РЕШЕНИЕ
№ 1265
Видин, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - VI състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | БОРИС БОРИСОВ |
При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИС БОРИСОВ административно дело № 20257070700098 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 68 и чл. 74 от Закона за защита от дискриминацията.
Образувано е по жалба на М. Е. М. срещу Решение №69/21.02.2025г. на Комисия за защита от дискриминация, с което е прието, че ответните страни – служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – Видин към МВР – не са извършили дискриминация срещу жалбоподателката под формата на тормоз по признаци „лично положение“ и „обществено положение“. Решението оставя жалбата ѝ без уважение като недоказана.
Иска се да бъде отменено решението, като се установи наличието на дискриминация по отношение на М.. Претендира съдебни разноски.
Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира съдебни разноски.
Заинтересованите страни А. К. В. и Е. Б. А., чрез процесуалния си представител считат жалбата за неоснователна и изразяват становище, че следва да бъде отхвърлена, респ. потвърден административния акт. Претендират съдебни разноски.
От доказателствата се установява следното:
Срещу жалбоподателката М. М. в периода 2021 – 2023 са били образувани 16 проверки по прокурорски и вътрешни сигнали, извършвани от едни и същи служители на Дирекция вътрешна сигурност в ОДМВР Видин, които са излизали извън предмета и обхвата на възложените им проверки, като са събирали сведения за нейния личен живот, разпитвали са майка ѝ и членове на семейството ѝ, проверявали са жилище и имоти, включително частни имотни отношения, които не са свързани със служебната ѝ дейност.
Самите служители на ДВС са признали, че част от проверките са свързани с частноправни семейни спорове, включително съседски и имотни отношения, по които жалбоподателката е била страна по граждански и наказателни дела (НЧХД 328/2021 г.).
Действията на служителите включват разпити на майка ѝ, посещения в дома ѝ, снимане на имоти, събиране на лични данни, както и последващо прилагане на предложения за дисциплинарни наказания, въпреки липса на нарушение.
С разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. е предвидено, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация. Съгласно легалното определение на понятието "тормоз", съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съдебната практика приема, че фактическия състав на тормоза включва: 1. изпълнително деяние - действие или бездействие на определено лице спрямо друго лице; 2. защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 3. цел или резултат - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда; 4. причинно-следствена връзка между тях. За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо и конкретно да бъде посочено лице-сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката, на базата на признаците по ал.1 на чл. 4 от ЗЗДискр или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението в този смисъл се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства". Жалбоподателката е единственият служител на РУ Видин, спрямо когото са провеждани такъв тип и брой проверки, включително по въпроси, несвързани със службата.
Относно признака „лично положение“
От документите по делото се установява, че жалбоподателката е поставена в по-неблагоприятно положение поради своето лично и семейно положение – майка, съпруга, страна в граждански и наказателни дела, и субект на частни имотни спорове, които не засягат служебните ѝ функции. Това са обективни и индивидуализиращи личността характеристики. Проверките не установяват никакви дисциплинарни нарушения, но са използвани за непрекъснат административен натиск, включително чрез образуване на дисциплинарни проверки при всеки повод.
Установява се наличие на стрес, напрежение, страх, унижение и накърняване на личното ѝ достойнство, повлияно и от факта, че тя е майка на две деца и служител на МВР с безупречно досие.
Относно признака „обществено положение“
Той включва служебния статус и социалната роля на лицето. В случая, М. е служител на МВР, подложен на системен контрол извън обхвата на служебните задължения.
Съдът приема, че са налице всички елементи на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., както и неравно третиране по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а именно:
Нежелано поведение – 16 проверки извън служебния контекст, следене, разпити, посещения на имоти и домове;
Цел или резултат – накърняване на честта, достойнството и създаване на враждебна, унизителна и застрашителна среда;
Основание – личното и общественото положение на жалбоподателката;
Причинно-следствена връзка, доказана чрез системност и избирателност на действията.
При наличието на данни за дискриминация по ЗЗДискр., тежестта да докаже липсата на такава преминава върху ответника (чл. 9 ЗЗДискр.). КЗД не е приложила този механизъм правилно и е изцяло възприела версията на ответниците, без критичност към фактите.
Оспореното решение на КЗД е неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. С оглед изхода на делото на жалбподателя следва да бъдат присъдени деловодните разноски в размер на 3000лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №69/21.02.2025г. на Комисия за защита от дискриминация като незаконосъобразно.
УСТАНОВЯВА, че спрямо М. Е. М. е извършена дискриминация под формата на тормоз, основана на признаци „лично положение“ и „обществено положение“, по смисъла на чл. 4, ал.1 и чл. 5 ЗЗДискр.
ВРЪЩА преписката на КЗД за ново произнасяне, с указания за налагане на санкции и мерки по чл. 47 – чл. 76 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА КЗД да заплати на жалбоподателката съдебните разноски в размер на 3000лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.
| Съдия: | |