Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.11.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
Д. КОВАЧЕВ
при
секретаря Христина Сп. Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Йовчева
гр. дело № 2284 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.09.2016г. по гр.д. №
58421/2010 г. на СРС, 73-ти състав Д.Р.Р. е осъден да
заплати на „Т.Е.Т.“ ЕООД, на осн. чл.203, ал.2, чл.
207, ал. 1 КТ, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 4 184. 19
лв., представляваща обезщетение за претърпените в периода 04.07.2010 -
20.07.201 г. от ищеца имуществени вреди от липсата на два акумулатора от по 180
Ah от поверения му товарен автомобил с peг. № *******, средства, които му дадени като служебен
аванс във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, а са изразходвани
за лични нужди, липсата на гориво от резервоара на посочения камион в размер на
526. 85
литра, ведно със законната лихва сумата от датата на предявяване на иска -01.12.2010г. до изплащането на
сумата,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4 194. 19 лв.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника Д.Р.Р., чрез назначения му особен
представител адв. А.А., с
оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че по делото не са
установени фактите, формиращи фактическия състав на отговорността на работника
по чл. 203, ал. 2 от КТ. Сочи се, че изводите на съда са формирани единствено
на база протокол от 21.07.2010г., който се явява частен свидетелстващ документ,
съдържащ изгодни за представилата го страна факти и обстоятелства, поради което
не обвързва съда. Твърди се, че фактическият състав на отговорността по чл.
203, ал. 2 от КТ включва наличието на умишлено поведение, каквото в случая не
се установява. Оспорва се отчетническото качество на ответника, като на него не
съм му били възлагани такива функции. Моли съда да отмени решението и да
отхвърли иска, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.Е.Т.“ ЕООД, в депозиран отговор
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Поддържа, че първоинстанционният съд
правилно е приел възникването на фактическия състав на отговорността на
ответника по чл. 203, ал. 2 от КТ – противоправно поведение, от което за
работодателя са произлезли вреди, като ответникът е действал умишлено. Твърди,
че при отчетническа отговорност е налице презумпция за виновност на отчетника при
причиняването на вредата. Излага съображения, че ответникът, като материално
отговорно лице е следвало да докаже, че не е причинил щетата или че не я
причинил виновно, в това число, че същата се дължи на чужди виновни действия
или на непреодолима сила, което в случая не е направено. Поддържа, че размерът
на липсата се установява от заключението на вещото лице. Навежда доводи, че отчетническото
качество на работника се извлича от характера на възложената му трудова
функция, като не е необходимо постановяването на изричен писмен акт за това.
Посочва, че отчетници са и тези лица, които фактически осъществяват
отчетнически функции, дори такива формално да не са им възлагани. Твърди, че в
конкретния случай на ответника са предоставени парични средства и материални
ценности и имущество, собственост на работодателя и той е следвало да ги
съхранява и разходва за конкретно определени цели във връзка с дейността на работодателя.
Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Решението в отхвърлителната
част, е влязло в сила като необжалвано.
По делото е депозирана частна жалба от ответника Д.Р.Р. срещу определение от 16.03.2021 г. по гр.д. № 58421/2010 г. на СРС, 73-ти състав, с което е оставена без уважение молба на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че ищецът не е предоставил списък на направените от него разноски в първоинстанционното производство, както и доказателства за реалното им извършване.
Ищцовото дружество, в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, не е подало отговор на частната жалба.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част,
както и спазване на императивните
норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Производството е образувано по предявен
от „Т.Е.Т.“ ЕООД срещу Д.Р.Р. иск за заплащане на
обща сума от 4 194. 19 лв., представляваща обезщетение за претърпените в
периода 04.07.2010 - 20.07.2010г. от ищеца имуществени вреди от липсата на два
акумулатора от по 180 Ah от поверения му товарен
автомобил с peг. № *******, средства, които му дадени
като служебен аванс във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, а са
изразходвани за лични нужди, липсата на гориво от резервоара на посочения
камион в размер на 526.
85
литра, ведно със законната лихва сумата от датата на предявяване на иска 01.12.2010г.,
до изплащането на сумата. В исковата молба са изложени доводи, че ответникът е
работил при ищеца като шофьор. Сочи се, че при изпълнение на превоз в периода
17.07.2010г. – 20.07.2010г. ответникът е изоставил управляваното от него
служебно МПС, като е присвоил умишлено предоставен му за покриване на разноски
по превоза аванс, като е източил от автомобила около 550 литра гориво. Поддържа
се, че на 04.07.2010г. е уведомил работодателя, че от автомобила липсват 2 броя
акумулатори, като тази липса е установена към момент, когато ищецът е следвало
да пази поверения автомобил с грижата на добрия стопанин.
В отговора на исковата молба се твърди, че не са налице
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на работника.
Оспорено е настъпване на вреди във връзка с поведение на ответника.
Първоинстанционният съд, с оглед
изричните твърдения на ищеца за установения произход на вредите, правилно е квалифицирал по чл. 203,
ал. 2 от КТ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и разгледал като
такъв искът за заплащане на обезщетение за вреди в размер на предоставен на
ответника и невъзстановен аванс, както и стойността на отнето от резервоара на
автомобила гориво. Неправилно обаче тази правна квалификация е дадена и на иска за заплащане на вреди от липсата два
акумулатора. Ищецът не сочи, че настъпилата вреда е произляза от умишлените действията
на ищеца в периода 17.07.2010г. – 20.07.2010г., а в по-ранен момент –
04.07.2010г. Не се сочи конкретен произход на вредата, а единствено са наведени
доводи, че ответникът е имал задължение да пази поверения му автомобил. Ето
защо вредите в размер на стойността на двата акумулатора представляват липса,
като искът за обезщетяването им следва да се квалифицира по чл. 207, ал. 1, т.
2 от КТ. Въпреки дадената от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация,
е прието в обжалвания акт, че липсата е настъпила от неизпълнение на
задължението на ответника по осъществяване на надзор върху предоставеното му за
пазене имущество. Ето защо са разгледани релевантните факти, обосноваващи
заявеното искане, съдът се е произнесъл по предмета на спора, поради което
решението е допустимо в тази част.
В случая по делото е безспорно
установено, че между страните е сключен трудов договор № 250/07.04.2010г., по
силата на който ответникът е заемал длъжността „шофьор“ при ищеца „Т.Е.Т.“ ЕООД.
В длъжността характеристика на длъжността, в раздел III „отговорности на длъжността“, т. 1
е предвидено, че работникът носи материална отговорност във връзка с опазването
на повереното му моторно превозно средство и имущество. С приемо-предавателен
формуляр за водач на влекач от 23.04.2010г.
на
ответника е предаден процесният автомобил с рег. № *******,
заедно с принадлежностите му.
Със заповед № 002383/16.07.2010г.
ответникът е бил командирован със задача да извърши превоз на товар с процесния автомобил от Турция до Германия и от Германия до
Турция. Представен е подписан от ответника разходен касов ордер за получена от
него сума в размер на 1 600 евро. Представен е констативен протокол от 21.07.2010
г., съставен от П.Д.– служител на ищеца за извършена проверка на процесния
автомобил, като се констатира, че автомобилът е бил изоставен от неговия водач
– Д.Р. в гр. Борово при изпълнение на международен курс от Турция за Германия,
като е измерено наличност в резервоара на автомобила гориво.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че на 17.07.2010г. управляваният от ответника
автомобил напуснал гаража в Истанбул
с
200 литра гориво, като на 18.07.2010г. ответникът е заредил на граничен пункт Капъкуле 549. 04 литра гориво и допълнителни 126 литра в
Свободна зона – Свиленград или общо налично количество от 875. 04 литра. Вещото
лице дава заключение, че констатираното ниво на гориво в резервоара при
откриване на автомобила от представител на ищеца, отговаря на 135 литра. Посочва,
че за изминатия пробег от гр. Истанбул, Република Турция до гр. Борово,
България от 610 км. се полагат 213. 5 л. гориво. С оглед на това, е достигнал
до извод за липса на гориво от 526,54 литра, на стойност от 1 122. 49 лв.
Настоящият съдебен състав намира за
правилен изводът на първоинстанционния съд, че по делото се установява
фактическият състав на отговорността на чл. 203, ал. 2 от КТ.
От събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля П.Д. показания се установява, че ответникът лично му е
съобщил, че е източил близо 500 литра гориво от автомобила, които е продал и
получените средства, заедно с предоставения му аванс е изразходвал за лични цели
– „проиграл на комар“, като самият камион е оставен в град Борово. Свидетелят,
в присъствието на полицай, е намерил изоставеното МПС и е констатирал
липсващото гориво, чрез замерване на нивото на запълненост
на резервоара. Независимо, че свидетелят е служител на ищеца, не съществува
забрана въз основа на неговите показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страната – така Решение № 207/17.03.2021г. по гр. д.
№ 165/2020г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В случая по делото не са представени
никакви доказателства, които да опровергават или да внасят съмнение в
достоверността на изложените от свидетеля данни. Същите са подкрепени и от обстоятелството,
че по делото се установява предоставяне на ответника на аванс в размер на
1 600 евро, част от който е бил разходван за разходи по осъществяване на
превоза, както и количеството на заредено гориво при отпътуването на ответника от
Република Турция. Отделно от това, във връзка със случая е образувано
наказателно производство по пр.пр. № 1011/2010 г. на
РП – гр. Бяла, като за намирането на камиона и нивото на гориво в него е
съставен нарочен констативен протокол от свидетеляД..
Ето защо по делото се установява наличието на умишлено, противоправно поведение
на ответника-работник, от което за ищеца-работодател са произлезли имуществени
вреди, с което е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 203,
ал. 2 от КТ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От страна на въззивника не са изложени
доводи срещу възприетия от районния съд размер на вредите, поради което този
въпрос излиза извън предмета на въззивна проверка. Същият се установява и от
приетите в първоинстанционното производство
заключения на съдебно-счетоводната и съдебно-автотехническа
експертизи.
Въззивната жалба се явява основателна
относно иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
Фактическият
състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за ангажиране на отчетническата отговорност
за липси се състои в установяване недостиг на материални ценности, който е с
неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване.
Този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната
трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на
съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от
трудовото правоотношение на съответното материално отговорно лице.
Действително, по делото се установява
отчетническото качество на ответника спрямо предоставения му товарен автомобил
и неговите принадлежности, с оглед формулираните в раздел III, т. 1 от длъжностната
характеристика трудови функции. Не се доказват обаче останалите елементи на
фактическия състав на отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Дори да се
приеме, че процесните два акумулатора са предадени на ответника като част от
товарния автомобил с представения по делото приемо-предавателен формуляр за
водач на влекач от 23.04.2010 г., не се установява тяхната липса. Ищецът
твърди, че липсата на акумулаторите е установена на 04.07.2010 г., когато за
нея ответникът е уведомил служител на ищеца – П.Д.. Това лице е разпитано в
настоящото производство, като не излага показания в тази насока.
Осчетоводяването на липсата не е достатъчно доказателство за настъпването й,
тъй като не се установява първичен счетоводен документ, въз основа на който
това е направено. Отделно от това, счетоводното вписване представлява частен
свидетелстващ документ, изготвен от служители на ищеца и удостоверяващ изгодни
за него факти, поради което има ограничена доказателствена
стойност. По делото не са представени доказателства за закупуването на
заместващи акумулатори, респ. използването на налични при работодателя резервни
такива, нито монтирането им на автомобила. Тези действия по необходимост е
следвало да бъдат извършени с оглед удостоверената с командировъчната заповед
от 17.07.2010г. техническа изрядност на автомобила. По изложшените
съобраоения исковата претенция по чл. 207, ал. 1, т.
2 от КТ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради несъвпадението на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание сумата чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата от 722 лв. /за разликата до 732 лв. искът
отхвърлен/, представляваща обезщетение за липса на два броя акумулатори. Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден за разликата
над 1 332. 63 лв. до размера на сумата от 1 610. 50 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство. В останалата обжалвана част, с
която на основание чл. 203, ал. 2 от КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 3 462. 19 лв., от която 1 122. 19 лв. – стойност на 526,54 литра отнето
гориво и 2 340 лв. – левова равностойност на остатък от предоставен и
задържан от ответника служебен аванс, решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По
частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските:
Частната
жалба е неоснователна, тъй като предоставянето на списък за разноски по чл. 80
от ГПК е условие за искане на изменение на решението в частта за разноските, но
не и за присъждането на такива. Отделно от това, от страна на ищеца по делото е
представен списък за разноски – л. 149. Наред с това по делото са налице
доказателства за извършване на всички претендирани по
делото разноски: заплатена държавна такса – л. 39; заплатено адвокатско възнаграждение - л. 34;
депозит за особен представител – л. 74; депозити за вещи лица – л. 87 и л. 100.
По
разноските: Въззивникът
не доказва разноски, които следва да му бъдат присъдени в настоящото
производство.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС сумата 14. 44 лв.
На
основание чл. 77 ГПК въззиваемото дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на СГС сумата 195 лв. – депозит за особен
представител на въззивника.
С
оглед отхвърлената част от въззивната жалба, на въззиваемото дружество се дължат разноски в размер на
сумата 161. 35 лв. – депозит за особен представител.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 02.09.2016г. по гр.д. № 58421/2010г. на СРС, 73-ти състав в частта, с която Д.Р.Р. е осъден да заплати на „Т.Е.Т.“ ЕООД, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата 722 лв., представляваща обезщетение за вреди от липсата на два броя акумулатори от товарен автомобил с рег. № ******* (представляващ рег. № на ремарке, при рег. № на МПС (влекач) - *******), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 01.12.2010 г. до изплащането на сумата, както и в частта с която Д.Р.Р. е осъден да заплати на „Т.Е.Т.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разликата над 1 332. 63 лв. до размера на сумата от 1 610. 50 лв. – разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК: ********срещу Д.Р.Р., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 207, ал. 1,
т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 722 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от липсата на два броя акумулатори от
товарен автомобил с рег. № *******, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 01.12.2010г.
до изплащането на сумата, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 02.09.2016г. по гр.д. № 58421/2010 г. на СРС, 73-ти състав, в останалата
обжалвана част, с която Д.Р.Р. е осъден да заплати на
„Т.Е.Т.“ ЕООД, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата общо от 3 462. 19 лв., от която 1 122. 19 лв. – стойност на отнето гориво от
товарен автомобил с рег. № ******* и 2 340 лв. – левова равностойност на
предоставен и задържан от ответника служебен аванс, ведно със законната лихва
от 01.12.2010г. до изплащането на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на Д.Р.Р.
срещу определение от 16.03.2021г. по гр.д. № 58421/2010 г. на СРС, 73-ти
състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Т.Е.Т.“
ЕООД, ЕИК ********да заплати по сметка на СГС, сумата от 14. 44 лв. – държавна
такса, а на основание чл. 77 ГПК - сумата 195 лв.
ОСЪЖДА
Д.Р.Р., ЕГН ********** да заплати на „Т.Е.Т.“ ЕООД,
ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 161. 35 лв. – разноски
за въззивното производство.
Решението
на СРС в отхвърлителната част е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.