МОТИВИ към Присъда № 260126/09.11.2021 г., постановена по НОХД № 4997/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас
Производството по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура –
Бургас обвинение против Д.К.К. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – за
това, че през периода от месец юни 2018 г. до
месец август 2020 г. включително, в гр. Бургас, след като е осъден с Протоколно
определение по гр. дело № 5173/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, в
сила от 10.09.2013 г., да издържа свой низходящ – малолетен син Р.Д.К., чрез
неговата майка и законен представител Е.Р.Г., съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни вноски
по 120 лева всяка, в общ размер 3 240 лева.
Представени са Справка за паричен превод на 12.03.2021 г. и Дебитно авизо
от 16.07.2021 г., от които е видно, че подсъдимият е заплатил на сина си Р.Д.К. присъдената издръжка, предмет
на обвинението.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия и пледира
същият да бъде признат за виновен, като не му се налага предвиденото в закона
наказание предвид направеното плащане.
Подсъдимият изразява съжалението си и моли да не му бъде налагано
наказание.
За да постанови присъдата си,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.К.К. и св. Е.Р.Г. се намирали във фактическо съжителство през периода 2009 г. – 2012 г., от
което съжителство имат родено дете – Р.Д.К., род. на *** г. С Протоколно определение по гр. дело №
5173/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, в сила от 10.09.2013 г., подсъдимият бил осъден ежемесечно да
заплаща издръжка на детето си Р. в размер на 120 лева, платими на майката. От
месец юни 2018 г. до месец август 2020 г. включително – период, равен на двадесет
и седем месеца, подсъдимият не изпълнил задължението си за плащане на 27
месечни вноски за издръжка по 120 лева, общо 3 240 лева.
Видно от справка за съдимост, подсъдимият е реабилитиран.
Горните факти се подкрепят изцяло от събраните в съдебното производство
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на св. Г., прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, както и от всички приобщени по
делото писмени доказателства. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични
и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето и механизма на извършване
на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Д.К.К. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК,
тъй като, след като е бил осъден с Протоколно
определение по гр. дело № 5173/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, в
сила от 10.09.2013 г., да издържа свой низходящ – сина си Р.Д.К., роден на *** г., съзнателно
не изпълнил това си задължение си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно за периода от месец юни 2018 г. до месец
август 2020 г. включително, в размер на 27 месечни вноски
по 120 лева месечно.
От обективна страна подсъдимият е осъществил признаците от състава на
престъплението, визирано в чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като въпреки, че е бил
осъден със съдебния акт да издържа свой низходящ, не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски.
Позовавайки се на констатираните факти и обстоятелства, подкрепени по
категоричен начин от доказателствата по делото, съдът направи своите изводи
относно субективната страна на деянието, характеризираща се с форма на вина –
пряк умисъл. Субективното отношение на подсъдимия към осъщественото се отличава
с наличие на изискуемия се интелектуален момент за умисъла предвид обстоятелството,
че той е знаел фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъпното деяние и съставляващи обективно съдържание на същия. Волевият
момент на умисъла се характеризира с бездействието на дееца да изпълни
задължението си.
По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият е виновен в
извършване на престъпното деяние по повдигнатото му от РП – Бургас обвинение.
Тъй като преди постановяване на присъдата подсъдимият изпълни задължението
си за издръжка за процесния период в общ размер 3 240 лева и не се установи от деянието да са настъпили други
вредни последици за детето Р., съдът приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, като не наложи наказание на дееца. Цитираната разпоредба не е прилагана
преди това по отношение на подсъдимия.
По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.