Решение по дело №103/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок, след възстановяването му по реда на чл.84 от ЗАНН във вр. чл.186 от НПК с Определение рег. №85/24.02.2025г. на Районен съд – Лом по жалба от Н. П. Н. от [населено място], обл.Монтана, [улица], вх.Б, ап.39, чрез пълномощника му адв. В. И. от АК – Монтана против Решение №3 от 03.01.2025 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 20241620200236 по описа на Районен съд - Лом. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил издаденото Наказателно постановление № 24-0294-000412 от 30.04.2024г. издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ- Лом при ОД на МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на Н. П. Н. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лева /двеста/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца /шест/. Като са отнети и 10 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 на МВР.

Касационният жалбоподател Н. П. Н. от [населено място], редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. И. от АК – Монтана. В жалбата и писмено становище в о.с.з. навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на въззивния съд. Счита същото издадено в нарушение на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на материалния закон, като наложеното наказание е явно несправедливо и с него няма да се постигне целта на закона. Твърди липса на умисъл за извършване на административното нарушение, както и че са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено въззивното решение и издаденото НП. Претендира сторените по делото разноски.

Ответника по касационната жалба Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ- Лом при ОД на МВР - Монтана редовно призован, не се явява, представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност. Моли да бъде оставено в сила въззивното решение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил постановен при спазване на процесуалните правила. Решението на въззивния съд е обосновано и мотивирано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несправедливост на наложеното наказание – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил в цялост наложеното административно наказание глоба в размер на 200.00лева /двеста/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца /шест/ съставът на Районен съд Лом е приел от фактическа страна, че на 09.02.2024 г. в 13,55 часа в [населено място], [улица], площад Нечаев с посока на движение към улица Пристанищна касатора е управлявал лек автомобил [Марка], модел „Фабия“ с рег. № [рег. номер] собственост на В. Д. В. от [населено място], което е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП към дата 30.01.2023г. и към момента на проверката не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е също така, че НП се издава на основание Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.04.2024 година на РП – Монтана по преписка вх. № 763/2024 година по описа на РП – Монтана.

Въззивният съд е изложил мотиви, че в хода на административнонаказателното производство няма допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице формалните предпоставки за отмяна на оспореното НП. Приел е за безспорно установена изложеното в АУАН и в НП фактическа обстановка и за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е извършил виновно нарушението. Въззивният съд е посочил, че жалбоподателя е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му на водач на автомобила, с прекратена регистрация. Приел е също, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от настоящия състав.

При постановяване на оспореното решение Районен съд Лом е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на всички изисквания за форма и съдържание и е издадено в съответствие със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП, в която наред с наложеното наказание глоба е предвидено и лишаване от права от шест месеца до една година. Правилно е прието, че визираното в НП нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, тъй като законодателят изрично е записал "... По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.... ". Всеки водач на МПС е длъжен да познава и спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата. Задълженото за регистрация лице съгл. чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е собственикът на МПС: "Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. ", респективно чл. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. (чл. 4, ал. 1 – "Собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. "). Според дефиницията за "регистрация" по см. на § 6, т. 18а ДР ЗДвП: "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2, т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

На следващо място, настоящият съдебен състав достига до аналогичен на обективирания от районния съд правен извод касателно безспорната установеност на деятелността, за която се твърди, че не е осъществена виновно от инициатора на касационното производство.

По отношение на твърденията в касационната жалба, за неустановяване на нарушението от субективна страна или липсата на виновно поведение у жалбоподателя, съда намира за установено следното: Съобразно цитираната норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая, съобразно отразеното в процесните АУАН и НП, безспорно се установява, че регистрацията на управлявания от касатора лек автомобил [Марка], модел „Фабия“ с рег. № [рег. номер] е била служебно прекратена, по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 30.01.2023 година. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, кореспондира с тази по чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация, от страна на приобретателя на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение, да регистрира закупения от него автомобил. Съдът намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от ползвателя на превозното средство, не съставлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията, тъй като в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и в чл. 18б от Наредбата не е предвидено уведомяване, към датата на установяване на нарушението. След валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящия касационен състав споделя отразеното от въззивния съд, че по отношение на нарушенията, редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на писмените и гласни доказателства по делото с които кореспондира, дават основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от касатора.

За прецизност следва да се посочи, че постановения отказ на прокуратурата да повдигне обвинение за извършено престъпление от общ характер не обвързва съдът при преценка съставомерността на административното нарушение.

В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 от ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е имал качеството водач на МПС, което не е регистрирана по надлежния ред, правилно и обосновано районния съд е потвърдил в цялост издаденото НП.

Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП вр. с Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.5 вр. чл.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. Съгласно този текст, за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, следва да се отнемат 10 контролни точки, което е сторил и административно наказващия орган.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд - Лом следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3 от 03.01.2025 година постановено по АНД № 20241620200236 по описа на Районен съд – Лом с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0294-000412 от 30.04.2024г. издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ- Лом при ОД на МВР – Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.