Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч,02.04.2021 г.
Ловешкият окръжен съд гражданска колегия
в
публично заседание на десети март двехиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
КИРОВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията ДАНКОВА
т.д.
№ 1 по описа
за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази :
Подадена е искова молба вх.
№ 57/03.01.2020 г от Р.Г.С., ЕГН ********** *** чрез: адв. Д.Д.Н. - ЛАК, със
съдебен адрес: ***, GSM: 0889/ ******* против: „ЗАД А."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1000, район „С.", ул. "С.К." № 2 с правно основание
чл.432, ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ и цена на исковете: 50 000 лева -
неимуществени вреди и 112 лева - имуществени вреди. Излага се, че на
20.10.2018г., около 12 10 часа Р.Г.С., ЕГН ********** е предприела пресичане на
пътното платно в района на бул."Б." № 49 на гр.Ловеч, при което е
претърпяла удар от движещия се по улицата лек автомобил марка „Кия", модел
„Рио" с ДК № СВ ****КХ, собственост на „Банка П.Б."АД и управляван от
М.Ю.П., ЕГН **********, в следствие на което получила телесни повреди. Сочи се,
че в резултат на ПТП-то Р.Г.С., ЕГН ********** е получила счупване на дясната й
тазобедрена става, както и охлузвания и натъртвания по тялото и крайниците,
като възстановяването на здравето й продължава и към момента. На 20.10.2018г. е
постъпила за лечение в МБАЛ-Ловеч, тъй като болките в областта на наранения крайник
били големи, не можела да ходи, десния й долен крайник бил видимо скъсен и
външно ротиран. В хода на рентгенологичното изследване било установено счупване
в дясната бедрена шийка. След проведените й изследвания била назначена
оперативна интервенция на г-жа С., като същата била извършена на 25.10.2018г.
Сочи се, че във връзка с инцидента от името на С. пред ответното дружество е
била предявена претенция по Щета № ************ от 09.01.2019г. за изплащане на
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и
страдания и 112 /сто и дванадесет/ лева -имуществени вреди, представляващи
разходи по лечението от претърпяното на 20.10.2018год. ПТП с лек автомобил
марка „Кия", модел „Рио" с ДК № СВ ****КХ, собственост на „Банка П.Б."АД
и управляван от М.Ю.П., ЕГН **********, като е била предоставена всичката
налична документация по случая, с която са разполагали. Сочи се, че „ЗАД А."АД
- гр.София до момента на завеждане на настоящата искова молба не е обезщетило
финансово С. за преживените от нея болки и страдания, настъпили в резултат от
претърпяното на 20.10.2018год. ПТП с лек автомобил марка „Кия", модел
„Рио" с ДК № СВ ****КХ.С оглед на изложеното се прави искане с решението
си съдът да осъди „ЗАД А."АД, ЕИК *******, да заплати на Р.Г.С., ЕГН **********
*** сумата от 50000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди /изживени болки и страдания/ от нанесените й
телесни повреди, изразяващи се в травматично счупване в дясната бедрена шийка и
изживян стрес от злополуката, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная - 09.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на
112 лева /имуществени вреди/, представляваща разходите по проведеното й
лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 09.03.2019г. до
окончателното й изплащане.
При условията
на чл.367 ГПК е представен отговор на
исковата молба № 1022/04.02.2020 г. от „ЗАД А." АД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С.К." № 2, представлявано съвместно от
изпълнителните директори Миролюб И. и Вася Кокинова -Моллова, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Геновева Стоянова. Считат предявените искове за
процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорват изцяло, както
по основание, така и в предявените размери. Оспорват и искането за присъждане
на законна лихва, както и началния момент, от който се претендира такава.
Претендират разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Сочат, че на основание чл. 175 ГПК признават
наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
лек автомобил марка марка „Киа", модел „Рио" с per. № СВ****КХ към
датата на процесното събитие, като това обстоятелство бъде взето предвид, във
връзка с доклада по делото по чл. 146, т. 3 от ГПК. Твърдят, че не са налице
предпоставките, необходими за ангажиране отговорността на ЗАД "А."
като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите досежно лек автомобил марка „Киа",
модел „Рио" с peг. № СВ****КХ. Оспорват да са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане Оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпилото ПТП, като изтъкват посоченото в Констативн протокол за
ПТП участник 2 се удря странично в участник 1, т.е. ищцата се е ударила в л.а.
„Киа Рио" с per. №ия СВ****КХ, а не обратното. Твърдят, че ищцата е
предизвикала настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие и
поведението и е единствената причина то да настъпи, като е предприела внезапно
пресичане, на необозначено за целта място, без да се огледа и без да съобрази
поведението си с приближаващия към нея л.а. „Киа Рио", в нарушение на чл.
113 и чл. 114 от Закона за движене по пътищата, пострадалата сама е създала
предпоставки за настъпване на пътнотранспортното произшествие, а никой не може
да черпи права от собственото си противоправно поведение. Оспорват твърдението,
изложено в исковата молба, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по
вина на водача на процесния лек автомобил ,наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и
твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Оспорват
наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, евентуално
твърдя, че същите не са в описаните вид, степен и продължителност. ,При
условията на евентуалност, правят възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата Р.С., с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Считат, че с поведението си пострадалата сама е поставила здравето и живота си
в опасност и е допринесла за настъпване на вредите. Счита, че дори да се
приеме, че в случая са налице основания за ангажиране отговорността на ЗАД „А."
АД, размерът на обезщетенията следва да бъде намален, съобразно приноса на
пострадалата. Изтъкват, че приносът на Р.С. е по-голям от този на водача на
л.а. „Киа Рио", предвид което е налице самоувреждане и обезщетение не се
дължи, евентуално същото следва да бъде съответно намалено. , С оглед
изложеното се прави искане да бъдат
отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани. Евентуално,
в случай, че счетете същите за основателни, молят да бъде намален размера на
претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като бъдат
взети предвид всички релевантни обстоятелства, съобразно чл. 52 от ЗЗД. Молят
при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди
съдът да отчете и наличието на значителен и преимуществен принос за настъпване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Молят да им бъдат присъдени направените по производството съдебно-деловодни
разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Представена е
допълнителна искова молба № 1452/18.02.2020 г. от Р.Г.С., ЕГН ********** ***
чрез: адв. Д.Д.Н. - ЛАК, със съдебен адрес: ***, GSM: 0889/ ******, против:
„ЗАД А."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1000, район „С.", ул. "С.К." № 2, в която излагат, че предвид
заявеното в отговора на ответника, то счита за безспорно обстоятелството, че е
било налично застрахователно правоотношение между водача на лекият автомобил
„Кия", модел „Рио" с ДК № СВ ****КХ, тъй като същия е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" в „ЗАД А."АД -гр.София
със срок до 31.10.2018г. Сочат, че няма спор и относно обстоятелството, че
ищцата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място,
но също така твърди, че ако водачът на лекия автомобил е бил спрял на знака
„СТОП" на кръстовището образувано от ул. „К И Мй" и бул. „Б.",
то той е имал пряка видимост към тротоара на бул."Б." и е възприемал
тръгващата да пресича пътното платно Р.Г.С.. .Признава се наличието на
съпричиняване на злополуката от страна на ищцата в размер на 10% (десет
процента). С оглед пределната й възраст -79 /седемдесет и девет/ години, рязко
излизане на пътно от Р.С. счита за невъзможно. Твърди, че към момента на
предприемане на пресичането на пътното платно процесният лек автомобил не е бил
на бул."Б.", а на ул. "Кирил и Медтодий" и ищцата е
предприела пресичането на булеварда, след като се е убедила, че по него не се
движат ППС. Излагат доводи, че с поведението си водачът на лекият автомобил
„Кия", модел „Рио" с ДК № СВ ****КХ е нарушил виновно разпоредбите на
чл.116 от ЗДвП /водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците/.
Подаден е
допълнителен отговор № 2189/17.03.2020
г. от „ЗАД А." с ЕИК ******* чрез процесуалния представител юрисконсулт Н.
Д. Д., който заявяват, че поддържат изцяло изложеното в отговора на исковата
молба, в това число направените оспорвания, възражения и всички формулирани
доказателствени искания. Поддържат становището, изразено в отговора на исковата
молба, относно формулираните от страна на ищеца доказателствени искания. С
оглед изложеното в допълнителната искова молба, заявяват, че не възразяват да
бъде отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите между ЗАД „А." и водачът на л.а. „Киа
Рио" с per. № СВ **** КХ към датата на настъпване на твърдяното събитие -
20.10.2018 г. Поддържат оспорването на наличието на всеки един от елементите на
непозволеното увреждане, предвид което считат предявените искове за изцяло
неоснователни. Молят, предвид изложеното в допълнителната искова молба, да се
приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата Р.Г.С.
е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за тази цел място,
като с това е допринесла за настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Заявяват, че поддържат направеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в
нарушаване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, а именно, че освен че е
предприела пресичане на необозначено за целта място, ищцата не се е огледала,
навлязла е внезапно на пътното платно, предприела е навлизане на пътното
платно/ пресичане без да се огледа и без да съобрази наличието на движещо се към
нея моторно превозно средство - л.а. „Киа Рио". Поддържат твърдението си
за наличие на предшестващи и/ или съпътстващи датата на настъпване на
процесното ПТП травми и/ или заболявания при ищцата, които са допринесли за
вида, продължителността на лечебния и/ или възстановителния период.
В съдебно заседание от ищцата редовно,
призована не се явява лично , а чрез адв. Н.. Заявява, че поддържат исковете и
моли да бъдат уважени. Признава се 30 % съпричиняване в съдебно заседание на 10.03.2021
г. и на основание чл. 214,ал.1 от ГПК е направено и прието от съда намаление на
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди от 50000 лева на 35000
лева. В подробна писмена защита се доразвива тезата за основателност на исковите претенции.
ЗАД„Аремеец“АД-София се представлява от юрисконслут
Дачев.Посочва,че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли да
бъдат отхвърлени.
От представените писмени доказателства, от заключенията
по съдебномедицинските експертизи, по автотехническите експертизи, по тройната
съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-психиатричните експертизи,от
гласните доказателства, от становището на представителите на страните, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните
фактически данни:
М.Ю.П.
е управлявал лек „Кия",
модел „Рио" с ДК № СВ ****КХ, собственост на „Банка П.Б."АД на 20.10.2018г. около 12.10 часа,като завил на
кръстовището от ул. „Св.Св.К И М“ в Ловеч към бул.“Б. при облачно време, без
регистрирани валежи и намалена видимост-писмо №84611/12.11.2018 г. . В лекият
автомобил били също съпругата му св. П.П. и неговото дете. В това време Р.Г.С.,
се намирала на десния тротоар по посоката на движение на автомобила. На мястото
на движение на страните не е имало препятствия, които да ограничават
видимостта,както на М.П., така и на Р.С.. Ищцата предприела пресичане на
пътното платно в района на бул."Б." № 49 на гр.Ловеч отдясно наляво спрямо посоката на лекия
автомобил. Тя е могла да предотврати пътно-транспортното произшествие, ако е
съобразила движението на л.автомобил и не е преминава през пътното
платно.Съобразно гласните доказателства- св.П.Н., св. Вл.М. /чиито показания са
достоверни, обективни и пресъздаващи непосредствени впечатления/ и получените
наранявания на ищцата се установява, че Р.С. е пресичала косо с вектор на
скоростта насочен леко надясно на около 45 градуса спрямо оста на пътя. Ищцата
е навлязла в коридора на движение на лекия автомобил,управляван от М.П. въпреки,
че в този участък липсва пешеходна пътека. Най-близката пешеходна пътека е на
70 м. след мястото на удара в посока „център“. Тя била ударена в лявата част на
тялото и останали следи по задна дясна врата на автомобила. Лекият автомобил
няма деформации, като по задна дясна врата е открито протриване на праха на
2.30 м. назад от предната част на автомобила, на височина 0.95 м. и с широчина
0.40м. Мястото на удара е определено на около 10 м. след последния ориентир и
по широчина на пътното платно на около 1.5 м.вляво от десния край на пътното
платно. След удара тялото на жената се върнало обратно спрямо посоката към
бордюра . Р.С. паднала на дясната страна и получила счупване на шийката на
дясна бедрена кост. По заключението тройната съдебно-техническа експертиза,се
установява, че основната причина за удара е несвоевременно задействане на
спирачната система на лекия автомобили и извода на вещите лица е ,че водачът е
могъл да предотврати удара. Средната скорост на движение на лекия автомобил от
момента на навлизането му по булеварда до мястото на удара е била 8.64 км/ч.
При определяне на движението на Р.С. в диапазон бавен до бърз ход заключението
на тройната автотехническа експертиза/което съдът възприема/ е, че ударът е
могъл да бъде избягнат с навременни действия на М.П..
Съдът обсъжда
заключението по тройната съдебно-автотехническа експертиза като обосновано и
изцяло го съобразява. То е изготвено след изслушване на св. П.Н.,Вл.М. при
позицията на в.л. Д. /изготвил единичните автотехническа и допълнителна
автотехническа експертизи/, че има промяна в обстоятелствата.
Заключенията по
съдебно-медицинските експертизи са компетентно и професионално защитени и съдът
отчита изводите на вещите лица.
Р.С. е приета в Спешно
отделение на МБАЛ-Ловеч на 20.10.2018 г. около 13.07 часа поради болка и ограничени движения в областта
на дясна тазобедрена става. Извършена е ренгенография ,при която е констатирано
счупване на дясна бедрена шийка и е насочена за оперативно лечение в отделение
по ортопедия и травматология при МБАЛ-Ловеч. Извършена е смяна на тазобедрена
става-поставяне на имплант поф-ра
№7176/25.10.2018 г./л.57-97 по настоящето дело/ с гладък постоперативен
период, като е изписана на 13.11.2018 г. за домашно лечение. Назначена е антикоагулантна
терапия до 45 следоперативен ден, ползване на помощни средства 4 месеца от
датата на операцията. За оперативната
интервенция е приложена метална остеосинтеза-фактура от №123113/23.10.2018 г.
за 72 лева и фактура №123112/23.10.2018 г. Предвид възрастта и здравословно
състояние на ищцата, възстановяването е продължило около една година, като към
момента на настоящето производство все още има ограничена абдукция, вътрешна и
външна ротация на ставата, което обуславя накуцваща походка от болеви тип и при
ползване на помощно средство. За Р.С. травмата е довела до дълготрайни
последици, които не са отзвучали. С експертно решение №2065/127/25.09.2019 г.
на ТЕЛК-Ловеч на Р. С. е определена
инвалидност 50% степен на увреждане в резултат на счупване на дясната бедрена
шийка пожизнено. Посочено е, че десния крак е скъсен с 2 см. и водещата
диагноза е наличие на ортопедични имплантати на стави.
При анализ на приложената по делото медицинска
документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза 260899/01.09.2020
г. се определя становището на съда,че
въпреки извършвани на ищцата прегледи-неврологични и ортопедични, се касае до заболявания,
които са предхождали пътно-транспортното произшествие. Тя е претърпяла счупване
на стилоидния израстък на дясна лъчева кост, разтежение на връзки на дясна
глезенна става,мозачъно –съдова болест през 2009 г. и 2016 г.,
неинсулинозависим захарен дабет през 2011 г. с диабетна полиневропатия,
увреждане на междупрешлените дискове и коренчета-радикулопатия.Неврологичната
сиптоматика,регистрираните прегледи са с далечна давност, имат субективен
характер, оплакванията и не са свързани с причиняването или последиците от
пътно-транспортното произшествие.
По повод деянието на 20.10.2018 г. е било
образувано ДП №632/2018 г. на РУМВР-Ловеч, което е прекратено на основание чл.
343,ал.2 от НК поради искане на Р.С. за това-постановление от 27.06.2019 г. на
РП-Ловеч/влязло в законна сила на 14.07.2019 г.
Съдът е приел за безспорно и не нуждаещо се от
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между „ЗАД „А.” и
водачът на лек автомобил „Киа”модел „Рио” с рег. № СВ **** КХ към датата на
настъпване на твърдяното събитие- 20.10.2018 г.
Изпратено е искане от Р.С. до ответника с
дата 09.01.2019 г. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 50000 лева.По
представената товарителница към този документ не фигурира описание на пратката
и не може да се определи към коя дата документът е получен от ответника.
Ответникът е изготвил на 26.09.2019 г. писмо до пострадалата/без данни кога е
получено от нея/ по ликвидационна преписка по щета №10019100100119Н,в което е
посочил ,че от представените доказателства не се установява нарушение на Закона
за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил и няма да бъде
изплатено обезщетение.
Ловешки окръжен
съд съдът преценява, че е сезиран с обективно съединени облигационни искове, с
правно основание чл. 432, ал.1, във
връзка с чл. 380 от КЗ. След приложение
на чл. 214,ал.1 от ГПК е прието
намаление на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер
на сумата 35000 лева, ведно със законна лихва от 09.03.2019 г. до окончателно
изплащане. Вторият главен облигационен иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди е в размер на сумата 112 лева-разходи за лечение ,а акцесорния към него за присъждане на законна
лихва от 09.03.2019 г. до окончателно изплащане. Съдът намира,че исковите претенции са свързани със
задължението на застрахователя да плати застрахователно обезщетение, след като
е налице вреда по силата на договора за застраховка „гражданска отговорност. Предмет
на този вид застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В този
случай имуществената отговорност на застрахователя е вторична, тъй като е функционално
обусловена от отговорността на застрахования към третото увредено лице, т.е.
той дължи обезщетение, само и доколкото
застрахованият има задължение към третото лице за обезщетяване на вреди. Именно от това произтича и изследването на
възникването на непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45
от ЗЗД между прекия причинител на вредата и пострадалото лице.
Исковата претенция за
заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е дължима в размер на сумата 35000 лева с правно основание
чл. 432, ал.1 от ГПК ,но същата следва да бъде коригирана с 30 % поради
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца или като крайна сума
обезщетението възлиза на 24500 лева. При анализа на изслушаните свидетелски
показания и последващото заключение по тройната съдебно-техническа експертиза,
съдът приема, че се доказва осъществяване на фактическия състав на член 45 от
ЗЗД при пътнотранспортното произшествие на 20 октомври 2018 година. Водачът на
лек автомобил марка „Kia“ за държавен контролен номер СВ**** М.П.
не е реагирал своевременно и предприел спиране, в резултат, на което Р.С.
е претърпяла удар и увреждания на тялото. От допуснатата съдебно медицинска
експертиза на вещо лице д-р М.Г. се констатира причинна връзка между вида на нараняванията,
които Р.С. е получила /счупване на бедрената шийка на десния крак/ и удара от моторно превозно средство. Щетите за Р.С.
са значими, тъй като е последвала оперативна интервенция с поставяне на имплант
в десния крак в областта на бедрото,имобилизация и продължителен период на лечение и възстановяване. Ищцата е търпяла болки и
страдания в целия този период на лечение, които предвид нейната възраст и предходните
заболявания-/захарен диабет и неврологични такива/ са били значителни. Съдът
преценява, че обезщетение в размер на 35 000 лева следва да бъде определено поради
трайните последици, които са възникнали за здравословното състояние на Р.С.
-скъсяване на крайника с два сантиметра и нейната инвалидизация - видно от експертно
решение 20 65 от 25-ти септември 2019 година на Телк-Ловеч. От св. показания на
Милен Събчев и Н.Еврова-които възпроизвеждат конкретни и лични впечатления,
съдът приема за доказано,че лечението е било продължително,ограниченията в
битовите дейности,необходимостта от грижа на трети лица са направили труден
периода на възстановяване на ищцата. Психическото състояние на Р. С. след
травмата и последвалата инвалидизация се отразили крайно негативно на социалния
и живот,който бил силно ограничен.Тя спряла да общува с приятелките си, да се разхожда в града, да посещава обичайните
за нея места, притеснявала се от други хора, получила безсъние, безпокойство и
ползва медикаментозна терапия. Същевременно съдът преценява, че има
съпричиняване в размер на 30% от ищцата за възникване на пътно-транспортното
произшествие, тъй като тя е преминала през пътното платно на необозначено с
пешеходна пътека място. След като се изчисли на база 30% от 35 000 лева,
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да заплати на ищцата от ответника
възлиза на сумата 24500 лева.
Пред настоящата
инстанция е предявена искова претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 112 лв. разходи за проведено лечение на Р. С., която е основателна и доказана и следва
да бъде уважен в пълен размер. От съдебно-медицинската експертиза се установява
че вида на извършваните оперативни
дейности е изисквал влагането на костно лепило и киршнерова игла, свързани с
подмяна на бедрената става на ищцата. Същевременно в делото са представени
фактура №123 113 от 23 октомври 2018 година на името на Р.С. за костно лепило
на стойност 72 лв. и фактура №123 112 от 23 октомври 2018 година за киршнерова
игла на стойност 40 лв. Тези два писмени документа безспорно установяват, че са
извършени разходи за медицински консумативи, като към тях са приложени и 2 бр. касови
бележки от същите дата за съответните
суми . От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза може да
се направи извод за относимост на посочените в ортомедични материали към
получената травма в резултат на пътно транспортно произшествие и се определя
основателност на иска за сумата от 112 лв.
Ловешки окръжен съд е
сезиран с два акцесорни иска за заплащане на законна лихва върху сумите от
24500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 112 лв. обезщетение за
имуществени вреди считано от 09.03.2019-та година до окончателно изплащане с
правно основание чл. 380 от Кодекса за застраховане във връзка с член 86 от
ЗЗД. С оглед уважаване на главните облигационни искове, основателни и доказани
са и предявените акцесорни такива, за присъждане на законна лихва. В член
409 от Кодекса на застраховане е
предвидено, че застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното
обезщетение . Съобразно особените правила на член 380 от Кодекса на застраховане,
заплащането на законната лихва за застрахователното обезщетение е обвързано с
активните действия на лицето, което желае да го получи. Пострадалото лице
следва да отправи писмено искане до застрахователя за заплащане на
обезщетението, като е длъжно да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извърши плащането от страна на застрахователя.
Задължението на пострадалият за посочване на банкова сметка ***итора при
неговото неизпълнение-чл.380,ал.3 от ЗЗД.
Р.С. е изпратила писмено искане до
„Застрахователно Акционерно дружество А.“-АД-София, за което по-горе
беше посочено, че няма данни кога точно е получено. В неговият текст липсва
конкретизация на банкова сметка. *** искова молба №57 от 03.01. 2020
година. В допълнителна искова молба №1452
от 18 февруари 2020 година също не е конкретизирана банкова сметка ***,но към
допълнителната искова молба е представена служебна бележка от „Интренешънъл Асет
банк“-АД-София на клиент Р.С., съдържаща такива данни. При това положение
настоящата инстанция счита, че кредиторът е бил уведомен за банковата сметка на
ищцата едва на 4 март 2020 година когато му е връчена допълнителната искова
молба и приложенията към нея,т.е.служебната бележка за банковата сметка на Р.С.
в „Интренешънъл Асет банк“-АД-София. Следователно началната дата на законната
лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва
да бъде определена от 04.03. 2020 година до окончателно заплащане по правилата
на член 409 от Кодекса на застраховане във връзка с член 380 от Кодекса на
застраховане
Ловешки окръжен съд счита ,че кумулативно обективно
съединените искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 380 от КЗ,предявени от
Р.Г.С. против „ЗАД А.“АД-София:
-Да бъде осъден ответникът „ЗАД А."АД-
София да заплати на Р.Г.С., сумата от 24500 лева, представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, получени в
резултат на претърпяна травма от ПТП, настъпило на 20.10.2018 г. на бул. Б. №
49 на гр. Ловеч с лек автомобил марка „КИА”, модел „РИО”, с ДКН № СВ **** КХ,
собственост на „Банка П.Б.”АД и управляван от М.Ю.П., ЕГН **********,
изразяващи се в травматично счупване в дясната бедрена шийка и изживян стрес от
злополуката, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 04.03.2020 г.
до окончателното й изплащане са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени, а искът до пълния претендиран размер на сумата 35000 лева,ведно със
законна лихва, начиная от 09.03.2019 г. да бъде отхвърлен като неоснователен.
-Да бъде осъден ответникът ЗАД А."АД-
София да заплати на Р.Г.С. сумата в размер на 112 лева представляващи
обезщетение за имуществени вреди разходи по лечението за претърпяна травма от
ПТП, настъпило на 20.10.2018 г. на бул. Б. № 49 на гр. Ловеч с лек автомобил
марка „КИА”, модел „РИО”, с ДКН № СВ **** КХ, собственост на „Банка П.Б.”АД и
управляван от М.Ю.П., ЕГН **********, изразяващи се в заплатени 72.00 лева за
костно лепило и 40.00 лева, заплатени за „киршнерова игла”/консумативи при
извършената й на 25.10.2018 г. оперативна интервенция в МБАЛ-Ловеч, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная - 04.03.2020г. до окончателното й
изплащане, са основателни е следва да
бъдат уважени,а искът за присъждане на законната
лихва за периода от 09.03.2019 г. до 04.03.2020 г. да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход от процеса ответникът следва да бъде
осъден на основание чл. 78,ал.1 от ГПК,чл. 38,ал.2 от ЗА във връзка с чл. 7 от
Наредба №1/2004 г. да заплати на ищцата сумата 1531 лева-съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция - адв.възнаграждение от 1106 лева съразмерно на уважената
част на иска за обезщетение за неимуществени вреди за 24500 лева,300 лева по
иска за имуществени вреди,както и 125 лева разноски за вещи лица. Ищцата следва
съразмерно на отхвърлената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди
за 10500 лева да заплати от направените 3420 лева разноски на ответника сумата
1026 лева. Следователно по компенсация на двете вземания ответникът следва да
заплати на ищцата сумата 505 лева – съдебно-деловодни разноски за първа
инстанция.Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на ЛОС 4 % държавна
такса върху уважената част от исковете, а именно сумата 984.48 лева.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАД А."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София,
1000, район „С.", ул. "С.К." № 2 да заплати на Р.Г.С., ЕГН ********** *** на основание
чл. 432 от КЗ и чл. 380 от КЗ следните суми:
- сумата в
размер на 24500 лева / двадесет и
четири хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, получени в резултат на
претърпяна травма от ПТП, настъпило на
20.10.2018 г. на бул. Б. № 49 на гр. Ловеч с лек автомобил марка „КИА”,
модел „РИО”, с ДКН № СВ **** КХ, собственост на „Банка П.Б.”АД и управляван от М.Ю.П.,
ЕГН **********, изразяващи се в травматично счупване в дясната бедрена шийка и
изживян стрес от злополуката, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная - 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, а искът до пълния претендиран размер на сумата 35000 лева,ведно със
законна лихва, начиная от 09.03.2019 г. отхвърля като неоснователен и недоказан.
-сумата
в размер на 112 лева / сто и
дванадесет лева/, представляващи
обезщетение за имуществени вреди - разходи по лечението за претърпяна травма от
ПТП, настъпило на 20.10.2018 г. на бул. Б. № 49 на гр. Ловеч с лек
автомобил марка „КИА”, модел „РИО”, с ДКН № СВ **** КХ, собственост на „Банка П.Б.”АД
и управляван от М.Ю.П., ЕГН **********, изразяващи се в заплатени 72.00 лева за
костно лепило и 40.00 лева, заплатени за „киршнерова игла”/консумативи при
извършената й на 25.10.2018 г. оперативна интервенция в МБАЛ-Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная - 04.03.2020г. до окончателното й изплащане, а искът за присъждане на законната лихва за периода от 09.03.2019 г.
до 04.03.2020 г. отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАД А."АД, ЕИК
*******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район „С.", ул.
"С.К." № 2 да заплати на Р.Г.С.,
ЕГН ********** *** съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
сумата 505 лева /петстотин и пет лева/
по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА „ЗАД
А."АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1000, район „С.", ул. "С.К." № 2
да внесе в полза на бюджета по сметка на
ЛОС сумата 984.48 лева/деветстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и осем
стотинки/.
Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от
съобщение, че е изготвено ведно с мотивите пред Апелативен съд- гр. Велико
Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: