Протокол по дело №14/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 19
Дата: 8 февруари 2024 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20243000500014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 19
гр. Варна, 07.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от М. П. Славов Въззивно гражданско
дело № 20243000500014 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивната страна Прокуратурата на Република България, редовно
призована, явява се прокурор от Апелативна прокуратура - Варна Н. А..
Въззивникът Т. К. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат С. Р., редовно упълномощена от адвокат М. Я., който има надлежно
пълномощно, представено с молба от 26.01.2024 г. пред настоящата
инстанция.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Моля, да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР А.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение №
50/16.01.2024 г.:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
1
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 273/18.10.2023г., постановено по гражданско дело № 146
по описа за 2023г. на Окръжен съд-Добрич, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Добрич, против решението в частта му, с която този въззивник е бил
осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Т. К. Т. от гр. Б.,
сумата от 8 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, които са
причинени на ищеца от незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП №
155/2014г. по описа на РУ – гр. Б. и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на
РП-Б., което производство е било прекратено на 19.04.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Счита се, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди не
е била доказана по основание и размер, тъй като свидетелските показания не е
следвало да бъдат кредитирани (като дадени от заинтересовани лица), а
експертното заключение по СПЕ е било непрецизно (тъй като изследването е
базирано изключително на твърденията на ищеца и не е обективно да се
изследват преживявания с 9-годишна давност). Налице е нарушение на
материалната норма на чл. 52 от ЗЗД и на съдебната практика по нейното
приложение във връзка с определянето размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Сочи се, че разследването е било проведено в разумни
срокове, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение и
същият е бил ангажиран с действия по разследването за период по-малко от 4
астрономически часа. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му
част и отхвърляне на иска, а евентуално – за намаляване размера на
присъденото обезщетение.
В депозирания в срок отговор от Т. К. Т. чрез адв. М. Я., се поддържа,
че въззивната жалба е неоснователна. Счита се, че съдът правилно е
кредитирал показанията на свидетелите, както и заключението по СПЕ, тъй
като последното е базирано на клиничното диагностично интервю. Освен това
и самото заключение не е било оспорено от страните. Счита се, че приетият
от съда паричен еквивалент на доказаните по делото неимуществени вреди е
силно занижен и не е съобразен с всички установени по делото обстоятелства.
Поддържа се становището, че съобразявайки особеностите на конкретния
случай и критериите, установени в задължителната съдебна практика за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, същото следва да е в
размер на 15 000 лв. Изложени са и конкретни съображения в тази връзка.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му от ответника
част.
2. Въззивна жалба на Т. К. Т. чрез адв. М. Я., против решението, в
частта му, с която отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за
разликата над присъдения размер от 8 000 лв. до размер от 15 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени на ищеца от
незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП № 155/2014г. по описа на
2
РУ – гр. Б. и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на РП-Б., което
производство е било прекратено на 19.04.2018г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Счита се, че в тази му част решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Нарушена е нормата на чл. 52 от ЗЗД и
определеният размер на обезщетението не съответства на характера и
тежестта на търпените вреди – в тази насока са изложени подробни
съображения, базирани на анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и експертното заключение по СПЕ. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и присъждане на допълнително
обезщетение в размер на още 7 000 лв., ведно със законната лихва от
19.04.21г. до окончателното изплащане на задължението.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от
насрещната страна - Прокуратурата на Република България.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с
които са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., както и за
присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от
11.02.15г. до 18.04.21г.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Страните не са отправили искания за
събиране на нови доказателства във връзка с предмета на делото, а
въззивният съд намира, че не са налице предпоставки за служебното събиране
на такива.

АДВ. Р.: Поддържаме депозираната въззивна жалба, както и отговора
по депозираната от ответника въззивна жалба. Нямаме искания за събиране на
доказателства. Представям списък на разноските.

ПРОКУРОР А.: Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна.
Нямам искания за събиране на доказателства.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка на разноските, представен от
процесуалния представител на въззивника Т., ведно с договор за правна
защита и съдействие от 10.03.2023 г. и акт за регистрация на Адвокатското
дружество по ЗДДС.

3
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, в депозираната от нас въззивна
жалба и отговора подробно сме изложили съображенията, поради които
считаме, че постановеното от първоинстанционния съд решение е частично
неправилно и необосновано. Считаме, че съдът е достигнал до неправилен
краен извод, досежно справедливия паричен еквивалент на търпените от
ищеца Т. К. Т. неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на
незаконно повдигнатото срещу него обвинение, за което впоследствие
същият е бил оневинен. Моля, след като вземете предвид всички
доказателства по делото, особеностите на конкретния случай, както и след
като съобразите критериите за справедливост по отношение на определянето
на обезщетение за неимуществени вреди, да постановите решение, с което да
отмените частично постановения първоинстанционен акт на Окръжен съд -
Добрич, с която исковата претенция е отхвърлена над уважения размер от
8 000 лв. до 15 000 лв., като присъдите допълнително обезщетение в полза на
ищеца в размер на 7 000 лв. Моля, депозираната от ответника въззивна жалба
да бъде оставена без уважение като неоснователна. Моля, да ни бъдат
присъдени сторените разноски съобразно представения в днешно с. з. списък
за разноски.
ПРОКУРОР А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозираната
от Окръжна прокуратура-Добрич въззивна жалба, като считам, че същата е
обоснована. В допълнение искам да посоча следното: считам, че решението на
Окръжен съд-Добрич, по отношение на осъждане на Прокуратурата на РБ, е
неправилно в частта за определения размер на обезщетението, тъй като в хода
на гражданското производство считам, че Т. не е доказал, че е претърпял
негативни последици, емоционални и морални вреди, различни от
обичайните за подобни случаи.
Размерът на обезщетението следва да бъде редуциран и намален поради
ред обстоятелства: на първо място, продължителността на воденото срещу
ищеца съдебно и досъдебно производство общо 3 год. и 2 мес. не е
прекомерна. За това време в рамките на 1 год. и 3 мес. се е развило
производството до първоинстанционния съд, а след връщане на делото от
Окръжен съд – Добрич на Районна прокуратура - Добрич, до прекратяване на
делото, са се извършили редица действия по установяване и откриване на
инкриминираната вещ. Тези действия са били изцяло съгласно указанията,
които са задължителни на въззивния съд, Окръжен съд – Добрич. В крайна
сметка този багер не е открит и ясно е установено по делото, че основната
причина за това са именно действията на ищеца. Той се е разпоредил с вещ за
над 100 000 лв., прехвърляйки дяловото си участие на притежаваното от него
търговско дружество на малоимотно лице, с множество фирми, регистрирани
4
на негово име. Не споделям и доводите на наблюдаващия прокурор и
решаващите съдилища в наказателното производство за това, че вещта не е
била поискана от собственика от лизингодателя, това е видно още от първата
жалба до Прокуратурата от страна на „У. л..“ На второ място, извършените
процесуално-следствения действия с участието на ищеца, повдигане на
обвинение и предявяване на разпит, и предявяване на материалите, не са с
някакъв изключителен интензитет, за да са се намесили правораздавателните
органи в правната сфера на ищеца Т.. Наложената мярка „Подписка“ също е
най-леката и тя също не ограничава по някакъв значителен начин негови
основни права, възможността му да се придвижва. Липсват данни Т. да е
желаел да напусне страната, възползвайки се от съответните механизми,
предоставени от закона. Може да се каже, че интензивността на предприетите
спрямо обвиняемия процесуални действия и наложената мярка за
неотклонение не са го затруднили по никакъв начин, в социалния му живот, в
професионалния му живот, не са с изключителен интензитет, не са го
затруднили и не са ограничили правото му на труд, комуникацията му със
семейството, близките и приятелите му. Т. е имал строителен бизнес,
ръководството и извършването на тази дейност няма никакво касателство с
воденото наказателно производство, последното не е довело съкращаването
му от работа или други негативни последици в професионалната сфера.
Видно от приложената по наказателното дело характеристика на лицето,
същото е с добри характеристични данни и няма основание да се счита, че
тази характеристика не е в противовес с изложеното от Прокуратурата, че
всъщност няма нарушение на неговото добро име в обществото. От друга
страна, правилно Окръжна прокуратура – Добрич е посочила, че действията,
които са били извършвани спрямо Т., са били в изключително кратък период
от време. На последно място, изготвената по делото съдебно-психиатрична
експертиза е доказала, че към настоящия момент и към онзи момент Т. е бил
психически здрав, т. е не са налице някакви трайни психични изменения.
Преживяванията, безспорно тревожност, безпокойство и притеснителност,
всички тези преживявания са нормални психологични, както е заявило
вещото лице. С оглед изложеното, считам, че обезщетението следва да бъде
определено в противовес на посочените по-горе обстоятелства, които
обуславят по-нисък размер на обезщетението и моля да уважите жалбата на
Окръжна прокуратура – Добрич.
По отношение на доводите във въззивната жалба на Т., считам, че
същите пресъздават дословно всички мотиви на Окръжен съд – Добрич, не
развиват някакви нови съображения, които да не са били взети предвид от
съда. По отношение на психичното му състояние, твърденията във въззивната
жалба считам, че не намират опора в доказателствата по делото и в
цитираната от мен съдебно-психологична експертиза. На второ място,
относно твърденията за накърнена репутация в обществото, няма данни по
делото, а и не са събрани такива доказателства от страна на ищеца, не са
наведени такива доказателства, същият да е публична личност, която да е
известна, изявена в гр. Б., за да бъдат коментирани от неограничен кръг от
хора неговите действия. Прокуратурата не е разгласявала никаква
5
информация във връзка с воденото досъдебно производство, както и за
наказателните дела в средствата за масово осведомяване, за да носи
отговорност за грозни коментари от съучениците на сина на ищеца и от други
граждани, така, както е цитирано във въззивната жалба. В този смисъл, моля
да оставите въззивната жалба без уважение и да не увеличавате размера на
обезщетението, а напротив, съобразно нашето искане, да намалите този
размер до справедлив такъв.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6