№ 12905
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110165027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 19.06.2023 г. (на
лист 18 от делото) и устно на 22.11.2023 г. (на лист 60 от делото), на Е. Д. М.
срещу прокуратурата, с която са предявени претенции за осъждане на
ответника да му плати 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
неефективно разследване по сигнал на ищеца, по който е образувана
прокурорска преписка № 8180/2022 г. на Върховната касационна прокуратура
(в хода на делото е установено, че същата е за контрол на постановления по
прокурорска преписка № 1845/2022 г. на Апелативна прокуратура – София, и
по прокурорска преписка № 16998/2022 г. на Софийската градска
прокуратура, образувана като последваща тази с № 797/2022 г. на
Специализираната прокуратура), за извършено умишлено престъпление от
трима върховни съдии, които са го осъдили по непредявено обвинение по
наказателно дело № 1018/2019 г. на Върховния касационен съд, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2022 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил осъден по непредявено
обвинение по наказателно дело № 1018/2019 г. на Върховния касационен съд,
за което подал сигнал срещу върховните съдии Иванова, Маркова и Пенева
до прокуратурата, като изложил съмнения за престъпление, извършено от
съдиите, поради явно нарушените му процесуални права. Твърди, че
образуваната преписка прокурорска преписка № 8180/2022 г. на Върховната
касационна прокуратура била неоснователно прекратена с постановление от
09.11.2022 г. от прокурор В. И. от ВКП, без да са извършени никакви
действия по разследването. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
липсата на разследване, изразяващи се в страдания и чувство, че е
1
несправедливо унизен. Претендира неимуществени вреди и лихва.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
Прокуратурата, с който предявеният иск се оспорва като недопустим поради
липса на основание в ЗОДОВ, нередовен поради непосочени конкретни
нарушения и неконкретизирана начална дата на претенцията за лихва, както и
неоснователен поради недоказаност на търпените вреди. Поддържа се, че не
са установени никакви вреди от ищеца в причинна връзка с прекратеното
разследване. Евентуално се претендира, че искът е в завишен размер. Иска се
отхвърляне на иска.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 25 – 27 от делото Справка за съдимост от
06.07.2023 г. с Присъда от 09.01.2018 г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. на
Специализирания наказателен съд, отменена частично в друга част с Присъда
от 05.06.2019 г. по в.н.о.х.д. № 102/2018 г. на Апелативния специализиран
наказателен съд, изменена с Решение № 242/16.04.2020 г. по н.д. № 1018/2019
г. на Върховния касационен съд, влязла в сила на 16.04.2020 г. ищецът е
осъден на седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода за това,
че на 12.03.2010 г. извършил въоръжен грабеж на 136 072 лева в съучастие с
други лица от клон на „Прокредитбанк България“ АД в ж.к. „Люлин“ в
София.
Ищецът поддържа, че в хода на съдебния процес обвинението спрямо
него е било съществено преформулирано от съдебния състав, без да има
искане на прокурор в тази насока, като по делото не са събирани
доказателства дали това е така, доколкото не е част от предмета на иска.
Съгласно представено на лист 3 – 4 (номерацията по някаква причина е
обърната, но последователна) от приложената по делото прокурорска
преписка № 797/2022 г. на Специализираната прокуратура (наричана по-долу
„преписката на СП“) ищецът е обяснил пред служители от Главна дирекция
„Национална полиция“, че смята, че съдиите от Върховния касационен съд
(ВКС) си били измислили обвинение срещу него, като знаели, че истинският
извършител на грабежа от 12.03.2010 г. е бил Н. Г., като го прикрили, не
подали сигнал за повдигане на обвинение срещу последния и така извършили
престъпление.
Съгласно представено на лист 35 – 34 от преписката на СП“) ищецът е
изпратил до последната на 20.06.2022 г. сигнал (наречен „сведение“) с
оплаквания, че е жертва на престъпление – за това, че съдиите от Върховния
касационен съд по цитираното по-горе наказателно дело № 1018/2019 г.
съществено изменили обвинението срещу ищеца, като преследвали
неприсъща на правосъдието цел – да бъде осъден ищецът по непредявено
обвинение. Твърди се, че министър-председателят на България по това време
се бил свързал с прокурор от Специализираната наказателна прокуратура –
Маджарска, която щяла да прикрие престъпленията срещу ищеца. Иска се
разпит на шестимата съдии, осъдили ищеца на въззивна и касационна
2
инстанция , на сочените за съучастници на ищеца в присъдата Едуард
Павлов, Лазарин Лазаров, както и на Д. Г., Н. Г., Мариана Павлова и адвоката
на ищеца – И. Ю..
Съгласно представена на лист 11 – 10 от преписката на СП ищецът е
подал множество такива сигнали до Главна дирекция „Национална полиция“
– 8 на брой, по които вече са били образувани прокурорски преписки.
С Постановление от 03.05.2022 г. (на лист 16 – 15 от преписката на СП)
е възложено извършване на проверка на твърденията на ищеца в сигнала.
След това са постъпили още множество сигнали от ищеца с идентични
твърдения.
За възложената проверка в Главна дирекция „Национална полиция“ е
образувана приложената по делото преписка под № 328600-23072/2022 г.
(наричана по-долу „полицейската преписка“), по която са събрани множество
документи и сведения:
На лист 139 – 173 от полицейската преписка е представено в заверен
препис Решение № 242/16.04.2020 г. по н.д. № 1018/2019 г. на Върховния
касационен съд, ΙΙΙ Наказателно отделение, в мотивите на което е обсъдено
положението на Н. Г. и връзката му с наказателния процес срещу ищеца.
Посочено е, че свидетелските му показания не са обсъдени внимателно от
въззивния съд и следва да се обсъдят във връзка с другите доказателства,
макар и да са производни по отношение на събития, случили се близо до
Вакарел на магистрала „Тракия“, като сочи, че част от показанията – относно
огнестрелна рана на ищеца, са преки. В мотивите си (на страница 23 – 27 от
делото) ВКС е приел, че свидетелят Н. Г. е бил съизвършител на ищеца,
срещу когото не е повдигнато обвинение, но е приел, че това е въпрос на
процесуална стратегия за борба с престъпността, която се прилага в
множество държави. Посочено е, че свидетелят е бил и под защита поради
отправени му от ищеца заплахи.
На лист 179 от полицейската преписка е представено сведение от
адвоката на ищеца, който сочи, че ищецът обвинил съдиите от ВКС по
наказателното си дело, че са „поръчкови“ и действали по поръчка на
министър-председателя към 2020 г. Б. Б., което съдиите не били отрекли
изрично, и отказали да се отведат от разглеждането на делото. Разказва, че
ищецът бил държан в съдебната зала в окови, както и че през 2017 г. се бил
заснел да разкъсва тениска със снимка на бившия министър-председател
Борисов.
Снети са и сведения от Д. Г. – обвиняем с ищеца по горепосоченото
дело, който твърди, че е чувал, че съдиите от ВКС му казали на 06.12.2019 г.,
че им е поръчано да бъде осъден. Д. Г., посочен от ищеца като свидетел, е
заявил, че не го познава и не знае нищо за делата. Свидетелят Н. Г., чиито
показания са били подробно обсъдени по-горе отрича обвиненията на ищеца
срещу себе си, че го бил отвличал.
След извършените действия на полицейските органи с Постановление за
отказ за образуване на наказателно производство от 07.07.2022 г. на В. М. –
3
ръководител на Специализираната прокуратура (на лист 40 – 37 от
преписката на СП) е отказано образуване на наказателно производство по
сигнала на ищеца, като е прието, че същият опитва със средствата на
наказателното преследване да извърши извънинстанционен контрол на
съдебни актове, с чиито изводи не е съгласен. Посочено е, че по съществото
на актовете и това дали осъждането на ищеца е по предявено обвинение или
не постановилите ги магистрати имат имунитет, а конкретни доказателства за
действие в чужд, извънслужебен интерес (престъпление по чл. 282 НК), или
за мотивиране на орган на наказателното производство да не извърши
функциите си (престъпление по чл. 289 НК) не се разкрива.
Срещу това постановление ищецът е подал две жалби до Апелативна
прокуратура – София от 12.07.2022 г. и 20.07.2022 г., които се намират на
лист 8 и 9 (отново номерацията е обърната) на приложената по делото
прокурорска преписка № 1845/2022 г. на Апелативна прокуратура – София.
По делото е направен самоотвод от прокурор Галипонов.
С Постановление от 15.08.2022 г. (на лист 21 – 13 от последната
цитирана преписка) прокурор Д. Г. от Апелативна прокуратура – София, е
потвърдила постановлението на Софийската градска прокуратура за отказ да
се образува наказателно производство. Извършен е анализ на доказателствата,
като е прието, че единствените съмнения за извършено от съдиите
престъпление се съдържат в сведенията, дадени от ищеца и другите
обвиняеми по делото му, като същите няма как да бъдат безпристрастни, и
доколкото няма други доказателства за конкретни извънпроцесуални
нарушения, няма доказателства за престъпление.
С Постановление от 09.11.2022 г. на В. И. – прокурор при Върховната
касационна прокуратура (на лист 28 – 26 от преписката на апелативната
прокуратура) е потвърдено постановлението на апелативната прокуратура,
като изрично е посочено, че макар и да има цифров пропуск в
постановлението на Специализираната прокуратура за обсъждане на
евентуални престъпления, извършени от съдиите от ВКС, по чл. 321 НК –
участие в организирана престъпна група, и чл. 142, ал. 2 НК – незаконно
лишаване от свобода, са изложени аргументи, че факти за наличието на
такива престъпления отново не се съдържат извън твърденията на ищеца и
лицата, заедно с които е бил обвинен.
За вредите на ищеца по делото са приобщени медицински документи и
е разпитан свидетел, но съдът намира, че за икономия не е необходимо да
обсъжда тези доказателства с оглед на правните си изводи по-долу.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
На първо място, настоящият съдебен състав не намира основания да
прекрати производството по реда на чл. 126 ГПК или чл. 299 ГПК поради
идентичност на същото с други заведени от ищеца искове. Тъй като ищецът
води 533 граждански дела към 28.06.2023 г. пред Софийския районен съд
(според справка от информационната система след юни 2021 г.), е възможно
да има такова, което е с идентичен предмет, но настоящият съд след
4
задълбочена проверка, доколкото е по силите му, не го откри, а и ответникът
не твърди да има такова, поради което, дори и да има предходно заведено
дело между същите страни и със същия предмет, което би било основание за
недопустимост на настоящото решение, за настоящия съдебен състав е
обективно толкова трудно да го открие, че в интерес на скоростта на
правосъдието е спорът да се разгледа по същество.
По отношение на квалификацията на иска и процесуалния ред за
разглеждането му съдът се е произнесъл вече с протоколно определение от
22.11.2023 г. (на лист 60 от делото), както и с мотивите на Определение №
1468/11.01.2024 г. по делото (на лист 74), като е посочил, че освен изброяване
на разпоредби от правото на Европейския съюз, ищецът не посочва нито едно
конкретно действие на прокурор, което да може да бъде представено като
нарушение на акт на Европейския съюз, различен от Хартата на основните
права, а последната съгласно своя чл. 51 никога не се прилага от държавите
самостоятелно, а само във връзка с други права. Поради това съдът служебно
е квалифицирал иска правилно според изложените от ищеца факти по чл. 49
ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 5 и 6 от Конвенцията за правата на
човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата на човека“,
„ЕКПЧ“). Че предметът на иска е по тази квалификация – т.е. че нарушение на
правата по Хартата извън приложното поле не се квалифицира по чл. 2в
ЗОДОВ, и че съдът има право и служебно да я определи, е постановено вече в
акт на контролната за съда инстанция в Определение № 436/10.01.2024 г. по
въззивно частно гражданско дело № 11467/2023 г. на Софийския градски съд,
II-в въззивен състав, недопуснато до касация с Определение №
1411/26.03.2024 г. по частно гражданско дело № 693/2024 г. на ВКС, ΙΙΙ ГО.
Поради това съдът приема, че е сезиран с искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от неефективно разследване на
нарушения във връзка с лишаване на ищеца от свобода и процеса, при който е
осъден на такова лишаване, като вредите са причинени от служителите на
ответника – иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 5 и 6 ЕКПЧ,
като задължението за ефективно разследване на незаконното лишаване от
свобода е част от т.нар. „позитивни“ задължения на държавата – за активно
действие на прекратяване на престъпни посегателства от страна на
длъжностни лица, както и по съединен иск за лихва за забава с правна
квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се уважи главният иск, следва да се установи, че служители на
ответника са имали противоправно поведение, от което за ищеца са
настъпили вреди – болки и страдания, в причинна връзка с това поведение,
като вината на длъжностните лица се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и
съгласно т. 7 от ППВС № 7/1959 г. няма значение кой конкретно от
служителите на ответника е причинил вредите.
В случая става въпрос за неефективно разследване, т.е. за отговорност
за бездействие. За да възникне такава съгласно практиката на ВКС – Решение
№ 488/07.02.2012 г. по гражданско дело № 899/2010 г., IV ГО, следва да се
установи служебно от съда обемът на задълженията на държавните органи,
5
чиято отговорност се търси, като ответникът е длъжен да установи
извършването на необходимите действия в рамките на правомощията си, за да
изпълни тези задължения.
В случая обемът на задълженията по позитивното задължение на
държавата да разследва нарушения на чл. 5 и 6 ЕКПЧ, се установява от
практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) – решението по
дело Storck с/у Германия, жалба № 61603/00, §§ 102 – 103, 16 юни 2005 г.,
което предвижда позитивно задължение на държавните органи да разследват
противозаконно лишаване от свобода, и решението по дело Медова с/у Русия,
жалба № 25385/04, §§ 122 – 124, 15 януари 2009 г. и цитираната практика,
съгласно което държавата следва да разследва всяко съмнение за нелегално
лишаване от свобода и да предприема мерки да прекратява такива ситуации.
В случая следва да се има предвид, че лишаването на ищеца от свобода
е станало въз основа на влязла в сила окончателна присъда, потвърдена от
ВКС – основание за лишаване от свобода по чл. 5, пар. 1, б. „а“ ЕКПЧ, поради
което от формална страна е налице основание ищецът да бъде в затвора. Това
основание няма да съществува единствено в случай, че се установи, че
същата присъда е постановена като резултат от извършване на престъпление
срещу ищеца. Следва да се посочи, че в една правова държава окончателното
решение на съда, взето в състезателен съдебен процес, не може да се
преразглежда от друг орган, освен от съда – такова е и становището на ЕСПЧ
в решението по дело Stran greek refineries and Stratis Andreadis с/у Гърция ,
жалба № 13427/87, §§ 46 и 49, 9 декември 1994 г., като в случая ответникът
правилно е отказал да преразглежда по същество правилността на мотивите
на съдебното решение и дали същото е постановено по предявено обвинение
или не. Ако е смятал, че правата му на справедлив процес са били нарушени
от ВКС, ищецът е имал ред за защита пред ЕСПЧ чрез подаване на
индивидуална жалба, което не може да бъде заменено от натиск над
наказателните съдилища чрез други институции, вкл. и прокуратурата.
Поради това остава да се установи дали е проведено достатъчно
навременно и ефективно разследване на другите твърдения на ищеца за
извършено престъпление от съдиите от ВКС – противозаконно лишаване от
свобода (престъпление по чл. 142 НК), използване на властта им с цел
облагодетелстване на тях или друго лице (престъпление по чл. 282 НК),
склоняване на разследващ орган да не извърши действие по наказателно
преследване (престъпление по чл. 289 НК), укриване на престъпник
(престъпление по чл. 294 НК), както и свързаното с тях престъпление –
организиране на престъпна група (чл. 321 НК).
По първото твърдение на ищеца в сигнала до прокуратурата са
разпитани участници в съдебния процес, като в актовете на държавното
обвинение ясно е отразена причината за необразуване на наказателно
производство – данните за умишлено облагодетелстване на определено лице
са дадени само от ищеца и заинтересовани от изхода на наказателното
производство срещу него лица, като няма други доказателства съдиите от
ВКС да са получили имуществена или друга облага, за да не изпълнят свои
6
служебни задължения. Ищецът никъде не е посочил и конкретно действие, с
което такава облага или облагодетелстване е получено, освен това, че
свидетелят Н. Г. не бил привлечен към наказателна отговорност. В решението
на ВКС обаче са изложени на около една страница мотиви защо съдът
приема, че не следва да приема тази практика за незаконосъобразна, какви са
целите , както и че същата е разпространена в много държави
(съществуването на практиката е обществено известно, включително като
част от сюжета на множество криминални романи и полицейски филми и
сериали от различни държави – от Южна Корея и Япония, през Русия, цяла
Западна Европа и САЩ). Следователно наказателните съдилища са посочили
защо приемат тази практика като легитимно средство за борба с
престъпността, и са засегнали значението при преценката на свидетелските
показания. В този смисъл няма нарушение на закона, а негово тълкуване в
рамките на обществено полезна цел – борбата с организираната престъпност.
В прокурорските актове са изложени ясно и мотиви, че съдът не е
склонявал прокурорските органи да не повдигат обвинение на някого, като
това е било решение на самите прокурорски органи, на които всички съдебни
актове са били надлежно връчвани, тъй като подлежат и на протест. В този
смисъл са изложени и достатъчно мотиви защо съдиите от ВКС не са укрили
престъпник, като не са изпратили сигнал срещу Н. Г. за привличането му като
обвиняем – на прокурорските органи неговото участие е известно от
мотивите на актовете на наказателния съд и няма нужда от подаване на
допълнителни сигнали и искания относно извършени престъпления. За всички
факти и преценката на съда органите на държавното обвинение са били
известени и е било въпрос на тяхна преценка какво да правят.
По отношение на незаконното лишаване на ищеца от свобода – както
беше посочено, същото е формално законна по чл. 5, пар. 1, б. „а“ ЕКПЧ във
връзка с чл. 36 НК – съдът има право да разпорежда лишаване на някого от
свобода. Дали процесуалните условия за това са били налице, не може да се
решава при третиране на издадената и влязла в сила присъда като престъпно
действие. Присъдата може да има престъпен характер само при условията на
чл. 422, ал. 1, т. 1 – 2 НПК – когато при постановяването е извършено друго
умишлено престъпление, а не когато някоя от страните в наказателното дело
смята, че присъдата неправилно прилага закона. Последното отваря вратата
за безгранично преразглеждане на влезли в сила съдебни актове, което не е в
съответствие с принципа на правовата държава. Доколкото не са установени
достатъчно данни, които да водят до предположение, че съдебните състави,
осъдили ищеца, са извършили умишлено престъпление от твърдения от него
вид, прокуратурата правилно е отказала да разследва твърденията на ищеца,
подкрепени единствено от собствените му показания; тези на лицата, заедно с
които е бил осъден, и адвокатите му.
При липса на което и да е от другите твърдени от ищеца пред
прокуратурата престъпления, правилно е било отказано и разследване на
участие на съдиите от ВКС в организирана престъпна група – за да има
такава, трябва да има поне решение трайно да се извършват някакви други
престъпления.
7
Поради това и не се установява органите на държавното обвинение да
не са изпълнили стандартите за добросъвестно и навременно разследване на
твърденията на ищеца, като същите са достигнали до извод, че те не се
основават на солидни доказателства, а на превратно тълкуване на ищеца на
присъдата, с която е осъден, поради което няма нарушено задължения на
ответника. При липса на нарушено задължение, няма противозаконно
бездействие, поради което и липсва елемент от фактическия състав на
главния иск на ищеца, и същият следва да се отхвърли. Безпредметно е
обсъждането на другите предпоставки на иска, вкл. дали ищецът е търпял
вреди, тъй като не всички вреди подлежат на обезщетяване, а само тези, за
които се носи отговорност от лице, различно от увредения, според
разпоредбите на закона.
Поради отхвърляне на главния иск за обезщетение, следва да се
отхвърли и акцесорният иск за главница.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият не е доказал разноски и не следва да му
се присъждат такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. М. искове с правна квалификация по
чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 5 и 6 ЕКПЧ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за осъждане на Прокуратурата, с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес:
София, бул. „Витоша“ № 2, да плати на Е. Д. М., с ЕГН: **********, и поС.ен
адрес: С., ж.к. „Д.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 20 000 лева
(двадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от
неефективно разследване по сигнал на ищеца, по който е образувана
прокурорска преписка № 8180/2022 г. на Върховната касационна прокуратура
(в хода на делото е установено, че същата е за контрол на постановления по
прокурорска преписка № 1845/2022 г. на Апелативна прокуратура – София, и
по прокурорска преписка № 16998/2022 г. на Софийската градска
прокуратура, образувана като последваща тази с № 797/2022 г. на
Специализираната прокуратура), за извършено умишлено престъпление от
трима върховни съдии, които са го осъдили по непредявено обвинение по
наказателно дело № 1018/2019 г. на Върховния касационен съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8