РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Перник, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500417 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3767/19.06.2023 г. от Т. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Решение № 30/13.03.2023 г. по гр.д. № 672/2021 г. на РС-
Радомир, с което е отхвърлен предявеният от Т. М. К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Атоми транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, и ТП на
НОИ-гр. Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ 50, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника „Атоми
транс“ ЕООД е възникнало на *** и прекратено на ***, като ищецът е работил като „***“ и
полагал труда си при пълен работен ден с място на работа в *** и месечно заплащане на
труда в размер на 626,00 лв., допълнено с Определение № 286/24.04.2023 г. в частта за
разноските, като Т. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на ТП на НОИ-
гр. Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ 50, сумата от 300,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Излагат се съображения, че трудовите договори на Т. К. и А.М. не са били
обявени за недействителни, декларирани са пред НАП и към тях са представени
уведомления по чл. 62 от КТ за възникване и за прекратяване на трудовото провоотношение,
издадени от НАП, но въпреки това не са ценени от първоинстанционния съд като годни
доказателства. Навежда доводи, че неправилно съдът е отхвърлил иска с мотивите, че
1
липсва трудова книжка, както и поради това, че контролно-административното
производство, протекло между ТП на НОИ и „Атоми-транс“ ЕООД, е с множество правни
пороци, тъй като представянето на трудовата книжка не е задължително за допустимостта и
основателността на иска, а работникът не е участвал в административната процедура. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде уважен, като му се присъдят разноските за производството. Прави искане да бъде
приложен косвен съдебен контрол и да бъдат прогласени за нищожни, алтернативно
незаконосъобразни и унищожаеми *** от 01.10.2019 г. и *** от 12.02.2020 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ТП на НОИ-гр. Перник чрез юрк. С.
е подала отговор, с който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Излага, че за периода, за който ищецът твърди, че е
упражнявал трудова дейност при „Атоми транс“ ЕООД, са извършени проверки от
контролни органи на НОИ и е установено, че не е полаган труд и не е възникнало основание
за осигуряване, като ищецът е сред лицата, за които е установено, че неоснователно са
подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Сочи, че легитимиран да изпълнява и оспорва
констатациите и задължителните предписания на контролния орган е само осигурителят,
защото те рефлектират върху неговите законни интереси, а в случай, че работникът има
претенции към резултатите от проверката следва да претендира от работодателя и виновните
длъжностни лица обезщетение за вреди от неиздаване или несвоевременно издаване на
документите, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. По изложените
съображения моли решението да бъде потвърдено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Атоми-транс“ ЕООД не изразява
стнановище.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Т. М. К. срещу „Атоми-транс“
ЕООД и ТП на НОИ-гр. Перник, в която се излага, че на *** ищецът сключил трудов
договор с „Атоми-транс“ ЕООД, по силата на който изпълнявал длъжността *** до средата
на ***г. при осем часов работен ден и брутно трудово възнаграждение 626,00 лв. месечно,
платимо в брой. В началото на м. септември 2019 г.дружеството се изнесло от обитавания
адрес в *** без да му била оформена трудовата книжка. Получил по пощата единствено
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, съгласно която е с
прекратено трудово правоотношение от ***. С писмо от НОИ бил уведомен, че трудовият
му стаж в „Атоми-транс“ ЕООД е заличен, тъй като било установено, че дружеството не е
упражнявало търговска дейност. Твърди, че е упражнявал трудова дейност в периода от
възникването на трудовото правоотношение до прекратяването му, а заличаването на
трудови и осигурителния му стаж на ббаза производство, което е протекло между
работодателя и осигурителя, сериозно засяга неговите права и законни интереси. По
изложените съображения моли да се признае за установено, че за периода от *** до *** е
полагал труд по трудово правоотношение с „Атоми-транс“ ЕООД при пълен работен ден,
който се зачита за трудов и осигурителен стаж.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Атоми-транс“ ЕООД чрез управителя А. Т. М. е
депозирал писмен отговор, с който изразява становище, че трудовите договори на
служителите не са обявени за недействителни по реда на КТ, но въпреки това са заличени
правните последствия, които носят – трудов и осигурителен стаж, което поражда правния
интерес на ищеца от предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ-гр. Перник е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище, че искът е недопустим, тъй като не е приложено
удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, както и доказателства за положения от ищеца стаж,
изчерпателно изброени в чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР. Оспорва иска и като неоснователен по
съображения, че за процесния период при извършени проверки от контролни органи на НОИ
2
е установено, че ищецът не е полагал труд и за него не е възникнало основание за
осигуряване. Сочи, че наличието на трудов договор не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от това права, тъй като за възникването му е
необходимо освен лицето да има сключен трудов договор, но и реално да осъществява
трудова дейност. По изложените съображения моли производството по делото да бъде
прекратено, евентуално – искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
С Решение № 30/13.03.2023 г. по гр.д. № 672/2021 г. на Районен съд – Радомир
предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
С Определение № 286/24.04.2023 г. по гр.д. № 672/2021 г. на Районен съд – Радомир е
допълнено Решение № 30/13.03.2023 г., постановено по същото дело, като Т. М. К. е осъден
да заплати на ТП на НОИ-гр. Перник сумата от 300,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението на районния съд е депозирана въззивна жалба от Т. М. К., въз основа
на която е образувано настоящото производство.
При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. Решението е допустимо, като относно правилността му въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТОССР.
Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне на
неговото наличие и продължителност в правната действителност по правилата за
изчисляване и удостоверяване на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен
правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен
стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор.
ЗУТОССР съдържа три хипотези, които са предмет на три самостоятелни искови претенции:
за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.99, за установяване на осигурителен
стаж по Кодекса за социално осигуряване, за установяване на времето, което се зачита за
трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби.
В случая е предявен иск за установяване на трудов и осигурителен стаж през периода
*** – ***, който ответникът ТП на НОИ-гр. Перник не иска да зачете, поради което за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е
наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или
унищожени.
По делото е представено удостоверение, издадено от работодателя „Атоми-транс“
ЕООД по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОСС, поради което особената предпоставка за допустимост на
иска от формална страна е налице.
С оглед изложеното, направените в отговора на исковата молба възражения относно
недопустимостта на иска са неоснователни.
С исковата молба е представен трудов договор № ***, сключен между „Атоми-транс“
ЕООД и Т. М. К., съгласно който служителят се задължава да работи в „Атоми-Транс“
3
ЕООД на длъжност „***“ с основно месечно трудово възнаграждение 626,00 лв. при
петдневна работна седмица на пълно работно време при продължителност на работното
време 8 часа, като постъпи на работа на ***, трудов договор № ***, сключен между „Атоми-
транс“ ЕООД и А. Т. М., и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
КТ. Доколкото „Атоми-транс“ ЕООД е страна в настоящото производство и не оспорва
сключването на трудовите договори, като възражение за сключването им без
представителна власт може да бъде направено само от мнимо представлявания, то
направените в тази връзка възражения от ответника са неоснователни.
Горепосочените документи представялват писмени доказателства по смисъла на чл. 6,
ал. 2 от ЗУТОССР, поради което събраните в производството по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А. Т. М. – син на ищеца, са допустими. Свидетелят
излага, че е учредил „Атоми Транс“ ЕООД, а Т. К. бил *** в дружеството. Ищецът бил
управител, а той едноличен собственик на капитала, като били единствените представители
на дружеството. Заявява, че никой не е идвал да ги пита за дружеството, а директно са
лишени от права.
За успешното провеждане на иска, ищецът следва да докаже пълно и главно, че
през процесния период е полагал труд в „Атоми-транс“ ЕООД на посочената длъжност,
който се признава за трудов и осигурителен стаж.
В случая от събраните по настоящото производство доказателства не се установяват
при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на
твърдяното право. От показанията на свидетеля М. не се установява през процесния период
ищецът действително да е полагал труд като ***, продължителността на работното време,
нито получаването на възнаграждение за това. Свидетелят не сочи какви задължения е
изпълнявал ищецът и при какви условия, а единствено заявява, че е „бил *** в
дружеството“. Същевременно зачитането на един период от време като трудов и
осигурителен стаж е обусловено не от сключването на трудов договор за съответната
длъжност, а от реалното полагане на труд, каквото по делото не се установява. С оглед
изложеното и като се има предвид възможната заинтересованост на свидетеля, на основание
чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията му не установяват полагането на труд от ищеца
през процесния период при пълно работно време срещу възнаграждение в размер на 626,00
лв.
Извод в тази насока не може да бъде направен и от представените с исковата молба
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз от 23.03.2017 г.,
заявление от Т. К. до началника на Автомобилна администрация да бъде регистриран
електронен таксиметров апарат, касов бон от 06.04.2017 г. и заявление за промяна на
данните на таксиметров водач от *** Посочените документи са относими към
административните изисквания за осъществяване на таксиметрова дейност и предхождат
изпълнението й, а не установяват реалното полагане на такава трудова дейност от ищеца
срещу трудово възнаграждение в периода от *** до ***
Във връзка с искането във въззивната жалба за извършване на косвен съдебен контрол
относно законосъобразността на *** от 01.10.2019 г. и *** от 12.02.2020 г., следва да се
отбележи следното:
Косвен контрол се упражнява от съдилищата, когато съдът няма за основен предмет на
процеса съответния административен акт, но той се произнася по неговата
законосъобразност във връзка с решаването на друг спор, който е конкретният предмет на
съдебния процес. Това са случаите при които съдът, за да реши основния спор в процеса,
трябва да прецени като предварителен въпрос дали един акт, действие или бездействие на
административен орган е бил законосъобразен като значението на косвения съдебен контрол
е, че съдът отказва да зачете действието на един незаконен административен акт по
конкретно дело. В случая посочените от жалбоподателя актове не са от значение за извода
4
на съда относно спорното право, поради което извършването на косвен съдебен контрол
относно законосъобразността им е безпредметно.
Представените към отговора на исковата молба писма и предписания, както и
приложеното за послужване АНД № 1022/2022 г. на Районен съд – Перник, установяват
наличието на правен интерес у ищеца от предявения иск, но нямат доказателствена стойност
относно фактите от предмета на доказване, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С решението си районният съд е достигнал до идентичен краен резултат с тези на
въззивния съд, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски за
въззивното производство.
Ответниците по жалбата не са направили искане за присъждане на разноски и
представили доказателства за извършването им, поради което такива не следва да им бъдат
присъдени.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30/13.03.2023 г. по гр.д. № 672/2021 г. на Районен съд -
Радомир.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5