№ 1446
гр. Пазарджик, 11.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20245220101218 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:25 часа се явиха:
Ищецът Й. Т. се явява лично и с пълномощника си адв. П..
Лично се явява и ответникът Е. Ф., също така се представлява от
пълномощника адв. Е. **.
Не се явява представител за Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пазарджик. От Дирекцията е представен социален доклад. Във връзка с
процедурата по изслушване на детето С. Т., се явява социален работник от
Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално Подпомагане“ гр.
Пазарджик – С П..
Всички страни са редовно и своевременно призовани.
АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. **: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на спора от
фактическа страна.
АДВ. П.: – Поддържам исковата молба, както и становището си по
отговора на исковата молба на майката. Нямам изменение и допълнение на
същите. Не сме постигнали спогодба. Майката предлага споделени родителски
права, доверителят ми не желае споделени родителски права.
АДВ. **: – Поддържаме отговора на исковата молба със заявени в същия
доказателства и доказателствени искания. Имаме допълнителни
доказателствени искания.
1
СЪДЪТ ОБЯВИ НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Производството е с характера на спорна съдебна администрация на
гражданските отношения, към което са приложими правилата за охранителния
процес, както и субсидиарно правилата на общия исков процес. Делото е
образувано по молба на Й. С. Т. по чл. 59, ал. 9 от СК, в която твърди, че
собственикът по молбата Е. А. Ф. са бивши съпрузи и родители на детето С.
Й. Т., роден на ** г. и към момента непълнолетен. Твърди, молителят, че
бракът между молителите е прекратен с решение на съда от 19.04.2023 г., с
което упражняването на родителските права по отношение на детето С. е
предоставено на майката. Определено е то да живее при нея, определен е
режим на лични отношения с другия родител, и бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето. Молителят твърди, че след постановяване на
решението за развод са настъпили обстоятелства, които налагат промяна на
мерките относно родителската грижа. По-конкретно, твърди, че майката е
установила интимна връзка с друг мъж, когото детето не одобрява и в чието
присъствие не иска да живее, затова се е преместило в края на 2023 г. в
къщата на баща си в с. З, където обитава самостоятелна сграда в двора, в
който е построена и къщата на бащата. Твърди, че в тази къща бащата живее с
друга жена, към която детето изпитва симпатии и двамата се разбират.
Твърди, че новото положение съответства по-добре на желанието на детето,
което ежедневно посещава и жилището на майка си. Иска от съда да оформи
новото фактическо положение, като постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права на бащата, да постанови детето да
живее при него, да определи режим на лични отношения на детето с майката и
да я осъди да заплаща на детето издръжка в размер на 500 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Ответникът по молбата – майката Е. Ф., оспорва същата. Твърди, че
посочената от бащата промяна в обстоятелствата не е настъпила, с
изключение на факта, че детето се е преместило да преспива в имота на баща
си. Предлага споразумение на бащата, при което родителите да уговорят
споделен режим на родителската грижа.
Съдът УКАЗВА на страните, че за основателността на молбата следва да
се установи промяна в обстоятелствата, при които са определени мерките от
бракоразводния съд, като уведомява страните, че в настоящото производство
съгласно чл. 533 от ГПК не са приложими правилата за процесуална
преклузия по чл. 131 и чл. 147 от ГПК, а родителите могат до края на
съдебното дирене да твърдят обстоятелства и да сочат доказателства за тях
без ограничение, стига същите да са от значение за разрешаването на
родителския спор. Следва да се има предвид и служебното задължение на
съда да разреши спора в интерес на детето, което му дава възможността и сам
да събира доказателствата, които намери за необходими.
АДВ. П.: - Имаме и становище по отговора. Нямам възражения – да се
приеме докладът.
2
АДВ. **: - Нямам възражения по доклада.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА ДОКЛАДА със становището на бащата изразено в писмена
молба постъпила на 09.07.2024 г., с което се оспорват твърденията в отговора
подаден от майката.
АДВ. П.: – За сега няма да сочим други доказателства, освен тези, които
сте ни допуснали.
АДВ. ПЕТКОВА: – Господин председател, с отговора по чл. 131 от ГПК сме
сторили доказателствено искане, в пункт три, а именно да бъде допусната
съдебно – психологическа, а не психиатрична, както неправилно е възприел
ищецът и е записал в становището си по нашия отговор, с поставени въпроси,
аз считам, че такава експертиза е необходима в настоящия процес предвид
предмета на спора, на първо място, предвид обстоятелството, че родителският
капацитет не е изследван от брачния съд, когато е постановил развода, тъй
като процесът е протекъл при условията на чл. 49, ал. 4 от СК, трансформирал
се е от иск по общия ред в иск със споразумение. Впрочем, практиката е
категорична – съдебната практика, мога да посоча и решения в тази посока, че
когато има спор за родителски права, не само наличие и данни на родителско
отчуждение, спор за родителски права, то съдът дори и служебно е длъжен да
изследва родителския капацитет. По представените в отговора твърдения от
наша страна, които доверителката ми е споделила, считам, че има данни за
компрометиран родителски капацитет от страна на ищеца, по множество от
показателите, които, в скалата си, коментирайки родителския капацитет
психологът Ричард Гарнър посочва, поради което аз държа на това
доказателствено искане и моля да бъде уважено. От друга страна и с оглед
представения по делото социален доклад, а и датата на първото ни съдебно
заседание, около юни месец, С. е приключил вече обучението си в десети клас
в специалността „С**е“ в **, и аз ще Ви моля по реда на чл. 192 от ГПК, да
допуснете доказателствено искане, а именно, от гимназията да дадат
информация какъв е успехът на С. за първи, втори срок, като и годишен, както
и какви са отсъствията на С. от училище, в периода на втория срок, в периода в
който се твърди, че той е при бащата, като молбата ми по чл. 192 ГПК ще я
представя, ако допуснете това искане, в кратък срок, за да може да бъде
изпратена. И имаме и едно доказателствено искане, което евентуално в хода на
процеса бих добавила. Не възразявам да се приеме социалният доклад.
АДВ. П.: – Да се приеме социалният доклад. Аз възразявам за
допускането на експертиза, тъй като родителският капацитет, смятам, че с
допустимите от ГПК доказателства, може да бъде установено от съда. Що се
отнася до родителското отчуждение, действително, абсолютно винаги и е
безпротиворечива съдебната практика, че трябва да бъде назначена, но
считам, че в конкретния случай, абсолютно съм сигурна, че не е налице такова
отчуждение и една скоба ще направя, извън тези доказателства, че детето
3
отива в при майката, за да си почива в жилището на майката. Както те твърдят,
че само отива преспива при доверителя ми, аз пък твърдя, че то отива да си
почива. Това е твърдение, което е в процес на доказване по настоящото дело.
Не съм съгласна, възразявам по допускането на експертиза, а що се отнася до
искането за удостоверение от училището, майката би трябвало да има
електронен бележник, в който абсолютно винаги се отразяват – както и
доверителят ми има такъв – всички отсъствия, всички бележки, то е програма,
която се дава достъп от училището, когато родителят прояви интерес. Ние
разполагаме с тези данни, но ако държат на удостоверение, нека съответно да
си го получат, а относно въпросите можем и днес да отговорим. Доверителят
ми може да отговори на въпросите.
СЪДЪТ ПОСТАВИ ВЪПРОС НА МАЙКАТА, ДАЛИ МОЖЕ ДА
ПРЕДСТАВИ ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЕЛЕКТРОННИЯ ДНЕВНИК НА ДЕТЕТО,
В СРОК ДО СЛЕДВАЩОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
АДВ. **: - Доверителката ми току-що каза, че си е сменила телефонния
номер и няма достъп до електронния дневник на детето, тъй като не е
получила авторизация, след като си е направила промяна на телефонния
апарат. По тази причина държим на искането си по чл. 192 от ГПК.
Съдът счита, че ще следва да се приеме представеният социален доклад,
както и да се уважи молбата да се задължи третото неучастващо лице –
ПГМЕТ гр. Пазарджик, да представи справка за успеха на ученика С. Й. Т., от
10 „** клас, за изтеклата учебна година, както и справка за натрупаните
извинени и неизвинени отсъствия през годината. Доколкото се касае за
официален документ, съдът и служебно на осн. чл. 186 от ГПК може да изиска
справка. По искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза,
която да оцени родителския капацитет на двамата родители съдът ще се
произнесе след изслушване на детето и на родителите.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство представения социален доклад от
Дирекция „Социално Подпомагане“ гр. Пазарджик, депозиран по делото на
27.06.2024 г.
На осн. чл. 186 от ГПК УКАЗВА на Директора на ПГМЕТ гр. Пазарджик,
в двуседмичен срок от връчване на съобщението, да представи по делото
справка, за успеха на ученика С. Й. Т., от 10 „** клас, за изтеклата учебна
година, както и справка за натрупаните извинени и не извинени отсъствия
през годината.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА БАЩАТА С. Т..
БАЩАТА С. Т.: - Смятам, че това което искам е в интерес на детето,
защото дете при мен се чувства много по-спокойно, имам контрол над него,
мога да го контролирам, така и през деня, така и сме се разбрали, през
седмицата вечерен час, събота и неделя го пускам до десет, чувства се много
4
много по-добре при мен.
При майка си ако остане, много неща ме притесняват, защото той беше
безконтролен. Майка му като не се прибира, той се събира с приятели, купони,
всичките комшии ми звънят на мен, защото аз съм живял също в този
апартамент, така че. При мен не се събира и не вдига купони. Това е неговото
желание да живее при мен, също и моето. То не са само купоните, аз имам по-
голям контрол над него. Той е на 17 години, и мисля, че нещата, ако сега се
изпуснат после няма връщане назад.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., БАЩАТА С. Т..
АДВ. П.: - А споделил ли е в самото общуване между Вас и майката има
ли разлика и каква е тя?
БАЩАТА С. Т.: - (бащата мълчи).
АДВ. П.: - Споделил ли е при общуването – на различни въпроси,
спорни, неспорни – в самото общуване има ли разлика с Вас?
БАЩАТА С. Т.: - Той по принцип не е много приказлив като дете, но, при
мен се чувства много по-спокоен.
Споделя за живота му в жилището на майката, само когато са, в смисъл,
негативни. Единственото, което споделя е, че той не желае да се запознава с
нейния приятел, тя го води в къщи, такива неща.
АДВ. П.: - Когато първия срок беше при майката, то имаше ли учебници
детето?
БАЩАТА С. Т.: - Не.
АДВ. П.: - Кой купи учебниците?
БАЩАТА С. Т.: - Аз съм закупил учебници, тетрадки, дори химикали –
той ходеше така на училище.
АДВ. П.: - А раница имаше ли?
БАЩАТА С. Т.: - И раница нямаше. Абсолютно нямаше нищо за първия
срок – въобще не беше подготвен за първия срок.
АДВ. П.: - Вие имате ли електронен бележник, с който да проследявате
какво се случва в учебния процес.
БАЩАТА С. Т.: - Всяко едно изменение ми идва съобщение на телефона
– дали има отсъствия, дали има забележка – всяка една оценка е при мен и
мога да я видя по всяко едно време.
АДВ. П.: - А когато пристигна при Вас, този вечерен час, както казвате,
какъв го уговорихте?
БАЩАТА С. Т.: - Той не е вечерен час, ами просто, сутрин го карам на
училище, с моята кола карам го на механото, той в два часа свършва, отива си
при майка си да си почива, после отива на тренировки, аз свършвам работа,
идвам, пак го взимам от тренировки, в девет часа го прибирам на З.
5
АДВ. П.: - А Вие, с неговата класна ръководителка обсъждате ли
положението му?
БАЩАТА С. Т.: - Почти всеки ден. Тя ни е съседка, живее на две
пресечки, в смисъл говоря почти всеки ден с нея за неговото състояние в
училище. Редовно ходи на училище. Той вече втория срок ходи редовно на
училище. Първия срок има много отсъствия. Той не е отличник, среден е,
завърши с 4,66. Спортува всеки Божи ден. Харесва му.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. **, БАЩАТА С. Т..
АДВ. **: – Можете ли да кажете г-н Т., кой е предметът по който Вашият
син е най добре представен в училище?
БАЩАТА С. Т.: – Най добре представен? По биология.
АДВ. **: – Каква му е оценката?
БАЩАТА С. Т.: – Има оценка 5.
АДВ. **: - Казвате, че сутрин го качвате на колата и го оставяте на
училище.
БАЩАТА С. Т.: - Всеки Божи ден.
АДВ. **: - Можете ли да какво значи сутрин го качвам на колата, той се
подготвя и какво прави след това – закусва ли?
БАЩАТА С. Т.: - Той не закусва.
АДВ. **: - А къде закусва? Знаете ли?
БАЩАТА С. Т.: - Знам. Защото аз му давам джобните. Да си яде където
си пожелае. Достатъчно пари има.
АДВ. **: - Той остава ли при майка си сутрин, преди да отиде на
училище?
БАЩАТА С. Т.: - Не.
АДВ. **: - А от колко часа е на училище?
БАЩАТА С. Т.: - От осем, го оставям на механото всеки Божи ден. Аз го
оставям в осем без десет там. В осем нула нула започва училище, и той отива в
осем нула нула на училище.
АДВ. **: - Дали си спомняте за ситуация, в която Вашият син пострадал
и се налагало да бъде шинирана ръката му? Какво се е случило?
БАЩАТА С. Т.: - Да.
АДВ. **: - Я да разкажете на съда, какво се е случило. Кога се е случило?
Как се е случило?
БАЩАТА С. Т.: - Не е станало докато е бил при мен, а докато беше при
майка му.
АДВ. **: - Кога се случи това?
БАЩАТА С. Т.: - Миналия месец. Ръката беше навехната.
6
АДВ. **: - Кой го води на лекар?
БАЩАТА С. Т.: - Има ли значение, кой го е завел?
АДВ. **: - Питам Ви. Съдът казва дали има значение или не този въпрос.
БАЩАТА С. Т.: – Може би е станало, когато е бил на тренировка, може и
да не е станало.
АДВ. **: - А не е ли когато сте били заедно на море?
БАЩАТА С. Т.: - А, това за миналата година ли? На морето имаше
инцидент с детето, удари една круша, такива круши, където пускаш един лев и
удряш, боксьорска круша. Това се случи миналата година, лятото, на морето,
нарани си ръката.
АДВ. **: – И какво се случи?
БАЩАТА С. Т.: – И какво трябва да се е случило?
АДВ. **: - Господин председател, аз ще Ви помоля да укажете на ищеца
да отговаря на въпросите и да се държи почтително в съда.
БАЩАТА С. Т.: - Ама аз съм почтителен.
АДВ. **: - Питам Ви какво се случи?
БАЩАТА С. Т.: - Какво трябва да се е случило? Не ви разбирам въпроса?
АДВ. **: – Заведохте ли детето си на лекар?
БАЩАТА С. Т.: – Слагахме му лед, докато бяхме на Равда, и общо взето
това. Отокът му беше спаднал. Не сме го водили на лекар, защото отокът му
спадна, на Равда трудна работа.
АДВ. **: - Знаете ли какво се е констатирало след това, дали е имало
някакво нараняване, какво се е случило с детето Ви?
БАЩАТА С. Т.: - Да, знам. Оказа се по-късно, че си е спукал кост на
ръката.
АДВ. **: - Колко време детето беше с такава спукана кост и с оток в
Равда?
АДВ. П.: - Колко време сте били на море?
БАЩАТА С. Т.: - В Равда бяхме три дена.
АДВ. **: - Знаете ли кой заведе синът Ви на лекар?
БАЩАТА С. Т.: - Сигурно майка му.
АДВ. **: - Знаете ли кой заведе детето на лекар?
БАЩАТА С. Т.: - Ами не, не знам. Не знам кой го е водил на лекар след
като се прибрахме и как се е установила травмата. Той миналия месец пак си
спука ръката, той такъв му е спортът.
АДВ. **: – Спукана или навехната беше миналия месец? Правите ли
разлика?
БАЩАТА С. Т.: – Ами аз не съм доктор.
7
АДВ. **: – Господин Т., можете ли да кажете дали поддържате с майката
на Вашия син добри отношения?
БАЩАТА С. Т.: – Не, не мога да поддържам с майката добри отношения.
Аз не мога да говоря с човек, който не обръща тона, и се изнервям, не мога.
Имаме си противоречия от личен характер. Аз с нея не мога да говоря, аз се
изнервям. По родителски въпроси не разговаряме двамата.
АДВ. **: - Вие говорите ли на Вашия син за Вашата бивша съпруга и за
майка му – дали разговаряте със сина си на тема майка му?
БАЩАТА С. Т.: – Не, със сина ми не обсъждаме майка му.
АДВ. **: - Други въпроси нямам.
ИЗСЛУШВАНЕТО НА БАЩАТА С. Т. ПРИКЛЮЧИ.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА МАЙКАТА Е. Ф..
МАЙКАТА Е. Ф.: – Синът ми последните два месеца като цяло е
предимно у нас, дори спи вкъщи. Той, синът ми, твърди, че не е така, но той си
спи у нас – последните два месеца спи у нас. Юни е спал шест дена при баща
му. Май месец повече от половината месец беше вкъщи. Като цяло аз не
твърдя, че с него не се караме или не спорим, те споровете ни са доста големи.
Той в началото ме обвиняваше, че с баща му сме се развели заради мен, че аз
съм виновна, че трябва да се обадя на баща му, да му се моля, да се върнел. От
тогава започнаха, нали така. После, аз му направя забележка нещо за стаята –
„Ти ще ми кажеш. Това е моята къща. Ще те изгоня от тука.“ Веднъж бяхме
тогава (майката навежда главата си напред и я докосва с ръка) извинявам се,
прибирам се вкъщи.
Ами последните два месеца, мога да твърдя, че – той ходи и на работа де
– един ден, миналото лято се прибирам аз вкъщи, и видях, че матракът е
вдиган на спалнята, в шкафовете е ровено, питах го, каза, че нещо си търсил.
Викам: „Ами, че ти какво си оставил там, че да си търсиш?“ – „То си е моя
работа“, обаче после забелязах, че едни документи ги няма, и пак попитах, и
тогава той каза, че търсел на баща му ключовете за една кола. И тогава, нали,
викам: „Добре, де, това редно ли е?“ и той пак започна: „Ти за нищо не
ставаш. Ти не си ми майка“ – „Ти“ – много неща. А той е такъв едричък, аз не
мога да му се опълча, когато е с добрите се разбираме, но като почваме да се
караме, нали. След като, септември месец, с баща му си прехвърлихме, нали,
апартаментът на мен къщата на З на него, и се започна: „Ще ми прехвърлиш
апартамента. Аз ще те изгоня от тук. Това е моят апартамент.“ Първоначално
се опитвах да му обясня – защото това са думи, нали, Й. в скандали ми го е
казвал, „Подарих ти апартамент“ – „Той тате ти подари цял апартамент“, и
първоначално, нали, съвсем с добрите се опитах да му обясня, че това не е
така. В тези години, колкото баща му е работил, толкова и аз съм работила.
После започнахме, защото това е всекидневно, и то не е така, както аз го
разказвам, а то е със (майката не довършва изречението).
Казах, когато е с добрите ме слуша, но когато го хвана в някаква лъжа,
8
просто се започва. Как реагира, примерно, последният случай, когато го
хванах в лъжа беше – беше му паднала батерията и си бях дала моя стария
телефон да го ползва заради месинджър, да има връзка с баща му и с неговите
приятели, той ми го върна месец по-късно, и с взимането на телефона, аз го
смених, защото много му падаше батерията и ми направи впечатление, че му е
пълна батерията, включих аз телефона, и още с включването ми изскочи
известие, че прехвърлянето или свързването там с айфона на Й., нали, било
неуспешно, а аз реално съм го дала на С.. Това Ви го казвам, защото тогава го
хванах в последната лъжа, какво се случи. Отивам, питам го, той каза: „Не е
верно. Тате не ти е пипал телефона.“ Показах му известието. „Той ми беше в
шкафа. Той тате сигурно го е взел без аз да знам.“ Викам: „Ама баща ти не ми
знае паролата“ И той тогава започна да блъска вратите, да рита кофите „Аз
тръгвам от тука, няма да седя при теб, отивам си при тате“, и излезна, нали,
тръгна. На другия ден като си дойде, явно размислил, ми се извини. Викам:
„Добре. Баща ти е видял телефона, искал го е, ти си дете, ще го дадеш най-
вероятно.“
Дали се страхувам от него дали ще ме удари – само веднъж ме е било
страх. Аз тогава даже виках и за помощ, защото той имаше змия вкъщи, жива
змия домашен любимец, сега вече е на З, и ме беше затиснал така, и ме
плашеше със змията, като я насочваше към лицето ми. И аз тогава го попитах:
„Защо ме лъжеш, това не хубаво. Не е хубаво да се лъже?“ – „Така“, вика, „се
прави. Лъжеш до последно. И на калъп да те хванат, пак трябва да лъжеш“ –
това му бяха думите.
Според мен всички тези спорове – главните, да, не харесва приятеля ми,
ние точно затова тук преди две седмици – десетина дни се разделихме, за да
му бъде спокойно на него – на детето. Като искам да кажа, че ние никога не
сме живели заедно. Той за тази година три-четири месеца, откакто сме заедно,
е идвал между 10 и 12 пъти вкъщи. Той не е бил системно у нас. Под
разделени имам в предвид – да, прекратихме връзката. Значи, със С. – аз, както
казах, ние сме от две седмици, там петнадесет, аз не съм си водила някакви
записки кога точно е било – но още от май месец, както казах, по-голямата
част от месеца прекара вкъщи, и съм забелязала, че когато си е вкъщи
отношението му към мен е съвсем друго. Звънне ми: „Маме, ще ми направиш
ли това?“, аз му направя там каквото иска, „Благодаря ти мамо. Обичам те,
мамо“ Но като отиде при баща му, и след това като дойде, се започва пак да
агресира – „Ти си тъпа“, „Ти си“ – много цинични думи, докато се уталожи,
нали, нещата. А това не е вярно, че не разказва, и не е приказливо дете,
напротив, вечер като се прибере вкъщи, докато си хапва, и какво му се е
случило през деня разказва, и за как му е минала работата разказва.
Споделя, от преди е споделял – сега, това колко е вярно или не е вярно, не
знам – според мен, С., иска да бъде така, защото, някак си, ми е разправял за З,
че баща му дойде да го вземе към девет и половина – десет от тренировки,
като спи там, през това време той не е вечерял, чака го заедно да вечерят, като
съответно по време на вечерята приятелката му седяла в съседната стая, тя не
9
била при тях, това са думи на С., не била при тях, и като направела нещо,
където не трябвало, започвал да я псува, да, знам, че не е така, затова казах, че
С. има нужда от психолог – той живее в някакъв, като не знам как да кажа,
започвал
БАЩАТА С. Т.: – Аз мога ли да кажа нещо?
АДВ. П.: - Не.
БАЩАТА С. Т.: – Само да кажа и аз нещо.
АДВ. П.: - След това.
МАЙКАТА Е. Ф.: – Започвал да я псува, бил им взел
БАЩАТА С. Т.: – Аз да псувам?
МАЙКАТА Е. Ф.: – аз не казвам че е вярно. Просто казвам какво е
казвал. Че дори той им взимал парите, бил й взел на неговата приятелка
картата, и той й теглел заплатата.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. **, МАЙКАТА Е. Ф..
АДВ. **: - Е., С. бил ли е свидетел на агресивно поведение на баща си
спрямо теб, по време на Вашия брак?
МАЙКАТА Е. Ф.: - Й., първо да кажа, никога не ме е удрял, нали, но
неговите бяха точно като на С., такива някакви къси. „Ти си тъпа“, „Ти не
можеш това“. А това, за апартамента е заучено наистина от баща му, защото
той цял живот, той, думите му са, като му се каже нещо и казва: „Аз плящам“,
„Плящам!“
АДВ. **: - Вашият син, С., когато започна учебната година, сега, в десети
клас, имаше ли нужните учебни помагала, учебници, тетрадки, раница, когато
беше при Вас?
МАЙКАТА Е. Ф.: - Нямаше всички учебници, но имаше по по-важните
предмети учебници, имаше тетрадки, които още стоят в шкафчето
неизползвани, а това дали си ги е взел или не, не мога да го коментирам.
АДВ. **: - Можете ли да кажете на съда, кой купуваше личните вещи,
дрехи, обувки на С.?
МАЙКАТА Е. Ф.: - С., си спомням, че покрай Нова година исках да му
купя яке, и винаги, когато искам нещо да му купя се почва: „Не искам ти. Тате
ще ми купи. Тате ще направи това“, и там, нали, средата на декември отиде
при баща му, нали, беше му купил яке, панталони, което е чудесно, аз, нали,
искам моето дете да има. Винаги, когато е искал, той е някакъв супер маниак
на парфюми – съм му поръчвала парфюми. Водих го, купих му от „Ню
Йоркър“ такива дълги панталони, след това искаше да му поръчам някаква
тениска на „файър“, след туй, понеже нямаше никакви дрехи, а беше почти у
нас, нямаше къси панталони, го заведох, даже не съм го и завела, защото той с
мен не иска да ходи, така, по мярка, две мои педи и половина, му взех къси
панталони, да има детето да носи, тениска съм му взела. И съответно, като е
вкъщи и джобни му давам. Доста пъти се е случвало, когато е спал и при баща
10
му, като се засечем вкъщи да няма парички. Аз първоначално си мислех, че ме
лъже, защото знам, че са му дадени, нали, и на няколко пъти му погледнах в
портфейла – наистина няма, и затова започнах, ако не се засечем вкъщи си
имаме там едно място, където му оставям някакви там 30-40 лева, ако закъса,
просто да има възможност да може да си вземе.
АДВ. **: - Това е в периода, в който детето живее при бащата - в този
период ли?
МАЙКАТА Е. Ф.: - Да, в този период.
АДВ. **: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., МАЙКАТА Е. Ф..
АДВ. П.: - С какво работно време сте?
МАЙКАТА Е. Ф.: - От 9:30 часа сутринта до 19:00 часа вечерта.
АДВ. П.: - Тези покупки, които казахте, кога сте ги направили –
панталони?
МАЙКАТА Е. Ф.: - Сега, за летните панталони, то нали е ясно, че са
летни. Панталончето, това дългото с две тениски му бях взела.
АДВ. П.: - След завеждането на делото ли сте ги закупили тези неща?
МАЙКАТА Е. Ф.: – Да, след завеждането на делото, само, че парфюмите
съм ги купила преди това. Винаги, когато ми е поискал нещо, ако имам
възможност му е било дадено.
АДВ. П.: - А дрешките след това?
МАЙКАТА Е. Ф.: - Ами тогава е имал нужда, нали, баща му му купи
зимните, дойде лятото, няма летни, при мен беше, нормално е да му ги купя.
ИЗСЛУШВАНЕТО НА МАЙКАТА Е. Ф. ПРИКЛЮЧИ.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕТЕТО С. Т., на осн.
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт.
На осн. чл. 15, ал. 6 от същия закон, изслушването се провежда в
присъствието на двамата родители, техните пълномощници и социален
работник от Отдел за закрила на детето при Дирекция „Социално
Подпомагане“ гр. Пазарджик – С П..
ДЕТЕТО СЕ ВЪВЕДЕ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
ДЕТЕТО С. Т.: - Не се притеснявам, да си поговорим. Родителите ми са
разделени, никога – никакъв шанс да се съберат. Искам да живея при баща ми.
По решение на съда трябва да живея при майка ми. В момента не съм при
майка ми. Преимуществено живея при баща ми. Аз стигнах сам до това
решение. Не сме го обсъждали, аз стигнах сам до това решение. Не искам да
се виждам с приятеля на майка ми, тя си го викаше, не ми е приятно да съм
там. Казвал съм й на майка ми, че не искам този човек да е около нас. Тя казва,
че баща ми можел да си има приятелка, пък тя приятел не, и си го викаше пак.
Да, баща ми си има приятелка. Нормално е бих казал, отношението ми към
11
нея. Приемам я, ами да, приемам я, защото баща ми подходи по такъв начин да
я приема. Защото майка ми подходи по начин, който аз не исках да идва в нас,
и така. И подходи по грешен начин, който не ми хареса, и аз от тогава не го
харесвам и не искам да го виждам. Не исках да идва в нас. Отидох няколко
дена да спя при баща ми, лятната ваканция беше, и тя си го беше поканила, и
така. По това време, точно, аз не бях там. Не исках да идва у нас дори и да съм
при баща ми, не исках той да идва в жилището, в което живея. Защото това е
моето жилище, да. Да, не искам той да влиза. В З (детето си търка ръцете) –
ние сме в две къщи. Едната е като бих казал помощна, където си има баня,
тоалетна, кухня и така, аз съм в нея. И в хола, качвам се да вечерям, да ям,
седя си времето там. Искам да се преместя в З.
На баща ми имам повече доверие. Ами, защото беше честен с мен. И с
двамата ми родители разговаряме по въпроси да ме възпитават кое е
правилно, кое не е правилно. И двамата ми се карат, когато направя беля, и ми
казват, че не е правилно. И двамата се опитват по някакъв начин да ме
възпитават и поучават как трябва да се държа. Не е единият да ми дава всичко,
а другият само да ми се кара – няма разлика. Те по различен начин ме
възпитават, само, че не единият да ми позволява, другият да ми отказва
някакви такива неща. И двамата ме критикуват, когато смятат, че не съм прав
или, че съм сгрешил. Да, вслушвам се в съветите им – и от двамата. Имам
повече доверие на съветите на баща ми.
АДВ. П.: - След училище ходиш ли при майка ти, и от колко до колко
часа?
ДЕТЕТО С. Т.: – Ами, ходя у майка си от училище горе-долу стигам към
3:00 часа, и след това тренировките са ми от 19:30 часа, и тръгвам към 19:00
часа от апартамента на майка ми.
АДВ. П.:- А защо отиваш там?
ДЕТЕТО С. Т.: - Ами, ползвам го като квартира един вид, там да ходя да
си почивам, да си взимам душ, нормални неща.
АДВ. П.: - А случвало ли се е при спорни въпроси майка ти да повишава
тон?
ДЕТЕТО С. Т.: - Да.
АДВ. П.: - Как се държи с теб? Карате се, и по какъв начин се развива
спорът, по какъв начин се случват нещата? Повишава ли тон, разменяте ли си
реплики, обидни думи, и съответно, ако има спор с баща ти какво се случва
ако има?
ДЕТЕТО С. Т.: - Да, караме си се с майка ми. Случвало се е майка ми да
ми повишава тон. Последния път? Ами то ние не се караме сериозно, караме
си се, примерно, за пет минути и така. Защото, гледаме от различни гледни
точки, и се скараме заради това. Когато каже нещо, което на мен не ми
харесва, реагирам. Е, не реагирам с кавга – в началото се опитвам да се
разбера с нея, ама после като премине в кавга.
12
С баща ми не се караме, към неговите критики. Ами не знам защо така.
Струва ми се по-прав, защото обмислям съветите и мисля, че той е по-прав,
затова не му реагирам с оспорвания.
АДВ. П.: - По време на учебната година договорихте ли се, разбрахте ли
се в колко часа да си си вкъщи през седмицата, събота, неделя през почивните
дни?
ДЕТЕТО С. Т.: - До към десет часа петък и събота си излизам, примерно,
тука, до десет – десет и половина, той си идва и ме забира, а през делнични
дни идва и ме забира от тренировки към девет и двадесет-девет и половина.
Аз си излизам вечер тук, в Пазарджик, той идва с колата и ме забира – в
Пазарджик излизам с приятелите ми от Пазарджик. Аз работя в момента, от
един месец работя вече. По мое желание работя. Работя, защото искам да си
купя кола. Баща ми ми намери работата. Моя беше идеята да започна работа.
Аз реших и помолих баща ми да ми намери работа.
АДВ. П.: - А след работа къде нощуваш?
ДЕТЕТО С. Т.: - Ами, след работа, зависи, ако е късно, нощувам при майка
ми, че в единадесет часа-единадесет и нещо, примерно, ако свърша, няма
смисъл да викам баща ми, да става, защото той работи много и е легнал вече,
да се събужда, да идва да ме взима – и тогава спя при майка ми.
АДВ. П.: - В колко часа ти всъщност свършваш работа? В колко часа се
прибираш и в колко излизаш за работа?
ДЕТЕТО С. Т.: - Различно.
АДВ. П.: - Горе-долу.
ДЕТЕТО С. Т.: - Към десет и половина, примерно съм свършил работа, ако
съм втора смяна, вечерта. Ако съм първа смяна, свършвам към 3-4 часа, и
сутринта отивам в 10 часа. Харесва ми да работя.
АДВ. П.: - А има ли разлика в поведението на майка ти, от преди
завеждане на делото и след завеждане на делото, и в какво се изразява?
ДЕТЕТО С. Т.: - Ами има някаква разлика, след делото, поне така си
мисля, тя ми взима повече дрехи, и започна да ми дава повече пари.
АДВ. П.: - А ти, първия срок, когато беше при майка ти, имаше ли
учебници?
ДЕТЕТО С. Т.: - Не.
АДВ. П.: - А втория срок, при баща ти?
ДЕТЕТО С. Т.: - Имам.
АДВ. П.: - А раница имаш ли?
ДЕТЕТО С. Т.: - Имам.
АДВ. П.: - Втория срок имаш, или?
ДЕТЕТО С. Т.: - Да.
13
АДВ. П.: - Баща ти с кой живее?
ДЕТЕТО С. Т.: - С Елисавета.
АДВ. П.: - Да си я псувал нея?
ДЕТЕТО С. Т.: - Не.
АДВ. П.: - А когато вечеряш, като се приберете в къщата къде се храните
и кои се храните?
ДЕТЕТО С. Т.: - Ами, аз тате, Елисавета и дъщеря й.
АДВ. П.: - Елисавета храни ли се на друго място или е при вас?
ДЕТЕТО С. Т.: - Не. На една маса – заедно.
АДВ. П.: - Каква е обстановката при баща ти? Има ли говорене на висок
тон? Добре, как се чувстваш там? В този аспект, в общуването?
ДЕТЕТО С. Т.: - Там ми харесва повече обстановката, не се разправяме,
и така.
АДВ. П.: - Няма спорове, няма кавги, няма дебати такива спорни, така ли
да разбирам?
ДЕТЕТО С. Т.: - Да, няма.
АДВ. П.: - Или ако има, как се случват?
ДЕТЕТО С. Т.: - Не. Няма. Аз съм горе-долу от декември месец, досега
не е имало.
АДВ. П.: - Не е имало да се разгорещите по някой дебат?
ДЕТЕТО С. Т.: - Не е имало.
АДВ. П.: - А при майка ти?
ДЕТЕТО С. Т.: - Е, при майка са се случвали.
АДВ. П.: - По-често ли се е случвало?
ДЕТЕТО С. Т.: - Да.
АДВ. П.: - А как е ставало общуването?
ДЕТЕТО С. Т.: - В смисъл?
АДВ. П.: - Дебатът, височината на разговора и думите, които се
употребяват – добре, нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. **, ДЕТЕТО С. Т..
АДВ. **: - С.е, ти знаеш ли дали твоята майка и нейният приятел, който
ти не харесваш, да са се разделили?
ДЕТЕТО С. Т.: - Ами тя така ми казва, ама дали е за делото или не, не
мога да кажа.
АДВ. **: - Ти каза на съда, че приемаш приятелката на баща си,
ДЕТЕТО С. Т.: - Да.
АДВ. **: - а не приемаш приятеля на майка си. Каза, също така, че баща
14
ти е постъпил честно. Но аз не разбрах какво нечестно е направила майка ти,
когато ти е
ДЕТЕТО С. Т.: - Ами, защото аз й обяснявам, че не искам да идва, тя ме
издебва, един вид, да ме няма, вика си го в нас. Примерно, прибирам се, той е
там.
АДВ. **: - Аз обаче, не мога да разбера, защо да няма право майка ти да
има връзка с друг мъж?
ДЕТЕТО С. Т.: - Аз не казвам, че няма право. Казвам, че не искам да го
води в моя – в нас не искам да го води.
АДВ. **: - Ама, как си представяш тогава, връзката на майка ти с някой
друг?
ДЕТЕТО С. Т.: - Не знам, както си иска. Аз не искам да го води в нас. И
съм й го обяснил.
АДВ. **: - Не мога да те разбера. Защо баща ти може да има право да
живее постоянно с една друга жена, различна от майка ти, а майка ти да няма
право на свой личен живот? Те вече са се разделили.
ДЕТЕТО С. Т.: - На мен не ми е до кой с кой ще ходи. Аз не искам да
идва в нас, да ми се натрапва в нас. Това мисля, че го обясних.
АДВ. **: - Не, не, аз не го разбрах – Защо? В отговора защо?
ДЕТЕТО С. Т.: - Защото така съм решил. Не искам да идва в нас. Не го
харесвам.
АДВ. П.: - Така го усещаш.
ДЕТЕТО С. Т.: - Не го харесвам, не искам да идват някакви чужди хора в
нас, които не ги харесвам.
СЪДЪТ КЪМ АДВ. **: - Достатъчно по този въпрос.
АДВ. П.: - Само един последен въпрос. Кога за последно видя майка ти и
нейния приятел?
ДЕТЕТО С. Т.: Беше преди три-четири седмици. Аз се прибирам, беше
към десет и половина – единадесет часа, вечерта, бяха спрели на
кръстовището, и се натискаха до колата. Даже не ме бяхте разбрали, че съм
там (детето се обръща към майка си).
НА ВЪПРОСИ ОТ СЪДА, ДЕТЕТО С. Т.: - Аз си го ползвам,
апартамента, като квартира повече, ама си говоря и с нея като е там. Повече
ходя, защото ми е удобно.
АДВ. **: - А ти осъзнаваш ли, че ако съдът присъди родителските права,
ти повече няма да можеш да ползваш този апартамент?
ДЕТЕТО С. Т.: - Добре, няма проблем. По принцип тате го купи този
апартамент сега е нейн, защо да не ползвам да ходя в този апартамент?
СЪДЪТ: - Детето може да ходи винаги, когато майка му го повика.
15
АДВ. **: - Може ли да повториш, това, което каза, за да го чуе съдът.
Този апартамент какъв е?
ДЕТЕТО С. Т.: - Какъв е – в момента е на майка ми, да.
АДВ. **: - Ама кой го е купил?
ДЕТЕТО С. Т.: - Е, баща ми.
БАЩАТА Й. Т.: - Ами то не е лъжа.
ДЕТЕТО С. Т.: - То не е лъжа. Защо искате да се ядете с мен ми е много
интересно?
МАЙКАТА Е. Ф.: - Не иска да се яде с теб.
АДВ. **: - Аз не се яда с теб, задавам ти въпроси. Можеш ли да ми
кажеш, кой ти е любимият предмет?
ДЕТЕТО С. Т.: - Любим предмет?
АДВ. **: - Да.
ДЕТЕТО С. Т.: - Програмиране.
АДВ. **: - Колко имаш по биология?
ДЕТЕТО С. Т.: - По биология?
АДВ. **: - Да.
ДЕТЕТО С. Т.: - В момента 4.
АДВ. **: - Благодаря ти. Можеш ли да кажеш, дали си ходил на частни
уроци преди да отидеш да живееш при баща си и преди да се заведе това
дело?
ДЕТЕТО С. Т.: - Ходих на английски, ама то това беше, преди да се
преместя при баща си, спрях уроците, защото
МАЙКАТА Е. Ф.: - Март месец, мамо, ги спря.
ДЕТЕТО С. Т.: - защото трябваше да отида на състезание, и на
състезанието два пъти пропуснах урок, който й бях казал на госпожата, че ще
го пропусна, и тя каза: „Да си търся ли нов ученик, че не може така да ми
остава свободен час“, и аз й казах да си търси.
АДВ. **: - Кой те пращаше на тези уроци?
ДЕТЕТО С. Т.: - Баба ми.
АДВ. **: - Баба ти или майка ти?
ДЕТЕТО С. Т.: - Баба ме пращаше.
АДВ. **: - Баба ти те пращаше – баба ти ги плащаше или майка ти?
ДЕТЕТО С. Т.: - Баба ги плащаше.
МАЙКАТА Е. Ф.: - Моята майка.
АДВ. **: - С.е, ти лъгал ли си майка си?
ДЕТЕТО С. Т.: - Ами случвало се е, да.
16
АДВ. **: - А баща си лъгал ли си?
ДЕТЕТО С. Т.: - И него, ама по-рядко.
АДВ. **: - А той хващал ли те е в лъжа?
ДЕТЕТО С. Т.: - Да.
АДВ. **: - А как реагира?
ДЕТЕТО С. Т.: - Ами, казва че не е редно, и ми се скара – как да реагира?
ИЗЯВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛЕН РАБОТНИК С П.: – По отношение
ползването на социални услуги, тъй като госпожа Ф. каза, че счита, че С. има
потребност да работи с психолог, и двамата родители са консултирани за реда
и начина да ползва социални услуги детето, но предвид всичко, което чух в
момента, считам, че е редно двамата родители заедно с детето да бъдат
насочени към Център за обществена подкрепа КСУДС гр. Пазарджик, където
да работим за превенция на въвличане на дете в родителски конфликт.
АДВ. **: - Споделям Вашето мнение, защото детето е. Аз нямам повече
въпроси, да спрем.
ИЗСЛУШВАНЕТО НА ДЕТЕТО ПРИКЛЮЧИ.
ДЕТЕТО С. Т. И СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК ОТ ОТДЕЛ „ЗАКРИЛА
НА ДЕТЕТО“, ПРИ ДИРЕКЦЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ГР.
ПАЗАРДЖИК – С П., НАПУСНАХА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
АДВ. П.: – Водим свидетелите. На този етап е това.
АДВ. **: - Уважаеми господин председател, с оглед изявлението
включително и на представител на ДСП Отдел „Закрила на детето“, аз считам,
че действително следва да бъде назначена съдебна –психологична експертиза.
АДВ. П.: – Моля да оставите без уважение искането, предвид възрастта
на детето, то е в пубертет възраст. Ясно е, че и двамата родители имат
капацитет, но той има пристрастност, авторитета на бащата, и подхода,
начина, той как се отнася към него, знае своя интерес и след година и малко
ще навърши пълнолетие, не е налице родителско отчуждение. Действително
има конфликт между родителите, но този конфликт е във връзка с по-доброто
развитие на детето, което намира разлика в самото общуване и начина,
подхода на отношението между самите родители, което не е предмет на
експертизата.
АДВ. **: - Точно обратното е уважаеми господин председател,
включително след изслушването на бащата, майката и на детето, считам, че
има белези, които биха могли експертите, а именно психолозите, да открият и
наченки на такова – на родителско отчуждение.
АДВ. П.: – Категорична съм, че няма.
АДВ. **: - Аз не зная да сте експерт психолог, но ако твърдите, че сте
такъв, ще си взема думите обратно.
Съдът счита, че ще следва да се допусне поисканата от майката съдебна-
17
психологическа експертиза, тъй като по време на изслушването се събраха
данни, както за конфликт между родителите, така и за конфликт между детето
и майката. Подобен конфликт може да се интерпретира и от гледна точка на
риск на родителско отчуждение, в каквато хипотеза съдът е длъжен да назначи
експертиза. По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебна-психологическа експертиза, която да отговори на
въпросите поставени от майката Е. А. Ф., в доказателствената част на
писмения отговор по чл. 131 от ГПК, на лист 37 по делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е. К..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева, и
ЗАДЪЛЖАВА майката да внесе сумата по набирателната сметка на съда,
в едноседмичен срок от днес.
АДВ. **: – Предлагам свидетелите да се разпитат в едно съдебно
заседание.
АДВ. П.: - Не възразявам.
Съдът счита, че делото следва да се отложи за разпит на допуснатите
свидетели, както и за да се даде възможност на вещото лице да изготви
заключение по експертиза. Тъй като делото е с предмет молба по чл. 59, ал. 9
от СК, тоест за разрешаване на родителски спор, заседанието следва да се
насрочи по време на съдебната ваканция, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 25.07.2024 г. от
13:30 часа, за която дата родителите са уведомени лично, свидетелите са при
режим на довеждане.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Е. К., след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:41 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18