№ 2
гр. Шумен, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630201465 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 от ЗАНН .
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000322 от 12.05.2021 г. на директор на РД
"Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на "ЛАЛЕВ ТАКСИ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен , ул.“Съединение“ № 68, вх.2,
ет.2, ап. 21, представлявано от К. М. В., е наложена "имуществена санкция" в размер на 1
000 /хиляда/ лева на осн. чл. 104, ал.1 ЗАП, за нарушение по чл. 10 §.2, изр. 1 ,пр.2 от
Регламент № 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т 1 от ЗАП.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател, редовно
призован, не се явява лично. Депозирана е молба рег. № 11853 от 21.12.2021г. от
упълномощен представител адв. И.Г. при ШАК със становище по същество.
Административно-наказващият орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61 ал.1 от ЗАНН , в съдебно заседание
не се явява представител .
В съпроводителното писмо по преписката оспорва жалбата изцяло, като моли
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло,
излага аргументи за неоснователност на жалбата .
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
"ЛАЛЕВ ТАКСИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен , ул.“Съединение“ № 68 вх.2 ,ет.2,ап. 21 се представлява от К. М. В. , извършва
международен автомобилен превоз на товари.
Дружеството притежава издаден от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията Лиценз на Общността за извършване на международен
автомобилен превоз на товари №1046.
В рамките на извършена комплексна проверка в седалището на дружеството в
гр. Шумен, като било установено, че на 03.07.2020г. дружеството притежаващо лиценз на
1
Общността за превоз на товари №1046, не е организирало труда на водача Неджмидин
Абтил С., с ЕГН ********** при извършване на обществен превоз на товари, видно от
информация от дигитална карта на водача, пътен лист № 201290/03.07.2020г и
товарителница № 312170/03.07.20г. с влекач марка „Скания“ от кат. N3, с рег . № Н 8728
ВТ, с монтиран дигитален тахограф марка Continental Automotiv, тип DTCO 1381, №
**********, попадащ в обхвата на Регламент № 561/06, по такъв начин, че същият да е в
състояние да спазва изискванията на чл. 8 §.2, изр. 2 вр. чл. 4 ,буква „ ж„ ,второ тире от
Регламент № 561/06, а именно за 24-часовия период на управление започващ на 02,14 ч. на
дата 03.07.2020г., на водача не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9
последователни часа, като му е осигурена почивка от 7 часа и 15 минути, като
намалението е 1 час и 45 минути .
Във връзка с констатациите, на 06.01.2021 г. в присъствието на представител на
дружеството – жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия А-2020, № 284594, като актосъставителят е описал тези свои констатации и
квалифицирал нарушението като такова по чл. 10 §.2, изр. 1 ,пр.2 от Регламент № 561/06 вр.
чл. 78 ал.1 т 1 от ЗАП.
Актът бил предявен на управителя и подписан от негова страна с
отразяване:“Нямам възражения“. Писмени възражения не били депозирани в законовия
срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено Началника на наказателно
постановление № 23-0000322 от 12.05.2021 г. на директор на РД "Автомобилна
администрация" гр. Варна, с което на "ЛАЛЕВ ТАКСИ" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Шумен , ул.“Съединение“ № 68 вх.2 ,ет.2,ап. 21, представлявано
от К. М. В., е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 000 /хиляда/ лева на чл. 104
ал.1 ЗАП за нарушение по чл. 10 §.2, изр. 1 ,пр.2 от Регламент № 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т 1
от ЗАП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя,
както и от присъединените писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства. За съда не съществуват основания да не кредитират
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед
№ РД – 08-30/21.01.20 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщения .
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
Съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗАП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е
превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на
товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети
превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според
§1 т.3 от ДР на ЗАП
2
Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ при
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса
над 3.5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка,лицата по чл. 24 е,
превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент ЕО 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти /ЕИО/ №
3821/85 и / ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент / ЕИО/ № 3830/85на Съвета,
наричан по–нататък „Регламент 561/06“ и на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства ,извършващи международни автомобилни
превози,съставена в Женева на 1 юли 1970 г.,наричана по нататък „ АETR „.
Съобразно чл. 10, § 2, от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета /Регламент (ЕС) № 561/2006 г./ транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент . Транспортното предприятие
надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването
на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент.
Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. водачът ползва дневни и
седмични почивки.
Съгласно § 2 на чл. 8, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна
почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако
частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне 9 часа, но е по-къса
от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.
Аналогично е дефинирането на понятието "намалена дневна почивка", дадено с
разпоредбата на чл. 4, б. "ж", второ тире от цитирания Регламент. Съгласно първо тире
нормална пък е онази дневна почивка, включваща всеки период на почивка с
продължителност от поне 11 /единадесет/ часа, като алтернативно тя може да бъде взета на
два пъти, при които първият период на почивка трябва да бъде непрекъснат с
продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият – непрекъснат период с продължителност от
поне 9 /девет/ часа.
Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на
Съвета, понятието "дневна почивка" означава дневен период от време, през което водачът
може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална дневна почивка" и
"намалена дневна почивка".
"Нормална дневна почивка", от своя страна, означава всеки период на почивка с
продължителност от поне 11 /единадесет/ часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка
може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с
продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от
поне 9 /девет/ часа.
"Намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от поне 9
часа, но по-къс от 11 часа. По време на всеки период от 24 часа след края на предишната
дневна или седмична почивка трябва да се ползва нова дневна почивка, която е не по-малка
от 11 /единадесет/ последователни часа. Най-много три пъти между две седмични почивки
може да се ползва намалена дневна почивка с продължителност най-малко 9 /девет/ часа.
Нормалната дневна почивка може да се раздели на две части, първата от кoито е
задължително минимум 3 /три/ часа, а втората – минимум 9 /девет/ часа.
В Преамбюла на Регламент (ЕО) № 561/2006 на ЕП и на Съвета в т. 17 се
посочва, че настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за
работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на
общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби, отнасящи се до
максималното време за управление за ден, за седмица и за период от две последователни
седмици, разпоредба, която задължава водачите да ползват редовна междуседмична
почивка поне веднъж на две последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че
при никакви обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат
период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна почивка и като
се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в изпълнение през последните
години, системата за компенсиране на намалените дневни почивки вече не е необходима.
В конкретния случай е констатирано, че водачът, за 24-часовия период на
3
управление, започващ на 02,14 ч. на дата 03.07.2020г. не е била осигурена намалена
дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 7 часа и 15
минути , като намалението е 1 час и 45 минути .
Ако дневната почивка е намалена от 11 часа на 9 часа, няма възможност тя да бъде
разделена, а трябва да бъде непрекъсната.Т. е. налице е намаляването на времето за
намалена дневна почивка и по този начин не са спазени изискванията на чл. 8 §.2, изр. 2 вр.
чл. 4 ,буква „ ж„ ,второ тире от Регламент № 561/06.
Същевременно обаче съдът констатира, че в хода на административно
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбите на чл. 42 т.4 от ЗАНН и чл. 57 т.5 от ЗАНН както акта за
установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление следва
задължително да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено.
В настоящия случай в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление е направен единствено извода, че дружеството -
превозвач не е изпълнило задължението си да организира работата на водачите си по такъв
начин, че да са в състояние да спазват изискванията на чл. 8 §.2, изр. 2 вр. чл. 4 ,буква „ ж„
,второ тире от Регламент № 561/06г. на Европейския парламент, свързани с автомобилния
транспорт. Факти, относими към твърдяното нарушение не фигурират, което води до
неяснота кое свое задължение точно превозвачът не е изпълнил, какво точно не е сторил, с
какво свое бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали
това се дължи на липса на организация или на виновно поведение на водача на моторно
превозно средство.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено
освен, че са задължителни реквизити на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, индивидуализират пряко твърдяното
нарушение, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като санкционираното
лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си
срещу административното обвинение. В случая наказателното постановление е издадено
при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави
извода, че последният не е организирал труда на водача, като в тази насока липсват както
фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на
превозвача. Следва да се отбележи, че защитата се осъществява срещу факти, а не срещу
правна квалификация. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, същите лишават и съда от
възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилна ли е неговата
квалификация, относима ли е приложената санкционна норма. Приобщените по делото
разпечатки от съдържанието на дигитални тахографи, монтираните на управляваните от
водачите товарни автомобили по никакъв начин чрез тях не може да се вмени нарушение,
извършено от страна на дружеството – жалбоподател. Те са доказателства единствено за
движението на автомобила на конкретна дата, но не и за организацията от страна на
дружеството на работата на водача.
Гореизложеното е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, но за пълнота на изложението си съдът ще изложи съображения и относно
материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен
акт.
За да е налице съставомерност в конкретния случай, следва дружеството –
жалбоподател, като превозвач, да организира работата на водачите по такъв начин, че
последните да не са в състояние да спазват чл. 8 §.2, изр. 2 вр. чл. 4 ,буква „ ж„ ,второ тире
от Регламент № 561/06.г., в частност разпоредбите за работно време и почивки при
извършване на обществен превоз на пътници и товари. От събраните по делото
доказателства се установява безспорно единствено обстоятелството, че водачът НС. е
управлявал товарния автомобил с обща продължителност и прекъсвания, на посочената в
наказателното постановление дата, които нарушават установените в чл. 8 §.2, изр. 2 вр. чл. 4
, буква „ ж„ ,второ тире от Регламент № 561/06.г.правила, но не и че това се дължи на
неправомерно бездействие от страна на транспортното предприятие.
Сама по себе си констатацията в АУАН и НП не е достатъчна по безспорен и
категоричен начин да обоснове извод, че това нарушение е резултат единствено и конкретно
на неизпълнение на задължението на дружеството - превозвач да организира работата на
4
водачите по начин, че да са в състояние да спазват чл. 8 §.2, изр. 2 вр. чл. 4 ,буква „ ж„
,второ тире от Регламент № 561/06 г. Това е така, тъй като е възможно въпреки създадената
организация неползването почивка в пълен размер, респ. на продължителността на
непрекъснато кормуване, това да е резултат от действията на самите водачи.
В хода на производството не са събраха категорични доказателства за бездействие
от страна на превозвача в тази насока, като се установи, че същия е положил необходимите
усилия чрез извършен инструктаж, доколкото актосъставителя в с.з. заяви, че при
проверката е констатирана книга за инструктаж. Обстоятелството, че конкретен водач не е
спазил вмененото му задължение не може да води до ангажиране отговорността на
дружеството - жалбоподател. Обратното би довело до налагане на практика при
неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден водач да се санкционира превозвача и то
без да се установи с допустимите от закона доказателствени средства, че това нарушение е
резултат от негови действия или бездействия, поради което и същият неправилно е бил
санкциониран по чл. 104, ал. 1 от ЗАвтП.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
При това положение предвид направеното искане в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, като същите следва да се възложат в тежест на РД
"Автомобилна администрация" - гр. Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000322 от 12.05.2021 г. на директор на
РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на "ЛАЛЕВ ТАКСИ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.“Съединение“ № 68 вх.2,
ет.2, ап. 21, представлявано от К. М. В., е наложена "имуществена санкция" в размер на 1
000 /хиляда/ лева на осн. чл. 104, ал.1 от ЗАП, за нарушение по чл. 10 §.2, изр. 1 ,пр.2 от
Регламент № 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т 1 от ЗАП., като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РД "Автомобилна администрация" гр. Варна да заплати на "ЛАЛЕВ
ТАКСИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен,
ул.“Съединение“ № 68 вх.2, ет.2, ап. 21 представлявано от К. М. В., сумата от 300лв. (триста
лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5