Р Е Ш Е Н И Е № 519
гр. В., 16.11.2012 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданско отделение, ІV-ти състав в публично заседание на шеестнадесети ноември
през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Р. Д.
при секретаря Ф. Н.
в присъствието на прокурора ……..………… като разгледа докладваното от съдията Д.,
гражданско дело № 1323 по описа за 2012
г., и за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по исковата
молба на В.А.Д., ЕГН**********, лично и като майка и законна представителна на
малолетното дете Б.И.И., ЕГН**********,*** против И.В.И. ЕГН **********,***.
Твърди се от ищцата, че от
фактическото съжителство между нея и ответника имат родено малолетно дете Б.И.И.,
ЕГН**********. Твърди се също, че за периода 2005 г до 2010 г. страните по
делото са живели в жилището родителите на ответника, след което през 2010
година са закупили тяхно жилище и от 2010 година до раздялата им през септември
2011 година са живели в това жилище. От
септември 2011 г. ищцата заедно с малолетното дете живеят в жилището на нейните
родители, които я подпомагат в отглеждането и възпитанието на детето, тъй като ищцата работи на постоянен
трудов договор при осемчасов работен ден. Посочва се, че след фактическата раздяла
страните не са уредили въпроса относно това кой от тях ще упражнява
родителските права, размера на издръжката за детето и режима на лични контакти.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да се постанови
предоставяне на упражняването на родителските права върху малолетното дете Б.И.И.,
на ищцата като нейна майка и законен представител, да се определи режима на
лични контакти на детето и ответника като неин баща, както и ответникът да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120.00/сто и двадесет/ лева, считано
от подаването на исковата молба, ведно със законната лихва, като й се присъдят
направените разноски по делото.
По делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответника чрез пълномощниците му адвокат Б. Ц. Т. и адвокат П. И. М.Д. –
САК, в което са взели становище по допустимостта и основателността на иска,
обстоятелствата на които се основава иска. Приложени са писмени доказателства в
подкрепа на твърдението на ответника, че е полагал необходимите грижи както по
време на съжителството им, така и по време на раздялата им до завеждането на
делото, за издръжката и отглеждането на малолетното дете. Твърди се, че към
момента ответникът е достатъчно финансово обезпечен, поради което може изцяло
да поеме освен своите и ежемесечните разходи по отглеждането и възпитанието на
детето, както и може да разчита на помощ от всякакво естество на майка си,
която е пенсионер и живее близо до неговото жилище. Иска от съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове от ищцата в исковата молба и
вместо тях да отсъди родителските права върху малолетното дете да бъдат
упражняване по равно от двамата родители, като детето прекарва с баща си не
по-малко от 180 дни годишно до навършване на пълнолетие, през останалото време
– с майка си, като всеки един родител да уведомява другият кога ще го вземе при
себе си в срок не по-малък от 3/три/ дни и престоят при единия родител няма да
съвпада с платения годишен отпуск на другия. По отношение на издръжката моли да
се определи от съда, с оглед на гореизложеното искане, че родителите не си
дължат издръжка за отглеждане на роденото от съвместното им съжителство дете, а
ще поемат съвместно и поравно разходите по отглеждането му, в това число класни
и извънкласни занимания, уроци и други.
След
като взе предвид събраните доказателства по делото, Съдът прие за установено
следното:
От
фактическото съжителство между В.А.Д. и И.В.И.,
същите имат родена малолетна дъщеря – Б.И.И., родена на *** година. До
септември 2011 година са живели заедно с детето първо в дома на родителите на
ответника, а след това в самостоятелно жилище. След фактическата раздяла,
майката с детето са заживели в дома на родителите на майката, които й помагат в
отглеждането на детето.
Както
изложи по-горе исканията на страните, и двамата родители претендират за
предоставяне упражняването на родителските права върху детето, но майката иска
да бъдат предоставени изцяло на нея
правата, а бащата иска упражняването на родителските права да се да се
определи поравно между двамата родители, като всеки един от тях ги упражнява по
половин година. И двамата родители претендират, че имат финансовите възможности
да се грижат за детето, дори се акцентира повече на този елемент, отколкото
качествата на всеки един от родителите.
От
събраните по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания
по делото в тази връзка се установи следното: детето към момента на
фактическата раздяла е било на четири години, а към момента на предявяване на
иска почти на пет години. От фактическата раздяла родителите са продължили да
контактуват във връзка с много честите контакти
на детето с ответника. В тази връзка свидетелите посочени от ищцата - М.
Л. и Р. Д. установяват, че ответникът е вземал детето при себе си винаги,
когато е искал да стори това и майката на детето не се е противопоставяла.
Съдът установява това обстоятелство и от свидетелите, посочени от ответника,
тъй като и двамата са се виждали и срещали с ответника и детето предимно на
детските площадки, на басейн и в
парка/свид.К./, както и у дома на ответника или на екскурзия в Кипър /свид.П./.
Освен това съдът намира, че показанията на посочените от ответната страна
свидетели са противоречиви – те от една страна говорят, че майката не давала на
ответника да вижда детето - /свид.К.-”че понякога, когато той пожелае да вземе
детето, тя не му го дава”, или „майката,
която е имало случаи да не му дава детето, когато той поиска”/, свид.П. - /”че
ищцата не му дава да вижда детето и спорят с ищцата и близките й, че той виждал
прекалено много детето, за тях това било много”, а от друга от показанията им е
видно, че много често са се виждали с ответника, когато той е бил с детето и то
на различни места, поради което съдът прави този извода, че ответникът много
често и когато той искал е виждал детето, вземал го е при себе си и е участвал
фактически в неговото отглеждане и възпитание. Въпреки усилията на съда да
мотивира страните по делото да направят спогодба по спора, която с оглед
създадените вече отношения между бащата и детето, щеше да бъде в интерес на
детето, такава не се постигна.
Съдът
установи от свидетелските показания също, че понякога ответникът е
злоупотребявал с даваните му възможности да взема детето при себе си – свид. Д.
установява, че на два пъти, когато ответникът е вземал детето при себе си за
няколко дни, първия път е върнал детето в 23.00 часа, а вторият път, когато са
ходили в П. – в три часа през нощта, които обстоятелства, с оглед възрастта на
детето, не говорят добре за отношението към детето с оглед възрастта му и
начина на отглеждането му. Същото установява и свидетелката Л. – когато
ответникът е вземал детето с уговорката за няколко дни, да го връща само след
един час заедно с багажа, който е бил
необходим за детето за съответните дни, когато е трябвало да остане при него.
Освен това, ответникът видно от показанията на тази свидетелка си е позволявал
пред детето да обижда както нея – бабата на детето, така и майката на детето,
след което с оглед въпросите, зададени на тази свидетелка от детето, и видно,
че същото е изпадало в неприятна за него ситуация. Съдът дава вяра на тази
свидетелка, въпреки, че тя е майка на ищцата, тъй като показанията й кореспондират
с останалите показания на разпитаните по делото свидетели Пак в тази връзка, от
приложената преписка по делото се установява, че ответникът си е позволил,
след изрична уговорка да заведе детето
при майката в 18.30 часа, което не сторил, при позвъняване от нея, да й заяви
по телефона, че детето ще остане да преспи при него, а впоследствие пак по
телефона й е казал, че пътува за град Враца, заедно с детето. От развоя на
събитията от самата преписка е видно, че само след един час ответникът е предал
детето чрез органите на МВР на майката. От свидетелските показания се установи
също, че при престой на детето в дома му, същият й направил неподходяща снима,
за която детето е разказало на баба си. Ответникът не оспори това обстоятелство
и чрез свидетеля П. обясни поради каква причина е снимал детето. Съдът намира
по-притеснителен факта, че много след
като снимал детето, той е запазил снимката на телефона си, обсъждал я допълнително
у дома си с приятеля си и с детето, нещо, което с оглед възрастта му не би
следвало да се случва и да се обсъжда.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че исковете са основателни. Съгласно чл.127
ал.1 и 2 от Семейния кодекс, когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ако родителите не
постигнат споразумение по ал.1, спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно съответните разпоредби от Семейния
кодекс. Съдът решава въпросите по ал.2, след като прецени всички обстоятелства
с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Изхождайки
от горните законови разпоредби, Съдът намира, че упражняването на родителските
права следва да бъде предоставено на ищцата. От доказателствата по делото се
установява по несъмнен начин, че тя е много грижовна и отдадена на грижите за
детето майка, която има постоянна работа, живее в дома на своите родители,
които я подпомагат в грижите й за детето както финансово, така и във връзка с отглеждането на детето. При
вземане на това решение, Съдът съобрази и факта, е детето е момиченце, само на
пет годинки - възраст, която изисква задължително майчински грижи. От друга
страна се установи също, че и бащата проявява активност във връзка с
отглеждането и възпитанието на детето, взема го много често при него, но
същевременно с оглед възрастта на детето, явно не може да се справи изцяло със
ситуациите, в които например детето желае да отиде при майка си, и ответникът
го връща късно вечер или след полунощ, както и е имало случай, при който след
като детето се е разболяло, той го е връщал при майката. Вярно е, че ответникът
чрез свидетелите си доказва добри материални възможности, задоволяване на
всякакви желания на детето, но това не е достатъчно и не е единственото с оглед
доброто възпитание и отглеждане на едно дете.
В
производството по чл.127 от Семейния кодекс, съдът е длъжен служебно да се
произнесе относно издръжката на децата. Съгласно чл.143 от СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
за живот, необходими за развитието на детето. При определянето на размера на
претедираната месечна издръжка, Съдът се ръководи от разпоредбата на чл.142 СК,
която визира, че размера се определя
както според нуждите на лицето, което има право на издръжка, така и в
зависимост от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът като взе предвид и
разясненията по приложението на Закона, дадени в Постановление №5 от 16.11.1970
година, Пленум на ВС”За обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на
задълженията за издръжка”. Съдебна практика на ВС на НРБ-гражданска колегия,
1970 г.С., Наука и изкуство 1971 г. и в Постановление №5 от 30.11.1981 г.,
Пленум на ВС, докладчик Виолета Христова „За изменение и допълнение на
Постановление №5от 16.11.1070 година на Пленума на ВС на РБ, и отчете финансовите
възможности на родителите, възрастта на детето, намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплаща издръжка за малолетното дете в претендирания размер от
120.00 лева. Съдът отчете, че минималния размер на издръжката, определен от
закона е 72.50 лева. А размера от 80.00 лева, който за ответника сочи в
писмената защита на пълномощника на същия, съдът намира за нисък. Същевременно по делото е представена служебна
бележка от Целодневна детска градина №3 „Д.” №42/0.06.2012 година от която е
видно, че детето Б. посещава редовно освен детската градина, така и школи по
английски език и народни танци. С оглед данните по делото за ангажираността на
детето и с допълнителни занимания и с оглед възможностите на двамата родители,
съдът намира, че за детето е необходима издръжка в размер на 220 лева месечно,
от които бащата следва да заплаща 120.00 лева, поради по-големите му материални
възможности, а останалите 100 лева следва да се поемат от майката, заедно с
грижите, които ще полага за детето.
По
отношение на бащата на детето следва да бъде определен режим на виждане с
детето съгласно петитума на исковата молба, което време е съобразено от ищцата
с оглед на времето необходимо за връщане на детето с оглед подготовката му за
детска градина.
Съдът намира
за неоснователно искането изразено в отговора по отношение начина на
предоставяне на родителските права за упражняване по равно от двамата родители,
по 180 дни от годината, което се
поддържа и в писмената защита. Съдът не споделя становището на пълномощника на
ответника отразено в писмената защита относно нуждата от осъвременяване
практиката на съдилищата относно контакта на детето с отсъстващия родител за
един по разширен режим на лични контакти. Вярно е отразеното в нея, че
ответникът всячески се старае да бъде част от живота на детето и явно има
желание за изграждане на най-сърдечна връзка, възможна между баща и дъщеря, но
явно не го прави по подходящ начин, след като детето често по времето, когато е
с баща си, иска да отиде в дома, където живее майката. Освен това такова едно
упражняване на родителските права би било по-подходящо при една по голяма
възраст на детето и при едно по-нормално комуникиране между страните, които
явно не са приключили окончателно с някакви техни отношения и в разрешаването
им злоупотребяват с грижите относно детето. Съдът намира, че всякакви
притеснения на ответника относно това, че ищцата няма да му разрешава да вижда
детето и в други дни, освен определени от съда, са абсолютно неоснователни, тъй
като при нормални отношения между родителите, дори при наличие на решение
относно режима на контакти с отсъстващия родител, те могат да разширят тези
контакти както намерят за добре.
Съгласно
чл.7 от Тарифа №1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати 4% държавна такса върху
тригодишните платежи или конкретния случай -
172.80 лева.
На основание чл.78 ГПК,
ответникът следва да заплати направените от ищцата разноски в размер на 300.00
лева за адвокатски хонорар.
Водим от
горното и на основание чл.127 ал.2 от СК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетното дете Б.И.И., ЕГН********** на майката В.А.Д., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на ответника И.В.И.,
ЕГН **********,***, като същият има право да вижда детето Б.И.И., всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, за времето от 9.00 часа на съботния ден до
13.00 часа на неделния ден, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА И.В.И.,
ЕГН **********,***, да заплаща месечна издръжка за детето Б.И.И., ЕГН**********,
в размер на 120.00 лева, считано от подаването на исковата молба – 20.06.2012
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до отпадане,
изменение или прекратяване на основанието й за плащане.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********,***,
да заплати държавна такса върху уважения размер на иска за издръжка в размер на
172.80 лева.
ОСЪЖДА И.В.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.А.Д., ЕГН **********,***
направените от нея разноски по делото в размер на 300.00 лева за адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Р.Д.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: