Решение по дело №188/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 64
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20192180100188
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                     гр. Царево,                 11.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ МОСКОВА                                                              

 

при участието на секретаря Петранка Бъкларова,

като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 188/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от  Община Царево с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** представлявана от кмета Г.Л. против Й.С.Й. с ЕГН ********** с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.67 от ЗС.

 Ищцовата страна - Община Царево, твърди че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот е идентификатор № *** по КККР на гр.Царево, Община Царево, Бургаска област, одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с площ на имота от 139 квадратни метра; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/; отреден за „социално жилище“, при граници: имоти с идентификатори № ***, № ***, №***, №*** и №***. Посочва, че за правото си на собственост върху процесния имот общината е съставила с акт за частна общинска собственост № 1115/15.12.2008 год., вписан в Службата по вписванията при Районен съд- Царево на 18.12.2008 год. под № ***.

Излага, че с договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост от 26.08.2009 год., вписан на 01.09.2009 год. под № 182, в том VII, Дв.вх. per. № *** в Службата по вписванията при Районен съд-Царево, Община Царево е учредила възмездно право на строеж на Й.С.Й. срещу заплащане от нейна страна на сумата от 3 000.00 лева, по силата на което право да построи жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Царево, Община Царево, Бургаска област с допустима РЗП 200 кв. метра. Твърди, че до настоящия момент ответницата не е реализирала така учреденото й ограничено вещно право на строеж в предвидения в чл.67 от Закона за собствеността и в чл.8 от договора за учредяването му петгодишен срок, в резултат на което същото право се е погасило по давност в полза на Община Царево.

Посочва, че поради наличието на вписан в Службата по вписванията при Районен съд-Царево на описания по-горе договор за учредяване на право на строеж за третите лица ответницата все още е титуляр на учреденото й с този договор право на строеж, макар че същото се е погасило по давност в полза на община Царево, и това обстоятелство е пречка за община Царево да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Царево, Община Царево, Бургаска област и поражда правният й интерес да установи с влязло в сила съдебно решение погасяването на правото на строеж

От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено между страните по делото, че Й.С.Й. *** не притежава право на строеж за изграждането на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор.№ *** по КККР на гр. Царево, Община Царево, Бургаска област с допустима РЗП 200 кв. метри.

Ангажира доказателства. Претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Й. чрез адв.К.  е депозирала писмен отговор, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Твърди, че Община Царево не е изпълнила нормативните си задължения /чл. 64, ал. 3 от ЗУТ/ вече близо 10 години, да изгради в рамките на уличната мрежа /общинска собственост, водоснабдителна и канализационна инфраструктура. Твърди, че Община Царево с тези си действия и по - скоро бездействия, възпрепятства правото й, което е надлежно учредено от същата тази Община, да изгради своя жилищна сграда - социално жилище. Твърди, че от учредяването на правото на строеж до настоящия момент Община Царево не само е бездействала, но и е създавала пречки за реализирането на правото й на строеж. Затова прави изрично възражение за изтекла погасителна пет годишна давност на учреденото й право на строеж от Община Царево върху поземлен имот №*** по КК на гр. Царево, целия е площ от 139 кв.м.

В с.з. Община Царево, редовна призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.Г.Костадинов, чрез който поддържа исковата молба.

В с.з. ответникът Й., редовна призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.К., чрез който заявява, че признава изцяло исковата претенция.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото акт за частна общинска собственост №*** год., вписан в Службата по вписванията при Районен съд- Царево на 18.12.2008 год. под № ***, се установява, че община Царево е собственик на недвижим имот, представляващ идентификатор №*** по КККР на гр.Царево, Община Царево, Бургаска област, одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с площ на имота от 139 квадратни метра; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/; отреден за „социално жилище“, при граници: имоти с идентификатори № ***.

Видно от представените по делото писмени доказателства, с  договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост от 26.08.2009 год., вписан на 01.09.2009 год. под № 182, в том VII, Дв.вх. per. № 1911 в Службата по вписванията при Районен съд-Царево, Община Царево, Община Царево е учредила възмездно право на строеж на Й.Й. срещу заплащане от нейна страна на сумата от 3 000.00 лева, по силата на което право да построи в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Царево, Община Царево, Бургаска област, жилищна сграда с допустима РЗП 200 кв. метра.

От представеното по делото Удостоверение с изх. № *** г., издадено от Главния архитект на община Царево, се установява, че до настоящия момент в община Царево не е постъпвала документация във връзка с реализирането на инвестиционни намерения за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Царево, както и че не са издавани строителни книжа на името на ответницата Й.. От същото удостоверение се установява, че при извършена проверка на място, община Царево е констатирала, че няма извършено строителство в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Царево.

В с.з. ответницата Й. чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв.К. заявява, че признава изцяло исковата претенция.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства и направеното от ответницата признание на иска, съдът намира за безспорно установено по делото, че учреденото в полза на ответницата право на строеж не е реализирано.

Съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗС след изтичането на определения в закона 5-годишен срок учреденото право на строеж се погасява, ако строежът не бъде осъществен в този срок. Разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗС има предвид случаите, при които въобще правото на строеж не е било упражнено в продължение на пет години./В този смисъл е Решение №1477/28.12.2006г. по гр.д.№ 2141/2005г. на ВКС на РБ/. Срокът е давностен и за него се прилагат правилата на ЗЗД за погасителната давност. При този срок от съществено значение е определянето на началната дата, от която е започнала да тече давността. Общото правило, установено от Решение № 124 от 23.04.1990 г. по гражд. д. № 15/90 г. на IV г.о. на ВС, е, че давността за погасяване на правото на строеж започва да тече от фактическата възможност за осъществяването му. За да се приеме, че правото не е погасено, респ. че е упражнено преди изтичането на давностния срок, постройката следва да бъде завършена в груб вид. Това е така, защото след този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената вече постройка и в правото да се държи върху земята на суперфициента. Тъй като суперфицията ограничава правомощията на собственика на земята, законът е предвидил като основание за нейното предсрочно прекратяване факта, че правото трайно не се упражнява.Съгласно мотивите към пункт втори на Тълкувателно решение № 1/04.05.2012г. на ОСГК по т.д.№ 1/2011г. на ВКС, когато собствениците на земята не са поели никакви задължения с договора за учредяване правото на строеж да извършат някакви фактически или правни действия за започването на строежа, то те трябва да бъдат извършени от суперфициаря.

От представения по делото договор за учредяване правото на строеж от 26.08.2009г. се установява, че община Царево не е поела никакви допълнителни задължения да съдейства на суперфициаря по какъвто и да е начин, следователно община Царево не е дължала съдействие на ответницата да реализира учреденото й право на строеж. В конкретния случай безспорно се установи, че давността за погасяване на правото на строеж е започнало да тече за ответната страна на 26.08.2009г. /датата на учредяването на правото на строеж/ и е изтекла на дата 27.08.2014г., т.е. давността за погасяване на правото на строеж е изтекла близо 5 години преди датата на предявяването на исковата молба. По делото не се спори, че нито в срока по чл.67 от ЗС, нито до момента ответната страна не е реализира учреденото й право на строеж.

Предвид гореизложеното,както и направеното в с.з. признание на иска от ответната страна, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответната страна, че учреденото в нейна полза на 26.08.2009г. с договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост, право на строеж върху жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 49619.505.702 по КККР на гр. Царево с допустима РЗП 200 кв.м., е погасено поради неупражняването му в 5-годишния давностен срок.

С оглед признанието на иска от ответната страна и изявлението на ищцовата страна, че не претендира направените по делото разноски, такива не следва да се присъждат.

 Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.67 от ЗС, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Община Царево с ЕИК *** и адрес за призоваване: ***, представлявана от кмета Г. Л.,   и Й.С.Й. с ЕГН ********** с адрес: ***, че  ответникът Й.С.Й. с ЕГН ********** с адрес: ***, не притежава правото на строеж за изграждане на жилищна сграда с допустима РЗП 200кв.м. в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, тъй като учреденото й от общината  с  договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост от 26.08.2009 год. право на строеж,  е погасено по давност.

 

 Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :