РЕШЕНИЕ
№ 2721
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110128198 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Делото е образувано по искова молба от Р
ООД против GF P c and E G – юридическо лице със седалище в Република
Австрия с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 8800
лева – претърпени вреди от договорно неизпълнение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Ищецът твърди, че на 13.04.2017 г. между него, в качеството му
на възложител, и ответника, в качеството му на изпълнител, бил сключен
договор с предмет: доставка, изграждане, настройки и пускане в експлоатация
на когенератор за производство на електрическа и топлинна енергия на
биогаз. Договорено било възнаграждение в размер на 255000 лева и срок за
изпълнение – 20 дни. Плащането било извършено на 04.05.2017 г. До момента
на предявяване на исковата молба ответникът не завършил напълно
процедурата по въвеждане в експлоатация на цялото съоръжение, като
останали изходяща система, табло за управление и контрол (наричан в
кореспонденцията между страните „контролер“), съединения и фитинги,
табло за допълнителни контакти и приложения. Поради липсата на пълно
изграждане на ищеца било отказано присъединяване на когенератора към
електропреносната мрежа. Поради непълно изпълнение, ищецът отказал да
приеме работата, като не попълнил предвидените от договора приемо-
предавателни протоколи за тази цел. В рамките на проведената между
страните кореспонденция, ищецът предложил нов срок за изпълнение на
договора – до 14.05.2022 г. Въпреки това изпълнение не последвало. Поради
това ищецът сключил нов договор за доставката и монтажа на изходяща
система, представляваща възел от Когенераторната инсталация с трето лице
за сумата от 7400 лева без ДДС или 8880 лева с ДДС. Ищецът счита, че
заплатил тази сума поради виновното неизпълнение на договора от страна на
1
ответника и моли съда да го осъди да му ги заплати. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на договора от
13.04.2017 г. между страните. Твърди, че доставил в срок всички посочени в
него съоръжения и изпълнил всички строително-монтажни работи. Към
момента на доставката и към момента на подаване отговор на исковата молба,
обектът не бил захранен с ел. енергия. Били монтирани съединения и
фитинги, табло за допълнителни контакти и приложения, за които ответникът
използвал услугите на трето лице – Солар Електрис ООД. Изграждането на
изпускателна система не било задължение на ответника. Моли иска да бъде
отхвърлен, претендира разноски.
В последното по делото заседание страните са редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорен между страните е фактът, че между тях е сключен договор от
13.04.2017 г. представен на л. 5 – л. 8 от приложеното към настоящото
гражданско дело № 27105 от 2022 г. по описа на СРС. Съгласно чл. 1.1, ал. 1
от договора ответникът се е задължил да извърши доставка, изграждане,
настройки, пускане в експлоатация и сервизно обслужване на когенератор с
параметри, заложени в техническата документация. Съгласно чл. 2.1, ал. 1 от
договора, „когенератор“ означава комплекта двигател-генератор с всички
необходими допълнителни елементи и възли, като горивна, охладителна,
изходяща, смазочна, електрическа и топлинна система, табло за управление и
контрол, съединения и фитинги, табло за допълнителни контакти и
приложения и т.н., осигуряващи нормалното електро- и топлопроизводство на
системата, включително шумоизолиран кожух, както и аварийно охладителна
кула. Съгласно представеното техническо предложение (л. 8 и 9 от
приложеното към настоящото гражданско дело № 27105 от 2022 г. по описа
на СРС) когенераторът следва да произвежда минимално определено
количество електрическа енергия, минимално определено количество
топлинна енергия, определени параметри за ефективност, напрежение,
честота и мощностен фактор. Следва също така да е изграден в шумо- и
влагоизолиращ кожух и да е бил в експлоатация не повече от 100 часа. От
техническото предложение също така се установява, че доставеният от
ответника когенератор отговаря на тези изисквания. От ищеца е представен и
Анекс № 1 от 17.05.2022 г., сключен към договор за строителство от
05.09.2020 г., сключен между ищеца и трето по делото лице – Сиенит
строителна група АД (л. 28 от приложеното към настоящото гражданско дело
№ 27105 от 2022 г. по описа на СРС). Съгласно този анекс третото лице се е
задължило да достави и монтира изходяща система, представляваща възел от
комплект „Когенератор“ за процесния обект. Определена е цена от 7400 лева
без ДДС или 8800 лева с ДДС, за които третото лице е издало на ищеца
фактура № 2731 от 23.05.2022 г. за сумата от 8800 лева, заплатени от него по
банков път на 20.05.2022 г. (л. 29 и 30 от делото). От ответника е представена
фактура № 427 от 15.01.2019 г. издадена на Д-Р Енержи Системс ООД от
Солар Електрикс ООД (л. 209 от настоящото дело). Като описание на стоката
или услугата е посочено „извършено СМР № 1/15.1.19“ за сумата от 720 лева.
След анализ съдът счита, че този документ не установява извършването от
страна на ответника на монтажни инсталации, както се твърди в исковата
2
молба. Фактурата не е подписана, по делото не е установено дали е редовно
осчетоводена в счетоводствата на някое от двете дружества, а посочената
стока или услуга по никакъв начин не установява връзка с процесния договор,
въпреки че по делото е установено, че Д-Р Енержи Системс ООД има
качеството на представител на ответника.
От ищеца също така е представен препис от имейл кореспонденция (л.
27 от приложеното към настоящото гражданско дело № 27105 от 2022 г. по
описа на СРС), изпратен от Д. Д.. Същият се представя като доставчик на
когенератора в Каблешково и изисква оферта за изграждане на комин.
Разпитан като свидетел по делото Д. Д. заяви, че осъществява представителни
функции за ответника, но заяви също така, че осъществява такива
посреднически функции и за други лица. От кореспонденцията не става ясно
за коя когенераторна инсталация се иска оферта за комин, нито пък от
заявеното от Д. може да се направи извод за изграждане на комина именно от
представляваното от него дружество или от ответника. Поради това съдът
намира, че информацията от тази кореспонденция не може да се цени като
извънсъдебно признание от страна на ответника, че задължението за
изграждане на комин е негово.
Всички останали писмени доказателства, представени по делото, съдът
счита за ирелевантни към предмета му.
Като свидетел по делото беше разпитан Д. Г. Д. – управител на Д Е Е
С ООД. Посочва, че това дружество осъществява посредничество между
страните, като е упълномощено от ответника. Д Е Е С ООД се занимава с
биогазови когенераторни инсталации, които работят с природен газ и биогаз.
Тези инсталации представлявали двигател с вътрешно горене, който работел
на природен газ и биогаз, сметищен газ или минен газ; куплиране на двигател
и генератор, свързани чрез твърд съединител. Когато двигателят работел,
изгарял някое от посочените горива. Работейки, двигателят въртал генератор,
от което се произвеждала електроенергия. Заедно с това при извършването на
тези процеси се отделяла топлинна, която се улавяла, за да допринесе полезна
топлинна енергия на ползвателя. Инсталацията произвеждала топлинна
енергия и електроенергия. Между страните по делото имало сключен договор,
през 2017 г., за което свидетелят посредничил. Съоръжението било заплатено
от шведски или норвежки фонд и било втора употреба. Купувачът бил
наясно, че машината е втора употреба. След като получили плащания,
ответникът и представляваното от свидетеля дружество заявили, че са готови
да извършат доставка, както е по договор, но от ищцовото дружество ги
помолили да не бързат, защото не били готови. Двигателят бил произведен от
Либхер, а генераторът – от Станфорд. Ответникът не бил производител. През
месец септември 2017г. от ищеца се обадили и казали, че са готови да
приемат машината. Ответникът нямал ангажимент за изграждане на
фундамент, нито за поддръжка на агрегата към електросистемата.
„Изпускателна система“ и „изходяща система“ били сходни термини, но
можело да значат различни неща. В конкретния случай когенераторът имал
изходяща система. Съществувала при когенератора, била елемент на цялото
оборудване. Изпускателната система представлявала ауспуха на машината.
Не била комин, а тръба, от която излизат изгорелите газове от работата на
двигателя. Процесният когенератор идвал с тази тръба и имал такава система.
За да работи тази система, трябвало да бъде изградено съоръжение – комин.
Този комин бил част от инфраструктурата, необходима за работата на
3
когенератора, част от архитектурата на сградата, в която той ще бъде
разположен. Ответникът нямал ангажимент да изгради коминно тяло, нито да
осигури работеща електропреносна система. Без наличие на мрежа,
наличието на генератора се обезсмисляло. Функцията му била да изгаря
отпадък с органичен произход, да преобразува енергията от изгарянето в
електроенергия и топлинна енергия и тази електроенергия да се продава в
мрежата. За да работи генераторът, при пускането първо следвало двигателят
да бъде приведен в работа, за което била нужна все пак някаква
електроенергия. Можело да се осигури от всякъде, но не било правилно,
защото параметрите на машината били капризни. Когенераторът можел да
работи, когато имало твърдо напрежение от мрежата с честота 50 херца с
много малко място за отклонение. Иначе двигателят спирал. Когенераторът
не можело да бъде пуснат при отсъствие на електрозахранване, в т. нар.
режим „остров“. Когенераторът бил поставен в едно хале, близо до гр.
Поморие. Халето трябвало да бъде вентилирано. Имало вентилация, която
осигурява въздух. Въздухът се вземал от околната среда. Служел първо като
съставка в горивната смес и второ като охладител на инсталацията. Към
настоящия момент когенераторът не бил в експлоатация, защото не бил
присъединен към електроразпределителна мрежа. Не можело да бъде пуснат
и пробван. По принцип машините втора употреба нямали гаранция, но за
тази, въпреки че била произведена около 2008г., ответникът предоставил
гаранционен срок от една година от момента на доставка на машината, тъй
като никога не била пускана в експлоатация. Контролерът бил част от самата
система, необходим, за да работи същата. Страните не били водили разговори
за инсталация и изграждане на коминно тяло. Машината можела да работи
без коминно тяло. Пробни тестове с продължение до 72 часа можели да се
предприемат само при наличие на такъв комин. За включване на
съоръжението до един час, както и за да се установи дали то функционира,
комин не бил необходим. Изграждането на комин не било задължение на
ответника. В посочения по-горе имейл попитал каква е цената за изграждане
на комина с информативна цел, тъй като била налице процедура в община
Бургас за доставка на биогаз инсталация подобна на процесната.
Показанията на свидетеля съдът цени в цялост, освен по отношение на
твърденията му, че ответникът не е имал задължение да изгради комин, тъй
като този извод е юридически и следва да бъде извършен от настоящия
състав.
По делото беше приета и неоспорена от страните съдено-техническа
експертиза. Дава подробни обяснения за процеса на работа на процесното
съоръжение. В съдебно заседание вещото лице разясни, че всяка инсталация
може да бъде технически стартирана в т.нар. „островен режим“, стига да
могат да бъдат предложени входни параметри за стартиране на работата на
когенератора, но това е неприемливо. Технически е възможно когенераторът
да бъде стартиран с дизел генератор. Качеството на подавания биогаз с
необходимите параметри е изключително важно. За да работи системата,
произвежданият биогаз трябва да има определено съотношение на горивните
компоненти в себе си. За да бъдат извършени 72 часовите проби, трябва да
има присъединяване към ел. мрежа. Рядко срещано е да не е присъединена.
Не е необходимо когенераторната инсталация да бъде свързана с
електропреносната мрежа, за да бъде изградена изходяща система. Това е част
от системата и може да бъде изградена във всеки етап. Самата когенераторна
система би следвало да разполага с изпускателни тръби. Когенераторът идва с
4
изходяща система, която представлява шлаух или димоход за изгорени димни
газове. Конструкциите за безопасно извеждане на газовете са два вида –
едните са към когенератора, а другата част са от архитектурата от сградата.
Машинното отделение на когенератора представлява сграда с размери 4 м. на
4 м. на 3 м. До нея трябва да се изгради комин, който да поеме димните
газове. Всеки когенератор би следвало да бъде доставен с изходяща система
за димни газове, а тяхното отвеждане става чрез втората допълнителната
изхождаща система, към която се монтира.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 82 обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението. В случая ищецът обосновава своето искане за присъждане
на сумата от 8800 лева на факта, че ответникът не изпълнил своето
задължение да изгради изходяща система за процесната когенераторна
инсталация. Поради това ищецът бил принуден да заплати на трето лице тази
сума за изграждане на тази система. Въпросът дали тази система
действително е изградена от третото лице, съдът намира за ирелевантен по
делото, доколкото не изграждането на същата, а заплащането на сумата от
ищеца, е правопораждащ факт в случая. За да се прецени правилно
дължимостта на тази сума следва да се отговори на въпросите дали тази
изходяща система е необходима за правилната работа на процесното
съоръжение, какво представлява същата и дали нейното изграждане е
задължение на ответника съгласно процесния договор.
По отношение на въпроса дали тази изходяща система е необходима за
правилната работа на процесното съоръжение, след анализ на
доказателствената съвкупност съдът достига до следния извод: Изискването
за наличие на комин е посочено в Методика за минималните изисквания към
вида, мястото и съдържанието на условията в комплексните разрешителни по
чл. 117 от Закона за опазване на околната среда и водите, приета със заповед
№ РД-607 от 04.08.2021 г. на Министъра на околната среда и водите на
основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от този закон. Методиката се прилага при
издаването на комплексни разрешителни по отношение на горивни
инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-
голяма от 50 MW – така чл. 117, ал. 1 и точка 1.1 от приложение № 4 към
ЗООС – каквато горивна инсталация е и процесният когенератор. Наличието
на такова разрешение е необходимо за въвеждането на инсталацията в
експлоатация – чл. 118, ал. 2 ЗООС, т.е. без него е невъзможно когенераторът
да осъществява своята функция – „производство“ на електрическа и топлинна
енергия, които да бъдат предоставяни на пазара впоследствие. Поради това
съдът счита, че изграждането на комин е необходимо за правилната работа на
когенератора.
По отношение на въпроса какво представлява тази изходяща система
съдът намира следното: процесното съоръжение представлява сложен
механизъм, представляващ система от различни части и детайли, чиято цел е
да произвеждат топлинна енергия и електроенергия, които да могат да се
продават или използват извън самото него. Тези енергии се генерират като
съоръжението изгаря биологични вещества, съдържащи метан и други
летливи вещества. Видно и от самото определение за „когенератор“ дадено в
5
договора, става дума за система от двигател и генератор, както и различните
системи, подпомагащи функциите на тези два механизма – охладителна
система, съединения, фитинги, контролно табло и други. Без съмнение по
делото е налице спор дали изходящата система представлява част от
когенератора или е част от инфраструктурата, необходима за правилното му
инсталиране и експлоатация. Както от свидетелските показания, така и от
експертизата става ясно, че част от когенераторът представляват и изходни
тръби, през които да бъдат извеждани тези газове, които преминават през
процеса на изгаряне и остават след преобразуването на биоенегрията,
съдържаща се в метана, в топлинна енергия или електрическа енергия. В
същото време, в исковата молба беше посочено, че сумата от 8800 лева е била
заплатена за изграждане на комин, който също представлява част от
изходящата система. Изграждането на комина беше уточнено и потвърдено и
от представителя на ищеца в съдебно заседание от 28.11.2022 г. Спорен
между страните е въпроса дали изграждането на този комин представлява
част от изходящата система на когенератора. Отново както от свидетелските
показания, така и от експертизата се установява, че коминът представлява
част от сградата и че към него следва да се свържат изходните тръби, които
са част от системата на когенератора. Установява се също така, че
изискванията за съществуване на този комин са по-скоро юридически,
отколкото технически, инженерни или физични. Причината за изграждането
на този комин е необходимостта от извеждане на изгорелите газове на такава
височина, че да не засягат негативно околната среда. Коминът, както вече се
посочи по-горе, е необходим за отговарянето на инфраструктурата на
сградата на съответните нормативни изисквания, но както свидетеля, така и
вещото лице посочиха, че когенераторът е оборудван с тръби, чиято цел е да
отвеждат вече изгорелите газове. Видно е от определението, че в основата на
когенератора стои „комплектът двигател – генератор“, а всички останали
части, посочени от свидетеля и от вещото лице – шлаух, тръби, табло за
управление и контрол – въпреки че са отделни системи, технически
представляват част от този сложен механизъм. Нещо повече – при излагане на
заключението си вещото лице обясни, че изходящата система на когенератора
следва да бъде свързана към димоходната система на помещението и по този
начин тези газове да бъдат отвеждани от помещението. Поради това съдът
счита, че единствено тези тръби представляват изходящата система на
когенератора съгласно определението, дадено в процесния договор.
По отношение на третия въпрос съдът счита, че изграждането на комин,
като част от инфраструктурата на сградата, в която когенераторът ще се
помещава, не е част от изходящата му система. Доколкото в договора
изграждането на инфраструктура и по-конкретно изграждането на комин, не
са посочени изрично, се налага изводът, че за ответника е липсвало такова
задължение. Като не е изградил комин, ответникът не е извършил
неизпълнение на договора, поради което заплатените от ищеца 8800 лева не
са били в причинно-следствена връзка с неизпълнение на договора. С оглед на
това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него са доказано заплатени 250 лева – депозит за експертиза и 1651,67
лева – адвокатско възнаграждение. Като взе предвид различните
доказателства по делото, броя на проведените съдебни заседания,
необходимостта от доказателствен анализ, цената на иска и тясно
специализирания характер на правата и задълженията на страните по
6
договора за доставка, съдът намира, че фактическата и правна сложност на
делото отговарят на заплатеното възнаграждение и размерът му не е
прекомерен, поради което следва да бъде присъден в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р ООД, ЕИК: със служебен адрес против
P c and E G (Д Е П К е Е – юридическо лице със седалище в Република
Австрия с идентификационен номер със служебен адрес иск с правно
основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8800
лева – претърпяна загуба изразяваща се в платена цена за изграждане на
комин, вследствие на неизпълнение от страна на ответника на договор,
сключен между страните на 13.04.2017 г. с предмет доставка, изграждане,
настройки, пускане в експлоатация и сервизно обслужване на когенератор с
параметри, заложени в техническата документация, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.05.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Р ООД, ЕИК: ********* да заплати на G P c and E G ( с
идентификационен номер FN 415743m на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноските по делото, както следва: 250 лева – депозит за експертиза и
1651,67 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7