Р Е Ш Е Н И Е № 225
гр. Пловдив, 29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело №
137 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 33555 от 13.11.2019г. от А. П. М.,
действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление *** - чрез адв. М.И. против решение №584 от 22.10.2019г.,
постановено по т.д. №495/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което са
отхвърлени предявените осъдителни искове от А. П. М., действаща като едноличен
търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление *** против „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление *** за заплащане на следните суми:
·
45 845,14 лв., представляваща неустойка за забава на
10 % от стойността на договора за строителство от 16.08.2016г. без ДДС,
уговорена в чл. 20, ал.2 от договора, за периода от 17.12.2016 г. до 31.07.2017
г.;
·
512,73 лв., представляваща неустойка за некачествено
изпълнение, уговорена в чл. 22, ал. 1 от
договора за строителство от 16.08.2016г., в размер на 1% от стойността на
некачествено изпълнените работи, изчислена върху неприетите работи по протоколи
№ 9 и № 10, респ. ДФ № **********/ 15.02.2017 г. и ДФ № **********/09.03.2017
г.;
·
308,16 лв., представляваща обезщетение, дължимо съгласно
чл. 22, ал.2 от Договора за строителство от 16.08.2016г., представляващо
направени допълнителни разходи от възложителя за закупуване на капаци и решетки
по ДФ № **********/03.07.2017 г. ;
·
5478,62 лв., представляваща обезщетение за допълнителни
разходи за поправяне и отстраняване на некачествено изпълнени работи, съгласно
чл. 9, т.9.7 от Договора за строителство от 16.08.2016г. във вр. с чл. 22, ал.1
по оферта, изготвена от „Г.И.А.А“ ООД К.;
·
634.29 лв., представляващи необходими разходи съгласно
чл. 6, ал.1 от Договора за строителство от 16.08.2016г., представляващи цената
на електрическа енергия за строителния обект по фактури от ЕВН Б.Е.ЕАД както
следва: ДФ № **********/31.10.2016 г. на стойност 69,44 лв., ДФ №
**********/30.11.2016 г. на стойност 33,08 лв. , ДФ № **********/31.12.2017
г. на стойност 87,66 лв., ДФ №
**********/31.01.2017 г. на стойност 161,20 лв., ДФ № **********/28.02.2017 г.
на стойност 194,64 лв. и ДФ № **********/31.3.2017 г. на стойност 88.27 лв.
ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от
03.08.2017г. до окончателното им заплащане и с което е осъдена А. П. М.,
действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление *** сумата 2950 лв., представляваща разноски по
заплащане на адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица.
Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове като осъди „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ***
за заплащане на претендираните суми.
Въззиваемата страна „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление *** – чрез
пълномощника на дружеството адв. Х.Р. изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.258
и чл.92
и чл.82 от ЗЗД.
Ищецът А. П. М., действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление *** твърди, че по силата на договор за строителство от 16.08.2016г.
между нея и „Т.И.“ ЕООД ответникът се е
задължил да извърши СМР на „Магазин за авточасти и автосервиз“, находящ се в
УПИ ., кв. ., с идентификатор .. по КК и КР, в гр. С. З., предвидени в одобрен
инвестиционен проект и съгласно Количествено-стойностна сметка, неразделна част
от договора срещу заплащане на възнаграждение в размери, срокове и по ред,
предвиден в него. Твърди, че уговореният срок за изпълнение е 120 календарни
дни, който започва да тече от по-късната от двете дати: съставяне на протокол
обр.2, копие разрешение за строеж, предаване на работни проекти един комплект.
Твърди, че срокът е започнал да тече на 19.08.2016г., когато е бил предаден на изпълнителя
пълният комплект от документи на строителния обект и е изтекъл на 16.12.2016г.
Счита, че до изтичане на срока за изпълнение, уговорен с договора, СМР не са
изпълнени в цялост. Твърди, че неизпълнените СМР към посочения краен срок
възлизат на 280 9764,47 лв. без ДДС. Едновременно с това са налице изпълнени,
но неприети работи по протоколи от № 1 до № 10 вкл., които възлизат на общата
стойност от 324 032,44 лв. без ДДС, /или изпълнението е на 70,68 % от
уговореното/, и което е сторено много след крайния срок, а стойността на
неизпълнените строителни работи възлизат на общата стойност от 134 418,98
лв. без ДДС. Счита в тази връзка, че
ответникът и дължи неустойка по чл.20 ал.2 от договора, която в случая определя
на 10 % от стойността на договора без ДДС, който е максималния размер, до който
може да се начислява предвидената неустойка,обезпечаваща вредите от забавата. Твърди
наличие и на некачествено изпълнени СМР, а именно: изпълнение на
покривна конструкция на обекта в отклонение на одобрените проекти. За наличие
на некачествени работи счита, че ответникът и дължи предвидената в чл. 22, ал.1
от договора неустойка в размер на 1% от стойността на некачествено извършените
СМР. Счита, че неизпълнението от страна на ответника на покривната конструкция
съгласно одобрените инвестиционни проекти, е довело до недостатъци в
изпълнението, компрометиращи изцяло същата. Претендира за обезщетяване на
претърпените вреди и пропуснати ползи от недостатъците в резултат на
некачественото изпълнение на работата в качеството си на инвеститор –
собственик на обекта. Тъй като ответникът не е отстранил сам некачествено
изпълнените СМР, счита, че той и дължи заплащане и на разноските за
отстраняване на тези недостатъци по пазарни цени. Посочва, че съгласно
уговорките в договора задължение на ответното дружество е да заплаща разходите
за строителството, в това число и цената на ел. енергията за строителния обект.
Стойността на консумирана ел. енергия по няколко фактури обаче е била заплатена
от ищеца на издателя на данъчните фактури. Моли за осъждане на ответното
дружество да и заплати общо сумата 52 881,48 лв., представляваща
претърпени вреди от неизпълнение на договорни задължения по Договор за
строителство от 16.08.2016 г. за
извършването на СМР на „Магазин за авточасти и автосервиз“, находящ се в УПИ .,
кв. ., с идентификатор . по КК и КР, в гр. С. З., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковете до окончателното плащане, формирана както
следва:
·
неустойка за забава в размер на 45 845,14 лв.,
представляващи 10 % от стойността на договора без ДДС, уговорена в чл. 20, ал.2
от договора, за периода от 17.12.2016 г. до 31.07.2017 г.;
·
неустойка, в размер на 512,73 лв., дължима за некачествено изпълнение, уговорена в чл. 22, ал. 1 от Договора, в размер на 1% от
стойността на некачествено изпълнените работи, изчислена върху неприетите
работи по протоколи № 9 и № 10, респ. ДФ № **********/ 15.02.2017 г. и ДФ №
**********/09.03.2017 г.;
·
разноски в размер на 308,16 лв., съгласно чл. 22, ал.2 от
Договора за строителство, представляващи направени допълнителни разходи от
възложителя за закупуване на капаци и решетки по ДФ № **********/03.07.2017 г.
;
·
допълнителни разходи за поправяне и отстраняване на
некачествено изпълнени работи в размер на 5478,62 лв., съгласно чл. 9, т.9.7 от
Договора във вр. с чл. 22, ал.2 по оферта, изготвена от „Г. И.А.А“ ООД К.;
·
необходими разходи в размер на 634.29 лв., съгл. чл. 6,
ал.1 от Договора, представляващи цената на ел. енергията за строителния обект
по фактури от ЕВН Б. Е. ЕАД както следва: ДФ № **********/31.10.2016 г. на
стойност 69,44 лв., ДФ № **********/30.11.2016 г. на стойност 33,08 лв. , ДФ №
**********/31.12.2017 г. на стойност
87,66 лв., ДФ № **********/31.01.2017 г. на стойност 161,20 лв., ДФ №
**********/28.02.2017 г. на стойност 194,64 лв. и ДФ № **********/31.3.2017
г. на стойност 88.27 лв.
Претендира
присъждане и на сторените по делото разноски.
Ответникът „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление *** е представил
писмен отговор, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Признава
се сключването на договор за строителство от 16.08.2016г. Посочва, че няма вина
за забавеното изпълнение, както и че не е налице твърдяното неизпълнение и
нечачествено такова. Твърди, че доколкото е налице забава – тя е по вина на
възложителя. В тази връзка твърди, че на 19.08.2016г. проектът не му е бил
представен в пълнота, тъй като е липсвала част „Електро“, представена в
по-късен момент. В част „Конструкции“ е нямало изготвена конструкция за
закрепване на фасадните термопанели на сградата, тъй като тя от самото начало
не е била уточнена от възложителя. Това забава изпълнението – обстоятелство, за
което е сигнализирал възложителя с писмо от 10.10.2016г. Твърди, че
впоследствие възложителят е направил промяна на фасадните термопанели и начина
за монтажа им, като за това изпълнителят е уведомен на 12.10.2016г. Това е
наложило промяна на цялата конструкция на сградата за тяхното поставяне –
обстоятелство за което страните са разменили кореспонденция в периода 10.10. –
25.11.2016г. От вертикално поставянето на панелите е променено на хоризонтално,
а това води до промяна на конструкцията за поставянето им, закрепването и
свързването с прозорците и вратите. Твърди, че след многократно искане и
напомняне, едва на 28.10.2016г. възложителят му предоставя частични проекти.
Твърди, чуе едва на 15.11. и на 25.11.2016г. възложителят е уточнил как точно
иска да бъдат изпълнени фасадните панели и на какви цени, като КМД чертежите
така и не са изпратени. Твърди също, че през зимния период е имало дни с
неблагоприятни метеорологични условия, когато не е било възможно изпълнение на
видовете СМР и в тези периоди изпълнителят е искал съставянето на Актове обр.10
за спиране на строителството, но му е било отказано.
Твърди, че първоначално е спрял изпълнение та строителството, заради
допуснато неплащане на извършени СМР от възложителя, а впоследствие е развалил
договора, поради виновно неизпълнение от страна на възложителя. Твърди, че не е
отказал да изпълни покривната конструкция, съгласно одобрените инвестиционни
проекти, а посочва че вентилационните отдушници не са били предвидени в ККС,
поради което е бил готов да ги изпълни, в случай че му бъдат допълнително
възложени и заплатени. Тъй като не е възложено тяхното изпълнение, претенцията
за извършени разходи за тези СМР на
покривната система, не представляват разходи за отстраняване на некачествено
изпълнени работи. Твърди също, че такива не са и реално извършени или заплатени
от ищеца, за да е налице подлежаща на обезщетение вреда. По отношение на
претенцията за заплатени разходи за електоенергия – счита, че тези разходи не
са за негова сметка, а претендираните суми по представени фактури не е ясно за кой
обект са, нито за кой период се отнасят. Също претендира разноски.
В допълнителната искова молба се поддържат изложените твърдения в
първоначалната такава.
В допълнителния отговор се поддържат изразените с първоначалния такъв
възражения за недължимост.
Видно от представения договор за
строителство от 16.08.2016г. /стр.417-421 от делото на ОС/ ищецът А. П.М., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. –
А. М.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ***, в
качеството възложител е възложила на ответника в качеството на изпълнител, като
последният е приел да изпълни СМР на обект: „Магазин за авточасти и
автосервиз“, находящ се в УПИ ., кв. .с идентификатор № . в гр. С.З., ул. П. Е.,
предвидени в одобрения инвестиционен проект и съгласно количествено –
стойностна сметка, неразделна част от същия. Съгласно чл.3 от договора срокът
за изпълнение на СМР е 120 календарни
дни, който започва да тече от по-късната от двете дати: съставяне на протокол
обр.2, копие разрешение за строеж, предаване на работни проекти един комплект. Крайната
дата на срока се удостоверява с подписването на Акт обр. 15. Съгласно чл.6 цената
на СМР се формира по количествено-стойностна сметка и се определя на
458 451.48 лева без ДДС. Уговорено е, че тя включва всички необходими
разходи на изпълнителя за цялостното изграждане на обекта – вложени материали,
подготовка, транспорт, механизация, енергия, работна ръка, извънреден труд,
охрана на труда, застраховка и печалба на строителя. Предвидено е поетапно
заплащане на извършените СМР – в срок до 7 календарни дни от подписване на
протоколите Акт обр.19 и едно окончателно плащане след въвеждане на сградата в
експлоатация. В случаите на технологична необходимост от извършване на
непредвидени работи или в следствие на изменение на проекта, или при устно или
писмено възлагане от възложителя, се дължи допълнително възнаграждение по цени,
предвидени в КСС /чл.7 от договора/.
Няма спор
между страните, че част от възложените СМР са извършени и приети от
възложителя, за което са съставени Протоколи за приемане на СМР, обр. 19 с № 1
- 8 вкл.
Не се спори и че тези приети СМР са платени от възложителя. Това се установява и от
заключението на вещото лице В.Г.по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Видно от първоначалното и допълнителното
заключение на вещото лице С. Ж. по допуснатата съдебно-техническа експертиза
към момента на извършване на огледа от експерта сградата е завършена в груб вид
без изпълнени довършителни работи по нея, с монтирана конструкция, фасадни
панели, изпълнена покривна изолация /без направени отвори на отдушници на
канализацията/, без монтирани част от фасадните врати. Започнати са част от
довършителните работи, незавършени са електро, водопроводна и канализационна
инсталация, не е завършена вертикална планировка, няма и ограда. Според
експертизата изпълнени са 70-75% от цялото строителство и 75-78% от договорените
СМР.
Според експертизата по проект по
част ВиК има предвидени за изпълнение отвори за вентилация на покривната
система и за вентилиране на вертикалните клонове – 3 броя на канализацията.
Същите обаче не са посочени в количествено – стойностната сметка, приложена към
договора. Те не са изпълнени на място.
Установява се от разменената
кореспонденция по електронна поща,от свидетелските показания и от заключението
на експертизата, че от страна на възложителя е извършена промяна на подреждането
на фасадните термоизолационни панели – от вертикално в хоризонтално, което води
до промяна на окачването на същите за носещата метална конструкция. Според
експертизата - тъй като по този начин се намалява зоната за захващане на
панелите за фасадата, възниква необходимост от изпълнение на допълваща метална
конструкция. Експертизата констатира, че на място е изпълнено хоризонтално
монтиране на фасадните термопанели. Били са изготвени проекти за промяната, но
същите не са съгласувани с общинската администрация и няма данни дали и кога са
предадени от възложителя на изпълнителя. Експертизата посочва, че са извършени
и други промени при строителството, изразяващи се в ситуационно несъответствие
на каломаслоуловителя, наложени от опасността от подкопаване на сградата при
изпълнение на изкопните работи, свързани с полагането му; отклонения за
дъждоприемните оттоци, които са предвидени от строителя, но са заложени да се
изпълнят на място заедно с вертикалната планировка с цел синхронизация на
котите на настилката; водомерната шахта е изместена, тъй като по проект е
попадала върху бетонова плоча, която служи за основа на оградата на съседен
имот и съществува опасност от срутване на оградата при разбиване на бетона.
По делото е представена справка
от БАН – НИМХ, съдържаща метеорологичната
справка за района на гр. С. З. за периода 01.12.2016г – 17.03.2017г.
/стр.210-211 от делото на ОС/, от която се установява, че наличие на валежи от
дъжд, сняг и ниски минимални температури през посочения в справката период,
съвпадащ с част от периода на изпълнение на договора. В заключението на вещото
лице Ж. също посочено, че продължителните периоди на лоши метеорологични
условия, непозволяват извършване на СМР, така че да отговарят на нормативните
изисквания или БДС и европейските норми за качество. Според експертизата останалите
неизпълнени довършителни работи са до голяма част свързани с т.нар. мокри
процеси, които не могат да се изпълняват при ниски температури.
След приемане на работите по
първите осем протокола, по електронен път на посочения в договора електронен
адрес изпълнителят е изпратил на възложителя Протокол № 9 от 13.02.2017г. на
10.02.2017г. В отговор на това възложителят чрез лицето, осъществяващо инвестиционен
контрол инж. И. Д.е посочил, че приемането на покривната система ще бъде
извършено след окончателното завършване на всички работи по нея и след като
бъдат изпълнени отдушниците на канализацията и вентилацията на покрива.
Следва писмо от изпълнителя, с
което уведомява възложителя, че отдушниците на канализацията и вентилацията на
покрива не са включени в количествено стойностната сметка към Договора, но
могат да бъдат изпълнени след допълнителното им възлагане и уговорка за заплащане.
Със същото писмо ответникът уведомява ищеца, че следва да счита същото за
писмена покана за приемане на работите, описани в Протокол № 9 от 13.02.2017г. Следва
ново писмо от 22.02.2017г., с което ответникът уведомява ищеца, че счита
работите за приети, тъй като в предвидения двудневен срок възложителят не се е
явил за приемане на СМР по Протокол №9 и в съответствие с чл. 12.3 от договора
работите следва да се считат за приети без забележки. Въз основа на СМР,
включени в Протокол №9 е издадена фактура № ********** от 15.02.2017г. за
сумата 20 023 лв.
Съгласно чл.12.3 от договора изпълнителят има право да
изисква възложителят да приеме извършените качествено СМР, още повече, че
съгласно уговорките в чл.3.1 извършените СМР се заплащат поетапно. Дори
и между страните да е възникнал спор относно това възложени ли са по договор
СМР за изпълнение на отдушниците на канализацията и вентилацията на покрива,
това не е основание за отказ да се приемат качествено извършени работи и
съответно – да се заплатят.
С писмо от 06.03.2017г., изпратено по
електронна поща, ответникът е изпратил на възложителя протокол за приемане на
СМР № 10 на обща стойност 41 504.22 лв. С него той е уведомил и за това,
че съобразно правото си по чл.12.2 от договора спира извършването на СМР до заплащане
на СМР, за които е издадена фактура №
********** от 15.02.2017г. /Същата е платена от възложителя на 03.04.2017г./ Впоследствие
е издадена и фактура № ********** от 09.03.2017г. на обща стойност
41 504.22 лв. за СМР по Протокол №10, изпратена на възложителя.
С писмо изх. № 95 от
09.03.2017г., ответникът уведомява възложителя, че разваля договора за
строителство, поради просрочие с повече от 14 дни на плащането на задължението
по фактура № ********** от 15.02.2017г. Видно от представената разписка от Е.
това писмо и фактура № ********** от
09.03.2017г. са получени от възложителя на
10.03.2017г.
По делото е представен и Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството, поради смяна на строителя от 29.03.2017г. Той е подписан от всички участници в процеса на
строителство, освен от изпълнителя. Констатациите в същия са, че сградата е
изпълнена в груб строеж, изпълнени са основи – фундаменти, носеща метална конструкция, монтирани външни стени –
термопанели, монтирана покривна система; за изпълнени са приети площадков
водопровод с частично изпълнена водопроводна шахта и площадкова канализация.
Констатирано е, че част от изпълнените СМР са в отклонение от одобрените
проекти, тъй като в покривната система не са изпълнени вентилационни отвори за
вентилирането на покривната система и вентилацията на канализацията.
По претенцията за заплащане на 45 845,14 лв., представляваща неустойка за забава
на 10 % от стойността на договора за строителство от 16.08.2016г. без ДДС,
уговорена в чл. 20, ал.2 от договора, за периода от 17.12.2016 г. до 31.07.2017
г.:
Съгласно клаузата на чл.20 ал.2 от договора при забава за завършване и
предаване на работите в предвидения срок изпълнителят дължи неустойка в размер
на 0.5 % от стойността на неизпълнените работи без ДДС за всеки просрочен ден,
но не – повече от 10 % от стойността на договора без ДДС. Действително според заключението на
вещото лице Ж. по техническата експертиза
и
към момента на огледа на място са изпълнени
70-75% от цялото строителство и 75-78% от договорените СМР.
Следва да се установи дали това непълно изпълнение се дължи на забава на
изпълнителя, за която той отговаря.
Видно от представените по делото Протокол
обр.2 за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво
на строежа е съставен на 19.08.2016г. Видно от разписката, подписана на същата дата
– 19.08.2016г., представителят на изпълнителя декларира да е получил от
възложителя проект за строеж – част Архитектура, част конструкции, Геология,
Вертикална планировка и трасировъчна технология, Пожарна безопасност, план за
безопасност и здраве, ОВК и ВиК, Ландшафтна архитектура. От посочената разписка
не се установява възожителят да е предал пълния архитектурен проект за обекта, тъй
като в нея не е посочено получаването на част Електро. От показанията на
разпитания по делото свидетел Ц. Р. /стр.224 – 225/ се установява, че част
Електро е липсвала сред предадените проекти от инвеститора при откриване на
строителната площадка. Същото обстоятелство се потвърждава и от показанията на
свидетеля И. Д., който е предал проектите, без част Електро. Същият свидетел
твърди, че частта от проекта Електро е предадена по електронен път на
изпълнителя още за подготвяне на офертата. В представената по делото електронна
кореспонденция обаче липсва писмо с прикачени файлове, от което да се установи
предаването на тази част от проекта по електронен път. Ето защо не може да се
приеме, че срокът за изпълнение от 120 календарни дни е започнал да тече на 19.08.2016г.
и е изтекъл – на 16.12.2016г. Съгласно чл.4 от договора възложителят има
задължение да предаде на изпълнителя по един комплект от всички работни
проекти. Няма как да се приеме, че това се е осъществило на 19.08.2016г.,
доколкото работният проект по част Електро не е предаден.
С оглед непредаването му не е
налице твърдяното закъсняло изпълнение, което да се дължи на вина на
изпълнителя. Напротив – кредиторът е в забава, тъй като не е оказал
необходимото съдействие на длъжника, за да може той да изпълни своите задължения
качествено и в срок. Забавата на кредитора освобождава от отговорност
изпълнителя. Забавата, която безспорно е налице, се дължи и на друго
недобросъвестно поведение на възложителя. Установява се, че по негово искане
е извършена промяна на подреждането на фасадните
термоизолационни панели – от вертикално в хоризонтално, което е довело до промяна на окачването на същите за носещата
метална конструкция. Тази промяна – според заключението на експертизатна
– е довело до необходимост от
изпълнение на допълваща метална конструкция. Това от своя страна е забавило
работата по приключване на обекта. Въпреки че промяната на проекта е по негово
искане, възложителят не е предложил нормалното при такава ситуация удължаване
на срока за изпълнение.
Отделно от това, следва са се
отбележи и още едно обстоятелство, довело до забавата, което не се дължи на
вина на изпълнителя - продължителните периоди на лоши метеорологични
условия, които
не са позволили извършване на
СМР, така че да отговарят на нормативните изисквания или БДС и европейските
норми за качество. Макар и да не са били съставени Протоколи за
спиране на работата по обекта, заради лошите метеорологични условия, такива
условия с ниски температурли и валежи от сняг – са били налице.
Ето защо претенцията за заплащане
на неустойка за забава, уговорена в чл. 20, ал.2 от договора, се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По претенцията за заплащане на сумата
512.73 лева, представляваща неустойка за некачествено изпълнение, уговорена в чл. 22, ал. 1 от договора за строителство от
16.08.2016г., изчислена
в размер на 1% от стойността на некачествено
изпълнените работи по протоколи № 9 и № 10, и издадените във връзка с тях
фактури № **********/15.02.2017г. и
№ **********/09.03.2017 г., претенцията за заплащане на сумата
308.16 лв., представляваща обезщетение
за неизпълнение на
основание чл. 22, ал.2 от Договора за
строителство, изразяваща
се в направени допълнителни разходи от възложителя за
закупуване на капаци и решетки /фактура № **********/03.07.2017 г./ и за заплащане на сумата 5478.62 лева - обезщетение в размер на допълнителните разходи за
поправяне и отстраняване на некачествено изпълнени работи съгласно чл. 9, т.9.7
от Договора във вр. с чл. 22, ал.2 по оферта, изготвена от „Г. ИАА“ ООД – гр.К.:
Съгласно чл. 22, ал.1 от договора при некачеството
извършване на СМР освен задължението за отстраняване на дефектите и другите
възможности, съгласно чл. 265 ЗЗД, изпълнителят дължи неустойка в размер на 1% от стойността на
некачествено извършените СМР, но само при условие, че не се е явил на обекта и
не е предприел отстраняване на дефектите, в случаите когато следва да носи гаранционна
отговорност за тях в гаранционните срокове. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба
изпълнителят дължи разноските за отстраняване на недостатъците по действителни пазарни
цени за извършване на СМР към момента на извършването им в 7 дневен
срок след представяне на доказателства за извършването на ремонта и заплащането
на дължимите суми от възложителя.
Във връзка с тези претенции
ищецът – ЕТ твърди изпълнение на
покривна конструкция на обекта в отклонение на одобрените проекти.
Техническата експертиза
установява, че на място в обекта е изпълнена
покривна изолация, но без
направени отвори на отдушници на канализацията. От заключението
на вещото лице Ж. се установява, че по проект
по част ВиК има предвидени за изпълнение отвори за вентилация на покривната
система и за вентилиране на вертикалните клонове – 3 броя на канализацията. Същите
не са изпълнени на място. Липсва и спор по този въпрос. Тези отвори за
вентилация обаче не са
посочени в количествено – стойностната сметка, неразделна част от договора. След като не са част от договорените
видове и количества СМР, не може да се приеме,че е налице неизпълнение на
договорно задължение. Задължение на ответника е да изпълни работите – предмет
на договора. Съгласно чл.1 ал.1 от договора предмет на изпълнение по същия са
СМР, които са предвидени в одобрения инвестиционен проект, но и в
количествено-стойностната сметка. Ако не са включени в количествено –
стойностната сметка, която също е одобрена и от двете страни, е възможно
приложение на хипотезата на чл.7 от договора. Установява се технологична
необходимост и тези непредвидени в КСС работи, се извършват от изпълнителя при
заплащане на допълнително възнаграждение по цени, формирани от показателите за
ценообразуване, приети с договора и приложенията към него. Именно подобно
предложение е отправено от ответника, но съгласие между страните по офертата не
е постигнато. Ето защо изпълнението на
ответника, което не включва отвори за
вентилация на покривната система и за вентилиране на вертикалните клонове – 3
броя на канализацията, не страда от недостатъци, защото подобно
изпълнение не е част от предмета на договора, а страните не са постигнали
съгласие в хипотезата на чл.7 от него. Ето защо претенцията за заплащане на
неустойка за некачествено извършени СМР е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Неоснователна е и претенцията за заплащане на 5478.62 лева - обезщетение в размер на допълнителните
разходи за поправяне и отстраняване на некачествено изпълнени работи съгласно
чл. 9, т.9.7 от Договора във вр. с чл. 22, ал.2 по оферта, изготвена от „Г. ИАА“ ООД – гр.К., доколкото не е налице вреда на
ищеца, дължаща се на виновно неизпълнение на договорно задължение. Тъй като
изграждането на отвори за
вентилация на покривната система и за вентилиране на вертикалните клонове – 3
броя на канализацията не са предвидени като част от предмета на договора,
евентуалното им изграждане от ищеца не може да е за сметка на ответника.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 308.16 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на основание чл. 22, ал.2 от Договора за
строителство, изразяваща се в направени допълнителни разходи от възложителя за
закупуване на капаци и решетки /фактура № **********/03.07.2017 г./ : не се установява изобщо същите да не са
поставени от ответника и впоследствие да са монтирани на обекта от ищеца едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ....
Относно претенцията за заплащане
на сумата от общо 634.29 лв. - необходими разходи за електроенергия за
строителния обект по фактури, издадени от „ЕВН Б. Е.“ ЕАД: № **********/31.10.2016 г. на
стойност 69,44 лв., № **********/30.11.2016 г. на стойност 33,08 лв. , №
**********/31.12.2017 г. на стойност
87,66 лв., № **********/31.01.2017 г. на стойност 161,20 лв., №
**********/28.02.2017 г. на стойност 194,64 лв. и № **********/31.3.2017
г. на стойност 88.27 лв.: няма никакви
доказателства, че цитираните фактури са за обекта, на който са извършване
договорените СМР. Те са с получател едноличен
търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ... и са за периода, през който е
осъществявано строителството по договора, но дали касаят дейността на ЕТ,
извършена през същия период или са за консумирана на конкретния строителен
обект елекрическа енергия, не са ангажирани доказателства.
Предявените
искове за осъждането на „Т.И.“ ЕООД на твърдяното правно основание по всеки
от тях, се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
До
същите правни изводи е достигнал първоинстанционния съд, поради което решението
му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски в размер на 2400 лева
– за адвокатско възнаграждение. Заплащането му в брой е вписано в договора и е
издадена фактура.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят А. П. М., действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление *** следва да бъде осъден да заплати на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ***
направените от същия разноски по
производството пред въззивния съд в размер на 2400 лева.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №584 от 22.10.2019г., постановено по т.д. №495/2017г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове от А.
П. М., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление *** против „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ***
за заплащане на следните суми:
·
45 845,14 лв., представляваща неустойка за забава на
10 % от стойността на договора за строителство от 16.08.2016г. без ДДС,
уговорена в чл. 20, ал.2 от договора, за периода от 17.12.2016 г. до 31.07.2017
г.;
·
512,73 лв., представляваща неустойка за некачествено
изпълнение, уговорена в чл. 22, ал. 1 от
договора за строителство от 16.08.2016г., в размер на 1% от стойността на
некачествено изпълнените работи, изчислена върху неприетите работи по протоколи
№ 9 и № 10, респ. ДФ № **********/ 15.02.2017 г. и ДФ № **********/09.03.2017
г.;
·
308,16 лв., представляваща обезщетение, дължимо съгласно
чл. 22, ал.2 от Договора за строителство от 16.08.2016г., представляващо
направени допълнителни разходи от възложителя за закупуване на капаци и решетки
по ДФ № **********/03.07.2017 г. ;
·
5478,62 лв., представляваща обезщетение за допълнителни
разходи за поправяне и отстраняване на некачествено изпълнени работи, съгласно
чл. 9, т.9.7 от Договора за строителство от 16.08.2016г. във вр. с чл. 22, ал.1
по оферта, изготвена от „Г.И.А.А“ ООД К.;
·
634.29 лв., представляващи необходими разходи съгласно
чл. 6, ал.1 от Договора за строителство от 16.08.2016г., представляващи цената
на електрическа енергия за строителния обект по фактури от ЕВН Б. Е. ЕАД както
следва: ДФ № **********/31.10.2016 г. на стойност 69,44 лв., ДФ №
**********/30.11.2016 г. на стойност 33,08 лв. , ДФ № **********/31.12.2017
г. на стойност 87,66 лв., ДФ №
**********/31.01.2017 г. на стойност 161,20 лв., ДФ № **********/28.02.2017 г.
на стойност 194,64 лв. и ДФ № **********/31.3.2017 г. на стойност 88.27 лв.
ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от
03.08.2017г. до окончателното им заплащане и с което е осъдена А. П. М.,
действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление *** сумата 2950 лв., представляваща разноски по
заплащане на адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА А. П. М., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф. – А. М.“, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление *** сумата 2400 лева – разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: