
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като недоказани и
неоснователни и моли за отхвърлянето им. С писмена молба вх. № 261167/28.06.2022
г. по делото ответникът поддържа възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните не спорят и от представени от тях
справки по партидите на процесните имоти, както и по партидата на ответното
дружество в Служба по вписванията – гр. Н., се установява, че самостоятелен
обект ОБСЛУЖВАЩ БЛОК с ид. № ***** е придобит от трето за процеса лице, чрез
публичен търг на 21.12.2021 г.; самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **с ид. № *****
е придобит от трето за процеса лице, чрез покупко-продажба на 21.11.2019 г.; самостоятелен
обект АПАРТАМЕНТ № **с ид. № ***** е
придобит от трето за процеса лице, чрез публичен търг на 11.02.2022 г.; а самостоятелен
обект АПАРТАМЕНТ № № **с ид. № ***** е придобит от трето за процеса лице, чрез
публичен търг на 25.10.2019 г. Справките установяват, че към настоящия момент
ответникът не притежава собственост по отношение на нито един от процесните
недвижими имоти, като за исковия период от 15.01.2019 г. до 21.11.2019 г. е бил
собственик на самостоятелен обект ОБСЛУЖВАЩ БЛОК с ид. № *****, самостоятелен
обект АПАРТАМЕНТ № **с ид. № *****, самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **с ид. № *****,
а по отношение на самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № № **с ид. № ***** – в
периода 15.01.2019 г. до 25.10.2019 г.
На дати 15.01.2019 г. се провело общо събрание
/ОС/ на етажната собственост /ЕС/ в сграда „О.Р.“. За проведеното събрание бил
съставен протокол /л. 5-21 от делото/. Съдът намира, че са налице достатъчно
доказателства за проведено на посочената дата събрание /вкл. представено от
ищеца уведомление по реда на чл. 46 б от ЗУЕС на л. 22 от делото/, още повече
ответникът не е оспорил в срок съдържанието на протокола и достоверността на
отразените в него обстоятелства, предвид което същият е стабилизиран и се
ползва с доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи.
Това обстоятелство е било предмет на съдебна преценка и в рамките на настоящото
дело, по повод насочен от ответника насрещен иск за обявяване нищожността на
взетите на ОСЕС от 15.01.2019 г. решения, който иск е приет за недопустим от
съда при преценката му от две съдебни инстанции.
На проведено на 15.01.2019 г. ОСЕС са взети
решения по т. 12 и т. 13 от дневния ред, относно приемане на бюджет за
приходите и разходите и определяне размера и сроковете за заплащане на
дължимите вноски от собствениците, а именно: създаване на фонд „Ремонт и
обновяване“ /с размер 2925 лева годишно/ и фонд „Непредвидени разходи“ /с
размер 1000 лева годишно/, вноските в които се определят, съгласно закона –
съобразно ид.ч. на етажните собственици, при спазване на изискуемия от закона
минимум; разходите за управление на общите части и поддръжка са определени в
размер от 75 166,65 лева и по подробно посочени пера, като вноската на
всеки съсобственик да се формира като 9 евро на кв.м. С решение по същите точки
е определено дължимите от собствениците вноски да се заплатят еднократно, в
срок до 15.02.2019 г., по банкова сметка ***. Посочените решения са
стабилизирани, като неоспорени в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, доколкото по
делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства за обратното.
Независимо, че по делото е спорно, дали
процесната ЕС е легитимно учредена, не се оспорва приложено от ищеца
площообразуване на същата /л. 23-25 от делото/, съгласно което е прието, че общата
площ /вкл. застроена площ, складова площ и общи части/ на самостоятелен обект
ОБСЛУЖВАЩ БЛОК е 401,01 кв.м.; на самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **– 102,57
кв.м.; на самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **– 123,74 кв.м.; и на самостоятелен
обект АПАРТАМЕНТ № № **– 107 кв.м.
Съгласно представен по делото протокол /л.
78-85 от делото/, с решение по т. 3 от дневния ред на проведеното на 15.08.2021
г. ОС, за управител на етажната собственост е била избрана И.С.Б., която с
молба-декларация /л. 120 от делото/ е препотвърдила действията на процесуалния
представител на ищеца.
Предявени са обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че ответникът, към
15.01.2019 г. и 15.02.2019 г. е бил собственик на процесните самостоятелни
обекти в сградата, която е в режим на ищцовата етажна собственост, както и че
са проведени цитираните по-горе ОСЕС, на които са взети стабилизирани решения
със съответното съдържание. Безспорно е наличието на кворум за провеждане на ОС
от 15.01.2019 г., мнозинството по взетите решения, представителството, както и
приложеното към протокола площообразуване.
По повод възражението на ответника за отсъствие
на активна легитимация за управителя на ЕС и отсъствие на легитимно учредена ЕС,
съдът намира същите за неоснователни. Действително, след успешно проведено
производство по реда на чл. 40 от ЗУЕС, със съдебно решение по гр.д. № 821/2018
г. по описа на НРС, служебно известно на настоящия съд, са били отменени всички
решения на ОСЕС на жилищна сграда „О.Р.”, находяща се в с. Р.,, ул. „С.” № * от
16.07.2018 г. Независимо от това, едва с влизане в сила на решението по делото,
постановено на 13.05.2019 г., е настъпил конститутивният му ефект по повод
избора на управителя - М.К.Ш., занапред. Изложеното мотивира съда да приеме, че
към 15.01.2019 г., ЕС се е представлявала легитимно от М.К.Ш., като с оглед
взето решение по т. 3 на ОСЕС от 15.01.2019 г. и уведомление по чл. 46б от ЗУЕС
вх. № Н5-ЕС-004/21.01.2019 г. по описа на Община Н. е бил избран нов управител
на ЕС – С.Н.У.. Не могат да се споделят оплакванията на ответника, че с оглед
отмяната на всички решения на учредително ОСЕС от 16.07.2018 г., ЕС е
нелегитимно учредена, а управителят У.не я е представлявала по делото. Етажната
собственост възниква по силата на закона /ЗУЕС/, като задължение на
собствениците в същата е да вземат решения във връзка с управлението ѝ.
Такива решения са били взети именно на ОСЕС от 16.07.2018 г., като независимо
от отмяната им по съдебен ред, същите са действали към 15.01.2019 г., предвид
което ѝ свиканото и проведено ОСЕС е легитимно проведено. От друга
страна, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС, управителят продължава да изпълнява
функциите си до избора на нов управител. В този смисъл, дори с оглед отмяната
по съдебен ред на решението за избор на управител от 16.07.2018 г., същият е
щял по закон да представлява ЕС до избора на нов, но предвид решение от
15.01.2019 г. е бил законосъобразно заменен с избор на нов управител - Светлана
Уральская. Към настоящия момент, ЕС се представлява от управителя Ирина
Борисова, съгласно приложен по делото протокол за взето решение по т. 3 от
проведено на 15.08.2021 г. ОС на ищцовата ЕС.
По възраженията на ответната страна за неяснота
на взетите решения по т. 12 и т. 13 на ОСЕС от 15.01.2019 г., липса на приложен
проекто-бюджет; нарушения в реда, по който същите са взети; възражения срещу
формулировката на задълженията, срещу размера им, следва да се отбележи, че
процесните решения на ОС са влезли сила. В този ред на мисли, следва да се
съобрази формираната практика на върховната инстанция /така Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС/, съгласно която
Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици
чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Следователно, за собствениците в етажната
собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно
гласуваното от общото събрание. Съгласно цитираното решение, неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и
за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка
на съда в рамките на съдебното производство. Затова, извън определения от
закона срок, не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Поради тази причина няма възможност в настоящото
производство да бъдат разгледани подобни възраженията относно нарушения на чл.
16 от ЗУЕС, допуснати при провеждане на общите събрания. Тези възражения е
следвало да се наведат в инициираното производство по обжалване на решенията на
общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са
влезли в сила, като необжалвани. Следва да се има предвид, че общото събрание
няма задължение да приема решения за дължимите от всеки един собственик суми,
като е достатъчно да се приемат глобални решения за разходите в етажната
собственост. Управителят е този, който организира изпълнението на решенията на
общото събрание, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, предвид което и с
формиране на волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за
съответен обект. Независимо от посоченото, в случая и съобразно неоспореното
площообразуване на ЕС, при прилагане начините за определяне на вноските на
собствениците, приети с решенията на ЕС, се индивидуализират в пълна степен
процесните вземания спрямо ответника.
Така, при умножаване площта на всеки от
притежаваните към 15.01.2019 г. процесни обекти на ответника /графа 16 от
площообразуването – л. 23-25 от делото/ по сумата от 9 евро се формират
размерите на индивидуалните вноски към ЕС за поддръжка и управление, както
следва: за самостоятелен обект ОБСЛУЖВАЩ БЛОК – 3609,09 евро или еквивалентните
7037,72 лева; за самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **– 923,13 евро или
еквивалентните 1800,10 лева; за самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **– 1113,66
евро или еквивалентните 2171,64 лева; и за самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № №
**– 963 евро или еквивалентните 1877,85 лева, при курс на евро към лева – 1,95.
Доколкото вноските към фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“ се индивидуализират по реда на чл.
50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС – съобразно притежаваните ид. части на отделните
собственици в общите части на ЕС, същите са определяеми на база гласувания общ
размер на двата фонда – сумата от 3925 лева. На база общия размер, размерът на
припадащата се част от него на един процент от общите части възлиза на сумата
от 39,25 лева. След умножаване припадащите са на всеки от процесните обекти,
собствени на ответника към 15.01.2019 г., идеални части от общите части на ЕС,
съгласно графа 11 от площообразуването се формират размерите на индивидуалните
вноски към ЕС за фонд „Ремонт и обновяване“ и
фонд „Непредвидени разходи“, както следва: за самостоятелен обект ОБСЛУЖВАЩ БЛОК
– 10,0208 % ид.ч. Х 39,25 лева или сумата от 393,31 лева; за самостоятелен
обект АПАРТАМЕНТ № **– 2,4555 % ид.ч. Х 39,25 лева или сумата от 96,38 лева; за
самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № **– 2,9703 % ид.ч. Х 39,25 лева или сумата от
116,58 лева; и за самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № № **– 2,5680 % ид.ч. Х 39,25
лева или сумата от 100,79 лева.
Вземанията на ищеца са и изискуеми, тъй като
относно решенията от 15.01.2019 г. е бил
определен краен срок за плащане – 15.02.2019 г. Следователно задълженията са
били определени като платими на определен ден /по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС/ и като такива са падежирали с настъпването на този ден.
Тук следва да се посочи, че оплакванията на
ответника, че вноските се дължат за една финансова година, начиная 01.02.2019
г. и край 31.01.2020 г., а той се е освободил от собствеността по отношение на
част от имотите още през 2019 г., са неоснователни. Съгласно обвъзраващите го
решения на ОСЕС от 15.01.2019 г. е било определено, че пълният размер на всички
вноски следва да се заплатят от собствениците в определения срок - до
15.05.2019 г., към която дата ответникът е притежавал собствеността по
отношение на всички процесни самостоятелни обекти. В този смисъл, в качеството
си на съсобственик в ЕС, ответникът е бил задължен за пълния размер на вноските
спрямо ЕС към датата на падежиране на вземанията.
По изложените мотиви, съдът намира, че исковете
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС се явяват изцяло
основателни и доказани по размер, предвид което следва да бъдат уважени в
заявените с исковите молби размери, обсъдени от съда в предходните три абзаца
от мотивите на настоящия акт.
Що се отнася до акцесорните искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същите за изцяло основателни и доказани. Ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на дължимите към ЕС вноски с настъпване на съответния падеж – 15.02.2019
г. и без да е било необходимо да бъде изрично поканен. При наличието на главно
задължение, то акцесорната претенция се явява доказана по основание с
изпадането на ответника в забава за плащане на уважената част от претендираното
вземане. След извършени от съда математически действия по умножаване и
събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с интернет
адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
установи, че дължимата мораторна лихва за всяка от главниците и за заявения
период от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г. съответства на посочените от ищеца
размери.
Като последица от уважаване на главната
претенция, в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
уважения размер от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед
изхода на делото, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените
от ищеца разноски в настоящия процес. От представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата по делото се установява, че ищецът е направил разноски, както
следва: в заповедното производство - сумата
от 300,72 лева – заплатени по банков път държавни такси по ч.гр.д. №№ *110,
1111, 1112 и 1113 по описа за 2019 г. на НРС в общ размер на 293,94 лева и
банкови комисионни в размер на 6,78 лева; сумата от 1500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по ЧГД № *113/2019 г.; сумата от 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по ЧГД № *112/2019 г.; сумата от 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по ЧГД № *111/2019 г.; сумата от 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по ЧГД № *110/2019 г.; в исковото производство - сумата от 829,59 лева – заплатени по
банков път държавни такси по гр.д. №№ 211, 212, 234 и 235 по описа за 2020 г.
на НРС в общ размер на 817,27 лева и банкови комисионни в размер на 12,32 лева;
сумата от 3000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за производството по
гр.д. № 211/2020 г., обединяващо производствата по гр.д. № 212, 234, 235 по
описа на 2020 г. на НРС. Във връзка със своевременно релевирано от ответника
възражение за прекомерност на размера на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение, съдът като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2, 3 и 4 и
чл. 7, ал. 7 от Наредба № * от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, след извършени изчисления и предвид броя на
съдебните заседания пред настоящия съд, намира, че съответният размер на
претендираното възнаграждение възлиза, както следва: в заповедното производство – сумата от 510,24 лева за ч.гр.д. № *113/2019
г., сумата от 301,52 лева за ч.гр.д. № *111/2019 г., сумата от 316,30 лева за
ч.гр.д. № *110/2019 г., сумата от 304,62 лева за ч.гр.д. № *112/2019 г., и в исковото – сумата от 969,44 лева,
които суми следва да се възложат в тежест на ответната страна. Досежно
претендираните банкови такси, съдът намира искането за присъждането им за
неоснователно, доколкото същите не съставляват съдебни разноски, а заплатена по
избор на ищеца услуга. Тук следва да се отбележи, че дължимите държавни такси
за заповедните и исковите производства могат да бъдат заплатени на място в
съда, без да се заплаща комисионна за това. В обобщение на изложеното, в тежест
на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 3513,92
лева, от които 1726,62 лева – разноски в заповедните производства и 1787,30 лева – пред настоящия съд.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от съсобствениците в Етажната собственост „О.Р.“, БУЛСТАТ: *****, с
адрес:обл. Б., общ. Н., с. С.***, ул. „С.“ № *, сграда „О.Р.“, представлявана
от управителя – И.С.Б., чрез адв. Ц.М. от БАК
срещу „А.Г.“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя – Й.Б.Б., положителени
установителени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „А.Г.“ ООД, ЕИК *****, дължи на съсобствениците
в Етажната собственост „О.Р.“, БУЛСТАТ: *****,
следните суми:
-
7037,72
лева – годишна такса за поддръжка и управление на
общите части на етажната собственост /ЕС/, определена с решение от 15.01.2019
г. на общото събрание /ОС/ на ЕС; 545,42
лева – лихва за забава върху главницата от 7037,72 лева за периода от
16.02.2019 г. до 21.11.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 7037,72 лева, считано от датата на
подаване на заявление – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 393,31 лева – вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени
разходи“, определена с решение от 15.01.2019 г. на ОС на ЕС; 30,48 лева – лихва за забава върху
главницата 393,31 лева за периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 393,31 лева, считано от датата на подаване на заявление –
22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 544/26.11.2019 г. по
ч.гр.д. № *113/2019 г. по описа на НРС.
-
1800,10
лева – годишна такса за поддръжка и управление на
общите части на етажната собственост /ЕС/, определена с решение от 15.01.2019
г. на общото събрание /ОС/ на ЕС; 139,51
лева – лихва за забава върху главницата от 1800,10 лева за периода от
16.02.2019 г. до 21.11.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 1800,10 лева, считано от датата на
подаване на заявление – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 96,38 лева – вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени
разходи“, определена с решение от 15.01.2019 г. на ОС на ЕС; 7,47 лева – лихва за забава върху
главницата 96,38 лева за периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 96,38 лева, считано от датата на подаване на заявление –
22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/29.11.2019 г. по
ч.гр.д. № *111/2019 г. по описа на НРС.
-
2171,64
лева – годишна такса за поддръжка и управление на
общите части на етажната собственост /ЕС/, определена с решение от 15.01.2019
г. на общото събрание /ОС/ на ЕС; 168,30
лева – лихва за забава върху главницата от 2171,64 лева за периода от
16.02.2019 г. до 21.11.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 2171,64, считано от датата на
подаване на заявление – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 116,58 лева – вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени
разходи“, определена с решение от 15.01.2019 г. на ОС на ЕС; 9,03 лева – лихва за забава върху
главницата 116,58 лева за периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 116,58 лева, считано от датата на подаване на заявление –
22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 527/25.11.2019 г. по
ч.гр.д. № *110/2019 г. по описа на НРС.
-
1877,85
лева – годишна такса за поддръжка и управление на
общите части на етажната собственост /ЕС/, определена с решение от 15.01.2019
г. на общото събрание /ОС/ на ЕС; 145,53
лева – лихва за забава върху главницата от 1877,85 лева за периода от
16.02.2019 г. до 21.11.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 1877,85 лева, считано от датата на
подаване на заявление – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 100,79 лева – вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени
разходи“, определена с решение от 15.01.2019 г. на ОС на ЕС; 7,81 лева – лихва за забава върху
главницата 100,79 лева за периода от 16.02.2019 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 100,79 лева, считано от датата на подаване на заявление –
22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 514/29.11.2019 г. по
ч.гр.д. № *112/2019 г. по описа на НРС.
ОСЪЖДА „А.Г.“ ООД, ЕИК *****, да заплати на съсобствениците в Етажната
собственост „О.Р.“, БУЛСТАТ: *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1787,30 лева – разноски
в исковото производство, както и сумата от 1726,62 лева – разноски
в заповедните производства по ч.гр.д. № *110, 1111, 1112 и 1113 по описа за
2019 г. на НРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: