РЕШЕНИЕ
№ 4031
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330101585 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. К. И.
срещу „Сити Кеш” ООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от Договор за паричен заем № **********г., сключен между
страните, предвиждащи заплащането на неустойка в размер от 1373, 45 лв. при
непредоставяне на обезпечение от страна на заемателя, тъй като с включването на
горепосочената сума, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
№************г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца
паричен заем в размер от 1700 лева.
Поддържа се, че в клаузата на чл. 8 от договора била уговорена и неустойка, ако ищецът не
осигури в тридневен срок обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители,
които следва да отговарят на многобройни, кумулативно предвидени критерии в чл. 9 от
общите условия, при които ответното дружество предоставя кредитно финансиране.
Изтъква се, че дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР, въпреки че
представлява сигурен разход за потребителя. Кредиторът не включил този разход в ГПР по
договора, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя
страна води до нищожността на клаузата на чл. 8 от Договора.
1
Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за
кредитора. Предвид изложеното, моли се да бъде прогласена нищожността на клаузата на
чл. 8, вр. чл. 6 от договора за кредит. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш” ООД, със становище за
неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са
посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер
на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че законът не поставя изискване при
договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея. Изтъква се, че в
конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира
вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа
се, че вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора,
доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото
задължение от страна на
длъжника. Тоест, ако длъжникът бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в
договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка. Моли се, така предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от представените доказателства се установява, че между страните е
възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № **********г.
, по силата на който кредиторът е предал на длъжника сума в размер от 1700лв.
В чл.6 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне
две от посочените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към
договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок
заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 6 от договора или предоставеното
обезпечение не отговаря на чл.9, ал.2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1373,45 лв. с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем.
В чл.9, ал. 2, т. 1 от Общите условия е предвидено, че поръчителите следва да
отговарят на следните условия, а именно: поръчителството да е на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най – малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в
случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по
други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямата кредити към банки и
финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по
2
погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР на БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от
тях доход. В чл. 9, ал.2, т. 4 от Общите условия са предвидени предпоставките за приемане
като обезпечение на предоставяне на банкова гаранция, като се сочи, че същата се следва да
е безусловна , издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от
сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за заплащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
Неразделна част от договора за заем е и подписан от страните погасителен план, в който
са посочени размерите на вноските, включените в тях компоненти и падежите на всяка от
вноските. Отразени са 3 вноски от по 26,48 лв. и 13 вноски в размер от по 145,47 лв.,
неустойка по чл. 8 от договора в размер от по 182,52 лв. към първите три вноски и 63,53 лв.
към останалите 13 вноски, както и общ размер на вноските с включена в тях неустойка.
Между ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за
паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за
изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на
тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна
уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на
противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се
характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ
примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в
множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е
задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и
т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
3
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
Съдът счита за основателни възраженията на ищеца за недействителност на клаузата
за неустойка.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на
добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1373,45 лв. Така
предвиденият размер е повече от 80 % от цялата заета сума и противоречи на чл. 21, ал. 1
ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е
и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение
има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в
договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за
представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
4
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 80 %
от заетата сума.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за
неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено
предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с
добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД,
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 във вр. с чл. 6 от
договора. Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се
уважи, като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 54,94 лв. – държавна такса по уважения иск, доколкото ищецът
изрично е заявил, че не поддържа искането си за прогласяване на нищожна на клаузата на
чл. 7, ал. 4 от Договора за кредит.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да
бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер съдът определя на
осн.чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция, възлизащо на стойност 437,35 лв., съобразно цената на иска,
доколкото изрично се сочи, че се поддържа искането за прогласяване на нищожна на една
клауза от договора за кредит.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА в отношенията между В. К. И., ЕГН **********,
гр. П., ул. „*****“ № * и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ №
5
29, ет. 7 клаузата на чл. 8 във вр. с чл. 6 от Договор за паричен заем № *********** г.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да
заплати на В. К. И., ЕГН **********, гр. П., ул. „*******“ № * разноски по делото в
размер на 54,94 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7
ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. Ж. П. сумата от 437,35 лв. - адвокатско възнаграждение за
оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв. безплатна правна помощ
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
6