Р Е Ш Е Н И Е
№………………………../ 21.06.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА,
XIV състав, в открито съдебно заседание
на втори юни две хиляди двадесета и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия Зирковска,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
515 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, т. 5, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.А.Ч., с ЕГН: **********, с адрес:
***№ 8, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. К.Г. от АК –
Добрич срещу Принудителна административна мярка (ПАМ) от 24.02.2021 г. по чл.
171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата – преместване на
паркирано превозно средство – лек автомобил „Волво“ с рег. № ***, без знанието
на неговия собственик или упълномощен от него водач, наложена от инспектор „Репатриране“
в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ към
община Варна Е. Д., за която е съставен Констативен протокол № 049646 от
24.02.2021 г.
Жалбоподателят Т.А.Ч. намира оспорваната от него ПАМ за
незаконосъобразна, неправилна и необоснована, като навежда подробни аргументи в
защита на своето становище. На първо място твърди, че е паркирал автомобила си на
място, което не представлява част от т.нар. „синя зона“ на община Варна, макар,
че самото място попада в териториалния обхват на подзона 7 на т. нар. „синя
зона“, като посочва, че в действителност е паркирал превозното си средство в
междублоково пространство до ул. „Ген. Радко Димитриев“, което не е обособено
като „синя зона“, доколкото не е указано нито с хоризонтална, нито с вертикална
пътна маркировка, че представлява зона, предназначена за платено паркиране.
Оспорва констатацията на инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“, че автомобила му е бил паркиран на ул. „***в
гр. Варна, като отново подчертава, че превозното средство е било паркирано в
междублоково пространство. Намира, че в случая не е установено в процесната ПАМ
дали превозното средство е било паркирало в нарушение на правилата за движение
по пътищата на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване, дали е създавало опасност и дали е била създадена
невъзможност за преминаването на други участници в движението по пътищата,
което опорочава самата ПАМ. Поради гореизложените съображения оспорва
процесната ПАМ, моли за нейната отмяна и моли също така за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответната страна инспектор „Репатриране“ в Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ към община Варна Е. Д. не е
депозирал писмен отговор на жалбата.
В проведеното на 02.06.2021 г. открито съдебно заседание по
адм. дело № 515 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна,
жалбоподателят Т.А.Ч. се явява лично и със своя процесуален представител адв. К.Г.
от АК – Добрич, като двамата поддържат жалбата на посочените в нея основания и
молят за отмяна на процесната ПАМ.
В проведеното на 02.06.2021 г. открито съдебно заседание по
адм. дело № 515 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, Ответната
страна инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ към община Варна Е. Д. не се явява, не изпраща и процесуален
представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по
същество.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 24.02.2021 г. жалбоподателят Т.А.Ч.
паркирал управлявания от него лек автомобил „Волво“ с рег. № *** в междублоково
пространство на ул. „Ген. Радко Димитриев“ в гр. Варна.
Около 13:44 часа инспектор
„Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ към община
Варна Е. Д. издал Констативен протокол № 049646, с който наложил Принудителна
административна мярка (ПАМ) от 24.02.2021 г. по чл. 171, т. 5, буква „б“ от
Закона за движение по пътищата – преместване на паркирано превозно средство –
лек автомобил „Волво“ с рег. № ***, без знанието на неговия собственик или упълномощен
от него водач.
С помощта на техническо средство,
автомобила бил откаран на наказателен паркинг, находящ се в Южната промишлена
зона на гр. Варна, като по – късно същия следобед (конкретно в 17:45 часа),
жалбоподателят Т.А.Ч. заплатил в полза на Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона“ към община Варна парична сума в размер на 73 лева, за да
получи обратно управлявания от него лек автомобил.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
На първо място съдът намира за необходимо
да отбележи, че оспорената Принудителна административна мярка (ПАМ) от
24.02.2021 г. по чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата –
преместване на паркирано превозно средство – лек автомобил „Волво“ с рег. № ***,
без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, разпоредена и
наложена от инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и
синя зона“ към община Варна, е разпоредена и наложена от лице, което не
притежава материална компетентност да издава подобни разпореждания, поради
което и процесната принудителна административна мярка се явява нищожна.
Аргументите на съда за така застъпената
позиция са следните:
Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б”
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай
лицата предвидени в разпоредбата на чл. 168 от Закона за движение по пътищата уведомяват
районното полицейско управление, от територията на което е преместен
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се
начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.
Същевременно съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 4 и т. 5, буква „а“ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. По отношение
на принудителната административна мярка по буква „б” в същата правна норма не е
въведено изискване за издаването й в писмена форма, поради което същата може да
бъде разпоредена и наложена устно, респ. с конклудентни действия. Също така, за
тази хипотеза на закона не е посочен изрично и органа, който би могъл да
приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен
по реда на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която определените
от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
В конкретния случай в приложената към
преписката Заповед № 4957 от 26.11.2019 г. на Кмета на община Варна и Директора
на дирекция „ПНО“ към община Варна, с която конкретни лица са оправомощени с
правомощията, предвидени в разпоредбата на чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона
за движение по пътищата, липсват данни инспектор Е. Д. да е оправомощен да
налага ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по
пътищата.
Следва да се подчертае, че съдът на два
пъти указа на ответната страна да представи доказателства за своята материална
компетентност, като същата беше надлежно предупредена за отрицателните
последици от непредставяне на изисканите доказателства.
Поради тази причина, съдът приема, че
по делото не се доказва успешно материалната компетентност на длъжностното
лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил на
жалбоподателя, поради което наложената принудителна административна мярка
следва да бъде обявена за нищожна, предвид обстоятелството, че липсата на
материална компетентност е порок на акта, водещ по дефиниция до неговата
незаконосъобразност до степен на нищожност.
С оглед на горните разсъждения, на практика
се явява безпредметно да бъдат обсъждани фактическите обстоятелства по спора,
свързани с местонахождението на лекия автомобил, неговото паркиране и другите
предпоставки на закона, свързани с налагането на процесната ПАМ.
Предвид изхода на спора и на основание
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя Т.А.Ч. следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 510 лева.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА
Принудителна административна мярка (ПАМ) от 24.02.2021 г. по чл. 171, т. 5,
буква „б“ от Закона за движение по пътищата – преместване на паркирано превозно
средство – лек автомобил „Волво“ с рег. № ***, без знанието на неговия
собственик или упълномощен от него водач, разпоредена и наложена от инспектор
„Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ към община
Варна Е. Д., за която е съставен Констативен протокол № 049646 от 24.02.2021 г.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ към община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Ч.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 8 парична сума в размер на 510 лева (петстотин
и десет лева), представляваща разноски в производството по адм. дело № 515 по описа
за 2021 г. по описа на Административен съд Варна.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: