Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 18.11.2019г. гр.Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен
състав
На тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: М.
Москова
секретар Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 439/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД
с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***чрез адв.Н. против Наказателно
постановление № ***на Директора на Д“ИТ“–Пловдив, с което в качеството му на
работодател за нарушение на чл.153 ал.1 от КТ, му е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото
за постановено в нарушение на
материалноправния и процесуален закон, жалбоподателят моли НП да бъде
отменено.
В с.з., за дружеството-жалбоподател,
редовно уведомено, се явява надлежно упълномощен процесуален представител –адв.Н.,
която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Ответната по жалбата страна, редовно
уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален
представител – ю.к.Б., който взема
становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 19.08.2019г.
актосъставителят Н.Б. и колегата му П./и двамата инспектори от Д“ИТ“-Пловдив/
извършили проверка на място по спазване на трудовото законодателство в обект на
контрол – бирария „***“, находящо се в ***и стопанисвано от
дружеството-жалбоподател. В хода на проверката, продължила по документи,
управителят на дружеството представил на
22.08.2019г. на проверяващите графици за явяване на работа за месец юли и месец
август 2019г., както и отчетната форма за явяване на работа за месец юли
2019г., от които било установено, че дружеството в качеството си на работодател
не е осигурило непрекъсната седмична почивка не по-малка от 48 часа на
работника Ж.Р.с ЕГН **********, на длъжност „работник кухня“, отработила 10
последователни дни от 26.07.2019г. до 04.08.2019г., включително на процесния
обект.
Св.Б. приел, че дружеството в
качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.153 ал.1 от КТ, тъй
като не е осигурило
на служителя Ж.Р.в периода от 26.07.2019г. до 04.08.2019г., непрекъсната седмична почивка, която не може
да бъде по-малка от 48 часа, за което на 22.08.2019г. съставил против
дружеството АУАН № ***., връчен на управителя на дружеството, който го е подписал без възражения.
В законоустановения срок
дружеството не е депозирало пред АНО възражение против съставения му АУАН.
Въз основа на така съставения
АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 19.09.2019г. е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на
чл.153 ал.1 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1800
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Видно от приложената по делото
разписка /л.25/, препис на НП е връчено на 25.09.2019г. на управителя на
дружеството, а жалбата е депозирана пряко
в съда на 30.09.2019г., видно от входящия регистрационен номер /л.2/
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал -
показанията на свидетеля Б., както и писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от
лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в
законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съображенията на съда са следните:
Настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от
компетентни лица, видно от представените по делото заповед № *** и заповед № ***на
Изпълнителния директор на „Главната инспекция
по труда“ /л.26-27/. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити
съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо
неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните
изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
От приложените по делото писмени
доказателства – предварителния график за работа за месец юли 2019г., отчетната
форма за явяване на работа за месец юли
2019г. и предварителния график за работа
за месец август 2019г., заверен от управителя на дружеството, че графикът
отговаря до 20-то число на действително отработеното време /л.22/ и събраните в
хода на съдебното следствие устни доказателства – показанията на св.Б.,
безспорно се установи, че служителят Ж.Р.с ЕГН **********, на длъжност
„работник кухня“, отработила 10 последователни дни от 26.07.2019г. до
04.08.2019г., включително на процесния обект, с което дружеството в качеството си на работодател е
нарушило разпоредбата на чл.153 ал.1 от КТ, тъй като не е осигурило на служителя Ж.Р.непрекъсната седмична почивка,
която не може да бъде по-малка от 48 часа. Това е така, тъй като според посочената норма “работникът или служителят
има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 48
часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че работодателят не е
осигурил на посоченото лице за посоченият период от време седмична почивка с
минималната продължителност от 48 часа.
За така извършеното нарушение на
чл.153 ал.1 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид
характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото
нарушение – неосигурената седмична почивка оказва вредни последици върху
здравето и работоспособността на служителя, нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като
се касае до факт от миналото, който не може да бъде поправен по реда на КТ и следователно няма основание за
приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в нея кумулативно
предвидени предпоставки, поради което възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни.
За нарушението на цитираната
по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на дружеството съгласно чл.414 ал.1 от КТ, сочещ, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. АНО обаче неправилно е
определил и размера на наложената санкция, определяйки същата в размер над
минималния, като не е преценил смекчаващите вината обстоятелства, а именно: няма
данни дружеството да е било наказвано с влезли в сила наказателни постановления
за други нарушения по КТ, следователно процесното е първо такова. Ето защо в
санкционната част наказателното постановление следва да бъде изменено, като
имуществената санкция следва да бъде намалена на 1500 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № ***на Директора на Д“ИТ“–Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: ***в качеството му на работодател за нарушение на чл.153 ал.1 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева на
основание чл.414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯ
размера на имуществената санкция от 1800 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: